Определение по дело №400/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е с правно основание чл.407, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. С. насочена срещу разпореждане № 2592/08.09.2011 г. за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 959/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Жалбодателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно. Твърди, че производството по ч.гр. дело 959 / 2011 г. било образувано по заявление на „ВиК" О. , гр. К., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. Признава, че търсеното вземане произтичало от не заплатена услуга - доставяне на вода за питейно - битови нужди. Твърди, че съдът издал исканата заповед на 16.06.2011 г., а на него същата му била връчена на 18.06.2011 г. Изтъква, че осланяйки се на написаното в бланката и защото не оспорвал дължимостта на присъденото вземане, заплатил в посочения двуседмичен срок, а именно на 30.06.2011 г., сумата по заповедта по банковата сметка на заявителя. Жалбодателят твърди, че въпреки, че изпълнил задължението си по заповедта, на 18.09.2011 г. му било връчено атакуваното разпореждане, по силата на което в полза на заявÞтеля бил издаден изпълнителен лист на основание същата заповед за изпълнение. Излага доводи, че следва издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен когато се разкрие, че изпълняемото право, за което той е издаден впоследствие се е погасило. Поради обстоятелството, че бил платил цялата дължима сума по заповедта в срок, жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане, а издаденият изпълнителен лист да обезсили. Към жалбата се прилага писмено доказателство –платежно нареждане.

В дадения надлежен срок отговор на частната въззивна жалба от „ВиК” О., гр. К, не е депозиран.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

По повод депозирано на 15.06.2011 г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, на 16.06.2011 г., Районен съд, гр. К., е издал заповед № 1901 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. Г. С. да заплати на кредитора „ВиК” О., гр. К., сумата в размер на 326.08 лв., от която сума 292.44 лв. главница, представляваща сума по фактури за не заплатена услуга-доставяне на вода за питейно-битови нужди-водоснабдяване и канализация, и 33.64 лв. лихва за просрочие за периода от 12.02.2009 г. до 10.05.2011 г. за неплащане в срок на задължението за плащане на изразходвано количество вода, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв., представляваща разноски по делото, от която 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Цитираната заповед е била връчена на длъжника С. на 18.06.2011 г. От приложеното към частната жалба платежно нареждане от 30.06.2011 г. на „ОББ” , се установява, че в рамките на двуседмичния срок, считано от връчване на заповедта, а именно на 30.06.2011 г., длъжникът С. е платил сумата 451.08 лв. по сметка на кредитора по заповед №1901/16.06.2011 г.

На 08.09.2011 г., Кърджалийският районен съд като е констатирал, че заповед № 1901, постановена по ч.гр.д. № 959/2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е редовен от външна страна акт, влязъл в сила и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника е издал обжалваното в настоящото производство, разпореждане № 2592, с което е разпоредил да бъде издаден в полза на заявителя по ч.гр.д. № 959/2011 г. на РС, гр. Кърджали, изпълнителен лист за присъденото с цитираната заповед за изпълнение вземане. Разпореждането е връчено на С. на 18.09.2011 г., а частната жалба е депозирана в районен съд, гр. Кърджали на 21.09.2011 г.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище: Частната жалба е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1, предл.3 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение заповедите за изпълнение, т.е на тях законът е предписал изпълнителната сила на изпълнително основание. В този смисъл пък разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК, предвижда, че изпълнителен лист въз основа на посочените в чл.404 от ГПК изпълнителни основания, може да бъде издаден ако при извършената от съда проверка се установи, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Т.е. и при издаване на изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът следва да издаде изпълнителен лист когато след проверка установи наличието на посочените две кумулативно изискуеми се предпоставки. Освен изложеното до тук обаче съдът следва да съобрази и специалната разпоредба на чл.416, предл. второ от ГПК, съгласно която изпълнителен лист по заповед за изпълнение се издава само при наличие на влязла в сила заповед за изпълнение. Предложение първо на същия член постановява, че заповедта за изпълнение влиза в сила след изтичане на срока за подаване на възражение, респ. оттегляне на същото. Именно до този момент не съществува изпълняемо право, за да бъде издаден изпълнителен лист. В аспекта на изложеното в производството се установява, че в двуседмичния срок по смисъла на чл.414 от ГПК, длъжникът по заповедта, вместо да възрази е извършил на 30.06.2011 г., плащане на дължимата се по връчената му заповед за изпълнение сума по сметка на кредитора. Или казано в обобщение настоящата инстанция след извършената проверка констатира, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане, респ. на издаване на изпълнителния лист, а именно на 08.09.2011 г. поради невнасяне на възражение в законовия срок, процесната заповед за изпълнение е била влязла в сила, както и че същата съставлява редовен от външна страна акт. Следва обаче също така да се приеме, че поради извършено по цитираната заповед за изпълнение по сметка на кредитора, плащане, при издаването на обжалваното в настоящото производство разпореждане, не е съществувало изпълняемо право, защото същото е било доброволно изпълнено. Направените в резултат на законово предписаната проверка, констатации определено водят до извода, че депозираната частната жалба в настоящото производство се явява и основателна. Но следва изрично да бъде посочено и това, че решаващият Кърджалийски районен съд, доколкото не е бил информиран за извършеното доброволно плащане от длъжника, към момента на постановяване на своя акт е действал законосъобразно, защото не е могъл да предполага факта на доброволното изпълнение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 2592/08.09.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 959/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на разпореждане № 2592/08.09.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 959/2011 г. на Кърджалийския районен съд, срещу длъжника К. Г. С. с ЕГН *, изпълнителен лист от 08.09.2011 г. в полза на „В и К” О., гр. К.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.