Р Е Ш Е Н И Е
№………… 17.03.2016 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на СЕДЕМНАДЕСЕТИ
ФЕВРУАРИ две хиляди и шестнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл. съдия КАЛИНА ФИЛИПОВА
Секретар: А.Д.
Прокурор: …………………………
като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В. ГР. ДЕЛО №
48 по
описа за 2016 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1487/27.10.2015
г., Районен съд – гр. Плевен по гр. дело № 1356/2015 г. е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, че
„ИНЖСТРОЙ" ЕООД, със
седалище и адрес
на управление: гр. Плевен, ул. „******" № ***, вписано в Търговски
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *******, представлявано от В.В. дължи на „ТРАНС ЛОГИСТИКА“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. Плевен, ж.к. "***" ***, ***, ***, вписано в
търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***, представлявано от Т.М.
- управител, пълномощник по делото Адвокатско дружество „*******",
представлявано от адвокат С.П., съдебен адрес ***, офис ** сумата, както
следва: 18325,87лв. – главница,
представляваща вземане по фактури №212/21.07.2014год. и №213/21.07.2014год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 25.02.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена запоред за изпълнение по ч.гр.д. №752/2015год. по описа
наПлевенски районен съд.
Осъдил е на основание чл.78 ал.3 от ГПК
„ИНЖСТРОЙ" ЕООД, със
седалище и адрес
на управление: гр. Плевен, ул. „******" № ***, вписано в Търговски
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *******, представлявано от В.В. да заплати на „ТРАНС
ЛОГИСТИКА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. "***"
***, ***, ***, вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***,
представлявано от Т.М. - управител, пълномощник Адвокатско дружество „*******",
представлявано от адвокат С. П., съдебен адрес ***, офис ** направените по
делото разноски в размер 3126,52лв.
Осъдил е на основание чл.78
ал.3 от ГПК „ИНЖСТРОЙ" ЕООД,
със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен,
ул. „******" № ***, вписано в Търговски регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *******,
представлявано от В.В. да заплати на „ТРАНС ЛОГИСТИКА“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. "***" ***, ***, ***,
вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ***,
представлявано от Т.М. - управител, пълномощник Адвокатско дружество „*******",
представлявано от адвокат С. П., съдебен адрес ***, офис ** направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 752/2015 год. по описа на Плевенски
районен съд разноски в общ размер 2266,52 лв.
Постъпила е въззивна жалба от
„ИНЖСТРОЙ“ ЕООД – гр. Плевен против горепосоченото решение на ПРС, като в
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата е
посочено, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение по реда на чл.236 ал.2
от ГПК, като не е изложил пълни мотиви досежно обсъждане на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи. Липсва преценка на доказателствата
от страна на Районния съд, като последния се е задоволи единствено с описването
на доказателствата, без те да бъдат обсъждани в тяхната относимост към делото.
На следващо място, се излагат доводи, че РС е допуснал съществено нарушение на
процесуални правила, изразяващо се в непълен доклад по делото, съгласно
разпоредбата на чл.146 ал.2 от ГПК, като не е указал на страните за кои
твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Моли, Окръжния
съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания съдебен акт на
ПРС и по съществото на спора да отхвърли, като неоснователен и недоказан
предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 от ГПК, със законните от това последици.
Не е представен писмен
отговор от въззиваемото дружество по подадената жалба. В съдебно заседание,
процесуалният представител на „ТРАНС ЛОГИСТИКА“ ЕООД – гр. Плевен – адв. Я. е
заявил, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде потвърдено
решението на ПРС. Представил е писмена защита, в която са изложени подробни
доводи по съществото на спора.
С определение на ПОС в хода
на въззивното производство е оставено без уважение направеното процесуално
искане във въззивната жалба за изготвяне на нов доклад от страна на въззивния
съд по делото, поради допуснато съществено процесуално нарушение от страна на
ПРС, съгласно разпоредбата на чл.146 ал.2 от ГПК, като неоснователно. Изложени
са подробни мотиви от въззивната инстанция по това възражение в съдебно
заседание, проведено на 17.02.2016 г.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Плевенски
районен съд е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 752/2015 г. на ПРС, „ТРАНС ЛОГИСТИКА“
ЕООД – гр. Плевен е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК против „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД – гр. Плевен, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение **80/26.02.2015 г., съгласно която
е разпоредено длъжникът „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД – Плевен да заплати на кредитора „ТРАНС
ЛОГИСТИКА“ ЕООД – гр. Плевен сумата от 18325,87 лв., като главница – вземане по
фактури № 212/21.07.2014 г. и № 213/21.07.2014 г. за изпълнени СМР, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в хода на
заповедното производство.
В законовия срок е постъпило възражение от длъжника по
реда на чл.415 от ГПК, като ПРС е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК с разпореждане от
16.03.2015 г.
Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е
допустим и основателен.
В исковата си молба, ищцовото дружество е посочило, че
по силата на издадени 2 бр. фактури от 21.07.2014 г. за изпълнени СМР –
полагане на надлъжна и напречна маркировка на територията на Община – Плевен е
налице общо задължение от страна на ответника в размер на 18325,87 лв. като
главница. Плащането по издадените фактури не е извършено по надлежния ред, като
ответното дружество е потвърдило дължимостта на процесните суми с Потвърждение
на разчети от 27.01.2015 г. Ищецът е посочил, че с надлежна покана е уведомил
ответника за наличието на задължението, като е дал 7-дневен срок за доброволно
плащане по банковата сметка на ищеца. Тъй като не е постъпило плащане в дадения
срок, то за ищцовото дружество е било налице правен интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 752/2015 г. по описа на ПРС.
В хода на съдебното дирене пред РС са представени като
заверени копия процесните фактури № 212 и 213 от 21.07.2014 г., Потвърждение на
разчети от 27.01.2015 г. и Покана за доброволно изпълнение, получена от
ответното дружество на 09.02.2015 г. Приложено е ч.гр.д. № 752/2015 г. по описа
на ПРС. В дадения законов срок, ответното дружество не е депозирало писмен
отговор по реда на чл.131 от ГПК пред Районния съд. От заключението на
изготвената в хода на съдебното дирене съдебно-икономическа експертиза от
вещото лице В.В. е установено, че в счетоводството на ищеца съществува вземане
от клиент „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД – Плевен по сметка 411 в размер на общо
42 845,72 лв., в което вземане фигурират и сумите, фактурирани по
процесните две фактури. В счетоводството на ответника съществува задължение към
доставчик „ТРАНС ЛОГИСТИКА“ ЕООД – гр. Плевен в същия размер, в което са
включени и процесните фактури. Установено е от направената проверка по
счетоводните документи на страните, че няма извършено плащане от ответното
дружество по процесните фактури. По искане на ответната страна, Районният съд е
допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза със задача, вещото лице да
установи дали извършените СМР по процесните фактури и сключения договор между
страните са изпълнени с горещ пластик или с акрилна боя с перли, каква е
гаранцията за качество на двата вида маркировка, има ли разминавания в
изготвените протоколи за установяване завършването и заплащане на натуралните
видове СМР към всяка една от фактурите с Приложение № 1 към сключения между страните
Договор от 24.04.2012 г. и Анекс към него от 01.08.2013 г., ведно с Приложение
№ 2. Във връзка с така поставените задачи е изготвено заключение от вещото лице
инж. С.С., в което е посочено, че извършените СМР представляват надлъжна маркировка
с горещ пластик, съгласно приложените протоколи, а съгласно договора – напречна
маркировка, положена ръчно с акрилатна боя. В изготвените протоколи към
фактурите и Приложение № 1 към Договор от 24.04.2012 г. има несъответствия
досежно описаните СМР, като гаранцията за качество на различните видове
маркировка зависи от материала, който се полага и следва да отговаря на
изискванията по БДС.
Въз основа на така събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е направил правилни изводи досежно основателността на
предявения иск.
Правилни са изводите на съда, че ответното дружество,
в качеството си на възложител е следвало при приемане на извършените СМР да
направи своевременно всички възражения за неправилно изпълнение или наличието
на недостатъци, освен ако се касае за недостатъци, които не биха могли да се
открият при обикновен преглед. В случая, по делото са представени
доказателства, от които е видно, че от ищцовото дружество, в качеството му на
изпълнител са фактурирани извършените от него СМР – полагане на надлъжна и
напречна маркировка на територията на Община – Плевен. Работата е прието от
дружеството – ответник без забележки, като в случая е могло още при приемането
да се установи безспорно как е полагана и с какъв материал надлъжната и напречна
маркировка, фактурите са осчетоводени и при двете дружества, като съществуващи
и дължими като суми, задълженията по фактурите са отчетени още към края на
месец декември 2014 г., видно от представеното Потвърждение на разчети от
27.01.2015 г. В това Потвърждение, ответното дружество изрично е посочило
дължимостта на сумите по процесните фактури. При разпита на вещото лице в
съдебно заседание, изготвило съдебно-техническата експертиза се установява, че
вещото лице е направило оглед на процесната напречна маркировка в един по-късен
момент от извършване на СМР, като не може да посочи дали тази маркировка,
положена с акрилатна боя е нова, тъй като има следи и от стара маркировка.
Вещото лице не може да посочи коя и от кой материал е полагана. Не на последно
място, следва да се отбележи и, че ако е имало някакви възражения от страна на
ответното дружество в качеството му на възложител за недостатъци по извършените
СМР, то тези недостатъци са били видими още към момента на приемане на
работата, тъй като не се касае за скрити недостатъци, поради което при
приемането е следвало незабавно да уведоми изпълнителя за забелязаните такива.
Тъй като не е направено такова възражение своевременно, работата следва да се
счита за приета.
Правилно, Районният съд е приел, че ответното
дружество не е доказало в хода на съдебното дирене наличието на такива
възражения за недостатъци по възложените СМР.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира, че
обжалваното решение на ПРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото,
въззивникът следва да заплати направените деловодни разноски за настоящата
инстанция от въззиваемото дружество „ТРАНС
ЛОГИСТИКА“ ЕООД – гр. Плевен в размер на 1200,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272
от ГПК Решение
№ 1487/27.10.2015 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по гр. дело № 1356/2015
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
„ИНЖСТРОЙ“ ЕООД – гр. ПЛЕВЕН да ЗАПЛАТИ
направените деловодни разноски за настоящата инстанция от „ТРАНС ЛОГИСТИКА“ ЕООД – гр. ПЛЕВЕН в размер на 1200,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: