Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 22.10.2018г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и шести септември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на
секретаря Пандурска
и в присъствието на прокурора Димитров ,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова В . О. Х. Д .
№ 3135 по описа за 2018 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от
28.05.18г . по Н .О .Х .Д .
№ 13785
/ 17г. , СРС, НО , 104 с - в е
признал подсъдимия М.М.Г. за виновен за извършено престъпление
по чл. 184 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК и във вр.чл.373 ал.2 вр. чл. 58 А
ал.1 от НК и чл.303 ал.2 от НПК му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок
4 месеца ,чието
изпълнение е отложено за срок от три години . С присъдата е наложено на подсъдимия М.М.Г.
и наказание „ обществено порицание
„ , което да се изпълни чрез
залепяне на присъдата на видно място в
близост до кметството на с. Б.. С присъдата е осъден подсъдимия да заплати на осн. чл.189 ал.3 от НПК по сметка на МВР сумата от 77, 28 лв , представляващи направени разноски
,както и сумата от 5 лв държавна такса за служебно издаване на 1
изпълнителен лист по делото .
Срещу присъдата
е постъпила жалба от подсъдимия М.М.Г. чрез неговия служебен защитник в частта относно наложеното наказание , с която се иска да се
измени постановената присъда и на
подсъдимия да бъде наложено наказание пробация вместо наложените такива лишаване от свобода и обществено порицание.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия М.М.Г. - адв. К. подържа подадената жалба и пледира да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него или да му се наложи наказание пробация .
В съдебно заседание представителят на СГП пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна .
В съдебно заседание повереникът на частната обвинителка Т.С.У.- Г. – адв. И. пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна .
В
съдебно заседание частната обвинителка Т.С.У.-
Г. подържа изложеното от своя повереник .
В съдебно заседание подсъдимият М.М.Г. редовн призован не се явява .
Съдът като обсъди доказателствата по делото ,
доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният съд в
рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение
за установяване на обективната истина по
делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
На 24.06.2006 г., М.М.Г. и Т.С.У.-Г.
сключили граждански брак. По време на бракът им се родил синът им К.М.Г., роден
на *** г. В един момент взаимоотношенията между М.Г. и Т. С.У.-Г. се влошили и
те се разделили.
С протоколно определение по гражданско дело №
1712/2011 г. на СРС —И—то ГО, 84 състав, влязло в сила на 27.04.2011 г., е опредено упражняването
на родителските права, заплащането на издръжката за детето, както и режима на
лични контакти с детето. Съгласно същото определение упражняването на
родителските права над роденото дете по време на брака на М.Г. и Т. С. У.- Г. -
сина им К. М.Г. са предоставени на майката Т. С.У.-Г., а на бащата М.М.Г. е
определен режим на лични контакти с детето му. По силата на определението на
съда, бащата М.М.Г. е осъден да издържа своя низходящ - сина си К.М.Г., чрез
неговата майка и законен представител Т.С.У.-Г., като заплаща месечна издръжка
в размер от 120,00 лева, до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката.
Подсъдимият М.М.Г. съзнателно не е заплащал
дължимите месечните издръжки за К.М.Г. за периода от 01.12.2013 г. до
30.11.2016 г., като общият размер на дължимата сума за издръжка възлиза на 4320
,00 лв., а е имал доходи.
ПодсъдимиятМ. М.Г. вече е бил осъждан с присъда по НОХД №786/2014 г. на
СРС, в сила от 18.02.2015 г. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Горната
фактическа обстановка се установява
по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства : направеното от подсъдимия признание на фактите , изложени в обстоятелствената част на
обвинителния дадено по реда на чл. 371 т.2 от НПК., протокол за разпит на свидетелката Т. С. У.- Г., съдебно -оценителна
експертиза , копие на присъда по НОХД №786/2014 г. на СРС, в сила от 18.02.2015
г. , свидетелство за съдимост.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с механизма
на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК , а именно в гр. София, ж.к.”********************след като е осъден с протоколно
определение по гражданско дело №1712/2011 г. на CPC - III -то ГО, 84 състав,
влязло в сила на 27.04.2011г. да издържа свой низходящ - сина си К.М.Г., роден
на *** г., чрез неговата майка и законен представител Т.С.У. - Г., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две и повече вноски от по 120,00 лв., а
именно тридесет и шест броя месечни вноски по 120,00 лв. /сто и двадесет лева/
за периода от 01.12.2013 г. до 30.11.2016 г., общият размер на дължимата сума
за издръжка възлиза на 4320,00 лв. /четири хиляди триста и двадесет лева/, като
деянието е извършено повторно - след като е бил осъден с присъда по НОХД №786/2014 г. на СРС,
в сила от 18.02.2015г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК .
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия за инкриминирания период от време , а именно през периода от от 01.12.2013 г. до 30.11.2016 г. след като е бил осъден с протоколно определение по гражданско
дело №1712/2011 г. на CPC - III -то ГО, 84 състав, влязло в сила на 27.04.2011г.
да издържа свой низходящ - сина си К.М.Г., роден на *** г., чрез неговата майка
и законен представител Т.С.У. - Г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече вноски от по 120,00 лв., а именно тридесет и шест броя месечни вноски по
120,00 лв. /сто и двадесет лева като общият
размер на дължимата сума за издръжка възлиза на 4320,00 лв. /четири хиляди
триста и двадесет лева/. От обективна страна
по делото се установява деянието е извършено повторно , тъй като подсъдимия е бил осъден с присъда по НОХД №786/2014 г. на СРС,
в сила от 18.02.2015г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Деянието
е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , а именно че следва да издържа своя низходящ , като му
изплаща дължимата издръжка посредством изплащане на съответните парични
вноски на неговата майка , предвиждал е
неговите общественоопасни последици , а
именно , че с неплащането на вноските
съзнателно не изпълнява дължимото
парично задължение по отношение на своя низходящ и е искал тяхното
настъпване .
Доводите на защитата за недоказаност на извършеното престъпление по
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК ,от страна на подсъдимия по делото ,настоящият въззивен съд намира за
неоснователни ,тъй като в тази насока са
събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства, както и доказателствени средства , които позволяват
на съда да направи правен извод за
наличие както на обективната страна на извършеното престъпление , така и за
неговата субективна страна . В тази насока следва да
се отбележи , че направеното
от подсъдимия признание на фактите ,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния дадено по реда на чл. 371 т.2
от НПК се потвърждава изцяло от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал , а именно протокол за разпит на свидетелката Т. С. У.- Г.,
съдебно - оценителна експертиза , копие на присъда
по НОХД
№786/2014 г. на СРС, в сила от 18.02.2015 г. , свидетелство за съдимост , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебно инстанция . Въззивният
съд намира ,че по делото безспорно се установява както изпълнителното деяние
на визираното от обвинението престъпление , неговия
предмет, така и авторството на деянието от страна на подсъдимия
по делото
. Въззивният съд не споделя доводите на защитата ,че по делото не са
представени категорични доказателства с оглед
на повдигнатото обвинение , тъй като в тази насока са както показанията на свидетелката Т. С. У.- Г. , която свидетелства за неплащането на дължимите
парични вноски , а също и съдебно - оценителна експертиза , което
е изчислила техния размер . В тази насока следва да се посочи ,че по делото
не са представени от страна на подсъдимия никакви писмени доказателства относно
изплащането на дължимите парични вноски на своето дете посредством неговата
майка . Доводите на защитата ,че в известен
период от време подсъдимия не е имал
постоянна работа , при което не е налице субективната страна на деянието , не са основание за отмяната на
осъдителната присъда ,както пледира защитата ,тъй като подсъдимия
е съзнавал ,че е дължала заплащането на издръжката на своя низходящ ,
както и е съзнавал ,че с неплащането на паричните суми , осъществява престъпното деяние. Следва да се посочи също , че през целия период подсъдимия е била трудоспособен , при
което същия е следвало да положи усилия за намирането на финансови средства за
изплащане на дължимата издръжка .
Настоящата съдебна
инстанция намира ,че при определянето
на предвиденото наказание
лишаване от свобода до 2 година или пробация , както и обществено порицания , по отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние по настоящето дело по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК , а именно наказание лишаване от свобода за срок 4 месеца
,което е бил
определено във вр.чл.373 ал.2
вр. чл. 58 А ал.1 от НК , правилно е отчетено от СРС ,че с оглед
на конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които
същото е извършено ,включително и дългия период на неизпълнение на дължимото
парично задължение довел до неизплащане
на тридесет и шест броя дължими парични
вноски , който е отегчаващо вината на подсъдимата обстоятелство , на подсъдимия не следва да се наложи наказание пробация, като предвиденото наказание лишаване от свобода до
2
години се явява съответно на извършеното престъпление . При определянето на наказанието лишаване от свобода до 2 години ,което е предвидено в закона, и неговата индивидуализация до срок от 4 месеца , след редукцията до една трета , правилно са
отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства относно конкретната тежест на извършеното
деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено ,включително и
дългия период на неизпълнение на дължимото парично задължение довел до неизплащане на 36 дължими
парични вноски , който е отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство , както и обществената опасност на подсъдимия по
делото , която е
осъждан , което
също е отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство , при което съдът намира ,че
не са налице основания за
намаляване размера на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от 4 месеца. Не са налице основания за
приложение на чл. 55 от НК, тъй като по делото не са налице нито многобройни ,нито
изключителни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Основателно
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, за
изпитателен срок от три години, тъй
като са налице основанията на чл. 66 ал.1 от НК , а именно деецът не е осъждан на наказание
лишаване от свобода и се налага наказание лишаване от свобода до 3 години
, като за постигане целите на наказанието, и най- вече
за поправянето на подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на
наказанието .По
отношение размера на изпитателния срок
съдът намира ,че същия е съобразен с обществената опасност на подсъдимия по делото , като е наложен минималния предвиден
законов срок . Правилно с присъдата е наложено на подсъдимия М.М.Г. и предвиденото кумулативно наказание
„ обществено порицание „ , което
да се изпълни чрез залепяне на присъдата
на видно място в близост до кметството на
с. Б.. .
Законосъобразно с присъдата с оглед изхода на делото на осн.
чл.189 ал.3 от НПК е осъден подсъдимия да заплати по сметка на МВР сумата от 77, 28 лв , представляващи направени разноски
,както и сумата от 5 лв държавна такса за служебно издаване на 1
изпълнителен лист по делото .
При
извършената служебна проверка , въззивният съд не
констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са
допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат
отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В
Ъ Р Ж Д А В А присъда
от 28.05.18г
. по Н .О .Х .Д .
№ 13785
/ 17г. , СРС, НО , 104 с – в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.