Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Венка Миланова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 947
по описа за 2019г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
При условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ
Ищецът А.А. *** излага в исковата си молба, че съгласно
трудов договор № ***/20.02.2017г. е изпълнявал при ответника длъжността
„пазач“. Твърди, че трудовият договор е сключен като срочен, по чл.68, ал.1,
т.2 от КТ. Трудовото правоотношение било прекратено на 01.11.2019г. на осн.
чл.325, ал.1, т.4 от КТ със заповед от същата дата. Счита че прекратяването е
незаконосъобразно, тъй като договорът на ищеца се е трансформирал в безсрочен
при условията на чл.69, ал.1 от КТ – работникът е продължил да изпълнява
възложените му функции без противопоставяне от страна на работодателя.
Алтернативно твърди, че трудовият договор е безсрочен от сключването му, поради
липсата на посочен срок или конкретна работа. На основание характера на
договора счита за неприложимо основанието за прекратяване чл.325, ал.1, т.4 КТ.
Счита уволнението за незаконно. Моли съда да постанови решение за отмяна на
уволнението като незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност,
за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, за който ищецът е останал
без работа в резултат на уволнението в размер 3864,72лв., ведно със законната
лихва. Претендира разноски.
Ответникът
ЗКПУ „***“, с. ***, общ. П. оспорва основателността на исковете. Твърди, че
договорът е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Излага, че изрично в трудовия договор е посочено, че се
сключва като срочен и не споделя твърдението, че ищецът е продължил да
упражнява възложените му трудови функции със знанието и без противопоставянето
на работодателя при условията на чл. 69, ал. 1 от КТ. Твърди, че съгласно точка
първа от длъжностна характеристика на длъжността пазач ищецът, в качеството му
на изпълнител на длъжността, се назначава като пазач до завършване на
определена работа по опазване на складова база, в която има за съхранение
зърнена продукция на кооперацията от 20.02.2017 г. до края на месец октомври
2019 г. и че това обстоятелство е било известно на ищеца от постъпването му на
работа, както и от длъжностната характеристика, която му е връчена при надлежно
оформен отказ да я получи. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи
следното:
Между
страните по делото е съществувало валидно ТПО възникнало по силата на трудов
договор – обстоятелство, което се установява от представения договор № ***/20.02.2017г.,
по силата на който ищецът е назначен на длъжност „пазач“, при нормална продължителност
на работния ден от 8 маса и петдневна работна седмица, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 460 лв. и допълнително такова за
продължителна работа по 0,6%. Работникът се задължава да постъпи на работа на
20.01.2017 г. Предвиден е обичайния срок за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор от 30 дни, въпреки че в титулната част на договора основанието
за сключването му е чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели –
Т. Й. и С. А., се установява, че обичайна практика в ответната кооперация е
трудовите правоотношения с наетите лица да се сключват за определен срок, но в
самия трудов договор не се посочвала крайна дата на този срок. Обичайно в
длъжностната характеристика на работника се уточнявала дейност, с която ще бъде
ангажиран и с настъпване на кои събития ще бъде изчерпана работата за която е
нает. Така действали и в случая с ищеца, но той отказал да получи и подпише
длъжностната характеристика и същата му била прочетена от свидетелката Й.
В кооперацията се твърди, че са назначени с подобни
договори три лица във връзка с охрана на техниката и продукцията, като ищецът
бил ангажиран с охрана на продукцията, а другите двама пазачи с допуска на лица
в стопанския двор и с охрана на техниката. По данни от свидетеля А., след като
била реализирана продукцията от 2017 г. и складовете се изпразнили, а нямало
нова продукция в тях, отпаднала нуждата от един от пазачите. Видно от протокол
№ ***/11.10.2019 г. от заседание на Управителния съвет на ответната кооперация
са обсъждани различни въпроси, като по т. 2 „Кадрови въпроси“ е взето решение
за съкращаване на четирима механизатори, един склададжия и един пазач – ищецът,
считано от 01.11.2019 г. Изложени са мотиви, че работата е сезонна и както
всяка година част от персонала следва да бъде съкратен, няма работа на полето,
а складовете са празни. Протоколът е подписан от всички членове на УС и
присъствалите членове на КС.
В изпълнение на решението на УС е издадена оспорената
в настоящото производство Заповед № ***/01.11.2019 г. на Председателя на ЗКПУ „***“
с. ***, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца. Текстово основанието за прекратяване е посочено като
„завършване на определената работа“. Разпоредено е изплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 13 дни по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Видно от извлеченията за изплатени трудови
възнаграждения на ищеца, същият е получил през м. септември 2019 г. трудово
възнаграждение в брутен размер 676,59 лв., от които 560 лв. основно трудово
възнаграждение, 57,12 лв. – допълнително възнаграждение за стаж и 59,47 лв.
други възнаграждения. За последния пълен работен месец – октомври 2019 г.
брутното трудово възнаграждение изплатено на ищеца е 992,92 лв., като е
включено обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ от 348,80 лв.
По делото е представена регистрационна карта на
ищеца в ДБТ – гр. П., от която се установява, че същият е регистриран като
безработен и активно търсещ работа на
05.11.2019 г. Извършвал е срещи с трудов посредник последно на 27.02.2020 г.
В представената по делото длъжностна характеристика
на длъжността „Пазач“ с посочено в нея името на ищеца при описание на
длъжността се посочва „назначава се като пазач до завършване на определена
работа по опазване на складовата база, в която има за съхранение зърнена
продукция на ЗКПУ от 20.02.2017 г. до края на месец октомври 2019 г.“.
Характеристиката е подписана от изготвилото я лице и утвърдено от работодателя.
На същата е оформен отказ на ищеца да получи екземпляр от нея на 20.02.2017 г.
с подписите на двама свидетели.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на
уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 4
от КТ – завършване на определената работа, като същевременно предвид
възраженията следва да се докаже и характерът на трудовия договор като такъв за
свършване на определена работа и да бъде установена самата тя като дейност и
обем. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните
юридически факти: 1)трудов договор сключен по реда на чл.68, ал.1, т.2 от КТ „до
завършване на определена работа“ 2) моментът на уволнението трябва да съвпада
или да следва датата, след като работата е била завършена.
Съдът приема, че в настоящия случай не се доказа трудовото
правоотношение да е такова за свършване на определена работа, тъй като в
трудовия договор конкретна работа не е посочена и дори текстово предметът на
престиране на работна сила само за конкретна дефинирана по вид и обем работа не
е текстово изписан. Длъжностната характеристика, дори да бе подписана от
работника, не става част от трудовия договор и не може да допълва неговия
предмет. В процесната длъжностната характеристика, дори да приемем, че ищецът е
запознат с нея чрез прочитане, не се съдържа определяне на работата, която се
възлага на ищеца, а се сочи срок на дейността до конкретна дата. – 30.10.2020г.
В този смисъл следва да се приеме, че трудовият договор е такъв за неопределено
време и подлежи на прекратяване по реда, приложим за безсрочни трудови
договори.
Предвид липсата на доказателства за надлежно
упражнено право от ответника за едностранно прекратяване на ТПО от работодателя
без предизвестие зповедта за прекратяване на ТПО се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. В този смисъл
главният иск следва да бъде уважен.
По
претенцията с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ предвид уважаване на
главния иск, същата се явява основателна и следва ищецът да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „пазач“.
Във връзка с претенцията за заплащане на
обезщетение за времето, за което ищецът е останал без работа с правно основание
чл. 344, ал.1, т.3 КТ, както бе посочено в обстоятелствената част на решението
е установено, че ищецът не е работил за периода след прекратяване на ТПО до
приключване на устните състезания и не е получавал трудово възнаграждение по
друг договор. От прекратяване на ТПО до посочения момент са изминали пет месеца
и за този период на база последното трудово възнаграждение на ищеца, дължимото
обезщетение възлиза на 3220,60 лв., а искът за разликата до 3864,72лв. следва да
се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900лв., което не надвишава
тройния размер на минималната накова по Наредбата на ВАС. Ответникът следва да
заплати ДТ за главния иск в размер от 50лв. и ДТ върху уважения размер на
претенцията за обезщетение – 128,82лв.
Водим
от горното Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
Заповед № ***/01.11.2019г. на Председателя на ЗКПУ „***“ с. ***, общ. П., с
която е прекратено трудовото правоотношение на А.А. ***, ЕГН ********** на
длъжност „пазач” на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА
А.А. ***, ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „пазач” в ЗКПУ
„***“ с. ***, общ. П.
ОСЪЖДА
ЗКПУ „***“ с. ***, общ. П., представлявано от председателя на кооперацията Г.Д.Г.
ДА ЗАПЛАТИ на А.А. ***, ЕГН ********** обезщетение по чл.225 КТ в размер на
3220,60 лв. /три хиляди двеста и двадесет лева и шестдесет стотинки/ за период
от пет месеца, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 3864,72 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗКПУ „***“ с. ***, общ. П., представлявано от председателя на кооперацията Г.Д.Г.
ДА ЗАПЛАТИ на А.А. ***, ЕГН ********** сумата от 900 лв. /деветстотин лева/ за
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗКПУ „***“ с. ***, общ. П., представлявано
от председателя на кооперацията Г.Д.Г. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по делото в
общ размер 178,82лв. /Сто седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ по
сметка на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ