РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000346 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260005/23.02.2022 година, постановено по т. дело №
26/2021 година по описа на Окръжен съд – Х., е отхвърлен предявеният от С.
М. М., ЕГН ********** против „Н.б.б.а.з.“, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ЕИК ********, иск за сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от станалото на
18.02.2019 г. ПТП на път *-* в участъка на пътя северно от гр. Х. при км. 301
в посока гр. П., при което е починал Г.Д.И.. Осъдено е „Н.б.б.а.з.“ да заплати
по сметка на ОС – Х. ДТ в размер на 1200 лв. Осъдено е „Н.б.б.а.з.“ да
заплати на М. Т. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв.
С определение № 260051 от 05.04.2022 година, постановено в
производство по чл. 248 от ГПК, е допълнено решение № 260005 от
23.02.2022 година, като е осъдена С. М. М. да заплати на „Н.б.б.а.з.“ сумата
от 4668,80 лева направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част
1
от иска.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от
ищцата в първоинстанционното производство С. М. М. чрез процесуалния й
представител адвокат М. Т. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
разликата над 30 000 лева до 90 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща Г.Д.И., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба - 10.02.2021 година, до окончателното изплащане на
сумата. Оплакванията са за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че съдът
правилно е определил общият справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата – 100 000 лева. Неправилно обаче бил
определен процентът на съпричиняване от страна на пострадалия – 70%, с
който било намалено на основание чл. 51,ал. 2 от ЗЗД обезщетението. Според
жалбоподателката този процент бил многократно завишен и несъобразен с
действителния принос на пострадалия за настъпване на ПТП, установен със
събраните доказателства. Съвкупната преценка на доказателствата сочела на
принос на пострадалия в размер на 10%. С оглед на това и като се има
предвид извършеното в хода на процеса плащане на обезщетение в размер на
30 000 лева, жалбоподателката претендира разликата над тази сума до
дължимата такава според нея от 90 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от Сдружение
„Н.б.б.а.з.“ с изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа се,
че определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване –
70% е в съответствие с всички събрани доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, включително с приетата автотехническа експертиза, сочещи на
внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно на такова разстояние,
при което за водача на товарния автомобил е било невъзможно да
предотврати удара. Искането е за потвърждаване на решението в
обжалваната част и за присъждане на разноски на ответника съобразно изхода
на спора.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба, подадена от адвокат М. Т.
като пълномощник на С. М. М., срещу определение № 260051 от 05.04.2022
година по чл. 248 от ГПК. Твърди се, че това определение е неправилно и
2
незаконосъобразно. Има препращане към мотивите, изложени във въззивната
жалба. В самата въззивна жалба не са изложени доводи, касаещи размера на
разноските, които са присъдени в тежест на ищцата с определението по чл.
248 от ГПК с оглед отхвърлителната част на решението. Искането е да се
отмени обжалваното определение и да се присъди на адвокат М. Т.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК за
осъществената безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от Сдружение
„Н.б.б.а.з.“ с изразено становище за нейната неоснователност. Искането е да
се потвърди определението и да се присъдят на ответника по частната жалба
разноски в размер на 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение за
отговора по частната жалба.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а
именно от ищцата срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от нея
иск. При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от
ГПК срок.
Въззивната инстанция с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените от жалбоподателката оплаквания, подробно посочени по-горе,
които се свеждат само до процента съпричиняване от страна на пострадалия
и свързаното с него намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е установен следният
3
механизъм на настъпване на ПТП, при което е загинал Г.Д.И. – баща на
ищцата С. М. М.:
Процесното ПТП е настъпило на 18.02.2019 година в тъмната част на
денонощието, на път *-* северно от град Х. в посока П., по сух, хоризонтален,
прав асфалтов участък от платно за двупосочно движение. Г.Д.И. като
пешеходец при пресичане на пътното платно е ударен от турски товарен
автомобилен състав - влекач марка „В.“, модел ***** с регистрационен
номер ******** с прикачено към него полуремарке.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза се установява, че преди удара пешеходецът се е
движел по десния /северен/ банкет в посока изток, като се е отклонил надясно
и е предприел пресичане на платното за движение на път *-*
перпендикулярно на надлъжната му ос от дясно наляво спрямо посоката на
движение на автомобила. Товарният автомобил с прикрепеното към него
полуремарке се е движел в лентата за движение в посока П., като десните му
габарити са били на разстояние 0,70 метра вляво от дясната ограничителна
линия на платното за движение. Ударът е настъпил в предната челна част на
влекача, в зоната на дясната му половина, на разстояние около 0,70 метра
вляво от десния габарит / или на 1,40 метра вляво от дясната ограничителна
линия на платното за движение/. Преди произшествието, както и в момента
на удара, доколкото той е настъпил преди началото на ефективния спирачен
път – преди момента на блокиране на колелата и оставяне на спирачни следи,
скоростта на движение на товарния автомобилен състав е била 87,9 километра
в час. При тази конкретна пътна обстановка според вещото лице водачът на
товарния автомобилен състав не е имал техническата възможност да
предотврати ПТП чрез своевременно аварийно спиране. В момента, в който
пешеходецът Г. е променил траекторията си на движение и е предприел
пресичане на пътното платно, товарният автомобил е бил на разстояние от
44,22 метра, а опасната зона за спиране при скоростта на движение от 87,9
километра в час е била 132,62 метра. Безспорно е установено, че в момента,
в който е предприел пресичане, пешеходецът е можел да бъде видян от
шофьора на товарния автомобил, който се е движел на къси светлини,
осветяващи пространството пред него на 50 метра, а това от дясната страна
на платното за движение – на 75 мера. Според заключението водачът на
товарния автомобил би имал възможност да спре преди удара с пешеходеца
4
при скорост на движение 41 километра в час и своевременна реакция за
спиране в момента на вероятната промяна на траекторията на движение на
пешеходеца, като е прието, че пешеходецът се е движел със скорост 4,2
километра в час, или 1,16 метра в секунда и от промяната на траекторията му
до удара е изминало време от 1,81 секунди.
В заключението е посочено, че освен по-високата от технически
съобразената с конкретната пътна обстановка скорост на движение на
автомобила, причина за настъпване на ПТП е и поведението на пешеходеца,
който е предприел пресичане на платното за движение в момент, когато в
близост е имало автомобил, като е било възможно той да го възприеме и да
го пропусне да мине преди него. От техническа гледна точка пешеходецът е
можел да забележи и отчете опасността от приближаващото МПС. В тази
връзка е посочено, че в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното
за движение товарният автомобил се е намирал само на 29,31 метра
разстояние от него, не е имало причина пешеходецът да не го възприеме и
до удара, който е на 1,40 метра от началото на платното за движение са
изминали само 1,2 секунди.
Водачът на товарния автомобилен състав М.А.А. е признат с влязла в
сила присъда № 260025/10.06.2021 година по НОХ дело № 602/2020 година
по описа на ОС – Х. за виновен в това, че на 18.02.2019 година е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изречение първо от ЗДвП,
задължаващи водачите на МПС при избиране на скоростта за движение да се
съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, с което по непредпазливост е
причинил смъртта на Г.Д.И.. Влязлата в сила присъда на наказателния съд
съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С
нея е прието, че в случая противоправното поведение на водача на товарния
автомобил, довело до настъпване на ПТП, е движение с несъобразена с
конкретните условия скорост, по-конкретно с видимостта при движение на
къси светлини. Установената скорост на движение надхвърля значително
скоростта от 41 километра в час, която би му позволила да спре и да избегне
удара с пресичащия пешеходец при задействане на спирачната система в
момента, в който той е променил траекторията си на движение и е предприел
5
пресичане.
От друга страна, по настоящото дело по категоричен начин са
установени нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия
Г.Д.И., изразяващи се в навлизане на платното за движение в опасната зона
за спиране на товарния автомобил, в момент, в който той се е намирал само
на 29,31 метра. Става дума за нарушения на правилата за движение,
установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл. 114, т. 1 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение, а тази на чл. 113, ал.1, т. 1 от ЗДвП ги задължава преди
да навлязат на платното за движение , да се съобразят с приближаващите
се пътни превозни средства.
Съобразявайки конкретните обстоятелства, при които е настъпило
ПТП и допуснатите от участниците в него / пешеходеца и водача на товарния
автомобил/ нарушения на правилата за движение, подробно обсъдени по-
горе, съдът намира, че приносът на всеки един от тях за настъпване на
вредоносния резултат е равен - по 50%. До ПТП, довело до смъртта на Г.И. не
би се стигнало както при движение на водача на товарния автомобил със
съобразена с пътните условия скорост, така и при непредприемане на
пресичане от страна на пешеходеца преди преминаващия товарен автомобил,
а след него.
По изложените съображения съдът намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че приносът на пострадалия пешеходец надхвърля
този на шофьора на влекача и е 70%.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания за ищцата,
причинени й от смъртта на нейния баща, съобразен с конкретните установени
по делото обстоятелства, е 100 000 лева. Липсват оплаквания във въззивната
жалба, свързани с определения от първоинстанционния съд размер на
обезщетението, поради което и доколкото въззивният съд е ограничен от
посоченото от жалбоподателката, не следва да се произнася по него. Нещо
повече, както във въззивната жалба на С. М. М., така и в подадения отговор
от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се
изразява съгласие с определения от първоинстанционния съд общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лева, като спорът е
6
свързан само с процента, с който този размер следва да бъде намален поради
съпричиняване от страна на пострадалия.
При размер на обезщетението от 100 000 лева и 50% съпричиняване от
страна на пострадалия, подробно мотивирано по-горе от съда, общият размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата по
предявения от нея иск с правно основание чл. 516, ал. 8 от КЗ, след
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е 50 000 лева. Тази сума
се дължи от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
в качеството му на компенсационен орган по чл. 515 от КЗ, което
обстоятелство е безспорно между страните.
Безспорно е също, а и от представените пред първоинстанционния съд
писмени доказателства се установява, че след завеждането на делото на
11.02.2021 година Сдружение „Н.б.б.а.з.“ е изплатило извънсъдебно на
ищцата сумата от 30 000 лева. С писмо изх. № 1-1307 от 27.08.2021 година
ищцата е уведомена, че по предявената от нея претенция от 01.02.2021
година / щета № ************/ е определено общо обезщетение в размер на
100 000 лева, което се намалява със 70% заради съпричиняването от страна на
пострадалия Г.И., или остатъкът е 30 000 лева. Сумата от 30 000 лева е реално
изплатена на ищцата с преводно нареждане от 10.09.2021 година / стр. 52 от
първоинстанционното дело/.
При дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди от
50 000 лева, получен след намаляване с 50% поради съпричиняване на
справедливия размер на обезщетението от 100 000 лева и при извършено
извънсъдебно плащане на сумата от 30 000 лева в хода на производството по
делото пред първата инстанция, искът на С. М. е основателен за още 20 000
лева / разликата между платените 30 000 лева и дължимите 50 000 лева/.
Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска в тази му част,
следва да бъде отменено и следва да се постанови ново решение по същество,
с което да се осъди Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи да заплати на С. М. М. сумата от 20 000 лева, ведно със
законната лихва с начален момент така, както е поискано, а именно от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 10.02.2021 година до окончателното
й изплащане.
В останалата част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди в
7
размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба, представляваща разликата между 50 000 лева и сумата от 90 000 лева,
предмет на въззивното обжалване, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора НББАЗ следва да бъде осъдено да заплати
допълнителна държавна такса от 800 лева за производството пред първата
инстанция, наред с присъдената такава от 1200 лева с първоинстанционното
решение, както и държавна такса в размер на 400 лева за въззивното
производство.
Размерът на адвокатското възнаграждение на адвокат М. Т. за
първоинстанционното производство с оглед изхода на спора, дължимо на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при положение, че общата цена на предявения иск е 150 000 лева и същият е
основателен за 50 000 лева, е 1510 лева. Наред с присъдените с
първоинстанционното решение 1430 лева, на адвокат М. Т. следва да бъдат
присъдени допълнително за първоинстанционното производство 80 лева
адвокатско възнаграждение.
За въззивната инстанция общият обжалваем интерес е 60 000 лева, а
въззивната жалба е основателна за 20 000 лева. С оглед на това НББАЗ дължи
на адвокат М. Т. за въззивната инстанция възнаграждение по въззивната
жалба, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7
ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 776,67 лева.
Разноските на НББАЗ за въззивното производство по въззивната
жалба са в размер на 2796 лева заплатено адвокатско възнаграждение. В
писмено становище вх. № 6893/13.09.2022 година, подадено от адвокат М. Т.
като процесуален представител на С. М. е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение при обжалваем интерес от 60 000 лева,
определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 2330 лева без ДДС. Упълномощеното
адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което и на основание
§ 2а от ДР на Наредба № 1 дължимия ДДС от 20% е неразделна част от
8
адвокатското възнаграждение по наредбата и следва да бъде начислено.
Възнаграждението от 2796 лева е в минималния размер с ДДС, поради което
възражението за неговата прекомерност е неоснователно. От тази сума с
оглед изхода на спора жалбоподателката С. М. следва да бъде осъдена да
заплати на НББАЗ сумата от 1864 лева.
По делото съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от адвокат М. Т.
като процесуален представител на С. М. М., срещу определение №
260051/05.04.2022 година, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, с
което е допълнено решение № 260005 от 23.02.2022 година, като е осъдена С.
М. М. да заплати на „Н.б.б.а.з.“ сумата от 4668,80 лева направени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от Сдружение
„Н.б.б.а.з.“ с изразено становище за нейната неоснователност и искане да
бъде потвърдено определението по чл. 248 от ГПК, като му се присъдят
разноски за производството по частната жалба в размер на 360 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Апелативният съд намира, че частната жалба срещу определението по
чл. 248 от ГПК е допустима и частично основателна.
Общият размер на разноските, направени пред първата инстанция от
НББАЗ е 5836 лева, видно от списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
реалното им плащане. От тях адвокатското възнаграждение с включен ДДС е
5436 лева. То не е прекомерно с оглед разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При
цена на иска от 150 000 лева минималния размер на адвокатското
възнаграждение без ДДС е 4530 лева, а с ДДС, което в случая се дължи по
изложените по-горе съображения – 5436 лева. С оглед изхода на спора
ищцата дължи на ответника разноски за първоинстанционното производство
в размер на 3890,67 лева. Над тази сума до присъдените от
първоинстанционния съд 4668,80 лева определението по чл. 248 от ГПК
следва да бъде отменено.
При частична основателност на частната жалба по чл. 248 от ГПК, и
двете страни имат право на разноски за това производство. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 11 от Наредба № 1 за
9
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лева, а за
ответника НББАЗ – 360 лева с ДДС. НББАЗ следва да бъде осъдено за
заплати на адвокат М. Т. на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение по частната жалба в размер на 50 лева за
осъществената безплатна правна помощ на С. М.. От своя страна С. М. дължи
на НББАЗ по частната жалба разноски в размер на 300 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260005/23.02.2022 година, постановено по т.
дело № 26/2021 година по описа на Окръжен съд – Х., В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, С КОЯТО е отхвърлен предявеният от С. М. М., ЕГН **********,
против Сдружение „Н.б.б.а.з.“, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Г.И.“ №*, ЕИК ********, иск за сумата от 20 000 лева / разликата между
извънсъдебно заплатената сума от 30 000 лева и дължимата такава от 50 000
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от
смъртта на нейния баща Г.Д.И., настъпила в резултат на ПТП, станалото на
18.02.2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.б.а.з.“, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ЕИК ********, да заплати на С. М. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес град Х., ул. „П.“ №**, ет.*, офис № *, адвокат
М. Т., сумата от 20 000 лева / разликата между извънсъдебно заплатената
сума от 30 000 лева и дължимата такава от 50 000 лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейния
баща Г.Д.И., настъпила в резултат на ПТП, станалото на 18.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 10.02.2021
година до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005/23.02.2022 година, постановено
по т. дело № 26/2021 година по описа на Окръжен съд – Х. В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ , с която е отхвърлен искът на С. М.
М., ЕГН ********** против Сдружение „Н.б.б.а.з.“, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ЕИК ********, за сума от 40 000 лева /
разликата над 50 000 лева до претендираните 90 000 лева/, представляваща
10
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейния
баща Г.Д.И., настъпила в резултат на ПТП, станалото на 18.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 11.02.2021
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.б.а.з.“, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ЕИК ********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт допълнително държавна такса за производството
пред ОС- Х. в размер на 800 лева/ наред с присъдената с
първоинстанционното решение ДТ от 1200 лева/, както и държавна такса за
въззивното производство пред АС – П. в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.б.а.з.“, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ЕИК ********, да заплати на адвокат М. Т. Т. от АК –
Х., с адрес град Х., ул. „П.“ №**, ет.*, офис № *, адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената
безплатна правна помощ на С. М. М., ЕГН **********, в размер на 80 лева
допълнително/ наред с присъдените с първоинстанционното решение 1430
лева/ за производството пред ОС – Х., както и в размер на 776,67 лева за
производството пред АС – П..
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес град Х., ул.
„П.“ №**, ет.*, офис № *, адвокат М. Т., да заплати на Сдружение „Н.б.б.а.з.“,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ЕИК ********,
сумата от 1864 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
производството по въззивната жалба пред АС – П..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ОТМЕНЯ определение № 260051/05.04.2022 година, постановено по
т. дело № 26/2021 година по описа на ОС – Х. в производство по чл. 248 от
ГПК, с което е допълнено решение № 260005 от 23.02.2022 година, В
ЧАСТТА, С КОЯТО е осъдена С. М. М., ЕГН **********, да заплати на
„Н.б.б.а.з.“, ЕИК ********, сума в размера над 3890,67 лева до 4668,80 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производството пред ОС
– Х., като ПОТВЪРЖДАВА определението по чл. 248 от ГПК №
11
260051/05.04.2022 година, постановено по т. дело №*6/2021 година по описа
на ОС – Х. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН **********, да заплати на „Н.б.б.а.з.“, ЕИК
********, сумата от 300 лева, представляваща разноски за производството по
частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.б.а.з.“, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ЕИК ********, да заплати на адвокат М. Т.
Т. от АК – Х., с адрес град Х., ул. „П.“ №**, ет.*, офис № *, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 50 лева разноски за
производството по частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК.
Решението в частта по частната жалба срещу определението по чл.
248 от ГПК, имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред
ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12