№ 14816
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря Г.Л
като разгледа докладваното от З.Е. Гражданско дело № 20221110145791 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени: осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ във
връзка с чл.410,ал.1,т.2 КЗ, чл.49 и чл.45 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание
чл.412,ал.3 КЗ.
Ищецът, твърди, че е застраховател по имуществена застраховка „автокаско“ за лек
автомобил марка „БМВ“, с рег.№ ******, по която изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 349,80лв. за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие – ПТП,
станало на 22.7.2021 г. в гр.София, от попадане на л.а. в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно. Предявява осъдителен иск за заплащане на сумата 349,80 лева от
ответника – СО, който отговоря, съгласно ЗП и ППЗП, за поддръжката и изправността на
общинските пътища , както и сумата 27,79 лева обезщетение за забава от 13.11.2021г.-
25.8.2022г. В уточнителна молба се сочи, че се ангажира отговорността на ответник, тъй
като пътят е местен път, по смисъла на чл.3,ал.3 ЗП и като такъв е публична общинска
собственост на СО /чл.8,ал.3 ЗП/.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска. Счита, че неконкретизирано е
мястото, на което е станало ПТП. Прави се възражение, че пътят не е общинска
собственост, а републикански. Прави се възражение за недоказаност на претенцията, тъй
като липсват данни за пътните условия, движението на застрахованото лице, оспорва, че
дупката е „препятствие“, както и че липсват доказателства за състоянието на гумата преди
ПТП, липсва протокол за ПТП. Оспорва се претенцията по размер. Прави се възражение, че
водачът е виновен изцяло за ПТП.
Прави се искане за конституиране на негова страна, на помагач.
Третото лице – помагач на страната на ответника ГБС – инфраструктурно строителство „
1
АД, уведомен за делото, не взема становище по основателността на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответника е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца
за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен
риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД
елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди,
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по
повод изпълнението на работата /.
С определението по чл.140 ГПК, по което страните нямаха възражения, бе обявено за
доклад по делото, съдът отдели за безспоррно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че към ПТП ищецът е застраховател по застраховка „автокаско“ за л.а. БМВ,
както и че по претенция на застрахованото лице му е заплатил сумата 349,80 лева
обезщетение.
По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива риска от вреди на
посоченото МПС. Видно от договора за застраховка „автокаско”, налице е покритие по
„каско +”, като видно от предходната полица, представена в о.с.з., при сключване на
застраховка при същия застраховател, без прекъсване, оглед на автомобила не се изисква.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредите са настъпили на път, част от
републиканската пътна мрежа – път ІІІ-181. Видно от разпита на свидетеля – П. П. Н., ПТП
се случило между селата Железница и Плана, когато свидетелят управлявал л.а. след село
Железница, преди с. Плана. Следователно, дупката се е намирала по пътя, след
отклонението от път ІІІ-181, в част, която попада в рамките на София. Пътят, на който е
реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите
по поддържането му е именно ответната ******, която съобразно чл. 13 ЗДвП дължи
означаване на съответната дупка с необходимите пътни значи с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
2
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има
основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника.
Неоснователно е възражението, че вредите са настъпили по различен начин. От
разпита на свидетеля се установи, че целият път е осеян с дупски, свидетелят управлявал л.а.
с 50-60 км/ч, като дупката се намирала преди самия завой. Никъде нямало знак или друг вид
предупреждение, че е налице препятствие на пътя,или че се извършва ремонт.
Поради изложеното, поради липса на доказателства затова вредите да са били на л.а.
отпреди, едновременно със заключението на САТЕ, че вредите от техническа гледна точка
отговарят като да са получени от попадане в дупка, сочат на този механизъм. По делото
ответникът, който носи тежестта затова обстоятелство, не доказа дупката да е била
обозначена по някакъв начин, нито да е била обезопасена.
Неоснователно е възражението, че вредите са предотвратими от водача, ако се е
движел със скорост, не по – висока от 60 км/ч. От показанията на свидетеля се установява,
че ПТП настъпило в тъмната част на денонощието, като заключението на АТЕ е
категорично, че вредите са предотвратими при кумулативното наличие на две предпоставки
– скорост до 59 км/ч, и ясна видимост. Свидетелят посочи на съда, че на това място няма
осветление, поради което и съдът не споделя доводите, изложени от ответната страна, че
водачът е можел да предотврати ПТП. Още повече, че водачът е шофирал с разрешената
скорост,съгласно разпоредбата на чл.21 ЗДвП, при липса на ангажирани доказателства, че на
място е налице органичаващ скоростта пътен знак.
Доколкото в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за
което застрахователят е изплатил обезщетение на посочено от застрахования лице за
причинените на застрахованото имущество щети, застрахователят- ищец е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има
такива права.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от
увреденото лице разходи за ремонт с нови части, а релевираното от ответника възражение за
съобразяване овехтяването на частите, съдът намира за неоснователно.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
3
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. (Така
изрично - Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, и Решение
№ 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК. Видно от заключението,
средната пазарна цена на ремонта възлиза на 335 лева, а ищецът е заплатил по – ниска
стойност : 334,80 лева.
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение е основателен за целия му
размер.
Относно възражението по дължимост на ликвидационни разноски, то същите се
дължат по силата на законова разпоредба - чл.411 КЗ, а съгласно заключението на САТЕ,
начисленият размер от 15 лева е в рамките на обичайния.
По делото е безспорно, че ответникът на 3.11.2021г. е постановил безмотивен отказ
за извънсъдебно плащане, както и че поканата е получена от ответника на 27.10.2021г..
Следователно, на основание чл.412,ал.3, т.2 КЗ, считано от деня, следващ отказа,
ответникът е в забава, но с оглед диспозитивното начало, обезщетението за забава се
присъжда от 13.11.2021г до 25.8.2022г., като при липсата на спор за размера на претенцията,
съдът присъжда сумата 27,79 лева.
Тук е моментът да се посочи, че съдът не дължи произнасяне по искането, направено
в хода на устните състезания от ответника, за произнасяне по вината на третото лице - не е
предявен обратен иск, за да се изследва дали действително третото лице е извършило ремонт
на пътя около времето на ПТП.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца се следват своевременно поисканите разноски : от
100лева за държавна такса, 168 лв адвокатско възнаграждение, 400 лева депозит за АТЕ и
40 лева депозит за свидетел.
При тези мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****** с адрес – гр. ******, да заплати на „******“ ЕАД ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление град ****** , сумата 349,80 лева , от които сумата 334,80
лев главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски от 15 лева, за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.7.2021г.
по време на движение на л.а. БМВ с рег№ СВ3490КС на пътя между село Железница и село
Плана, по посока местността Елата, претърпени от попадане на л.а. в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва за период от 25.8.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 27,79 лева мораторна лихва за период от 13.11.2021г до
25.8.2022г и сторените разноски от 708 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ******:
„ГБС- инфраструктурно строителство” АД ЕИК ****** с адрес град ***
4
Сумата е платима по банков път, по сметка: BG58UBBS88881000476074.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните. Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5