Р Е Ш Е Н  И  Е   

           

                                              Гр. София, 27.05.2020г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                             ЧЛЕНОВЕ :   НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                                       ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 4059 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

            Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението на ЧСИ Г.Д.по изп. дело №20207810400227, относно разноските, с което частично са намалени разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и пропорционалната такса по т.29 от ТТРЗЧСИ, за което е уведомен с писмо с изх.№4121/07.04.2020г. Жалбоподателят счита, че въпреки намаляването на адвокатския хонорар, същият остава прекомерно завишен, като действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като единственото извършено по делото е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и не се следват разноските, начислени за адвокатско възнаграждение. Иска да бъдат намалени разноските до сумата от 200 лв. поради прекомерност. Твърди, че действията на адвоката на взискателя се състояли само в подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, а нямало данни за извършване на други правни и фактически действия, т.е. не били извършвани такива с цел удовлетворяване на вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г., а той бил дружество с оповестени банкови сметки и следователно сигурен платец, още повече, че едноличен собственик на капитала му е Столична община, а общините били „сигурни платци“. По подробно изложените в жалбата доводи се претендира отмяна, респ. намаляване на разноските, приети от ЧСИ по изпълнителното дело за взискателя, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, също съответното й намаляване.  

Ответната по жалбата страна –взискателя „СИС“ Кредит“ АД е подал писмено възражение чрез процесуалния си представител адв. К.Г., с което оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, по изпълнителното дело е уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 300лв., което съответства на минимума, тъй като сумата 200 лв. за образуване с начислен ДДС възлиза на 240 лв., а възнаграждението от 60 лв. е за водене на изпълнителното дело, също с начислен ДДС върху него. Сочи, че по делото има искане и за други действия - запор, поради което е извършено, уговорено и заплатено и за  процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство за действия по удовлетворяване на вземането и се следва възнаграждение. Поддържа, че искането да не се начислява ДДС върху адвокатския хонорар противоречи на ЗДДС, тъй като не е налице освободена доставка и следва да се начисли данъка.

            ЧСИ Г.Д.е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за допустима, но неоснователна.

            Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „С.К.“ АД, ЕИК ********, чрез пълномощника си адвокат К.Г., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.02.2020г. на Софийски районен съд, по гр. дело № 74344/2018г., 34 състав, е образувано изпълнително дело № 20207810400227, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, за заплащане на сумата от 107,11 лв. присъдени разноски. Видно от изпълнителния лист решението, по което е издаден е №246114 от 16.10.2019г. Към молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който е посочено, че адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. общо, платимо по банков път. В молбата са поискани изпълнителни действия , а именно запор на банкови сметки, възбрана, опис и публична продан на имоти. Представена разписка от адв. Г., че е получил възнаграждението от 300лв. от 18.03.2020г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, която е получена на 13.11.2019г., в която са включени дължимите суми, освен главницата по изпълнителния лист, сумата от 300 лв. – разноски по изпълнението – адвокатско възнаграждение и 193,85 лв. – такси по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Видно от данните по делото е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, като с писмо от 18.03.2020г. „О.Б.“ АД е уведомила, че е превела сумата по запора на ЧСИ.

С възражение, заведено на 03.04.2020г. длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно поради изложените доводи, а също така и на таксата по т.26 от Тарифата.

С резолюция от 06.04.2020г. ЧСИ е намалил размера на приетото адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 270 лв., както и таксата по т.26 е намалена на 190,25лв., за което жалбоподателят е уведомен със съобщение с изх.№4121/07.04.2020г.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.  Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие.

По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в случая има произнасяне, което е от 06.04.2020г., и за което е изпратено съобщение с изх.№4121/07.04.2020г., като не е отразена дата на получаването му, но жалбата е подадена на 14.04.2020г., т.е. в седмичен срок от изпращането на съобщението, т.е. следва да се приеме, че е подадена в срок. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като следва да бъде разгледана по същество.

            Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдът намира, че са неоснователни доводите на длъжника, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е уговорена като дължима сума 300лв. за адвокатско възнаграждение, което е за образуване и за водене на изпълнителното дело, а е представена и разписка за заплащането на сумата. Макар в договора да е уговорено плащане по банков път и след издаване на фактура, а такива доказателства от взискателя не са представени, предвид представената разписка от адв. К.Г., следва да се приеме, че има доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. с включен ДДС. Размерът на сумата не е пречка за плащане в брой и разписката съставлява документ, доказващ плащането.

По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

            Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му - по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно нормата в приложимата редакция с ДВ бр.7/2019г., за удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. е 1/10 от възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.1, над 500 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение и над 1000 лв. – една втора. В случая сумата по изпълнителния лист е неолихвяема и до 500 лв., т.е. следва се по тази точка възнаграждение в размер на 30лв. Следователно общият размер на следващото се адвокатско възнаграждение е 230 лв. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по администриране на настоящата жалба. Няма данни за доброволно плащане, напротив в молбата е поискан и по делото е наложен запор, в резултат на който са постъпили суми. Следователно са налице действия по водене на изпълнителното дело. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения, още повече, че е имал достатъчно време да стори това, предвид факта, че сумите са дължими по акт от 16.10.2019г., за който той като страна по делото е уведомен преди влизането му в сила. След като не е платил преди образуване на делото, длъжникът следва да понесе и разноските по изпълнението. Върху сумата, която се следва като възнаграждение следва да се начисли ДДС. Няма спор в практиката на съдилищата и съгласно разпоредбите на ЗДДС предоставянето на адвокатски услуги е облагаема услуга и върху така определеното минимално възнаграждение от 230 лв. се следва и дължи ДДС в размер на 20%. Същото възлиза на 46 лв., т.е. дължимите като разноски за адвокатско възнаграждение суми са общо в размер на 276 лв., а именно адвокатско възнаграждение с ДДС върху същото. С разпореждането на ЧСИ адвокатското възнаграждение е намалено на 270 лв., което е дори с 6 лв. по-малко от минималния размер, изчислен от съда, поради което не се следва допълнително намаляване на адвокатското възнаграждение. Съдът намира за неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от Наредбата, която е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по процесуално представителство не са ограничени само до подаване на молбата. Поискани са допълнително и други действия и са извършени, а именно запор на сметки. Цитираната от жалбоподателя практика не е задължителна такава, а и не се установява същата фактическа обстановка, а именно, че по изпълнителното дело освен образуването му по молбата е поискан и наложен запор, в изпълнение на който именно е събрана процесната сума. Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановено решението, въз основа на което за присъдените суми е издаден изпълнителния лист и безспорно е бил запознат със същото, като е имал възможност да изпълни доброволно задължението по осъдителното решение, преди образуване на изпълнителното дело, което не е сторил. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно определение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения.

По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че пропорционална такса се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което правилно в нея са включени и разноските по изпълнението. Предвид горното съдът намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата следва да е само върху главницата по изпълнителния лист, а не върху събраните суми и следователно искането му за допълнителното й намаляване също се явява неоснователно. Цитираната от жалбоподателя практика съставлява решение на равен по степен на настоящия съд, не е задължителна и противоречи на други актове в противния смисъл. В случая с атакувания акт на ЧСИ, обективиран в съобщението, частично е отменена и таксата по т.26 от Тарифата, като същата е намалена съобразно на намаления размер на адвокатското възнаграждение, а в жалбата не са изложени никакви конкретни аргументи и доводи относно таксата по т.26 от Тарифата. Следователно и в тази част жалбата се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора и изричното искане на ответника по частната жалба, на същия се следват разноски за настоящото производство. Той е представил договор за предоставяне на правни услуги от 28.04.2020тг. и разписка от адв. Г. от същата дата, видно от която са заплатени 120 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, поради което следва да се присъди горепосочената сума.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжника по изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу постановлението за разноските на ЧСИ Г.Д.по изп. дело №20207810400227, относно разноските, с което частично са намалени разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и пропорционалната такса по т.29 от ТТРЗЧСИ, за което е изпратено съобщение с писмо с изх.№4121/07.04.2020г., като неоснователна.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на „С.К.“ АД, ЕИК ********, сумата от 120 лв. / сто и двадесет лева/ - разноски по настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от същото на ЧСИ Дичев.                       

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                                          2/