№ 341
гр. Русе, 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520106345 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от П. С. Д. против Община Русе за
заплащане на сумата 1500.00 лева, предявен частично от общ размер 4000.00 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесените й от бездомно улично куче
ухапвания, ведно със законната лихва от датата на деликта- 25.02.2022 год. до изплащане на
задължението. Претендират се разноски. Ищцата твърди, че на 25.02.2022 г. била излязла на
разходка в централната част на гр. Русе и когато се прибирала от центъра покрай ж.б.
Беласица, на паркинга пред жилищния блок лежали две кучета- едното бяло, а другото
черно. Двете кучета били бездомни, но живеели в района на ж.б. Беласица, като и двете
били маркирани с ушни марки от общината. Като преминавала покрай тях, без да го е
предизвиквала по какъвто и да е начин, черното куче се спуснало към нея. Преди да успее да
реагира, кучето я ухапало по дясната подбедрица. Изпитала силна болка и извикала от
уплаха. В този момент с нея била дъщеря й, с която се връщала от центъра, и която с викове
успяла да прогони кучето. Бедрото й започнало да я боли много силно, а образувалата се
рана започнала да кърви, от което много се уплашила и се разплакала. Стигнала до дома си,
който се намирал в жилищен блок Беласица и заедно с дъщеря си промили раната и спрели
кръвотечението. Впоследствие разбрала, че черното куче е нападало и други съседи,
живеещи в блока. Посетила личния си лекар, която поставила диагноза „Разкъсноконтузна
рана и кръвонасядане на дясната подбедрица", прегледала раната от ухапването и й
изписала поставяне на ваксина против тетанус. 3акупила си ваксината и личния лекар я
поставил на 28.02.2022 год. Също така посетила и отделението по съдебна медицина при
УМБАЛ Канев АД, където й било направено съдебномедицинско освидетелстване. В
заключението на съдебния лекар било записано, че при освидетелстването й е установена
1
разкъсно- контузна рана и кръвонасядане на дясна подбедрица. Установените увреждания са
резултат на действието на твърди тъпи предмети с изразен ръб, какъвто може да бъде
кучешки зъб и по давност могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните
сведения. След инцидента с ухапването няколко нощи поред не спала спокойно и
пълноценно, сънувала кошмари и се будила много често, обляна в пот. Раната от ухапването
предизвикала кръвонасядания и много силни болки, които й пречели да се движи
пълноценно в продължение на две седмици. До настоящия момент изпитвала страх, че при
всяко излизане може отново да й се случи същото, тъй като в района, в който живее,
продължават да живеят двете бездомни кучета. Всеки път, когато се налагало да се прибира
вкъщи от разходка или обратно, се налагало някой да я изпраща до самия вход на дома й. На
18.03.2022 г. посетила отново личния се лекар, тъй като имала болки на ухапаното място.
Била прегледана и получила направление за съдов хирург, тъй като страдала от разширени
вени на краката, а тези вени били засегнати от ухапването на кучето. На 18.03.2022 г.
посетила кабинет на съдов хирург. Бил й извършен преглед, като докторът й обяснил, че
трябва време, за да се успокои мястото и да отшуми болката. Ищцата счита, че за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
психическо разстройство, следва да отговаря Община Русе, тъй като общинските власти не
са положили достатъчно грижи за неналичието на опасни, бездомни, скитащи кучета на
територията на общината. Община Русе изобщо не е изпълнила задълженията си, които са и
вменени от 3акона за защита на животните. Моли съда да осъди ответника да й заплати
сумата от 1500 лева, частично предявен иск от 4000 лева, представляваща обезщетение за
нанесените й неимуществени вреди в резултат на ухапване от бездомно куче, ведно със
законната лихва от датата на деликта - 25.02.2022 г. и направените разноски по делото. В
своя писмен отговор ответникът оспорва иска, както по основание, така и по размер.
Твърди, че няма никакви данни, че бездомното куче е под надзора и грижите на Община
Русе. Счита претендираните неимуществени вреди за прекомерни. Не оспорва
обстоятелството, че ищцата е ухапана от куче, а факта кое е кучето и кой упражнява надзор
над него. Твърди, че е положил достатъчно грижи чрез свои служители за предотвратяване
агресивното поведение на безстопанствените кучета към хората.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели М.И. Д. дъщеря на ищцата и
П.И. Д.- снаха на ищцата, които лично са възприели инцидента и които съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по
делото, се установява, че на 25.02.2022 год. в гр. Русе пред бл. Беласица в кв. Родина, когато
се прибирала от разходка в центъра на града, ищцата заедно с дъщеря си забелязали на
паркинга пред блока да лежат две бездомни кучета, които имали марки с номера на ушите.
Едното било черно на цвят, другото бяло с кафяво. И двете били едри животни. Когато били
на около 20 метра от входа, в който живеят черното куче нападнало отзад ищцата и я
ухапало по десния крак. Потекла кръв и това наложило двете жени да се приберат бързо
2
вкъщи, заедно със свидетеля П. Д., с която имали среща пред блока и която също станала
свидетел на инцидента. В жилището оказали първа помощ на пострадалата- промили раната
и я превързали. Свидетелките дали успокоително на пострадалата, защото била много
уплашена. Тъй като денят бил петък, по съвет на личния лекар, която работела до ранния
следобед този ден, в първия работен ден следващата седмица посетили кабинета й, в който
била прегледана и поставена ваксина против тетанус. Ищцата не счела за необходимо да
потърси Бърза помощ, тъй като състоянието й не било спешно, кракът я болял много и
предпочела да лежи вкъщи. Ищцата била прегледана и от съдебен лекар, за което
обстоятелство представя съдебномедицинско удостоверение от 28.02.2022 год., от което е
видно, че по задно-вътрешната повърхност на дясна подбедрица, в средната трета се
установява ивицовидно синкаво- червеникаво кръвонасядане с размери около 4/8 см, като
към предния му край има рана с неправилна форма, охлузени ръбове и размери около 0,2/0,4
см, под нивото на околната здрава кожа, покрита с тъмночервена коричка. Според съдебния
лекар установените увреждания са резултат от действието на твърди и тъпи предмети с
изразен ръб, каквито може да бъде кучешки зъб и по давност могат да бъдат получени,
както се съобщава в предварителните сведения. Не са представени доказателства,
обуславящи необходимост от продължаване на лечението или извършване на рехабилитация
по отношение на описаните увреждания. Месец по- късно ищцата посетила съдов хирург,
защото болките продължавали. Няма данни да са установени последствия от ухапването по
отношение на заболяването й разширени вени на долни крайници. Според свидетелите
болките продължили две- три седмици. Ищцата не излизала от жилището си, защото я болял
крака. Дъщеря й правила превръзки една седмица, за да спадне оттокът. През тази първа
седмица изпитвала силни болки, нощем не можела да спи. Свидетелката М. Д. заяви, че
преди около месец двете кучета изчезнали от околоблоковото пространство. През този
период- от края на февруари до края на май ищцата не смеела да излиза сама пред блока,
тъй като се страхувала да не я нападнат отново.
От приложените и приети писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че кучето, което е причинило травма на
ищцата, е безстопанствено и същото се намира под надзора на ответника, който по силата на
закона извършва дейност по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета и
изолиране на безстопанствените животни в определени за целта места.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи: Със Закона за защита на животните на общините е възложена чрез техните органи
дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират
безстопанствените кучета в определени за целта места. Обстоятелството, че на територията
на общината има агресивни безстопанствени кучета, които нападат граждани сочи, че
Община Русе не е изпълнила в цялост възложените й задължения със Закона за защита на
животните което е основание да се ангажира нейната отговорността по реда на чл. 49 ЗЗД.
Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от Закона- „Безстопанствени
животни”. В този смисъл е константната практика на съдилищата. Съгласно чл. 40 ал.3 от
3
Закона за защита на животните Общинските съвети са задължени да приемат програми за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за
изпълнението им. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ "овладяване на популацията" е
научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което
позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях. Кметовете на
общини организират изпълнението на програмите (чл.40 ал.4 от ЗЗЖ). Дейността се
извършва както от общините, така и от неправителствени организации, съобразно
регламентацията на закона. Те улавят безстопанствените кучета и на основание чл. 47 ги
настаняват в приют, кастрират ги, обезпаразитяват ги и ги ваксинират срещу бяс. След това
тези кучета се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като
компаньони и се регистрират по чл. 174 от ЗВМД. Ако не се явят желаещи, кучетата се
маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет,
или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на
общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. Чл. 55 от ЗЗЖ предвижда, че
след блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място, те се
настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно
отглеждане.
От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със закон е възложен
надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Според чл. 50,
т. 2 от ЗЗЖ организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физически и юридически лица, вземат
мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
Когато обаче организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, които имат грижата и надзора, не
изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение
на кучета и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и
пострадалите от друга възникват правоотношения по чл. 49 от ЗЗД. Към 25.02.2022 год.,
когато е пострадала ищцата е налице задължение на общината да вземе мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни по смисъла на
чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ. Задължението за настаняване в приюти на безстопанствени кучета и
контролиране на агресивното им поведение е задължение на общината, на която законът е
вменил това. Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение,
ангажира нейната обективна отговорност спрямо ищцата за причинените й вреди. Съгласно
чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за щетите,
включително неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна
чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови
права, телесна цялост и здраве. Размерът на настъпилите неимуществени вреди, изразяващи
се в увреждания на телесната цялост и здраве на ищцата, следва да се определи по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът, като взе предвид характера
на телесните увреждания, причинените от тях болки и страдания, вида и продължителността
на проведеното лечение, както и неудобство, които се установиха от свидетелските
4
показания и което е характерно, предвид естеството на причиняването на уврежданията, и с
оглед обстоятелството, че към настоящия момент са проведени мероприятия от ответника
по отношение на безпризорните кучета в населеното място, в което живее ищцата, но
същите са недостатъчни, намира, че за цялостното обезщетяване на пострадалата,
ответникът следва му да заплати сумата 1 500.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Тъй като искът е предявен частично за сумата 1500.00
лева от общо 4000.00 лева, частичната претенция подлежи на пълно уважаване. По
отношение на претендираните лихви и съгласно уважената част от иска, съдът намира, че
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава от деня на
деликта и от тогава дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски в размер на 60.00 лева – заплатена държавна такса и 40.00 лева- СМУ. На
процесуалния представител на ищцата ответникът следва да заплати възнаграждение в
размер на 335.00 лева на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. Мотивиран така и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати на П. С.
Д., ЕГН **********, адрес: ******* сумата 1 500.00 лева, представляваща частично
предявено от общо 4000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане- ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на деликта- 25.02.2022 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати на П. С.
Д., ЕГН ********** сумата 100.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков, да заплати на
адвокат К. Д. от АК- Русе сумата 335.00 лева, представляваща адвокатски хонорар.
Банкова сметка на П. С. Д. по която могат да бъдат заплатени присъдените в нейна
полза суми: ********* в ******.
Банкова сметка на адвокат К. Д. по която могат да бъдат заплатени присъдените в
негова полза суми: ********* в ******.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5