Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на дванадесети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря А.Д. като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 79 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №2393 от 02.12.2019 г. по гр.д. №4823/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ИЗМЕНИЛ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с решение по бр.д.
№1507/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд, като е ОСЪДИЛ Р.В.В., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Р.Р.
В., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Л.Ч., с ЕГН:
**********, ежемесечна издръжка – вместо определената по гр.д.№1507/2013 г. по
описа на Плевенски Районен съд 100 лв. – по 180 лв., считано от датата на ИМ –
22.07.2019 г. до настъпването на причини и условия за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като за разликата от 180 лв. до 250 лв. е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСНАЛ на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪДИЛ Р.В.В., с ЕГН: ********** на осн.чл.69, ал.1, т.7 във вр. с чл.78,
т.6 от ГПК, да
заплати по сметка на ПРС ДТ върху увеличения размер издръжка д.т. – 115.20 лв.
и разноски за особен представител в размер на 300 лв.
Недоволен от решението в осъдителната му част е останал Р.В.В. и чрез
назначения му особен представител – адв. В. И. е подал въззивна жалба срещу
него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Според
въззивника, не е налице изменение на обстоятелствата, налагащо увеличение на
месечната издръжка. Алтернативно – адв. В. И. моли, ако съдът счете, че са
нараснали нуждите на детето, да определи издръжка в минимален размер.
Препис от въззивната жалба е връчен на Д.Л.Ч., но в указания срок отговор
не е депозиран.
С определение №100 от 22.01.2020 г. въззивната жалба е приета за допустима
и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането и.
В о.с.з. на 12.03.2020 г. адв. В. И. е пледирал за уважаване на въззивната
жалба, с основния аргумент, че не са отчетени възможностите на Р.В.В. да дава
издръжка. Особеният представител счита и че няма доказателства за нарасналите
нужди на детето.
Д.Л.Ч. заявява, че е дала на социалния работник нужната информация за
нуждите на детето. Твърди, че само се грижи за него; че то има нужда и от
лекарства, тъй като страда от епилепсия.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно,
че Д.Л.Ч. и Р.В.В.
са родители на Р.Р. В., който към момента на подаване на исковата молба е на
навършени 10 години, а към настоящия момент – на навършени 11 години.
Видно от представения в първата инстанция социален
доклад, Р.е ученик
в 5-ти клас през учебната 2019/2020 г. в ОУ „Климент Охридски“-гр. Плевен.
Няма данни двамата родители на Р.да полагат грижи за други деца или да дължат
издръжка на такива.
Не е спорно, че с решение по гр.д.№1507/2013 г. по описа на Плевенски Районен съд Р.В.В. е осъден да заплаща на сина си месечна
издръжка в размер на 100 лв., считано от 26.03.2013 г. Към последната дата Р.е
бил на навършени 4 години.
Липсват доказателства в подкрепа на твърденията на Д.Л.Ч., че Р.В.В. страда
от параноидна шизофрения.
Видно от социалния доклад, за периода от 20.04.2014 г. до 01.06.2018 г. Р.Р.
В. е бил освидетелстван с ЕР на ТЕЛК във връзка със заболяването епилепсия.
Няма данни към настоящия момент да има подобно освидетелстване. Социалният
работник е докладвал, че детето няма актуални специални нужди във връзка със
заболяването епилепсия.
Видно от справките на НАП, Д.Л.Ч. работи в „***“ООД-гр. Плевен от 20.06.2018 г.
с основна заплата 510 лв., а за септември 2019 г. е осигурявана на 560 лв. Тези
данни дават основание да се направи извода, че майката реализира трудови доходи
в размер на МРЗ за страната.
Няма конкретни доказателства за размера на кредитните задължения на Д.Л.Ч..
Видно от справките на НАП, Р.В.В. също е трудово зает, като последното му
трудово правоотношение е с „***“**-гр. Силистра от 14.10.2019 г. срещу основна
заплата 560 лв. Няма данни това трудово правоотношение да е прекратено.
Видно от писмо на Община Плевен, Дирекция „Приходи от
местни данъци и такси“ /на стр.41 от делото/, Р.В.В. притежава апартамент в гр. Плевен, както и
земя и сгради в с. Върбица.
При така установената фактическа обстановка, правилно Плевенски Районен съд е приел, че през
периода от 26.03.2013 г. до 22.07.2019 г. с оглед възрастта на детето са
нараснали и нуждите му от храна, облекло и обувки и др. от първа необходимост. Р.вече
е ученик, което предполага и специфични потребности – например от учебници,
учебни пособия и материали, транспортни разходи, такса за училищен стол и пр.
В обжалваното решение са отчетени еднаквите трудови доходи на родителите,
както и възможността на Р.В.В. да реализира допълнителни доходи от
притежаваните от него недвижими имоти.
Към момента на постановяване на обжалвано решение МРЗ е била 560 лв., а към
настоящия момент – 610 лв. При това положение минималната издръжка е 152.50 лв.
Според въззивната инстанция, за дете на възрастта на Р.за задоволяване на
основните му потребности са необходими поне 300 лв. месечно, от които майката
да осигурява 120 лв., а бащата да плаща 180 лв. Като е достигнал до същия
извод, Плевенски Районен съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора по същество, Р.В.В. следва да заплати в полза на
Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 57.60 лв., както и разноски за
възнаграждението на особения представител в размер на 300 лв.
Водим от горното, Плевенски Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №2393 от 02.12.2019 г. по гр.д. №4823/2019 г. по
описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Р.В.В.,
с ЕГН: ********** да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ДТ в размер на 57.60 лв., както и разноски за
възнаграждението на особения представител в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: