РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. , 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Крум Динев
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело №
20231220101263 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ш. А. О., ЕГН: **********,
действащ чрез адв. Л. П. Х., с която е предявена осъдителна претенция срещу
ЗД "Д.” АД, ЕИК: ****** адрес: гр. С., р-н О., бул. „К.“ № **, за сума в размер
на ***** лева (като частичен иск от общия размер на цялата претенция в
размер на ***** лева), представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на настъпилото на 17.02.2023 г.
застрахователно събитие - пожар в собствения на ищеца недвижим имот,
представляващо покрит риск от застрахователен договор, сключен с ответното
дружество, който имот се намира в с. Г. Д., област Благоевград, ведно със
сторените във връзка с делото разноски, включително и адвокатски хонорар. В
исковата молба са наведени твърдения, че вследствие на пожара за ищеца са
настъпили множество увреждания по неговото имуществото, като изцяло
увредена била покривната конструкция на къщата. Ищецът извършил
необходимите възстановителни и ремонтни дейности, като стойността на
ремонта възлизала на ****** лв. (********. По повод на това събитие била
образува застрахователна преписка от страна на ответника, по повод на която
последният постановил отказ за изплащане на застрахователно имуществено
обезщетение, с аргумент, почерпен от твърдение за извършена изолация от
1
стиропор на комина на къщата, което и обусловило правния интерес на Ш. О.
да предяви настоящата осъдителна претенция. В срока, предвиден в чл. 131,
ал. 1 ГПК, е постъпил отговор към така подадената искова молба от страна на
"Д.” АД, ЕИК: ****, с който се оспорва основателността на иска, като се
посочва, че при сключване на застрахователния договор представители на
дружеството не извършвали оглед на застрахованото имущество, опис и
оценка на същото, а такъв се извършвал едва при настъпване на
застрахователното събитие, както се процедирало и в случая. От страна на
застрахователното дружество била изготвена пожаро - техническа експертиза,
както и доклад от авариен комисар, като резултатът от проведените
изследвания бил категоричен - пожарът възникнал вследствие на
високотемпературно въздействие на комина върху изолацията от стиропор, с
която е бил облицован. Облицоването с горим стиропор на комина
противоречало на изискванията на Наредба № 1з-1971 от 29 Октомври 2009 г.
за строително- технически правила и норми за осигуряване на безопасност
при пожар. В тази връзка ответникът се позовава на т. 60 от ОУ по застраховка
„Домашно имущество” Раздел III, поради което счита възникналото събитие
за незастраховано такова, респ. излага в условията на евентуалност
възражения относно размера на паричната претенция. С отговора релевира
възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираните разноски
от страна на ищеца. В хода на устните състезания процесуалният
представител счита, че ответникът не успял да докаже наличието на изключен
риск от процесната застраховка, като по делото било доказано, че коминът не
бил облицован с твърдения стиропор, а с варово-циментна мазилка. Излага, че
ищецът има качеството на потребител, поради което в случая била приложима
нормата на чл. 172а от КЗ, според която ОУ биха обвързали потребителя, но
само ако същите са му били предоставени и той се е съгласил изрично с тях,
но в случая това обстоятелство не се доказвало по делото. Претендира
разноски. От страна на ответника е предоставено писмено становище, с което
оспорва основателността на иска, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Районен съд - Гоце Делчев, след като съобрази изложените по-горе искания и
възражения на страните в производство, както и приетите по делото
писмени доказателства и експертно заключение, от фактическа страна
установява следното:
2
Между страните не е спорно, а и се доказва от представените писмени
доказателства към исковата молба и отговора към нея, че били обвързани от
валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена
застраховка “Дом”, учредено с полица № ***** от 07.03.2022 г., сключена
между ищеца, като застраховащ, и ответното дружество, като застраховател,
предоставящо покритие по клаузи ******** по смисъла на Общите условия
/ОУ/ към застраховката, за периода от 00:00 ч. на 12.03.2022 г. до 23:59 ч. на
11.03.2023 г., за имуществото посочено в полицата, при обща застрахователна
сума от 92 000 лв. и договорени подлимити по клаузи ****** клас “А.”
попадало и застрахователното събитие “пожар, мълния, експлозия, имплозия,
падане на пилотирано летателно тяло, негови части и ли товар”. Обект на
имуществената застраховка е жилище - къща, с три етажа, година на
построяване през 1960 г. и последен ремонт през 2020 г., намиращо се в с. Г.
Д., област Благоевград, като в договора е специално препратено към
нотариален акт № ***о том* дело № ***от 1985 г., представен от ищеца, по
силата на който родителите на ищеца Ш. О. (с имена К. М, към датата на
сключване на сделката - удостоверение от 15.03.2023 г.) му продали дворно
място, заедно със застроената в него еднофамилна жилищна сграда, срещу
задължението на приобретателя да се грижи за прехвърлителите до края на
техния живот. От страна на ответника не се оспорва, а и се доказва по
категоричен начин от приложените писмени доказателства (удостоверение от
РСПБЗН - град Г,, констативен протокол от 20.02.2023 г., подписан от
представител на застрахователя и застрахования Ш. О.), изготвеното по
делото експертно заключение и изслушаните свидетелски показания на И. П,
и Р. Мутишев, твърдяното в исковата молба обстоятелство, че на 17.02.2023 г.,
в периода на застрахователното покритие, в къщата, посочена в описания горе
договор, възникнал пожар, който изпепелил цялата покривна конструкция на
сградата. Във връзка с този пожар пред ответното дружество била заявена
претенция за оценка по застраховка, по повод на която била образувана
преписка под № ******/18.02.2023 г., като с писмо от 13.06.2023 г.
представители на застрахователя уведомили застрахования, че не са налице
основания за ангажиране на отговорността на дружеството по така
сключената имуществена застраховка, тъй като по време на събитието
работила печка на твърдо гориво, като димоотвеждането на печката било
включено в комина, където и започнал самият пожар, тъй като в тръбата на
3
същия се развила висока температура. Самият комин бил облицован с
изкуствени изолационни елементи, запалването на които, вследствие на
високата температура, довели и до самия пожар в покривното и подпокривно
пространство на къщата. Застрахователят се позовал на т. 60 от ОУ, според
която не се покриват вреди в резултат от рискове, проявили се поради или във
връзка с нарушение на строително-технически норми и изисквания,
водоснабдителната и канализационна система; извършени в нарушение на
нормативни изисквания и/или от неправоспособни лица, строителен
недостатък, недоброкачествен ремонт, какъвто и бил процесният случай, тъй
като с поставянето на горим стиропор на комина бил нарушен чл. 127, ал. 1 от
Наредба от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар. Тези аргументи от страна на
застрахователното дружество са поставени и в неговата линия на защита пред
съда.
По делото е назначено и прието пожаро-техническо заключение, изследвало
всички относими материали - представеното от ответника експертно
заключение, изготвения снимков материал, изслушаните по делото
свидетелски показания, представени документи от РСПБЗН - Г,, като е
осъществен и оглед на място. Експертизата е изготвена от експерт с
необходимата за целта квалификация, вещото лице е отговорило на
поставените му задачи, като е посочило доказателствата и други писмени
материали, въз основа на които е изготвено експертното становище, като
съдът го намира за обосновано и пълно, поради което не открива причина да
не го кредитира изцяло, още повече, че и самите страни не го оспорват. В него
е направен вероятностен извод, с оглед изминалия период от време, че най-
вероятната причина за възникналия пожар е необезопасен комин, като и не
ставало ясно дали самото тяло на комина на къщата е било облицовано с
горими изолационни материали като фибран и стиропор, нито дали е
почистено от сажди и дали разстоянието от комина до близки конструкции на
покрива е най-малко 0.1 метра. Самият комин бил изграден от строителни
продукти с клас по редакция най-малко А2, същият е измазан, но последното
не било установено в частта, с която покривът граничи с покривната
конструкция. По делото е изготвена и съдебно-оценителна експертиза, според
която цената за необходимите разноски за възстановяване на сграда възлиза на
*****лева. При разрешаване на правния спор съдът не взима под внимание
4
представеното с отговора пожаро-техническо заключение, съставено по
поръчение на “Д,,,,” АД, защото същото не е изготвено по реда на ГПК, тъй
като само експертизи, изготвянето на които е изрично възложено от съда, с
ясно посочване на задачите и обема на материали във възлагателния съдебен
акт, на експерт, включен в нарочен списък и в тази връзка с проверена
компетентност, може да има доказателствена сила в производството.
Представеният доклад за извършен оглед от 06.06.2023 г., отново възложен за
извършване от застрахователя към трето за спора лице, на практика се базира
изцяло на изготвената по-рано извънсъдебна експертиза, същият представлява
и частен свидетелстващ документ, отразяващ изгодни за представилия го
факти и обстоятелства, поради което и не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, като именно в тежест на ползващия се от него е да
докаже фактите, отразени в него в условията на пълно и главно доказване. По
делото не е представено и официално становище на държавен орган, имащ
компетенции във връзка с локализиране и погасяване на възникнали пожари,
относно причината за възникналото събитие на 17.02.2023 г. в дома на ищеца в
с. Г,Д.
Районен съд - Гоце Делчев, съобразявайки така изложеното от фактическа
страна, счита предявения осъдителен иск с правно основание по чл. 405, ал.
1КЗ за допустим, а по същество и за изцяло основателен, като аргументите
за този извод са следните:
Съгласно разпоредбата на 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като обезщетението следва да е равно на размера на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като за да се
проведе успешно доказване на подобна искова претенция в тежест на ищеца е
да докаже следните релевантни материали предпоставки - съществуването на
валиден застрахователен договор за имуществена застраховка, по силата на
който настъпилото застрахователно събитие да представлява покрит риск,
причинната връзка между събитието и вредата, както и размера на последната.
По делото по категоричен начин се доказва, а и не се оспорва това
обстоятелство от ответното дружество, че в срока на действие на описания по-
горе застрахователен договор е възникнал пожар в собствената къща на
ищеца, явяваща се и обект на застраховане от страна на последния, в резултат
на който покривното, респ. подпокривното пространство били увредени. От
5
страна на ответника се релевира правоизключващо неговата отговорност
възражение, в основата на което се поставя поведение на ищеца, изразено в
облицоване на комина на къщата с горим стиропор, юридическата
интерпретация на което, според ответника, съставлява съществено по смисъла
на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ неизпълнение на договорно задължение на
застрахования, довело до възникването на застрахователното събитие. В
условията на евентуалност се оспорва размерът на претендираната
имуществена застрахователна претенция. Страните нямат спор и по това че
застрахованото лице е изпълнило едно от съществените си задължения по
договора за застраховка, което възниква при настъпване на застрахователно
събитие, а именно да уведоми своевременно и съобразно уговореното с
договора застрахователя за същото. Настоящата инстанция не споделя за
основателно твърдението на ответника, че неговата отговорност за заплащане
на застрахователно обезщетение не може да бъде ангажирана във връзка с
процесното застрахователно събитие, защото бил налице изключен риск по
имуществената застраховка на основание чл. 60 от ОУ, поради това че
пожарът възникнал вследствие на нарушение на нормативно изискване,
свързано с пожаробезопасността на сградата. Посочената разпоредба е
неприложима най-напред, защото по делото не е доказано, с оглед
изслушаната експертиза и разпитаните свидетели, по категоричен начин, че
процесният комин действително е бил облицован с посочения материал, като
тежестта от недоказването на това обстоятелство се носи именно от
застрахователя (чл. 154, ал. 1 ГПК). Освен това строителното изпълнение на
комина в отклонение на установените за това правила следва да бъде доказано
към момента на сключване на застрахователния договор, тъй като
застрахователят при полагане дължимата грижа на добър търговец следва да
узнае - чрез извършване на оглед при сключването на полицата и изискването
на цялостно попълване на въпросник от страна на застрахования - състоянието
на имуществото, което е застраховано (в този смисъл Решение № 95 от
4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1805/2016 г., I т. о., ТК). В случая по делото от
страна на ответника не се доказва, че след датата на сключване на
застрахователния договор ищецът е поставил стиропор, поради което няма как
да се говори за изключен риск. Осен това е видно, че застрахователят не е
упражнил правото си да зададе на застрахования въпрос досежно състоянието
на комина на застрахованата къща, предвид на което с оглед дефиницията на
6
чл. 362, ал. 2 КЗ следва да се приеме, че това обстоятелство не е било
съществено за риска според застрахователя, и същият не може да основе
отказа си да плати застрахователно обезщетение, в какъвто смисъл е и
изричното правило на чл. 362, ал. 2, изр. 2-ро КЗ.
От изложеното се установява, че по делото не е доказано наличието на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразно поведение на ищеца и
настъпването на вредите, поради което основанието на предявения иск за
заплащане на застрахователно обезщетение е доказано, като по делото е
проведена и съдебно-оценителна експертиза, обосноваваща и дължимия
размер на това обезщетение. Съгласно текста на чл. 386, ал. 2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, а според разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. В случая съдът е сезиран с частичен иск в размер на 1
000 лева, който следва да бъде уважен изцяло. Съдът е сезиран и с искане по
смисъла на чл. 409 от КЗ, според която разпоредба застрахователят дължи
законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане на срока по чл. 405 от КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Съобразно т. 87 от ОУ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят се задължава да се произнесе по претенцията за изплащане в
15-дневен срок от представянето на всички необходими доказателства. По
делото обаче няма доказателства ищецът с някое от двете си искания да е
представил и банкова сметка за заплащане на обезщетението, поради което на
основание чл. 380, ал. 3 КЗ следва да се приеме, че претенцията за присъждане
на законна лихва в периода преди подаване на исковата молба е
неоснователна. В случая няма да е налице произнасяне свръхпетитум, защото
от страна на ищеца изрично е релевирано искане за присъждане на лихва за
забава, с посочен начален период и размер на самата претенция (в размер на
законната лихва), като крайната дължима сума, при уважаване на
претенцията, може на основание чл. 162 ГПК да бъде определена от съда.
По разноските:
7
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат в
полза на ищеца, който представя доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на **** лв, която сума следва да бъде присъдена
изцяло, с оглед фактическата сложност на делото и извършените редица
процесуални действия по събиране на няколко вида доказателствени
източника. От страна на ищеца са заплатени *** лева депозит за експертиза,
както и **** лева държавна такса. По съразмерност в полза на ищеца се
дължат разноски в общ размер на **** лева. В същото време съдът
констатира, че с протоколно определение е указал в полза на вещото лице,
изготвило СТЕ, да се изплати възнаграждение в размер на *****лева,
съобразно изготвената справка - декларация, но от страна на ищеца са внесени
единствено ***** лева, поради което същият следва да бъде задължен да
довнесе още ****лева по сметка на РС - Гоце Делчев. С оглед отхвърляне на
претенцията с правно основание по чл. 409 КЗ, в полза на застрахователното
дружество следва да бъде определено по съразмерност възнаграждение за
представителство от юрисконсулт в размер на *** лева.
Така мотивиран, Районен съд - Гоце Делчев
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ ЗД "Д,,,,,,” АД, ЕИК: ****, с адрес в
гр. С,, р-н О., бул. „К,“ № ***, да ЗАПЛАТИ на Ш. А. О., ЕГН: **********
застрахователно обезщетение в размер на ** (,,,,,,,) лева (частичен иск с общ
размер на цялата претенция от ***лева), дължимо на основание сключен
между тези страни застрахователен договор по доброволна имуществена
застраховка “Дом” с полица № ****** от 07.03.2022 г. и възникнало
застрахователно събитие на 17.02.2023 г. “пожар” в застрахованото имущество
на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 28.12.2023 г.
до окончателното погасяване на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска с правно основание чл. 409 вр. чл. 405, ал. 1
КЗ, с който се иска ЗД "Д....” АД, ЕИК: ******, с адрес в гр. С...., р-н О..., бул.
„К.....“ № **, да бъде осъдено да заплати на Ш. А. О., ЕГН: ********** лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение в периода от
06.03.2023 г. до 27.12.2013 г., в размер на законната такава.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД "Д.....” АД, ЕИК: ***** с адрес в
8
гр. С., р-н О., бул. „К..“ № **, да ЗАПЛАТИ на Ш. А. О., ЕГН: **********
съдебно-деловодни разноски, дължими за настоящата инстанция, в размер на
*** (*******) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Ш. А. О., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ на ЗД "Д****Д, ЕИК: ******* юрисконсултско възнаграждение в
размер на **(......) лева.
УКАЗВА на ищеца Ш. А. О. в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото решение, което в тази си част има характер на определение, да
довнесе по сметка на РС - Гоце Делчев сума в размер на ** (....) лева, с оглед
необходимостта от изплащане на ъзнаграждение в полза на вещото лице,
изготвило съдебно-оценителната експертиза, съобразно представената
справка-декларация, като в противен случай сумата ще бъде събрана
принудително на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
- Благоевград, чрез Районен съд - Гоце Делчев, считано от момента на
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
9