Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп, 13.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 217 по описа
на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК:
********* чрез
пълномощника юрк. Д.Й.Ф. против М.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, с
която се иска съдът да признае за установено, че отвеникът дължи на ищеца
следните суми: 198.48 лв. – главница по договор за кредит „Бяла карта“ с №:491452/05.01.2017, сключен между
„Аксес Файнанс“ ООД и длъжника; 22,96 лв. – договорна лихва; 78,57 лв. -
неустойка; 85 лв. – такса разходи събиране; 120 лв. – такса разходи дейност на
служител; 23,63 лв. – лихва за забава, които вземания са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/, както и законната лихва върху главницата за периода от
01.02.2018г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното
заплащане на дължимата сума. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че съгласно сключен
договор за кредит Бяла карта, с №:491452/05.01.2017, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и М.И.Г., кредиторът се е задължил да предостави
на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 200 лв. под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията
на сключения договор. Твърди се, че съгласно договореното, в случай че
кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Твърди се още, че заедно с подписване на
договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта с №:491452, издадена от „Интеракт
Файнанс“ АД /картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата. Сочи се, че страните подписали и приложение №2 към договора за кредит- Условия за ползване на
международна платежна карта Access
Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитната карта. Съгласно договореното,
кредитополучателят се съгласил да получава на личния си акаунт месечно
извлечение от извършените с картата транзакции и че кореспонденцията във връзка
с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на същия
този личен акаунт. Описват се в исковата молба параметрите на сключения договор
за кредит, а именно: вид на заемна – револвиращ потребителски кредит; срок на
договора – 2 години; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %; годишен
процент на разходите на заема – 45,9%; заплащане на текущото задължение,
дължимо за предходен месец – до 02-ро число на месеца. Сочи се в исковата
молба, че кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 80 лв.
на 10.01.2017г.; 20 лв. на 11.01.2017г.; 30 лв. на 07.02.2017г.; 20 лв. на
08.02.2017г.; 20 лв. на 09.02.2017г.; 15 лв. на 10.02.2017г.; 20 лв. на
08.03.2017г.; 6.95 лв. на 10.03.2017г.; 10 лв. на 08.04.2017г.; 100 лв. на
05.05.2017г.; 100 лв. на 01.07.2017г.; 60 лв. на 02.07.2017г.; 40 лв. на
07.07.2017г.; 20 лв. на 12.08.2017г.; 8.29 лв. на 05.09.2017г. или общо сума в
размер на 550.24 лв. Поради забава в заплащането на текущото задължение била
начислена договорна лихва в уговорения между страните размер, възлизаща на
54.52 лв. за периода от 11.01.2017г. до 06.12.2017г. На кредитополучателя била
начислена и неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение чрез поръчителство в размер на 130.75 лв. за периода от
06.02.2017г. до 06.12.2017г. Уговорено между страните било, че при забава за
заплащане на сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да
послужи за погасяване на задължението в 3-дневния срок до предоставяне на
обезпечението. Кредитополучателят дължал и разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, като в
настоящия случай му била начислена такса разходи за събиране в размер на 117.50
лв. за периода от 06.02.2017г. до 06.12.2017г. Твърди се, че по отношение на
кредитополучателя настъпила предсрочна изискуемост автоматично на 06.02.2018г.,
тъй като не е заплатил минимума от 15% от одобрения си кредитен лимит в рамките
на два последователни месеца, като считано от посочената дата той дължал
заплащането на лихва за забава върху общия размер на задължението си, начислена
в размер на 23.63 лв. за периода от 06.02.2018г. до датата на входиране на
задължението в съда. След настъпване на предсрочната изискуемост,
кредитополучателят дължал и еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв.,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на служител, който ще
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на вземането.
Сочи се, че от общо дължимите суми до момента длъжникът е заплатил 468.00 лв.,
с което е погасил, както следва: такса разходи за събиране: 32.50 лв.,
неустойка: 52.18 лв., договорна лихва: 31.56 лв. и главница: 351.76 лв.
В исковата молба е посочено, че на 11.07.2018г. е
подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от дата 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
кредит Бяла карта №:491452/05.01.2017 между „Аксес Файнанс“ ООД и М.И.Г., е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания“ АД – понастоящем с правноорганизационна форма ЕАД/ изцяло- с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, за което длъжникът
е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД с уведомление изх. №УПЦ-П-АФ/491452 от
16.07.2018г., изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД на адреса на длъжника в
гр.Пирдоп. Алтернативно е поискано от съда, уведомлението за извършената цесия
да бъде връчено на ответника с исковата молба и приложенията към нея.
В съдебните заседания по
делото страните не се явяват и не се представляват. Ищецът е депозирал писмена
защита, с която заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено
решение, с което съдът да признае вземанията, обективирани в Заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. №78/2019г. на РС-Пирдоп, за ликвидни и изискуеми, като се претендират и
разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения с исковата молба договор за кредит
"Бяла карта" /ДК/ от 05.01.2017г. и анекс към него от 23.06.2017г. се
установява, че трето за делото лице /„Аксес Файнанс“ ООД/ се е задължило да
предостави на ответника М.И.Г. револвиращ кредит в максимален размер на 200
лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта "Access Finance/iCard/Visa".
Съгласно чл. 2 ал. 2 и ал. 3 от договора кредитодателят предоставя на
кредитополучателя платежен инструмент № 491452, като с подписване на договора,
последният е удостоверил получаването му. Във връзка с условията за използване
на кредитната карта страните са подписали приложение № 1 към договора за
кредит. Според клаузите на последния ответникът е поел задължение да върне
предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото
си задължение. В чл. 3 ал. 3 от договора е дефинирано понятието "текущо
задължение" като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец; усвоена и непогасена
главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена и непогасена договорна
лихва върху горните две суми върху усвоения размер на кредита /определена в чл. 4, ал. 1 т. 2/; неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са
начислени през текущия месец. Според чл.
4 ал. 1 срокът на кредита е 6 години; годишният лихвен процент на заема е в
размер на 43,2%, а дневният лихвен процент върху усвоения размер на кредита е 0,12%. В чл.12, ал.1 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения
падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на
текущото задължение, дължи да заплати сума в размер на 15% от максималния
кредит лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в срока по чл. 16, както и да представи лично
обезпечение чрез поръчител, който да отговаря на изискванията на чл.16 от ДК.
Съгласно чл. 16, ал.4 ДК последното задължение се поражда за кредитополучателя
при всеки отделен случай на забава в плащането на текущото задължение на
падежа. Неизпълнението на задължението за предоставяне на допълнително
обезпечение в тридневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение,
е основание за начисляване на неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния
месец. Неустойката се начислява за всеки отделен случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение /чл.21 от договора/. При забава в
плащанията, ответникът дължи лихва за забава за всеки ден просрочие /чл. 22 ал.
3 от договора/, като и разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2,50 лв. на ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата
по чл.12 т.е. 15% от максималния кредитен лимит. Според чл. 22 ал.1 от договора: в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично
задължение по договора за кредит с повече от 10 дни или не е заплатил минимум
15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца,
кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно
изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 28 от договора. Според тази
клауза всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се
считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция,
изпратени по факс, ел.поща, посочени от страните по договора. Кредитодателят
може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да
го уведомява на посочената в договора и-нет страница.
Видно от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 07.11.2014г. кредитодателят „Аксес Файнанс“ ООД и ищецът
по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /понастоящем
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД/ са се съгласили продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и станали
изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително
изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за
потребителски кредити "Бяла карта", сключени от продавача с физически лица. Тези вземания ще се индивидуализират в Приложение №1 към
този договор, което ще
бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Страните изразяват воля още да
прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора и следващите
вземания да се индивидуализират от страните в ново Приложение №1 със съответната нова дата, като с неговото подписване то става
неразделна част от договора. Всяко Приложение № 1 е уговорено, че ще има силата
на допълнително споразумение, изменящо го съответно.
По делото е представено Приложение
№ 1 от 11.07.2018г. към горепосочения рамков договор, от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира под № 203
и е индивидуализирано с номер и дата на договора. Посочени са в табличен вид: размер на главницата - 200
лв. и дължимия остатък от нея - 198.48 лв., размер
на непогасена такса револвиране/неустойка – 78.57 лв., размер на непогасена
такса инкасатор - 120 лв., размер на непогасена законна лихва – 22.96 лв.,
размер на непогасена такса за събиране – 85 лв., размер на лихвата за забава
към датата на продажбата – 13.08 лв. и общо дължимата сума по кредита към
датата на прехвърляне – 518.09 лв. Представеното приложение е подписано от страните.
Към Рамковия договор е прикрепено и потвърждение за сключена
цесия, на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД, изхождащо от продавача – „Аксес Файнанс“ ООД, с
което потвърждава извършената цесия.
Представено е и пълномощно,
с което по силата на § 4, т. 4.5 от рамковия договор за прехвърляне на
задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чиито вземания са цедирани с договора за прехвърляне
на вземания от 07.11.2014г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ АД.
По делото е представена от ищеца известие за доставяне
на уведомително писмо от „Аксес Файнанс“ ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ изх. №УПЦ-П-АФ/491452, адресирано
до М.И.Г. за извършено прехвърляне на
вземане срещу него в размер на 518.09 лв. Видно от разписката, пощенската
пратка не е била получена,тъй като е непотърсена. В самата искова молба е
материализирано уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, с което процесуалния
представител на ищеца по делото уведомява кредитополучателя за извършената
цесия.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ
се установява, че отпуснатият на М.И.Г. кредит, първоначално в размер на 100
лв., а след анекса – 200 лв. е усвоен на шест транша, подробно описани от
вещото лице Л.А., като освен това са направени още няколко тегления в общ
размер на 250.24 лв., които са изтеглени след направени от кредитополучателя
вноски и не са увеличили кредитния лимит. Сочи се, че всички тегления от
кредитната карта са в общ размер на 550.24лв., а направените плащания по
кредитната карта са в общ размер на 468.00 лв., като с тях са погасени:
главница по револвиращ кредит – 351.75 лв., договорна лихва – 31.56 лв.,
неустойка – 52.18 лв. и разходи за събиране – 32.50 лв. Вещото лице е
изчислило, че лихвата за забава върху главницата 198.48 лв., изчислена от
началото на забавата – 06.12.2017г. до подаване на исковата молба –
08.04.2019г., е в размер на 26.95 лв.
За вземанията си за главница,
договорна лихва, неустойка и разходите и такси за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения и лихва за забава, които претендира с исковата молба,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение №90/05.02.2019г. по ч.гр.д. №
78/2019г. на РС-Пирдоп, срещу която ответникът по делото в срока по чл. 414 ал.
2 ГПК е депозирал възражение.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца
към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение вземания.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит – за претендираните главница, договорно възнаграждение и
такси; по чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД -
за
претендираното обезщетение за забава и по чл.422 ГПК вр.
чл.92 ЗЗД – за претендираната неустойка.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за
кредит "Бяла карта" от 05.01.2017г. /неразделна част от който е анекс
от 23.06.2017г./, притежаващ необходимите и
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и
сл. ЗПК. Съгласно този
договор и анекса трето за делото лице е
предоставило на ответника М.И.Г. револвиращ
кредит в максимален размер на 200 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който да се усвоява посредством нарочен платежен инструмент. Ответникът е
усвоявал суми от разрешения му кредитен лимит, което се установява от
заключението на вещото лице. Според заключението в периода 09.01.2017 –
07.07.2017г. кредитополучателят е направил тегления, чрез които е усвоил 550.24
лв., но не е увеличаван кредитния му лимит, тъй като за погасяване на кредита е
внасял на различни дати различни суми – общо 468.00 лв., които кредитодателят е
отнесъл към начислените вземания по начина, описан в експертизата /351.76 лв. за
главница, 31.56 лв. за договорна лихва, 52.18 лв. за неустойка и 32.50 лв. за разходи
за събиране/, след което отнасяне са останали за изплащане сумите, предмет на
претенцията по делото. Не се доказва от ответника след 20.10.2017г., когато е
направил последна според експертизата вноска по револвиращия кредит, да са
извършени други погашения по кредита до пълния размер на начислените и дължими
съобразно договора суми.
Неплащането на минимум 15 % от одобрения кредитен
лимит в рамките на два последователни месеца поражда правото на кредитодателя
да обяви цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо /чл.22
ал.1/. В случая ищецът по делото, за да обоснове изискуемостта на претендираните
вземания, се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит
на 06.02.2018г. на горепосоченото договорно основание. От установените по
делото обстоятелство може да се направи извод обаче, че към тази дата и към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 01.02.2019г., неплатените суми
по главница са вече станали изискуеми поради настъпилата за тях дата на падежа,
като не е било необходимо предсрочното им обявяване за изискуеми, а и няма
доказателства по делото да са изпълнение условията за настъпване на предсрочна
изискуемост, дори да бяха налични вземания с ненастъпил падеж. Според
уговореното в договора, необходимо условие за настъпването на предсрочната
изискуемост е обявяването й на кредитополучателя. Страните не са уговорили
т.нар. автоматична предсрочна изискуемост, макар в исковата молба да се твърди
такава. Следователно, за да може кредитодателят да се ползва от последиците на
предсрочната изискуемост, волеизявлението му за това следва да е изпратено до
ответника и то по един от начините, визирани в чл. 28 от договора. В настоящия
случай доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост няма, поради което съдът не може да приеме, че е настъпила
предсрочна изискуемост за което и да е вземане, като обаче, както вече бе
посочено, незаплатената сума по главница – остатък от общо 198.48 лв., е била
изискуема към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК поради факта, че представлява
„текущо задължение“, непогасено в срока по чл.3, ал.2 от Договора за кредит.
Законосъобразно и на основание чл.8 от Договора, върху усвоената сума по
кредита ежедневно кредитодателят е начислявал договорна лихва, която според
експертизата е в оставащ размер 22.96 лв.
Недължими обаче според съда и незаконосъобразно
включени в договора за кредит, се явяват начислените на ответника-кредитополучател:
неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 78.57 лв., такса разходи
за събиране - 85 лв. и такса разходи за дейност на служител – 120 лв. Това е
така по следните съображения:
Съгласно
чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК (отм.), респ. чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (Обн. ДВ. бр.18 от 5
Март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно, допълнително възникващите вземания на кредитора, като последица на просрочие на потребителя, са ограничени както по вид, така и по размер. Предвиждането на
друга парична последица води до частична нищожност съгласно нормата на чл. 26,
ал. 4 ЗЗД – съответните клаузи се заместват от императивния максимум, т.е.
разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се дължат. Тъй като не се
касае до изрично изброените в чл. 22 ЗПК недостатъци на формата, не са
приложими и правилата при цялостна недействителност по чл. 23 ЗПК, а само за
частична такава, като следва да се посочи, че при нищожността наличието на
индивидуално договаряне е без значение. Не
се касае до такси (цена на услуга), а до суми, които се дължат автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу тях кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. В
най-добрия случай се цели да се покрие евентуално допълнително положени от кредитора усилия по събирането на кредита. Същевременно се претендира и
обезщетение за забава (мораторна лихва). В този
смисъл, клаузите за неустойка за непредставяне на обезпечение и различни видове
такси, срещу които не се престира услуга, противоречат
на горепосочените специални норми, които изключват правилата на чл. 309а ТЗ и
договорни клаузи в подобен смисъл.
Видно от договора за кредит,
съобразно клаузата на чл.16 от него,
длъжникът – потребител е поел допълнително задължение да обезпечи изпълнението в
случай на забава, респ. да минимизира риска на кредитодателя чрез поръчител,
отговарящ на определени условия. Очевидно е, че това допълнително задължение
има за цел да се възстанови основният дълг (главница и възнаградителна лихва)
от трето платежоспособно лице по един относително по-бърз и евтин начин.
Неизпълнението му може да доведе до, първо, липса на ликвиден финансов
ресурс на кредитора, с който да извършва търговска дейност, и по този начин да
пропусне ползи, или с който да погасява свои задължения, поради което да
претърпи загуби (обезщетения или лихви, в случай че набави средствата от
другаде); второ, необходимост да се предприемат допълнителни действия по
издирване на секвестируемо имущество на потребителя, част от разходите за които
не могат или трудно могат да бъдат възстановени в изпълнително производство; трето,
в крайна сметка, независимо от номинално съществуващото основно задължение на
потребителя, то може да се окаже несъбираемо и в икономически аспект да се
приравни на загуба. Следователно,
поради акцесорния характер на задължението, неизпълнението му не води до
самостоятелни неблагоприятни последици – в действителност то единствено парира
възможен механизъм за тяхното избягване. Предвиденият механизъм обаче е бил
изначално несигурен – кредиторът е поел риск да отпусне съответния кредит. В договора е предвидена неустойка
при неизпълнение на обсъжданото задължение за предоставяне на обезпечение. Ако
се приеме, че неустойката служи за покриване на първите два разгледани по-горе
аспекта на вредите, които всъщност са типичните вреди при забава на длъжника за
плащане на основния дълг, то кумулирането й с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху основния дълг, води до превишаване на законовия максимум
на вземанията при просрочие. Извън него кредиторът би имал само правата по чл.
71 ЗЗД. В третия аспект неустойката дублира самия основен дълг – ако длъжникът
е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и
възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, респ. с исковата молба и то спрямо същия
длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и
компенсаторно обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава
забраната за неоснователно обогатяване (арг. чл. 59 ЗЗД). Подобна клауза
противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. Освен това, между страните е уговорена един
вид неустойка – залог върху трудовите вземания на длъжника, поради което
предвиждането на неустойка за непредставяне на втори вид обезпечение,
противоречи на добрите нрави. Следва да се отбележи, че вредите
от забавата на изпълнение на парично задължение обикновено и преобладаващо се
съизмеряват със стойността на
осигуряването на алтернативен финансов ресурс, т.е. в лихвата и другите разходи
по отпускане на кредит. Българското законодателство предвижда лихва за забава,
която значително (в сравнителноправен план) надвишава ОЛП. На следващо място,
уговарянето на неустойка във фиксиран размер, е от естество значително да
надхвърли размера на вредите при едно краткотрайно забавяне в осигуряването на
обезпечение. Тоест, по начина на уговарянето си тя надхвърля присъщите на
неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции – така т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на
ВКС – поради което последната е нищожна.
Вземанията за разходи за събиране и такса за служител се
обосновават като възникнали в резултат на уговорена допълнителна услуга, респ.
в резултат на настъпилата предсрочна
изискуемост, но от една страна настъпването на предсрочна изискуемост
не се доказва, а от друга страна - самото естество на действията на
кредитора, посочени като съдържание на тези предоставени на кредитополучателя
престации, изключва квалификацията им като допълнително благо, за което е
обосновано насрещно възнаграждение. Дейността, описана като предоставяна услуга, не
съпътства и не обслужва ползването на изцяло вече получения кредит като
допълнително благо за клиента. Напротив, тази дейност изцяло обслужва интереса
на кредитора. Както уведомяването на длъжника за допусната от него забава и
предупреждение за последиците от нея, така и поддържането на нарочен служител,
натоварен да търси доброволно, макар и забавено изпълнение от длъжника, са типични
действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет
на договора разход, а не допълнителен такъв. Този вид дейност на кредитора се
компенсира с основното възнаграждение като цена на самото рисково кредитиране и
е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Изключването на
разходите за тази дейност от основната цена на кредита (формираща лихвен
процент и ГПР) би означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е
чиста печалба, тъй като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани
отделно като допълнително уговорени задължения. Систематичното тълкуване на чл. 10а
и чл. 19, ал. 3
и чл.33 ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на
договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит, с условия,
при които, освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи. Размерът на разходите за събиране
на дълга зависи
от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски,
направени поради неизпълнението. Уговарянето на
бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и
въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава и на двете
клаузи неустоечен характер. Нещо повече, както беше изложено,
срещу тези разходи и такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно –
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава, респ. от настъпване на предсрочната
изискуемост, за обявяването на която обаче кредиторът се е задължил, доколкото
не е уговорил автоматичното и настъпване.
Следователно, безспорно е, че това не са
никакви такси, защото не се дължат заради извършени разходи, а самото
наименование прикрива истинската цел на клаузите - да служат за обезщетение за вреди от забавата. В действителност
таксата - разходи за събиране,
нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано с
извършване на каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая е налице
клауза за неустойка за забава. Отново във връзка със забавата е предвидено и
настъпването на предсрочна изискуемост, с която от своя страна е свързано
еднократното заплащане на таксата за служител, което идва да покаже, че отново
се санкционира забавата на длъжника. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, която се
дължи. По изложените съображения процесните клаузи, респ. вземания (за такси за събиране и за дейност на
служител) преследват забранена от закона цел - да се присъдят още две обезщетения за забава. По тази причина те
влизат в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и също следва да се приемат за нищожни.
Тези „наказателни“ клаузи са и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представляват неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна.
При гореизложените мотиви, съдът намира, че
преди твърдяната дата на прехвърляне на вземанията – 11.07.2018г., от
кредитодателя на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, задълженията за
главница и договорна лихва, които се претендират, са били ликвидни и изискуеми,
а задълженията за неустойка за непредставяне на обезпечение и такси за събиране
на кредит и дейност на служител са били изначално недължими, като предвидени в
нищожни клаузи, поради което не са могли да са предмет на цесия, тъй като предмет на рамковия договор за цесия са само
ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за
потребителски кредити "Бяла карта".
Установи
се по делото, че именно вземането по Договор за кредит
от 05.01.2017г. между „Аксес Файнанс“ ООД и М.И.Г. е било предмет на договор
за продажба на вземания. Това е видно от приложение №1
от 11.07.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.11.2014г., където са
посочени индивидуализиращи белези на задължението (номер на кредита, име и ЕГН на длъжника и дължими
суми), като съдът намира за достатъчни така посочените в
приложението специфики, за да
достигне до обоснован извод, че предмет на цесията е именно вземането
по договора между „Аксес Файнанс“ ООД и М.И.Г..
Съдът намира, че договорът за цесия е породил
своето правно действие и посредством него вземането е надлежно прехвърлено.
Това е така, тъй като макар изпратеното уведомление за цесията да
не е било реално получено на адреса на длъжника, съдебната практика е
категорична, че уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
/вж. Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай към исковата молба е приложено
уведомление от стария кредитор /цедента/ за извършената цесия, изготвено обаче
от новия кредитор/цедента/ като пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на цесията
действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията, който не
противоречи на задължителното разяснение, дадено с тълкувателно решение №
142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение
№597/20.07.2015 по дело №2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./.
Предвид доказаността на обстоятелството, че
възникналите задължения на ответника М.И.Г. по съществуващ между него и „Аксес
Файнанс“ ООД договор за револвиращ кредит, са били прехвърлени посредством
цесия - договор за продажба и прехвърляне на вземания, то следва да се приеме,
че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се явява правоимащо лице, на
което И. следва да заплати дължимия от него размер на главницата и договорната
лихва по договора за кредит и предявеният иск се явява основателен за
претендираните суми от 198.48 лв. /за главница/ и 22.96 лв. /за договорна
лихва/. Предявеният иск обаче се явява неоснователен за претендираните суми за
неустойка за непредставено обезпечение - 78.57 лв.; за такса разходи за събиране
- 85 лв. и такса разходи за дейност на служител – 120 лв., която
неоснователност произтича от изложените по-горе съображения, касаещи
действителността на уговорките в договора за начисляване на сумите. Клаузите за
дължимостта на тези суми са били изначално недействителни, поради което не са
могли и да бъдат прехвърлени на ищеца с цесия. От експертизата на вещото лице
се установява, че по тези недействителни клаузи са били отнасяни суми,
заплащани от ответника И. през периода на договора, като обаче съдът не може да
извърши прихващане без изрично негово възражение, а такова той не е направил,
доколкото не е взел никакво участие в процеса и в този смисъл съдът намира, че
следва да признае за установена дължимостта на сумите за главница и договорна
лихва в размера, в който са поискани.
Върху размера на главницата е била начислена
мораторна лихва за забава в размер на 23.63 лв. за периода от 06.02.2018г. до
датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК- 01.02.2019г. Начисляването и е следвало да
бъде до деня, предхождащ подаването на заявлението – 31.01.2019г., тъй като от
деня на депозиране се присъжда законна лихва, а обезщетението и лихвата за
забава не могат да се кумулират, макар и за един ден. Стойността на
обезщетението за забава възлиза на 23.26 лв. за периода от 06.02.2018г. до
31.01.2019г., която сума е по-малка от изчислената от вещото лице, тъй като то
е включило в изчислението и периода до подаване на исковата молба, което обаче
е неправилно. В този смисъл искането за установяване дължимостта на обезщетение
за забава е основателно за сумата от 23.26 лв. и неоснователно за остатъка от
0,37 лв. до пълния предявен размер от 23.63 лв.
Върху
присъдената сума за главница следва да се заплати от длъжника и законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в РС-Пирдоп – 01.02.2019г.
до момента на окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищцовата страна се
явява частично основателна, съразмерно
на уважената част от исковете. Съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство
и то с осъдителен диспозитив, включително когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, както повелява Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Според съда сторените от ищеца
разноски възлизат общо на 500 лв. за заповедното и исковото производство (по 25
лв. държавна такса за двете производства, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, съобразно обема на свършената от юрисконсулта работа и в
определен от съда размер и 250 лв. – депозит за експертиза). От тях, при
съразмерно изчисление на разноските за уважената и отхвърлената част, съдът
намира, че ответникът М.И.Г. следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата от 231.44 лв., от които 34.72 лв. за
заповедното производство и 196.72 лв. за исковото производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, съществуването на вземане на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда "Лабиринт", ет.2,
офис №4 против М.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** за сумите: 198.48 лв./сто деветдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ - остатък
от главница по
Договор за кредит „Бяла карта“ №491452 от 05.01.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и М.И.Г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното
заплащане на задължението;
22.96 лв. /двадесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/
- остатък от договорна/възнаградителна лихва за
периода от 11.01.2017г. до 06.12.2017г., които вземания са прехвърлени на ищеца с допълнително споразумение – приложение №1 от 11.07.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014г. и относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 90
от 05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 78/2019г. по описа на РС-Пирдоп.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на осн. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда "Лабиринт", ет.2,
офис №4 против М.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** за сумата от 23.26 лв. /двадесет и три лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата по Договор за кредит „Бяла
карта“ №491452
от 05.01.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и М.И.Г., за
периода от 06.02.2018г. до 31.01.2019г. и ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, установителен иск за
обезщетение за забава за горницата от 0.37 лв. /тридесет и седем стотинки/ над
признатите 23.26 лв. до пълния предявен размер от 23.63 лв., за който е била
издадена заповед за изпълнение № 90 от 05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 78/2019г. по описа на РС-Пирдоп.
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл.422 ГПК във вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.422 вр. чл.92 ЗЗД, от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис
сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4 против М.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, установителни искове за съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника за сумите
от: 78.57 лв. /седемдесет и осем
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за непредставено
обезпечение; 85.00 лв. /осемдесет и
пет лева/, представляваща такса разходи за събиране на вземания и 120.00 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща такса разходи за дейност на служител, за които вземания е била
издадена заповед за изпълнение № 90 от 05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 78/2019г. по описа на РС-Пирдоп КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
М.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър
Дертлиев №25, Офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис №4, на осн. чл.78, ал.1
и 8 ГПК, сумата 231.44 лв.
/двеста тридесет и един лева и четиридесет и четири
стотинки/,
от които 196.72 лв. представляваща
деловодни разноски в настоящото производство, както и 34.72 лв. - деловодни разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. №
78/2019
г. на Районен съд-Пирдоп, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в
2-седмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка
Паралеева/