МОТИВИ
Подсъдимият Г.И.Х. е
обвинен в това, че на 31.05.2017 година на път IV – 8104, км 2 + 700 в Община
Берковица с посока на движение от път II – 81 към с.Замфирово, управлявал лек
автомобил „Рено Сценик Меган” с ДК № СА
34 58 РС, собственост на С.К.Х. с ЕГН ********** *** и след като нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, т.2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Д.Т.Я. с ЕГН ********** *** средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник, закрита
черепно – мозъчна травма, изразяваща се в мозъчен оток, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, степенно разстройство на съзнанието, довело до временно
разстройство на здравето, опасно за живота с оздравителен период за срок над
един месец - чл.343, ал.1, б „б” във връзка с чл.342, ал.1
във връзка с чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Представителят на обвинението поддържа фактите, изложени в обвинителния
акт и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен. При определяне на
наказанието намира, че са налице предпоставките последният да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.
Пострадалият е конституиран като частен обвинител в производството.
Представителят му поддържа виновността на подсъдимия, установена от събраните в
хода на ДП и допълнително при съдебното следствие доказателства. Заявява, че са
налице условията за приложение на чл.78а НК.
Подсъдимият
не се признава за виновен, пред съда не дава обяснения по случая.
Защитникът на подсъдимия
развива доводи в насока, че на първо място не се установява в производството
именно подзащитния да е управлявал МПС, причинило ПТП; за съпричастност на
увреденото лице поради неизправността на управляваното от него МПС. С случай,
че съдът достигне до извод за виновност на подсъдимия, то да приложи
разпоредбата на чл.78а НК.
След
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, съдът
възприе за установена следната фактическа обстановка :
На 31.07.2017 година около 10.00 часа
подс. Х. управлявал лек автомобил Рено Сценик Меган с рег.номер СА 3458 РС по
път IV 8104 с посока на движение от път II – 81 към с.Замфирово. В автомобила пътувала и съпругата му. По същото
време и в същата посока се движел пострадалият Д.Я., който управлявал лек автомобил Фолксваген Кади с
рег.номер М 0408 ВК. Пътят е разположен в гориста местност, със завои и лек
наклон на пътя, времето е било ясно, слънчево, суха пътна настилка. Ширината на
пътя при мястото на удара е 6.20
метра. Не е имало насрещно движещи се автомобили. Управляваният
от Я. автомобил е бил без сключена задължителна застраховка ГО и без технически
преглед. На практика е бил в неизправност, като от заключението на вещото лице
се установява, че е липсвала достатъчно охладителна течност, а маслото в
двигателя е било в по – голямо количество. Я. изпреварил автомобила на
подсъдимия, като при разминаването ясно възприел, че водач е именно мъж, тъй
като се припознал, дори му помахал с ръка. Изпреварването станало при леко
изкачване на пътя по посока на движение на двата автомобила. Последвало
спускане и завой, при който подсъдимият възприел, че от автомобила на
пострадалия излиза пушек, който се разнесъл. На следващия десен завой Х. отново
възприел пушек, видял гъст дим. Малко по
– късно последвал удар. Автомобилът на подс. полегнал на лявата си страна и
продължил да се влачи известно време по асфалта. След удара пръв на място
пристигнал св.Г.. Последният се намирал в близост в лозята и вниманието му било
привлечено от звука на удара. Нямал пряка видимост към пътното платно. Свидетелят
също установява, че е видял дим, но не може да уточни дали той е в резултат на
катастрофата или е възникнал преди нея. Самата катастрофа не възприел. Видял
обърнатия на пътя автомобил Рено. Вътре забелязал двама души - мъж и жена, които били на мястото на
шофьора. Мъжът се опитвал да изрита с крака предното панорамно стъкло.
Свидетелят му помогнал да отстранят стъклото, да излезе и да извадят
пострадалата. Заобиколил автомобила и видял в банкета в дясно от пътя кола
„Баничарка” – Фолксвагена, управляван от Я.. Задните врати били отворени от
удара. На пътното платно откъм шофьорското място с глава към задната част лежал
пострадалият Я.. Опитвал се да се изправи. Бил неадекватен и говорел
несвързано. В това време от към селото пристигнали други автомобили. След
обаждане на нац.тел.112 на място пристигнали линейки, които откарали
пострадалите в болница и служители на полицията, които се заели с изясняване на
случая. В резултат на реализираното ПТП са причинени материални щети и по двата
автомобила. Пострадали са Я., както и съпругата на подсъдимия – С.Х.. И двамата
получили наранявания, квалифицирани като тежки телесни повреди. С.Х. получила
закрити счупвания на дясна мишнична кост, причинили трайно затруднение на
движението на десен горен крайник с оздравителен период от 5 – 6 месеца. Д.Я.
получил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на горен ляв крайник, закрита черепно – мозъчна
травма, изразяваща се в мозъчен оток, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
степенно разстройство на съзнанието, довело до временно разстройство на
здравето, опасно за живота с оздравителен период за срок над един месец.
Пра така установените факти съдът
достигна до извод за извършено от обективна и субективна страна деяние,
извършено от подсъдимия и квалифицирано по чл.343, ал.1, б. „б” във връзка с
чл.342, ал.1 и чл.129, ал.1 НК, като принос за настъпилия вредоносен резултат е
извършено от подсъдимия нарушение на чл.20, т.2 ЗДвП.
За да дотигне до извод за виновността
именно на подсъдимия съдът взе предвид следното :
Единствен до извод, че не подсъдимият,
а неговата съпруга е управлявала МПС Рено Сценик, причинило ПТП, е достигнало
вещото лице, изготвило автотехническата експертиза. За да достигне до този извод,
вещото лице е приело, че пътуващите в него са били без поставени
обезопасителни колани. При обръщане на автомобила на лявата си страна
подсъдимият е паднал върху съпругата си С.Х., което е и причина за наранената й
дясна ръка. В подкрепа на извода си навежда доводи, че именно подсъдимият е
този, който се е опитвал да изрита с крака предното панорамно стъкло, за да
излязат от автомобила.
Съдът не възприема заключението на вещото лице в тази му част. При поставен
въпрос в хода на съдебното следствие, възможно ли е след обръщане на автомобила
и след като двамата са паднали един върху друг, подсъдимият да е разменил
мястото си със своята съпруга, именно с цел да направи опит да се освободят,
вещото лице заяви, че не, тъй като между предните две седалки на автомобила
имало издатина, която пречи на такова едно действие. Показа снимки, за които
твърди да са от заснетите на мястото на произшествието, макар и да не се
намират в изготвения фотоалбум. И защитата и обвинението обаче заявиха
категорично, че показваната снимка не е от този автомобил. Освен това на сн.13
от изготвения на местопроизшествието албум показват точно двете седалки на лек
автомобил Рено, от където е видно, че между тях не съществува препятствие. Пръв
на мястото на произшествието е пристигнал свидетелят Г., който потвърждава, че
пътниците в реното са били и двамата на лявата седалка. Самият пострадал малко
по – рано е възприел ясно, кой е водач на МПС Рено, като дори се е припознал и
му е помахал. Пред органите на полицията подсъдимият е споделил същия факт. Най
– категорично свидетелство за това, че именно подсъдимият е управлявал МПС и
извода на експерта, изготвил автотехническата експертиза е грешен, е
заключението на експерта – медик. Последният е категоричен, че получените от С.Х.
наранявания не сочат по никакъв начин на притискане. Следва да се отбележи и
фактът, че удара между двете МПС е бил именно в дясната част на МПС Рено. Така,
че е логично нараняванията на Х. да са на дясната ръка.
Съдът не възприема направеното от защитника на подсъдимия възражение, че в
случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Не е спорно, че управляваното от пострадалия МПС е било технически
неизправно. Но не тази техническа неизправност е довела до причиняване на ПТП.
При забелязване на дим, който излиза от автомобила, пострадалият е отбил в
страни от пътя и е слязъл, за да установи повредата. Последният не е имал време
да постави сигнализация, тъй като е ударен от идващото след него МПС
непосредствено след като слязъл от колата. Подсъдимият е възприел, че от
движещото се пред него МПС излиза дим. Този факт той е възприел значително по –
рано от момента на удара. Самият той заявил пред разследващите, че видял
изпреварващият го автомобил да пуши, но продължил да се движи. След следващия
завой отново видял гъст дим. Към момента
на удара подсъдимият е управлявал МПС със скорост 50-55 км/ч. Няма данни да е
предприел намаляне на скоростта, след като е възприел, че липсва или е
значително намалена видимостта на пътя. Според показанията на разпитаните
свидетели от завоя (от който е излязъл подсъдимия) до мястото на спрелия
автомобил разстоянието е било около 100-150 метра.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП „ Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”. Именно това свое задължение не е спазил подсъдимия – след като е установил
наличие на намалена видимост на пътя, да намали и спре, за да избегне
евентуално препятствие и да не създаде опасност за останалите участници в ПТП.
Формата на вината при престъплението по чл.343, ал.1, б.”б НК е непредпазливост
и именно такава се установява от поведението на подсъдимия към момента на
реализиране на ПТП.
Именно по изложените по – горе
съображения, съдът прие, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му
е повдигнато обвинение и е предаден на съд. За това престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Подсъдимият
е неосъждан. От престъплението не са налице невъзстановени съставомерни
имуществени вреди. При това положение, като отчете, че са налице предпоставките
на чл.78а НК, съдът призна подсъдимия за виновен и го освободи от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание глоба.
При такива мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: