Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 18.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря ВИОЛЕТА КОСТАДИНОВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1495 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Н.Л., в качеството му на законен представител на „Груп-7“ ЕООД, депозирана против електронен фиш серия К № 2198099, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на производствените правила и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че обжалваният фиш не отговаря на законовите изисквания, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно липсва издател (физическо лице), както и волеизявление съответстващо на чл. 39, ал. 4 ЗАНН за налагане на глоба от овластен контролен орган. Оспорва се годността на техническото средство. На последно място се твърди, че е допуснато нарушение, като при връчването на електронния фиш, не е бил приложен снимков материал, от който да се установи кой е автомобилът и кой е водачът на същия.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 13.12.2017г., в 13:31 часа, в
град Русе, бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП – Дунав Мост,
на GPS координати N: 43.50.4787, E: 25.58.5578,
с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC
ERS 400, с фиксиращо устройство
за скорост, дата и час е било заснето МПС – товарен автомобил „Дачия Дъстер“, с рег. № ***,
собственост на „Груп-7 ЕООД“, със законен представител С.Н.Л. което моторно
превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в
населено място е било установено да се движи със скорост 97 км/ч, от която
скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е
прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 44 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена от събраните в хода на производството писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, а имено: Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.10.4823, Протокол от проверка на средство за
измерване № 235 – ИСИ/05.12.2017г. и разпечатка от клип, прочетени и приобщени
по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
По гореизложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че електронния фиш не отговаря на законовите изисквания и не съдържа всички задължителни реквизити. С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата.
Неоснователни са и доводите, за нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, тъй като издаденият електронен фиш, както беше посочено е в съответствие с изискванията за форма и одобрен образец и отговоря на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 ДР на ЗАНН, вр. чл. 39, ал. 4 ЗАНН.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 13.12.2017г., 13:31:41 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 97 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 44 км/ч.
Действително по делото не са
представени от страна на административнонаказващия орган, чиято е
доказателствената тежест, доказателства във връзка с поставянето на пътен знак
Е 24, каквото е било изискването на нормата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата, действаща към датата на извършване и заснемане на нарушението –
07.12.2017 г., но това не представлява съществено нарушение на процедурата,
уредена в Наредбата, тъй като не е спорно, че процесното
нарушение е установено с дигитална
стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, а не се касае за техническо средство, временно разположено на пътя.
В този смисъл е Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г. и Решение на Административен съд – Русе от 06.03.2019г., постановено по КАНД № 298 по описа на съда за 2018г.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са и доводите, че средството за измерване не е от одобрен тип и не е преминало изискуемата последваща проверка на средствата за измерване, тъй като видно от приобщените в хода на производството Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 (лист 8) и Протокол от проверка на средство за измерване № 235 – ИСИ/05.12.2017г. ( лист 9), нарушението е установени с техническо средство от одобрен тип, което към датата на установяване на нарушението е преминало последваща проверка, съгласно изискванията на закона за измерванията.
Не съставлява процесуално нарушение имащо за своя последица отмяна на оспорения електронен фиш, обстоятелството, че със същия не е била връчена на жалбоподателя снимката, установяваща нарушението, тъй като в закона липсва такова задължение за административнонаказващия орган и това по никакъв начин не е ограничил правото на защита на жалбоподателя. Разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП изрично регламентират, че се връчва само електронния фиш. Снимката, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, представлява веществено доказателствено средство, установяващо и доказващо нарушението, а не е част от самия електронен фиш, чието съдържание е нормативно уредено. Както при издаване на наказателно постановление наказващият орган няма задължение, с връчването на същото да връчи и писмените доказателства установяващи нарушението, така и при издаване на електронен фиш, липсва задължение за връчване на снимката, установяваща нарушението, поради и което липсва допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила.
По делото липсват данни, а и няма такива твърдения, жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, и доколкото моторното превозно средство е собственост на юридическо лице, то правилно съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на дружеството.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 44 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2198099, издаден от
ОДМВР - Русе, с който на С.Н.Л., ЕГН: **********, в качеството му на
управител и представляващ „Груп -7“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 600 (шестстотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: