Присъда по дело №572/2017 на Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 1 / 05.01.2018г. по НОХД № 572/2017г. по описа на

Несебърския районен съд

 

             

              Районна прокуратура – Несебър е внесла срещу подсъдимия И.Д.Д. с ЕГН **********,***, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, средно образование, неженен, обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс – за това, че на 28.08.2016г. около 23.08 часа в град Несебър, по улица Любен Каравелов, в близост до фитнес-зала, намираща се в двора на училище „Любен Каравелов”, с посока на движение улица И. Вазов, управлявал моторно превозно средство с ДК № СТ 9838 ВА, марка „Джип”, модел „Гранд Чероки” след употреба на наркотични вещества, а именно МЕТ (метамфетамин), установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер DRUG Test 5000 със сериен номер ARHJ 0005.

              В съдебно заседание по делото, протекло по реда на Глава ХХ от НПК, в хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато и счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, както и да бъде лишен от правото да управлява МПС.

              Защитникът на подсъдимия И.Д.Д.  - адвокат Д.Р. ***, изразява становище за недоказаност на обвинението. Освен недостатъчност на доказателствата в подкрепа на обвинителната теза, излага и довода за противоречия между свидетелските показания на лицата, посочени от представителя на обвинението като свидетели, относно фактите, изложени в обвинителната теза, свързани с действията на полицейските служители и тези на подсъдимия, както и противоречията между свидетелските показания, от една страна, и писмените доказателства по делото, от друга. Затова следвало да се кредитират показанията на свидетелите, разпитани по делото по искане на подсъдимия и защитника му, за които се установило, че са присъствали по време на извършване на проверката спрямо подсъдимия, респ. намирали се в близост до мястото. Проверката с техническото средство за употреба на упойващи вещества по отношение на подсъдимия е извършена в нарушение на методическите указания от гледна точка изискванията за обективност на показанията на средството за измерване и правилното отчитане. По този начин управлението на МПС след употреба на наркотично вещество не е установено по надлежния ред. Наред с това метамфетамина, чието наличие се установило от проверката на подсъдимия с техническото средство, не е сред упойващите вещества, не е сред посочените в списъците според Единната конвенция от 1961г., а в списък от Конвенция за психотропните вещества, които са изключени от Наредба № 30/2001г. (отм.), действала към момента на инкриминирания случай. Обвинението е следвало да се докаже посредством експертиза, каквато не е извършвана. Моли подсъдимият да бъде оправдан.

              Подсъдимият Д. разбира в какво е обвинен, дава обяснения, в които не признава обстоятелството, че е управлявал автомобила си, уточнява, че след като е бил изпробван с техническото средство е бил отведен в сградата на Районното управление, откъдето е бил отново върнат в град Несебър и отведен в Здравната служба, където е отказал да даде кръв за анализ, след което е бил отново отведен в сградата на Районното управление. В правото си на последна дума категорично отрича да е карал колата през този ден и моли да бъде оправдан.

              Несебърският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

              Подсъдимият И.Д.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, към датата на инкриминираното деяние е неженен, като твърди, че впоследствие е сключил граждански брак със свидетелката Илияна М. Димитрова (К.), което последната потвърждава, осъждан, със средно образование, живее на постоянния и настоящия си адрес: град Раднево, улица Заводска № 6, вход Г, етаж 8, ап.30, с ЕГН **********.

              През летния сезон на 2016г. свид. И.М. Димитрова (тогава с фамилно име К.) е работила в павилион за алкохол и цигари на спирка в близост до сградата на РУ на МВР и хотел „Диамант” в к.к. Слънчев бряг, като е работила ежедневно през светлата част на денонощието за времето от 08:00 часа до 20:00 часа. Обитавала е квартира в къща, находяща се в близост до СОУ „Любен Каравелов” в град Несебър. По това време с подсъдимия Д. са били приятели и той я е посещавал като често е пътувал от град Раднево до град Несебър.

              На 28.08.2016г. през деня за пореден път подс. Д. *** като е пътувал с автомобила на баща му, представляващ джип марка „Сузуки”, модел „Гранд Чироки” с рег.№ СТ 9838 ВА, с намерение да прекара време със приятелката си свид.Илияна Димитрова. Подс. Д. паркирал автомобила си в близост до квартирата на свид. Илияна Димитрова, до блоковете на западната страна на училището, в близост до намиращия се в двора на училището фитнес-център, а свид. Илияна Димитрова е била повикана от подс. Д., който я  е чакал около час. След като е слязла при него около 21:30 часа, двамата са се скарали, като поводът за това е желанието на подс. Д. двамата да прекарат заедно известно време навън през въпросната вечер, като е настоявал свид. Илияна Димитрова да се качи в автомобила и да отпътуват, на което предложения тя отказала с оправданието, че има друга работа. Тъй като свадата между двамата продължила дълго и прераснала в насилствен опит подс. Д. да вкара в автомобила свид. Илияна Димитрова, преминаваща в близост жена е подала сигнал до полицията за това насилствено качване в автомобила. Междувременно, свид. Илияна Димитрова била склонена от подс. Д., и тя се качила в автомобила му, след което двамата потеглили като по този начин скандала между двамата утихнал, а автомобилът е бил управляван от подс. Д..

            По подадения сигнал за упражнено насилие до полицията, на място били изпратени служителите Н.Д.Х.  и И.Х.Г., двамата на длъжност ОРР при Р.н.М.Н. които изпълнявали служебните си задължения като охрана обществения ред за времето от 19:30 часа на 28.08.2016г. часа до 07:30 часа на 29.08.2016г. като автопатрул 1. При пристигането си на място със служебния автомобил не са забелязали нищо нередно в района, като решили да направят обход в района около училището включително и за да потърсят свидетели на инцидента, при който една жена от един от апартаментите в близкия блок им е казала, че момичето е викало и крещяло за помощ, като се е карало с някакво момче, което насила е качило момичето в джипа си. Докладвали тази информация на дежурния ОДЧ за да бъдат насочени всички наряди, които били по това време на работа да организират КПП-а на изходите на град Несебър, посоки град Бургас, село Равда, к.к. Слънчев бряг. След около половин час свид. Х. и Г. се върнали отново на същото място за да потърсят свидетели на инцидента. При влизането си към улицата, видели, че откъм сградата на Районен съд – Несебър по улицата покрай училището срещу тях да се задава джип, за който установили, че отговаря на описанието, поради която причина го спрели. Джипът е бил управляван от подс. Д., а до него се е возила свид. И. Димитрова, която слязла от автомобила. Същата е плакала, но не била толкова разстроена според очакваното от полицейските служители. Понеже и след това те продължили да се карат се наложило полицейските служители да ги разделят. На подс. Д. били поставили белезници, като свидетелите Х. и Г. доловили мирис на марихуана, а след като отдръпнали настрана свид. Димитрова, самата тя, без подс. Д. да чува разговора, им е заявила, че приятелят й – подс. Д., я е отвел насила в автомобила и е употребил наркотици, както и че знае адреса, откъдето той ги е купил. При този разговор тя също заявила, че държи в чантата, която носи, наркотични вещества, които е предала на полицейските служители. Тези обстоятелства били причината полицейските служители да поискат съдействие от колегите си от КАТ за да бъде изпробван подсъдимия за употреба на наркотични или упойващи вещества, което те направили чрез ОДЧ. На място дошли и колегите им Йордан Д. и Кирил Петров от друг автопатрул, като били изпратени на място, и свидетелят М.П.Н., както и Костадин Стойчев Костадинов – мл. автоконтрольори в сектор ПП, командировани съответно от РУ на МВР Плевен и от РУ на МВР Пловдив.

              Свид. Н., след като също установил самоличността на подс. Д., пристъпил към изпробване с техническо средство Dreger DrugTest 5000 с идент. номер ARHJ-0005 за установяване на употребата на наркотични или упойващи вещества. Този полицейски служител от сектор „ПП”, отдел „ОП” в ОД на МВР Плевен, на 23.02.2016г. е бил запознат с Методическите указания рег. № Із-1583/20.07.2010г. относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство  Dreger DrugTest 5000 и тест Dreger DrugCheck във връзка с разпореждане № 3286р-6868/19.02.2016г. на ГДНП. С тези технически средства е определено да се извършва проверката за употреба на упойващо вещество, с изключение на проверка за алкохол, от водачите на моторни превозни средства, като това е направено със Заповед № Із-789/12.04.2010г. на министъра на вътрешните работи. Със Заповед на Директора на ОД на МВР – Плевен № 316з-1887/10.07.2016г. младши инспектор М.П.Н. на длъжност младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР - Плевен, е бил командирован за времето от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. за изпълнение на дейности по контрол на пътното движение в РУ Несебър при ОДМВР Бургас. Техническото средство, с което е извършена проверката, Dreger DrugTest 5000 с идент. номер ARHJ-0005, е преминал сервизна проверка на 10.02.2016г., същото е било със срок на валидност 12 месеца, като състоянието на апарата е бил годен за да се извършват с него проверки за употребата на упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. 

              По времето, когато подс. Д. е бил изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества, той е продължил да бъде с поставени на ръцете белезници, по която причина, свид. Н. разпечатал опаковката на теста, извадил техническото средство, сложил е памучен тампон в устата на подс. Д. за около 4-5 минути, който тампон след като е бил напоен със слюнка от подсъдимия е бил поставен в тестовата касета, след което го натиснал и счупил ампулата в тестовата касета и поставил на равна повърхност – на кората на багажника на автомобила. След около 7-8 минути техническото средство отчело положителен резултат, наличие на наркотично вещество – метамфетамин. Резултатът от теста е бил предявен на подс. Д. – водача на автомобила, бил показан и на всички присъстващи полицаи. Докато подс. Д. е бил изпробван, полицаите от единия от патрулите отвели със служебния автомобил в сградата на РУ на МВР – Несебър свид. Илияна Димитрова. След приключване на проверката с техническото средство и въз основа на отчетения положителен резултат на употреба на наркотично вещество в сградата на РУ на МВР е бил отведен и подс. Д. с другия служебен автомобил. Автомобилът, управляван от подсъдимия до спирането му на за проверка от полицейските служители в близост до същото място, където преди това е бил паркиран преди да отпътуват с него подсъдимият и свид. Илияна Димитрова по време на скандала им, също е бил откаран от друг полицейски служител до сградата н.Р.н.М.

              След като били отведени в сградата на РУ на МВР – Несебър, е бил извършен обиск на подс. Д. и на свид. Илияна Димитрова и същите са били задържани за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР. Пак там, свид. М.Н. е съставил на подс. Д. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Г, бл.№ 624871/28.08.2016г., като едно от нарушенията, описани в него е това, че на 28.08.2016г. около 23:08 часа в град Несебър, улица Любен Каравелов, близост до фитнес-зала, находяща се в двора на училище „Любен Каравелов, с посока на движение от улица И. Вазов, управлява лек автомобил джип „Сузуки Гранд Чироки” с рег.№ СТ9838ВА, под въздействието на упойващи вещества, изпробван по надлежния ред с техническо средство Дрегер DRUG TEST-5000 с фабр.№ АRHJ-0005, който е отчел положителен резултат на метамфетамин. Актосъставителят е квалифицирал това нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Свид. М. Николов е издал на подс. Д. и талон за медицинско изследване № 0003118. Актът и талонът са подписани от подс. Д. и са му били връчени срещу разписка. В талона за медицинско изследване, издаден в 00:15 часа на 29.08.2016г. е посочено, че подс. И.Д. може да се яви до 01:00 часа в ФСМП – Несебър за да даде кръв за анализ. Тъй като обаче подс. Д. по това време е бил задържан от органите на МВР, е бил отведен от тях със служебен автомобил в лечебното заведение за тази цел, където той е отказал да даде кръв за анализ, който отказ е бил удостоверен със съставения там Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, който факт – отказа да даде кръв за анализ, не се оспорва от подс. Д., напротив заявява това изрично в обясненията си, след което отново е бил върнат в РУ на МВР – Несебър, откъдето е бил освободен в 20:20 часа на 29.08.2016г.

              Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, касаещи релевантните за случая факти: Резултат от изпробване с техническо средство Дрегер DRUG TEST-5000 с фабр.№ АRHJ-0005, Протокол № ********* – 10000 от 10.02.2016г., АУАН сер.Г, бл.№ 624871/28.08.2016г., съставен от М.П.Н. – „мл. автоконтрольор” при Сектор „ПП” при ОДМВР – Плевен, Талон за медицинско изследване № 0003118/29.08.2016г., издаден от  М.П.Н. – „мл. автоконтрольор” при Сектор „ПП” при ОДМВР – Плевен, Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, Справка за нарушител/водач за извършени административни нарушения и наложени административни наказания по ЗДвП на подс. И.Д.Д., Справка за съдимост рег.№ 453/03.07.2017г. на РС-Несебър, Заповед № 1887/10.07.2016г., издадена от Директора на ОД на МВР – Плевен, Протокол на служителите от сектор „ПП”, отдел „ОП” в ОД на МВР – Плевен, които са се запознали с Методическите указания рег.№ Із-1583/20.07.2010г. относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство Dreger DrugTest 5000 и Dreger DrugCheck във връзка с разпореждане № 3286р-6868/19.02.2016г. на ГДНП, Заповеди за задържане на лице рег.№ 304зз-1019, Екз.1 и рег.№ 304зз01022, Екз.1 от 28.08.2016г., Протокол за обиск на лице от 28.08.2016г. – 2 броя, и от показанията на свидетелите И.Д.Х., М.П.Н., И.Х.Г., частично от показанията на Илияна М. Димитрова (К.) и частично от обясненията на подс. И.Д..

              Съдът не кредитира показанията на свидетелите И. Минков Колев и Боримира Георгиева Георгиева, разпитани по искане на защитата на подсъдимия за да потвърдят версията му, че не е управлявал автомобила, респ. не е бил спрян за проверка от полицейските служители докато го е управлявал. От една страна тези двама свидетели не излагат факти за извършената по отношение на подс. Д. проверка с техническо средство за употреба на упойващи вещества. От друга страна съдът намира за недостоверни показанията им, че двамата са се намирали в непосредствена близост до свид. И. Димитрова – сестра на свид. И. Колев, и подс. И. Димитрова по време на скандала им и не са се намесили, а са гледали безучастно, първо защото не е имало причина двамата по това време да се намират в двора на училището в близост до фитнес-залата, второ, не излагат никакви факти нито относно темата на скандала и думите, които свид. Илияна Димитрова и подс. И.Д. са си разменяли, трето, защото не излагат никакви факти и относно събитията, настъпили след идването на полицейските служители и предприетата спрямо подс. Д. проверка, пак с довода, че са гледали от двора на училището. След като свид. И. Колев и Боримира Георгиева не са били забелязани и от никой от пристигналите на място полицейските служители, макар и да твърдят, че са били на разстояние само няколко метра от мястото на събитията, съдът стига до извода, че тези двама свидетели не са присъствали там и не са били очевидци на нищо от случилото се, което съдът прие за установено от фактическа страна, респ. не кредитира показанията им за това, че когато полицейските служители са дошли на място, са заварили там подс. Д. и свид. Илияна Димитрова в близост до спрения джип.

              Съдът не констатира никакви противоречия между показанията на полицейските служители. Обстоятелството, че същите не си спомнят ясно определени събития, не означава, че за останалите твърдени от тях факти съдът не следва да кредитира показанията им. Същите не излагат твърдения, които да противоречат на писмените доказателства, а и не се съдържат противоречия в показанията им. Поради това повечето от фактите, които твърдят, че не си спомнят, могат да се установят от писмените доказателства, а и в голяма степен за тези факти изясняват и свид. Илияна Димитрова и в обясненията си подс. Д.. Няма причина обаче съдът да не кредитира показанията на незаинтересованите свидетели Н.Х. и И.Г., че когато пристигнали на място, джипът, подсъдимият и свид. Илияна Димитрова не са били там, а са дошли след това, т.е. върнали за се на мястото на възникналия между тях преди това скандал и в близост до квартирата на свид. Илияна Димитрова, и докато автомобилът, управляван от подс. Д., е приближавал мястото, е бил спрян от полицейските служители. Затова обясненията на подс. Д., в частта им, с която твърди, че не е управлявал автомобила, съдът приема за защитна версия, с която цели да се отрече наличието на релевантен за случая факт, който е от значение за съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК, а показанията на свид. Илияна Димитрова, също в тази им част, както и показанията на свидетелите И. Колев и Боримира Георгиева, които подкрепят тази версия на подсъдимия, съдът също не кредитира. Тази защитна версия е обмислена предварително от подс. Д. и свидетелите Илияна Димитрова И. Колев и Боримира Георгиева. По тази причина не кредитира и показанията им в частта, с която твърдят, че докато чакали да дойдат останалите полицейски служители за да бъдат предприети други процесуално следствени действия, подс. Д. е поискал да му бъде позволено да запали цигара, което негово желание било изпълнено, докато той е бил вече с поставени белезници – първоначално ръцете му били закопчани с тях зад гърба, а след това е бил освободен от тях и са му били поставени на ръцете отпред.

              От правна страна:

              При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подс. Д. е осъществил от обективна стана състава на чл.343б, ал.3 от НК тъй като на 28.08.2016г. около 23:08 часа в град Несебър, по улица Любен Каравелов, в близост до фитнес-зала, намираща се в двора на училище „Любен Каравелов”, с посока на движение от улица И. Вазов, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил (джип) марка „Сузуки”, модел „Град Витара” с ДК № СТ 9838 ВА, след употреба на наркотични вещества,  именно МЕТ (метамфетамин), установено по надлежния ред с техническо Дрегер „DRUG Test 5000” със сериен номер ARHJ-0005. Във връзка с този извод на съда следва да се имат предвид постановките в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.№ 8/82г. на Пленума на ВС, според който в понятието „управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. От фактическа страна по делото се установи, че автомобилът, управляван от подс. Д.,***, като след сградата на съда е завил към улица Любен Каравелов, от западната част на училище „Любен Каравелов”, като е бил спрян от полицейски служител в близост до фитнес-залата, намираща се в двора на училището. Налага се несъмненият извод, че подсъдимият е боравил с механизмите и приборите на автомобила, което представлява „управление” в цитирания по-горе смисъл.

              Съгласно § 11 от ДР на ЗКНВП, „наркотично вещество” означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на този закон, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Наркотичните вещества са разделени в три категории (арг. от чл.3, ал.2 от ЗКНВП). В „Списък І – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната медицина”, съгласно приложение № 1 към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП) попада метамфетамин. Това наркотично вещество е включено и в Конвенцията за психотропните вещества – „Вещества, включени в списък ІІ”.

              Според настоящия съдебен състав наличието на наркотично вещество е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС (отм.). Съгласно чл.1, ал.4 от цитираната наредба, техническите средства с които се извършва проверка за употреба на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и които представляват диагностични медицински изделия, се определят със заповед от министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени от Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването. Техническото средство  Dreger Drug Test 5000 е именно такова диагностично медицинско изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия, поради което е и одобрено от Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването за използване. Видно от копие от заповед на министъра на МВР едно от техническите средства, определени от министъра на МВР за проверка за употреба на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е именно Dreger Drug Test 5000. Съгласно протокол за сервизна проверка техническото средство Dreger Drug Test 5000 с фабр.№ ARHJ-0005 е преминало проверка на 10.02.2016г., със срок на валидност 12 месеца (т.е. до 10.02.2017г.). Изложеното води до извод, че към инкриминираната дата – 28.08.2016г., уредът е бил годен за употреба, резултатите от теста на подс. Д. са достоверни и настоящият съдебен състав няма никакви съмнения в обективността и истинността им.

              Относно процедурата за вземане на пробата съдът счита, че не са допуснати нарушения, които да са ограничили правата на проверяваното лице. По делото са приложени методическите указания за работа с техническото средство, които нямат силата на нормативен акт. Те са вътрешно ведомствен акт, адресиран към служителите на МВР, създадени с цел ефективно противодействие на случаите на управление на МПС след употреба на наркотици. Релевантно за гарантиране правото на защита на водача е спазването на Наредба № 30 от 27.06.2001г., издадена от министрите на здравеопазването, на вътрешните роботи и на правосъдието (отм.). Всяко неизпълнение на процедурата по тази наредба следва да се преценява за съществено или не с оглед степента на засягане правата на обвиняемия. Не се установи преди извършването на пробата подс. Д. да е изпил 4 глътки вода, както изискват методическите указания, но това според съда не би могло да доведе до дискредитиране на резултатите от скрийнинг процедурата за наличие на метамфетамин в неговата слюнка, тъй като няма такова изискване в самите инструкции за употреба на Dreger Drug Test 5000, точно обратното, в тях изрично е посочено, че десет минути преди пробата лицето не трябва да поставя в устата си храна, напитки, тютюн, дъвка. Последица от опорочаване на резултата от пробата биха могли да имат съществени нарушения, вследствие на които се създава съмнение в годността на пробата, вероятност от манипулиране на съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда и други подобни (Решение № 376 от 27.11.2013г. по нак. Дело № 1373/2013г. по описа на ВКС, ІІ н.о.), каквито нарушения съдът не констатира.

              В закона няма изискване да бъде изследвано влиянието на наркотичното вещество върху конкретния извършител, при конкретните условия, и до каква степен това се е отразило на способността му да шофира. Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК, наказателната отговорност носи този, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Няма условие какъв период преди управлението следва да е употребен наркотика. Не се сочи и минимален праг на концентрацията, както е при управлението след употреба на алкохол. Достатъчно е употребата на наркотични вещества да е установена по съответния надлежен ред – този по Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.). Престъплението по чл.343б, ал.3 от НПК има специфичен обект – транспортните отношения в Република България, който се нуждае от особена защита. Субективната преценка на дееца, дали все още се намира под въздействието на наркотика, или според него това въздействие е преминало, е без значение за наказателното производство. Всъщност управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества е наказуемо именно по тази причина, тъй като деецът има ограничена възможност за реакция и нереална преценка, както за заобикалящата го действителност, така и за собствените си възприятия. Това го поставя в невъзможност за управлява МПС по безопасен начин.

              Слюнката и кръвта на човека обикновено са изследвани за алкохол и наркотици, тъй като времето, през което е отчетен техен позитивен резултата, е най-близо до момента, когато мозъкът на човек е най-вероятно да бъде засегнат от тяхната употреба. Действително, използвания в настоящия случай метод дава само предварителен аналитичен резултат, който следва да бъде потвърден с метод на газохроматография или масова спектометрия, но следва да се има предвид, че на подс. Д. му е предоставена възможност да даде кръвна проба за анализ и същият е отказал по своя воля като своевременно не е оспорил резултатите на  Dreger Drug Tеst 5000. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. (отм.) при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. В редица решения на ВКС, (напр. Р. № 183 от 07.06.2012г. на ВКС по н.д. № 450/2012г., І н.о.; Р. № 540/04.01.2010г., на ВКС по н.д.№ 530/2009г., І н.о.; Р. №35/13.02.2009г. на ВКС по н.д. № 646/2008г., ІІ н.о. и много други), нееднозначно е прието, че отказът на дееца да предостави кръв за изследване, предпоставя необходимостта от приложението на разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001г. (отм.), като употребата на алкохол се счита установена въз основа на показанията на техническото средство, което попада в обхвата на понятието „надлежен ред” по смисъла, вложен в чл.343б, ал.3 от НК. Ето защо в случая не е било необходимо и извършването на експертиза, съответно принудително изземване на образци за сравнително изследване, които да са предмет на изследване при извършването й. Поради това, съдът намира, че по делото по безспорен и несъмнен начин е установено наличието на другия елемент от състава на престъплението, а именно употребата на наркотично вещество от страна на подс. Д..

              От субективна страна подс. Д. е съзнавал, че преди да се качи в автомобила е употребил наркотично вещество и че по този начин нарушава законоустановения ред в страната. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и е действал виновно с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Той сам е признал пред служителите на МВР, че е употребил наркотично вещество, което е бил един от повода да му бъде извършена проверка.

              По вида и размера на наказанието:

              За извършеното престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от една до три години и „Глоба” от 500 до 1 500 лева. При индивидуализацията съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Съпоставяйки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че превес имат вторите. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита единствено осъждането му за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК по НОХД № 140/2016г. по описа на Районен съд – Раднево. С оглед обаче сравнително немладата възраст на подс. Д., съдът намира, че само от факта на това негово осъждане, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за определен изпитателен срок, не може да се направи извод за завишена степен на обществена опасност на дееца. Именно невисоката степен на обществената опасност на подс. Д. следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като други такива смекчаващи вината му обстоятелства съдът отчита първо поведението му при извършването на проверката на инкриминираната дата – че е съдействал на полицейските служители, не се е опитвал да се отклони от проверка за наркотични вещества, включително и при извършените от тях други процесуално-следствени действия, свързани с управлявания от него автомобил и вещите, които са се намирали в него, автомобила, и второ, че с дадените от него пред съда обяснения, макар в едната си част от тях той да упражнява правото си на защита, другата част представляват източник на доказателства. Въз основа на това съдът прецени, че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия бъдат наложени кумулативно предвидените по вид наказания в минималните им размери, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година и „Глоба” в размер на 500 лева, като в тези им размери наказанията са съобразени със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца. Предвид липсата на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, на подсъдимия не следва да се налагат наказанията при приложението на чл.55 от НК.

              Разпоредбата на чл.343г от НК задължава съдът във всички случаи на деяние по чл.343б от НК да прилага разпоредбата на чл.37, ал.1, т.7 от НК – „Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”. Съдът намира, че с оглед по-високата степен на обществената опасност на извършеното деяние, все по-широкото разпространение на престъпленията по чл.343б, ал.3 от НК и наличието на други нарушения на ЗДвП, за да се изпълнят целите на индивидуалната, така и на генералната превенция, на подс. Д. следва да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 8 месеца, т.е. над минималния предвиден размер.

              На основание чл.68, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия И.Д.Д. съдът приведе в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, наложено по НОХД № 140/2016г. по описа на Районен съд – Раднево, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, с влязло в сила на 11.06.2016г. Споразумение № 22/11.05.2016г., одобрено по това дело, изтърпяването на което наказание е било отложено за изпитателен срок от три години. За това наказание, което подс. Д. следва да търпи отделно от наказанието „Лишаване от свобода”, наложено по настоящото дело, съдът също следва да търпи при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от НК.

              Съгласно правилата на процеса подсъдимият И.Д.Д. бе осъден да заплати направените по делото разноски, а именно в полза на ОДМВР Бургас сумата в размер на366,48 лева, и по сметка на Несебърския районен съд – сумата в размер на 121,22 лева.

              Съдът не намира, че са налице в кумулативна наличност основанията, предвидени в чл.309, ал.2 от НК, налагащи промяна на мярката за неотклонение в по-тежка такава, и тъй като не съществува реална опасност подс. Д. да се укрие, съдът потвърди взетата му в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка”

              Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: