РЕШЕНИЕ
Гр. Плевен 13.ХІІ.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание на 10
декември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Върбина Мълчиниколова
ЧЛЕНОВЕ: Мариан И.
Георги Грънчаров
при участието на секретаря
Велислава Трифонова и при участието на прокурора Георги Лазаров, като разгледа
въззивно наказателно общ характер дело № 891 за 2019 г., докладвано от съдията
Георги Грънчаров, за да се произнесе съобрази:
С присъда № 36/14.Х.2019 г. постановена по НОХД № 207/2019
г. Червенобрежки районен съд е признал подсъдимият Й.Т.Б. за виновен, в това че
на 19.ІV.2019 г., около 21, 00 часа в с. ******, област Плевен причинил чрез
нанасяне на удар с ръка на М.Д.М. ***, в качеството му на длъжностно лице –
кмет на с. ******, област Плевен, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на горна челюст вляво и с разстройство на здравето, временно опасано
за живота /мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнанието/, като
деянието е извършено по повод изпълнение на службата и функциите на
длъжностното лице, свързани с осигуряване спазването на обществения ред, поради
което и на основание чл. 131, ал. І, т. 1, във връзка с чл. 129, ал. І, във
връзка с чл. 58а от НК, съдът му е наложил наказание лишаване от свобода в
размер на 16 /шестнадесет месеца/, като изпълнението на наложеното наказание е
отложено с 4-годишен изпитателен срок.
Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 7000
/седем хиляди/ лева, като за разликата до 8000 /осем хиляди/ лева е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Производството по делото е проведено
по реда на чл. 371 и сл. от НПК, като подсъдимият е признал всички факти и
обстоятелства описани в обвинителния акт, като е дал съгласие да не се
разпитват свидетелите и вещите лица.
Недоволен от така постановената присъдата в
гражданската й част е останал Й.Т.Б., който в законния срок я обжалва пред
настоящата инстанция. В депозираната жалба са изложени доводи, че размера на
уважения граждански иск е завишен.
Предвид на горе изложеното Б. моли съда да измени присъдата
на първоинстанционния съд и да постанови друга такава, с която да намали
размера на уважения граждански иск.
Съдът
като прецени представените по делото доказателства намира за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда
съдът е приел за установена фактическа
обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивната инстанция, поради
което намира, че не е необходимо същата да бъде пресъздавана отново.
Не
се констатира основание за изменение на решението в гражданската му част.
Настоящата инстанция не намира да е допуснато от контролираната инстанция
претендираното от гражданския ищец нарушение на разпоредба на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Гражданският
иск за неимуществени вреди е доказан по основание и е уважен в справедлив
размер. Претърпените от пострадалата болки и страдания са пряка и
непосредствена последица от деянието, поради което искът се явява доказан по
основание. При определяне на размера му не е нарушен принципът за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Гражданският иск за
неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки
и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на
размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем
на тези болки, времевия период, в който са понасяни, прогнозата за тяхното
евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху
цялостния физически и психически статус на увредения. От данните по делото е
установено по категоричен и безспорен начин, че вследствие на нанесената средна
телесна повреда счупване на горна челюст, което предполага продължителен
оздравителен период от време, затруднено хранене за повече от едни месец. На
пострадалия са били нпаравени 12 шева в тилната област на главата. Следва да се
отбележи, че вследствие на нанесената телесна повреда е било причинено гълтане
на езика и само своевременната намеса на свидетелите, предотвратили
настъпването на летален изход. Причинената телесна повреда е довела до няколко
хирургични операции, трайното затруднение на храненето за срок повече от 30
дни, болките и страданията, които пострадалият е изпитвал, включително по време
на извършените след деянието интервенции и след това.
Неоснователно
е и възражението на защитата, че размерът на обезщетението следва да се
редуцира, тъй като увреждането не се е отразило на обичайния начин на живот на
пострадалия и не са настъпили ограничения във възможностите му за житейска
реализация. Пострадалият е преживяла освен множество по обем болки и страдания,
няколко хирургични интервенции, допълнителни усложнения и значителен психически
стрес, който също подлежи на обезщетяване.
Имайки
в предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, съдът намира, че обезщетение в размер на 7000 /седем хиляди/ лева е напълно
справедлив.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 36/14.Х.2019 г. постановена
по НОХД № 207/2019 г. по описа на Червенобрежки районен съд в частта, с която
на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД осъжда Й.Т.Б. да заплати на М.Д.М., ЕГН ********** сумата от 7000
/седем хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 19.ІV.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в наказателната част, като правилна и законосъобразна.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: