Р Е Ш Е Н И Е
№ 467/8.6.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Николинка Попова
2. Христина Юрукова
При секретаря Тодорка
Стойнова и с участието на прокурора Живко Пенев, разгледа докладваното от съдия
Юрукова касационно административнонаказателно дело № 349, по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
против Решение № 48/05.02.2021 г. постановено по АНД № 1653/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик. С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 13-676-11/08.04.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на „МБАЛ Хигия“АД на
основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в
размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева за нарушение на чл. 29, т. 4 от
Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС
№ 119/22.05.2006г. Представят се подробни съображения и твърдения за
неправилност на оспореното решение и аргументи в подкрепа на тезата за законосъобразност
на наказателното постановление. Моли се да бъде отменено решението на районния
съд и да се потвърди наказателното постановление изцяло.
Ответникът –МБАЛ „Хигия“АД,
чрез процесуален представител адвокат К., ангажира писмено становище, с което
моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба, съответно да
остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Адвокатът поддържа становището и в съдебно заседание, претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пазарджик счита, жалбата за неоснователна, а решението на РС
Пазарджик за правилно и законосъобразно.
Административен съд
Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за безспорно
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в изпълнение на Заповед № ИАМН –РД
13-676/28.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор„ е
извършена проверка на място в Многопрофилна болница за активно лечение
„Хигия“АД гр.Пазарджик от служители на
ИАМН. В рамките на проверката е прието за установено, че от страна на ЛЗ е
извършено нарушение на чл. 29, т.4 от Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, според която
норма, не се допуска извършването на избор на лекар/екип в условията на
спешност, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето. Въз основа на
съставения акт № А13-676-11/10.02.2020
г. за установяване на административни
нарушения, е издадено обжалваното наказателно постановление
№НП13-676-11/08.04.2020 г., от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
"Медицински надзор"/ИАМН/, с което на основание чл.229, ал.3 от
Закона за здравето във връзка с чл. 29,
т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на
дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 1250 лв. Атакуваното НП е издадено при идентично фактическо
описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Словесното описание
на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното
постановление съвпадат по признаци.
Фактическа обстановка се
установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване в следния смисъл:
Пациентката М. Р. К. е
приета по спешност на 25.05.2019 г.
в лечебното заведение, като е
създадено ИЗ № 3264/462/2019. Пациентката има попълнено заявление за избор на
лекар/екип от медицински специалисти на 25.05.2019 г. и е заявила, че
предпочита извършването на „Цезарово сечение“ да се осъществи от д-р П. Ч.,
който същевременно е определен и за лекуващ лекар, посочен в оперативния
протокол № 77/25.05.2019 г. За избор на лекарски екип, пациентката е заплатила
сумата от 490 лв. по ПКО № **********/30.05.2019 г. Датата на плащането е
посочена за дата на нарушението.
РС Пазарджик е установил
фактите и след анализ на всички събрани доказателства е приел, че жалбата срещу
НП е частично основателна.
В мотивите на проверяваното
решение съдът подробно и обосновано е аргументирал теза, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган в предвидената от закона форма, без да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
което се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Споделят се изцяло
мотивите за изменение на НП, включително и изводите, че дружеството не е
наказано два пъти за едно и също нарушение. Касационната инстанция счита, че
решението не противоречи и на материалноправните норми – липсва отменително
основание по чл. 348, ал.1,. т.1 НПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Предмет на касационната
проверка е тази част от решението на районния съд, с която НП е било изменено,
като е намален размерът на наложената имуществена санкция до минимално
предвидения от 500 лв. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото.
Районният съд правилно е
изменил размера на санкцията, като съдът споделя мотивите на РС Пазарджик
изцяло. От
една страна няма спор по делото, че процесното нарушение е извършено за първи
път, което е посочено и в самото НП. Но от друга страна се твърди в НП, че са
констатирани още 39 броя извършени нарушения от лечебното заведение, което
изключвало възможността да се касае за инцидентен случай в действията на
лечебното заведение. По делото не са ангажирани категорични доказателства от
страна на АНО, върху когато лежи доказателствената тежест, за така твърдените
общо 39 нарушения на ЛЗ. НП не се ползва с доказателствена сила, поради което
всяко едно изложено там твърдение на общо основание подлежи на доказване в хода
на съдебното следствие от страна на АНО. Подобни безспорни доказателства в
кориците на делото не се намират. Дори и да се приеме, че все пак такива
нарушения са налице, то отново няма безспорни данни по делото, че касаят
подобно на процесното такова по чл.29, т.4 от Наредбата, за да се твърди
евентуално наличие на системност. До влизането в сила на всяко едно отделно НП,
които са издадени евентуално за всяко едно от нарушение, няма как да се приеме
с категоричност, че деянията, за които е наказано лечебното заведение,
действително са извършени, за да бъдат те (или броя им) основа, върху която да
се градят изводи за системност и оттам и такива за размера на санкцията.
Безспорно е, че обществените отношения, които се охраняват от ЗЗ, се отличават
с изключителна значимост - правото на пациента до качествена, своевременна и достъпна медицинска помощ. В случая обаче
не се касае за деяние, заради което пациент е бил лишен въобще от тази
медицинска помощ, нито пък за деяние, в следствие на което пациентът не е
лекуван своевременно или качествено. Нарушението може и да води до получаване
на плащане, което не се следва, но категорично не води до предоставяне на
некачествено или неадекватно лечение.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание би способствало за постигане целите на закона по
чл. 12 ЗАНН, като ще предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и същевременно ще въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите субекти на регулираните по този ред обществени отношения.
Неоснователни са
възраженията на касатора за незаконосъобразност на постановеното съдебно
решение в частта за разноските. В тази част решението на районния съд е
съобразено с изхода от спора, разноските в полза на жалбоподателя са били
присъдени по съразмерност.
В настоящото производство
ответникът по касационната жалба също има право на разноски, като такова искане
е заявено, но до приключването на настоящото дело не са представени
доказателства за тяхното извършване, поради което съдът счита, че такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 63 ал.1
от ЗАНН, Административен съд Пазарджик:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
48/05.02.2021 г. постановено по АНД № 1653/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
Оставя без уважението
искането на МБАЛ„Хигия“АД, с ЕИК112052721 за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/