№ 7
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от К. Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело
№ 20225001000784 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на П. Б. С.,Н. С. С. и Б. С. С.-непълнолетна и
действаща със съгласието на майка си П. Б. С.,подадена чрез общия им пълномощник адв.
П. К.,против протоколно определение от 25.10.2022 г.,постановено по т.д.№1067/2021 г. по
описа на Окръжен съд-С.З.,с което е спряно производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване с окончателен акт на досъдебно производство №284 ЗМ
573/2020 г. по описа на РУ-К..
В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно
и незаканосъобразно и спирането води само до ненужно изключително дълго протакане на
делото,като са развити и конкретни съображения за обосноваване на това становище.Според
частните жалбоподатели,ОС-С.З. неправилно е приел,че са налице основанията на
чл.229,ал.1,т.4 от ГПК и постановеното спиране до изясняване на обстоятелствата по
реализиране на процесното ПТП в досъдебното производство е необосновано и абсолютно
несъобразено с интереса на ищците.Посочено е,че образуваното по случая ДП е от 2020 г. и
не само не е приключило,но и към настоящия момент няма привлечено лице в качеството на
обвиняем и няма никаква информация кога би приключило,и дали и кога евентуално е
възможно да се образува наказателно дело.Заявено е още,че процесното дело е заведено за
компенсиране на търпени от ищците неимуществени вреди,причинени в резултат на ПТП от
17.05.2020 г. и предмет на настоящото производство не е изследване налице ли е
престъпление по смисъла на чл.342 и сл. от НК,а търпят ли ищците болки и страдания,и по
причина на чие укоримо и противоправно поведение.Частните жалбоподатели считат,че
1
независимо от досъдебното производство,няма пречка и са налице всички необходими
доказателства,съдът да установи има ли вина за настъпване на процесното ПТП посоченият
от тях делинквент,като е без значение фактът дали има влязла в сила присъда или ДП е
прекратено.Поддържа се и довода,че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и
в гражданското право,както и че деянието,което подлежи на доказване в исковия процес,а
също и противоправността му съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД не във всички случаи
представлява престъпление по смисъла на НК,а вината при деликтната отговорност се
предполага.В този смисъл частните жалбоподатели смятат,че независимо от задължителната
сила на присъдата,гражданската отговорност на делинквента би могла да бъде ангажирана и
при оправдаването му или при признаването му за виновен,но за извършване на друго
пристъпление.Освен това считат,че в случая не са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.4
от ГПК за спиране на производството,защото в същия или в друг съд не се разглежда
дело,решението по което ще има значение за правилното решаване на спора,а напротив-по
настоящото дело има категорични данни,че няма образувано наказателно дело,разглеждащо
се от съд.Посочват и съдебна практика на ВКС,обективирана в цитирани в частната жалба
определения на същия съд,според която гражданският съд спира производството на
основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК само при висящо наказателно преследване в съдебна
фаза,за каквото в случая не са представени доказателства,а и няма /според частните
жалбоподатели/ доказателства образуваното ДП да се води срещу конкретно лице и за
конкретни нарушения и то такива,които да са от значение за правилното решаване на
настоящото дело.Считат,че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на
гражданския спор тогава,когато има пълно тъждество между престъпното
действие,извършено от лицето,срещу което е образувано наказателното производство,и
личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние,които са предмет на
доказване в производството по иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ,а в случая липсва
такова тъждество.Посочват още,че обжалваното определение е и очевидно
неправилно,поради това,че съдът не е извършил необходимите действия за преценка на
фактите от значение за спора.
И въз основа на всички изложени в частната жалба съображения е поискано
обжалваното протоколно определение да бъде отменено и да бъде върнато делото на същия
съд с указания за разглеждането му по същество в разумни срокове.
Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-“З.Д.Б.Ж.З.“АД-
гр.С. с ЕИК ********* и в законния едноседмичен срок от дружеството,чрез пълномощника
му-юрисконсулт К. И.,е подаден писмен отговор,в който е изразено становище,че частната
жалба е неоснователна,а обжалваното с нея определение на ОС-С.З. е правилно и
обосновано,като в тази насока са изложени конкретни аргументи в отговора.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частните жалбоподатели,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
2
Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1
ГПК от процесуално легитимирана страна /от ищците в първоинстанционното
производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото
определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед
на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е и основателна.
По т.д.№1067/2021 г. по описа на ОС-С.З. настоящите частни жалбоподатели-П. Б.
С.,Н. С. С. и Б. С. С.-непълнолетна и действаща със съгласието на майка си П. Б. С.,са
предявили срещу „З.Д.Б.Ж.З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* осъдителни искове с правно
основание чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно
обезщетение на всеки един от ищците за причинените им неимуществени вреди,изразяващи
се в претърпени болки и страдания вследствие на получени телесни увреждания при
ПТП,настъпило на 17.05.2020 г.
По повод на така предявените искове ищците са изложили твърдения,че процесното
ПТП,вследствие на което са им били причинени описаните в исковата молба травматични
увреждания,е било виновно причинено от лицето М.Н.Л. като водач на лек автомобил
„М.П.“ с рег. №** **** ** и че причина за настъпилото произшествие са допуснати от
същия водач нарушения на правилата за движение по пътищата.Изложили са и
твърдението,че по случая е образувано ДП №284 ЗМ 573/2020 г. по описа на РУ-
К.,производството по което не е приключено към момента на подаване на процесната искова
молба.
В писмено становище с вх.№11374 от 25.10.2022 г. ответникът “З.Д.Б.Ж.З.“АД-гр.С. с
ЕИК ********* е поискал да бъде спряно производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК „докато тече разследването от органите на МВР и прокуратурата за
причините и обстоятелствата за настъпване на процесното ПТП,по повод на което е
образувано ДП №284 ЗМ 573/2020 г. по описа на РУ-К.“.Това искане е докладвано и
разгледано от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание,проведено на
26.10.2022 г.В протокола от същото съдебно заседание съдът е приел,че производството по
делото следва да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК по аргументи,че е налице
наказателно производство,има образувани досъдебно производство и прокурорска преписка
във връзка с процесното ПТП и изясняването „на посочените обстоятелства в наказателното
производство са от значение за правилното решаване на настоящия спор“.Вследствие на
това,с обжалваното определение,постановено в открито съдебно заседание на 26.10.2022
г.,производството по т.д.№1067/2021 г. по описа на ОС-С.З. е спряно до приключване с
окончателен съдебен акт на досъдебно производство №284 ЗМ 573/2020 г. по описа на РУ-
К..
В частната жалба е погрешно посочена датата на постановяване на обжалваното
определение-25.10.2022 г. вместо вярната дата-26.10.2022 г.,но настоящият съд приема това
за техническа грешка,без да има съмнение,че става въпрос за един и същи акт,предмет на
обжалване с конкретната частна жалба.По съществото на същата счита обжалваното
3
определение за неправилно по следните съображения:
На първо място,неправилно е прието,че е налице основанието на чл.229,ал.1,т.4 от
ГПК за спиране на производството по делото.Това основание е приложимо в
случаите,когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело,решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора.В конкретния случай няма данни за образувано и
разглеждащо се от съд наказателно дело,имащо връзка с твърдяното от ищците ПТП.Не се и
поддържат такива твърдения от страните по първоинстанционното дело.Налице са
единствено данни,по които същите страни не спорят,че по повод на процесното ПТП от
17.05.2020 г. има образувано досъдебно производство №№284 ЗМ 573/2020 г. по описа на
РУ-К.,което не е приключило към момента на постановяване на обжалваното определение,а
не се установява да е приключило и към момента на подаване на процесната частна
жалба.При това положение първоинстанционният съд е следвало да прецени дали
производството по делото подлежи на спиране на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,на която
разпоредба е основано и искането на ответника,заявено в становището му с вх.№11374 от
25.10.2022 г.,а не да спира същото производство на основание чл.229,ал.1,т.4 от
ГПК,предпоставките на която разпоредба не са налице в случая.
Всъщност,макар да е посочил чл.229,ал.1,т.4 от ГПК като правно основание за
спиране на делото,в мотивите към обжалваното определение съдът не се е позовал на
фактически данни за висящо наказателно дело по повод на процесното ПТП,а само на
наличните и безспорни между страните данни за образуваното досъдебно производство по
същия случай.В продължение на това твърде общо и до известна степен неясно е приел,че
„изясняването на посочените обстоятелства в наказателното производство са от значение за
правилното решаване на настоящия спор“,без да сочи за кои обстоятелства става въпрос и
защо изясняването им ще е от значение за правилното решаване на конкретния
гражданскоправен спор.При всички положения обаче,настоящият съд счита,че
производството по делото при предявен иск по чл.432,ал.1 от КЗ,би подлежало на спиране в
хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,ако са налице данни,че по досъдебното
производство,образувано за съответното твърдяно от ищеца /или ищците/ пътно
транспортно произшествие,е привлечено като обвиняем лицето,за което по повод на иска се
твърди,че е пряк причинител на непозволеното увреждане.Според определение
№290/01.09.2020 г. по ч.т.д.№1303/2020 г. на ВКС,I т.о.,спиране на производството по
гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента,деянието и
неговата противоправност,предмет на доказване в исковия процес,и извършеното престъпно
действие от лицето,срещу което е образувано наказателното производство,като пречка за
надлежното упражняване на правото на иск е наличие и на образувано наказателно
производство в досъдебната фаза,когато деецът и извършеното от него престъпление са
идентични с тези,за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице
хипотеза,при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от
гражданския съд по реда на чл.124,ал.5 от ГПК,като в този случай производството трябва да
бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.В същото определение на ВКС,както и в
4
определение №134/02.04.2020 г. по ч.т.д.№648/2020 г. на ВКС,I т.о. /а и в други определения
на ВКС/ е отречено правомощието на съда да спре исковото производство на основание
чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,когато в досъдебното производство водачът-делинквент не е бил
привлечен като обвиняем.Настоящата хипотеза е точно такава.Както се отрази по-горе,в
случая ищците твърдят,че процесното ПТП,вследствие на което са им били причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания,е било виновно причинено от лицето
М.Н.Л. като водач на лек автомобил „М.П.“ с рег. №** **** **.Между страните не е спорно
и са налице данни по първоинстанционното производство /уведомление по чл.212,ал.2 от
НПК на ОД на МВР-С.З.-РУ-К.,приложено към писмо на Окръжна прокуратура-гр.С.З. с вх.
№7546 от 15.07.2022 г./,че по повод на настъпилото на 17.05.2020 г. ПТП е образувано
досъдебно производство №284 ЗМ 573/2020 г. по описа на РУ-К. за разследване
извършването на престъпление по чл.343,ал.3,б.“а“,предл. II-ро,б.“б“,във вр. с ал.1,б.“б“ и
б.“в“,във вр. с чл.342,ал.1 от НК.Няма обаче данни така образуваното досъдебно
производство да се води срещу конкретен извършител на процесното ПТП и
лицето,посочено от ищците като пряк причинител на произшествието,да е привлечено като
обвиняем в същото досъдебно производство.При това положение и при съобразяване на
горната съдебна практика на ВКС,която настоящият състав споделя,се налага извода,че в
конкретния случай производството по делото /към настоящия момент/ не подлежи на
спиране на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК и заявеното в тази насока искане на
ответника,съдържащо се в горепосоченото писмено становище,е неоснователно.
Предвид всичко изложено по-горе,се налага и крайният извод,че обжалваното
определение,с което производството по първоинстанционното дело е спряно до
приключване с окончателен съдебен акт на досъдебно производство №284 ЗМ 573/2020 г. по
описа на РУ-К.,е неправилно и като такова следва да бъде отменено,а заедно с това делото
следва да бъде върнато на ОС-С.З. за продължаване на съдопроизводствените действия по
него.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.10.2022 г.,постановено по т.д.№1067/2021 г. по
описа на Окръжен съд-С.З.,с което е спряно производството по делото до приключване с
окончателен съдебен акт на досъдебно производство №284 ЗМ 573/2020 г. по описа на РУ-
К..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-С.З. за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6