Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/22.07.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в заседание при закрити врати на седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело №
470 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството
е образувано по молба на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ (ИА
ГИТ) по приходите по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че длъжникът „А.Г.С.“ ЕООД
има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
установени при две проверка в ответното дружество в периода 09.2018 г. –
04.2019 година. Твърди се, че са налице
неплатени трудови възнаграждение за всички работници за посочения период. Поддържа,
че липсата на плащане доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
Ответникът
„А.Г.С.“ ЕООД, уведомен за производството по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК, не
взема становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В справка от НОИ, изх. номер Ц1029-Н-1344/1/02.06.2020
г. е дадена информация за регистрирани трудови договори при „А.Г.С.“ ЕООД за
периода 2018 г. – 2019 година – 29 броя. Видно от тази справка за периода 01.09.2018
г. – 30.04.2019 г. при ответника са регистрирани както следва – за месец септември
- ноември 2018 г. – 15 броя трудови договори,
за декември 2018 – януари 2019 г. - 12 броя трудови договори, за месец февруари
- април 2019 г. – 7 броя трудови
договори.
Представени са ведомости за заплати на
работните/служителите на „А.Г.С.“ ЕООД, издадени от дружеството (стр. 19-68 по
делото).
Представен е протокол за извършена
проверка, изх. номер ПР 1908536/24.06.2019 г. на ИА „Главна инспекция по труда“
(стр. 11-14 по делото). Констатациите на тази проверка, и предписанията в
същата са за неизплащане на трудови възнаграждение на служителите за периода
септември 2018 г. – април 2019 година.
Определен
е срок за изпълнение на всички задължения
- 24.07.2019 година.
Протоколът е подписан от К.И.в
качеството й на управител на „А.Г.С.“ ЕООД. Приложени са и обяснения от К.И., че
не представя дневни банкови извлечения за изплатени работни заплати на
служителите за периода.
Представен е и протокол за извършена проверка, изх. номер ПР-1922309/06.08.2019
г. на ИА „Главна инспекция по труда“ (стр. 15-18 по делото). Тази проверка е осъществена
за да се провери изпълнение на предписанията, дадени с протокол за извършена
проверка, изх. номер ИТ-1908536/24.06.2019 година. Констатирано е, че от страна
на работодателя не са представени банкови извлечения или ведомости за заплати,
в които получаването на трудовите възнаграждения.
Видно от справка от НАП (изх. номер 10-00-1071/27.03.2020
г.) срещу „А.Г.С.“ ЕООД има образувано производство по принудително изпълнение
по изпълнително дело 22150047137/2015 г. за задължения в размер на 114 198,28
лева – главница и 35 493,59 лева – лихва. Наложени са обезпечителни мерки
– запор на МОПС, запор на банкови сметки.
По делото е изготвено заключение на
съдебно финансово-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло. Вещото лице П. е посочило, че е изготвило експертиза съгласно
получените от ТД на НАП ГДД на ответното дружество, обявени ГФО за 2015 – 2017
година в ТР. Осъществен е контакт със счетоводителя на дружеството, който е
уведомил вещото лице, че не може да предостави никакви данни.
Вещото лице е установило, че
неплатените, но отчетени като дължими суми за трудови възнаграждения за периода
09.2018 г. – 04.2019 г. възлизат общо на
42 955,27 лева, като за периода са дължими суми на 22 лица.
Вещото лице П. е посочила, че
дружеството има следните ДМА – 312 х. лева – 2015 г., 375 х. лева – 2016
г. и 417 х. лева – 2017 г., като основана част – между 73 % и 84 % са
дългосрочни финансови активи – заеми. Краткотрайните активи са съответно – 2015
г. – 21 х. лева, 2016 г. – 25 г. лева и 30 х. лева, като основна част - над 80 % са парични средства в брой за 2015
г. и 2016 г., а за 2017 г. – вземания от клиенти.
Структурата на пасива е както следва: -
2015 г. – 333 х. лева, от които 156 х. лева – неразпределена печалба, 46 х.
лева – задължения към финансови предприятия, други задължения до 1 г. – 32 х.
лева, данъчни и осигурителни задължения – 30 х. лева, за 2016 г. - 400 х. лева,
от които 255 х. лева – неразпределена печалба, 43 х. лева – задължения към финансови
предприятия, други задължения до 1 г. – 50 х. лева, данъчни и осигурителни
задължения – 30 х. лева; за 2017 г. -447 х. лева, от които 305 х. лева –
неразпределена печалба, 24 х. лева – задължения към финансови предприятия,
други задължения до 1 г. – 85 х. лева, данъчни и осигурителни задължения – 85
х. лева.
Задълженията за доставчици и клиенти
нарастват до 80 000 лева,
31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. намаляват на 36 000 лева, а към
31.12.2017 г. са намалели на 26 000 лева,тъй като по-голяма част са
прехвърлени като „дългосрочни задължения“.
За 2013 г. и 2014 г. има отбелязани и други задължения, но същите са отбелязани като погасени през 2015 г. и не
са включени в последващите периоди.
Основна част от краткосрочните задължения са задължения към персонала, към
осигурителни предприятия и данъчни задължения (74 000 лева – 48,05 % к
през 2013 г. до 150 000 лева – 65,22 % през 2015 г.). през 2016 г. тези
стойности нарастват до 168 000 лева, но от тях 101 000 лева са
записани като дългосрочни задължения. Към 31.12.2017 г. тези задължения
нарастват до 197 000 лева, но изцяло са записани като дългосрочни
задължения.
Вещото лице е посочило следните
коефициенти на обща (нормални показатели – стойности от 1 до 3), бърза
(нормални показатели – стойности от 0,6 до 0,7), незабавна (референтни
показатели – стойности от 0,3 - 0,4) и абсолютна ликвидност (референтни
показатели – повече от 0,2):
-
2015 г. – 0,2692
-
2016 г – 0,2688
-
2017 г. – 0,0140;
Коефициентите на финансова автономност
(2015 г. – 3,26; 2016
-3,3011;
2017 - 2,12), при референтни
стойности над 0,33.
Поради неоказване съдействие от страна
на длъжника, вещото лице е направило констатация само по обявените в ТР ГФО за
2015-2017 г. и е установило, че посочените в справката публични задължения не
са осчетоводени в отчетите. Поради това е представен и алтернативен
вариант на посочените коефициенти за
ликвидност, чрез прибавяне на посочените в справката публични задължения.
Така коригираните коефициенти са:
-
2015 г. – 0,0921
-
2016 г – 0,1028
-
2017 г. – 0,0068;
Коригираните коефициентите на финансова автономност са:
2015 г. – 1,1184;
2016 - 1,2633; 2017 - 1.0375),
при референтни стойности над 0,33.
От
справка от системата ИКАР се установява, че в имотния регистър няма вписани
отбелязвания на името на „А.Г.С.“ ЕООД.
От
справка от СДВР-КАТ се установява, че на името на „А.Г.С.“ ЕООД има
регистрирани 6 броя МПС, от които само едно е настоящата собственост, със
служебно прекратена регистрация.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на
фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е
подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по
чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от
четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ –
невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията
на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.
Ответникът по молбата е „търговец“ по
смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно
правно-организационната си форма.
В конкретния случай молителят е Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда“. Същият притежава активна
материално-правна легитимация да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника съгласно изменението на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от 31.03.2018 година.
В този текст е предвидено, че неплатежоспособен е търговец, които не е способен
да изпълни изискуемо свое задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца, като легитимиран да депозира молба по чл. 625 ТЗ в тези хипотези
е Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда“.
По делото са събрани достатъчно по обем
писмени доказателства, от които се установява, че ответникът по молбата – „А.Г.С.“ ЕООД има задължение за изплащане на трудови
възнаграждения на всички служители за периода септември 2018 – април 2019 година
– периода, посочен и в молбата по чл. 625 от ТЗ. Установява се и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и протоколите за извършени
проверки от ИА „Главна инспекция по труда“ (Съдът намира, че доколкото се касае
индивидуални административни актове, които не се оспорва, че са влезли в сила, то
следва да се приеме, че констатациите в същите относно установените нарушения
на трудовото законодателство, включително за неизплащане на дължимо трудово
възнаграждение на всички служители на дружеството в проверявания период
обвързват страните по административното производство и следва да се приемат за
доказани и от съда в настоящото производство.
Нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по
валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за
законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му. Така
се определя и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само
за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност,
когато акта се противопоставя на трето лице, което не е участвало в
административното производство по издаването и по обжалването му. В конкретния
случай обаче ответникът е страна в това административно производство, поради
което съдът намира, че следва да зачете констатациите в посочените индивидуални
административни актове като установени спрямо ответника).
В представените от молителя справки от НОИ
касаещи актуалното състояние на действащите договори, по които „работодател“ е „А.Г.С.“
ЕООД се установява списъчният състав на служителите, ангажирани по трудов
договор в посоченото дружеството в исковия период. Същевременно от анализа на
вещото лице, изготвен на базата на данни от счетоводството на ответното
дружество, се установява, че в този период има неплатени трудови възнаграждения
за всички служители.
Ответникът „А.Г.С.“ ЕООД не твърди и не
доказа погасяване натрупаните към свои работници парични задължения за работни
заплати.
По изложените съображения, съдът приема
за установена по делото предпоставката по чл. 625 ТЗ, легитимираща Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда да инициира производство по откриване на
несъстоятелност по отношение на „А.Г.С.“ ЕООД.
Следва да се добави, че доколкото във
фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите не се установяват
със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на
неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията на
бившите работници на „А.Г.С.“ ЕООД не е предмет на настоящото производство.
Достатъчно е установяването на валидно възникнало в тяхна полза, изискуемо
вземане за дължими им трудови възнаграждения, с неизпълнение надвишаващо предел
от два месеца.
По отношение на неплатежоспособността
Неплатежоспособността по смисъла на чл.
608 от ТЗ е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.
608, ал. 1 ТЗ изискуеми парични задължения чрез наличните си парични и други
реално ликвидни активи.
По делото се установи наличието на
изискуеми и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ. От
представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице Делчева,
което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено в обема на специални
знания на вещото лице, се установява и, че „А.Г.С.“ ЕООД има изискуеми и
непогасени парични задължения освен към своя персонал, и към държавата (задължения
за данъци и осигурителни вноски), както и към други частноправни субекти. Това
положение датира от първата година на изследвания период – 2015 г., като тези
задължения нарастват през следващите години.
При преценка на заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът съобрази и липсата на съдействие от
длъжника при осигуряване на достъп до цялата необходима първична счетоводна
документация.
Липсата на съдействие, създава
необходимост от прилагане на процесуалната последица на разпоредбата на чл. 161 ГПК, а именно от
съдът да се приемат за доказани факти, за които страната е създала пречки за
събиране на допуснатите доказателства. Формалното счетоводно отразяване и
класифициране на активи/пасиви не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване
на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното
положение (и то най-често в полза на търговеца, при когото се води
счетоводството), поради което следва да се търси реалното имуществено състояние
на търговеца, като се вземат предвид всички негови изискуеми задължения, и се
прецени ликвидността на активите му. Поради това и съдът кредитира заключението
в частта, с която вещото лице П. е изготвило коригиран баланс на дружеството за
периода 2015 – 2017 г., тъй като предвид липсата на съдействие от страна на
длъжника до първични счетоводни данни, и на основание чл. 161 от ГПК, не се
установява основание за прехвърляне на задълженията за осигурителни плащания,
данъчни задължения и задължение към персонала от краткосрочни към дългосрочни
такива (задължения, за които е необходим срок за погасяване над една година).
При анализа на цялостното финансовото
състояние на длъжника се използват различни икономически и финансови
показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един
от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи тяхния справедлив пазарен еквивалент в пари.
От заключението на вещото лице се
установи, че за всички години от изследвания период, коефициентите за
ликвидност са извън референтните стойности.
Доколкото липсват данни за 2018-2019 г и
за периода 01-06.2020 г., и предвид липсата на съдействие на длъжника за
установяване на действителното му финансово икономическо състояние, следва да
се приеме, че коефициентите на ликвидност за 2018-06.2020 г. запазват същите
стойности както за 2017 година.
Констатираното по делото финансово
положение, в което се намира дружеството несъмнено обуславя извод за невъзможност
на „А.Г.С.“ ЕООД да покрие своите краткосрочни парични задължения.
По изложените съображения, съдът счита,
са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, тъй
като търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми задължения във връзка с
търговската си дейност, затрудненията му
не са временни, като състоянието на
неплатежоспособност е обективно и трайно.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността Съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС приема,
че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение
по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в този смисъл решение
№ 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г., решение № 549/27.10.2008 г. по т.д.
№ 239/2008 г., решение № 657/7.11.2006 г.). Приема се също така, че за да е
налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща
свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е. следва
да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното икономическо
състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните затова
доказателства.
Също така, трайно и непротиворечиво се
възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят
задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички
кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на
плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна
степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за
обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната
преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед
оспорване вземането на кредитора (така решение № 220 от 07.02.2018 г. по т. д.
№ 758/2017 г., ТК, І ТО на ВКС).
По изложените съображения, като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството – молител, съдът намира, че за начална
дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2015 година. Към тази
дата има установени изискуеми и ликвидни
публичноправни вземания, за които е образувано и изпълнително производство,
видно от справката на НАП.
За всички години от изследвания период,
както бе посочено по-горе коефициентите за ликвидност са извън референтните
стойности. Касае се за негативна тенденция, която не е преодоляна.
Следователно, налице е била една
устойчива тенденция на развитие, поради което и състоянието, констатирано за
31.12.2015 г. не може да
се приеме за моментно. Поради това и Съдът определя и датата 31.12.2015 г. като
начална дата на неплатежоспособността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага
с налично ликвидно имущество, което да покрие разноските необходими за
провеждане на производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични
парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от
заключението на вещото лице. На този етап от производството налично имущество
по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на
кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.
Същевременно в указания с определение от 07.07.2020 г. срок от кредиторите на „А.Г.С.“
ЕООД не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Спряното производство по несъстоятелност
може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по чл.
632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска,
ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Относно разноските по производството.
С оглед крайния изход на делото право на
разноски се поражда единствено в полза на молителя, като в случая те
съставляват такива за заплатена държавна такса за разглеждане на молбата (250
лв.), както и заплатено възнаграждение за вещо лице (800,00 лв.), или сумата от
общо 1 050,00 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„А.Г.С.“ ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 31.12.2015 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на „А.Г.С.“ ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление ***.
ОБЯВЯВА
„А.Г.С.“
ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото
на „А.Г.С.“ ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 470/2020 г. по описа на
СГС, VI
- 10 състав.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „А.Г.С.“ ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление ***, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може
да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в ТРРЮЛНЦ,
по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на
достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за
внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди
лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност.
УКАЗВА на
кредиторите и на длъжника „А.Г.С.“ ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление ***, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в
ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано
възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да
бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски
регистър.
ОСЪЖДА
„А.Г.С.“
ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 800 лева – за депозит за вещо лице и за сумата
от 250 лева – за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изплати на
Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622
от ТЗ.
СЪДИЯ: