Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр. МОНТАНА, 16
юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 3 юни 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 202 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искане на Б.Н.Б.,***, с
което възразява против издадена от Кмета на Община Монтана Заповед, за прекратяване
на договор за наем, като моли за съдействие същата да бъде спряна.
С оглед на дадени указания, с
Разпореждане от 27 04 2021 г. на този състав на съда, оспорващият посочва, че
обжалва Заповед № 689/12 04 2021 г. на Кмета на Община Монтана, с която е
прекратено наемното правоотношение за недвижим имот частна общинска
собственост, като същевременно иска и нейното спиране.
По направеното искане за спиране на
допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 от ЗОбС предварително изпълнение на
административния акт, съдът е постановил отделен съдебен акт - Определение от
29 04 2021 г.
В жалбата и допълнителни уточнения към
нея се твърди, че е инвалид, че му е предоставено място за поставяне на
павилион, за да съхранява инвалидни колички – акумулаторна, рингова и
проходилка тип такатака, без които не може да се придвижва, както и
инструментите за поддръжката им. Твърди, че временно пребивава в Испания на
изследване и лечение на белодробно заболяване, където го е заварила и пандемията.
Редовно си плаща наема, като за връщането си в България не сочи конкретно
време. В подадената жалба /л. 18, 74/ заявява, че в павилиона съхранява рингова
количка, количка проходилка, количка за пазаруване, гардероб, в който съхранява
инструменти за ремонт на количките и техни резервни части. Акумулаторната
инвалидна количка съхранява на „по-сигурно място” поради по-дългото му
отстъствие.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител гл. юрк Г*** П*** моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата на Б.Н.Б. против оспорената Заповед № 689 от 12.04.2021 г. на
кмета на Община Монтана като неоснователна и да присъди на Община Монтана
юрисконсултско възнаграждение. С оспорената Заповед са прекратени наемните
отношения с Б.Н.Б. за общински имот, представляващ терен от 6 кв.м., находящ се
в ПИ с идентификатор 48489.13.222 по КК
на Монтана, тъй като павилионът, поставен върху общински терен не се ползва по
предназначение, а именно, както е отдаден под наем за обслужваща дейност
зареждане и съхранение на транспортно средство за хора с увреждания. От
събраните по делото доказателства, а именно Констативен протокол от 08.04.2021
г. и показанията на разпитаните свидетели,
съставители на констативния протокол, както и от извършения оглед на
място, се установява по несъмнен начин, че павилионът, поставен в общинския
терен не се ползва по предназначение, а именно за обслужваща дейност за
зареждане и съхранение на транспортно средство за хора с увреждания. При огледа
в него бяха открити вещи, за каквито не е предназначението на павилиона –
гардероб, кутии, летви, туби, но не и акумулаторно транспортно средство за хора
с увреждания. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно Кмета
на Община Монтана, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания за нейното издаване. При издаването й не са допуснати нарушения на
административно производствените правила. Същата е постановена при спазване на
материалния закон и в съответствие с целта му.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 10.05.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
Съгласно Заповед № 1043 от 16 06 2015 г.
Б.Н.Б. е определен за спечелил търга за отдаване под наем на недвижим имот - частна
общинска собственост, представляващ терен с площ от 6.00 кв.м. за обслужваща
дейност – зареждане и съхранение на транспортно средство за хора с увреждания,
находящ се в част от ПИ с идентификатор 48489.13.222 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Монтана /ул. „Подполковник Б*** Й*** И*** ”.
Съгласно Договор от 25 06 2015 г., Община
Монтана отдава под наем на оспорващия, недвижим имот – частна общинска
собственост, представляващ терен с площ от 6.00 кв.м., находящ се в част от ПИ
с идентификатор 48489.13.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Монтана /ул. „Подполковник Б*** Й*** И*** ” срещу заплащане на месечна
тръжна цена. В договора е посочено, че имотът ще се ползва за поставяне на
павилион за обслужваща дейност – зареждане и съхранение на транспортно средство
за хора с увреждания.
Съгласно Разрешение за поставяне № 13/29
06 2015 г. на Главен архитект при Община Монтана е разрешено на Б.Н.Б. да
постави преместваем обект за обслужващи нужди – контейнер в поземлен имот с
идентификатор 48489.13.222 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Монтана на тротоара по ул. „Подполковник Б*** Й*** И*** ”.
На 08 04 2021 г., служители при Община
Монтана извършват проверка на част от недвижим имот – частна общинска
собственост с идентификатор 48489.13.222 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Монтана, представляващ терен с площ от 6.00 кв.м. за поставяне
на павилион за обслужваща дейност – зареждане и съхранение на транспортно
средство за хора с увреждания, при която констатират, че ползваният под наем
обект не се използва по предназначение /има детско столче, количка и други
неща, които показват, че обекта не се ползва по предназначение/. Констатациите
са отразени в Констативен протокол от 08 04 2021 г.
Сьс Заповед № 689/12 04 2021 г. на Кмета
на Община Монтана са прекратени наемните правоотношения с Б.Н.Б.,***, за
недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ терен с площ от 6.00
кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор 48489.13.222 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Монтана /ул. „Подполковник Б*** Й*** И*** ”.
Съдържанието на издадената и оспорена в
настоящото производство Заповед, е съобщена на оспорващия от служител при
Община Монтана - З*** К*** , което съобщаване е отразено в Протокол от 13 04
2021 г.
От показанията на разпитаната свидетелка
З*** А*** К*** - Гл. експерт „Общински имоти“ в Дирекция „Общинска собственост“
на Община Монтана се установява, че на 08.04.2021 г. с нейна колежка С*** Т*** са
извършили проверка на преместваем обект – павилион на ул. "Подполковник Б***
Й*** И*** " така, както е описан в съставения от тях Констативен протокол
от същата дата. Павилионът е бил заключен, но пердето на прозореца е образувало
пролука, през която е имало видимост на част от него. Вътре и двете са видели,
че има детска количка и детско столче и не са видели да има инвалидна количка.
От показанията на разпитаната свидетелка
- С*** Т*** Т*** , Гл. експерт в Дирекция „Общинска собственост“ на Община
Монтана се установява, че при извършената, заедно с нейната колежка З*** А*** проверка
на 08.04.2021 г. са констатирали това, което са заявили и при огледа, а именно,
че пердето е било закачено по такъв начин, че е имало отвор в долната част на
прозореца откъм вратата. В тази част и двете са погледнали и ясно са видели, че
вътре има детско столче и детска количка, и двете в розов цвят, не са видели да
има инвалидна количка, като в останалата част вътрешността на павилиона не се е
виждала. Въз основа на установеното са съставили протокола. "Другите
неща", които са написали в протокола, не може да каже какви са точно,
защото са били на по-заден план в помещението и поради тъмнината в него, не са
могли да ги определят.
По делото на 03 06 2021 г. в 11:00 ч. е
извършен оглед от съдебния състав на павилиона предмет на оспорената Заповед,
при който е констатирано следното: в дясната половина, от страната на вратата, освен
празни кашони в дъното, други вещи няма. В другата, лява част има двукрилен
гардероб, който заема почти 3/4 от дължината на помещението. Вътре в неговото дясно
крило се намери поставена количка за пазаруване на колела, а в лявото - две
кутии за инструменти, удължител и други дребни неща, които не служат за
обслужване на инвалидна количка. От горе на гардероба е оставена лопатка за
събиране на смет. До гардероба са подредени дървени летви, кашон, две туби,
табуретка и други дребни вещи. До летвите и гардероба е сгъната ринговата
инвалидна количка, която заема не повече от около 40-50 см. ширина и 60-70 см.
дължина. В помещението не се констатира зареждаема акумулаторна инвалидна
количка, каквато се сочи от оспорващия, не се установи и проходилка тип
така-така или друг тип. По данни на съсед на оспорващия и неговият син, който
отключи павилиона, оспорващият повече от три години живее със семейството си в
Испания.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно
легитимирано лице - адресата на акта, на което се засягат законни негови права
и интереси. Подадена е в законоустановения 14 дневен срок, а именно: на 26 04
2021 г., видно от поставения при Административен съд Монтана щемпел /л. 2/, а
Заповедта е надлежно съобщена съгласно Протокол от 13 04 2021 г. /л. 12/,
поради което същата се явява допустима за разглеждането й по същество.
Сьгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗОбС - Наемните
правоотношения се прекратяват, когато помещенията се ползват в нарушение на
забраните по чл. 11.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗОбС - Имоти и
вещи - общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за
нуждите, за които са предоставени. Предоставените имоти и вещи не могат да се
преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да
се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон.
Страните не спорят по сключения договор
за наем и поетите с него задължения. Не е спорно и че оспорващият заплаща
редовно месечната наемна цена в размер на 9 лева.
Спорното между страните е ползва ли се
отдаденият под наем терен по предназначение, а именно за зареждане и съхранение
на транспортно средство за хора с увреждания.
Съдът приема, че след като предметът на договора
за наем предвижда, както съхранение, така и зареждане на транспортно средство,
то този договор се отнася за вида и модела инвалидна количка, която е
акумулаторна, така както се сочи от оспорващия, тъй като този вид инвалидни
колички подлежат и е необходимо да бъдат зареждани, каквото зареждане ринговите
колички не изискват. Акумулаторна инвалидна количка, която подлежи на
зареждане, така както е посочено в договора за наем, не се откри на съхранение
в павилиона. Същевременно и също по данни на оспорващия тази инвалидна количка
съхранява на друго място, поради продължителното си отсъствие от страната.
Ринговата инвалидна количка, освен, че
не е предмет на договора за наем, видимо не се използва, предвид сгънатото й
положение и състояние. Въпреки че в павилиона не би имало пречка да се
съхранява и тази количка, едновременно с конкретното транспортно средство, за
което недвижимият имот е отдаден под наем, а именно: акумулаторната инвалидна
количка, то това води до нарушаване на забраната визирана в чл. 11, ал. 2 от
ЗОбС, а именно, същият не се ползва за нуждите, за които е предоставен за
ползване. Този извод се подкрепя, както от наличието на гардероб, кашони, туби
и други необслужващи инвалидните колички вещи, така и от обстоятелството, че
повече от три години /по данни на сина на оспорващия и негов съсед/ оспорващият
живее в Испания, а по негови данни, там социалните служби са му предоставили
друго транспортно средство.
Безспорно по делото се установява и не
се оспорва, че към момента на проверката, както и към момента на огледа от
съдебния състав, респ. настоящият момент, поради пребиваването си в Испания,
оспорващият не използва отдаденият под наем терен по предназначение.
Предназначението, за което е отдаден теренът е изрично и конкретно определен в
договора за наем и всяко друго ползване, различно от посоченото се явява нарушение
на същия. В тази връзка в павилиона, в който същият следва да съхранява
зареждаемо транспортно средство, което по негови данни съхранява на друго
място, с цел сигурност, то това означава, че сьщият не се ползва по
предназначение, респ. за нуждите, за които е предоставен за ползване, поради
което и издадената Заповед се явява законосъобразна.
Няма пречка и в случай на завръщане в
България, за който момент оспорващият не дава конкретна информация и при
съответна необходимост за него, същият може да предприеме действия по
сключването на нов договор за наем.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б.Н.Б.,***
против Заповед № 689/12 04 2021 г. на Кмета на Община Монтана.
ОСЪЖДА Б.Н.Б.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Монтана сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :