№ 224
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000032 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260142/03.11.2021г., постановено по търг. д. №111/2019г.
по описа на Окръжен съд П., „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Л. В. К. ЕГН ********** сума в размер на 14 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.01.2019г., в гр. П., предявен като частичен иск oт сумата - 60
000лв., както и сумата в размер на 1 662лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.01.2019г. в гр. П.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на
исковата молба – 12.06.2019г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е
искът за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
23.01.2019г., в гр. П., за разликата над 14 000лв. до претендираните 35 500лв.,
представляващи част от предявен като частичен иск oт сумата - 60 000лв. „Д.-
О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.С.Е.С. от АК – С., сумата от 950лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
съразмерно на уважената част от иска. „ Д.-О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати по
сметка на Окръжен съд – П. сумата от 560лв. – държавна такса, както и 5лв. –
1
за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока
за доброволно изпълнение. Л. В. К. е осъдена да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД 1
723лв., представляваща разноски с оглед отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство Л. В. К.. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с
която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлена за разликата над 14 000лв. до 25 000лв., предявен като частичен
иск от 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г.
Жалбоподателката счита, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са
подробно оплаквания и съображения за нарушение на принципите на
справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, като жалбоподателката сита, че
съдът не е съобразил в пълна степен интензитета и продължителността на
претърпените от нея болки и страдания, както и общественоикономическата
обстановка. Счита, че справедлив паричен еквивалент на претърпените
неимуществени вреди е сумата от 50 000лв. Изразено е оплакване за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приетото
съпричиняване от страна на пострадалата в нарушение на
материалноправната норма – чл.51 ал.2 от ЗЗД. Без да се оспорва факта на
съпричиняване, основно е изразено несъгласие с възприетата от
първоинстанционния съд степен на съпричиняване, която на практика е от
60%. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен
до размера на сумата от 25 000лв., предявен като частичен иск от сумата
60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2019г. до
окончателното изплащане.
Въззиваемата страна – „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК *********, в представения
отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло
същата.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство - „Д.О.З.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на
решението, с която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за
сумата от 14 000лв. и за имуществени вреди – 1 662лв., ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2019г. Счита, че в обжалваната част решението е
2
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния
съд за наличие на виновно поведение от страна на водача на МПС и са
наведени доводи, че се касае за „случайно събитие“. Изложени са подробни
доводи и съображения в тази насока, като се оспорват констатациите,
съдържащи се в съдебноавтотехническата експертиза, изготвена от вещо лице
инж. П.. Твърди се, че съдът правилно е обосновал извода за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата, но е въведено оплакване, че
степента на съпричиняване е занижена. Освен това се твърди, че не е ясно
какъв е определеният от съда процент на съпричиняване, както и че не е
извършен сравнителен анализ между поведението на двамата участници в
движението. Извърша е съпоставка между поведението на водача на МПС и
това на пострадалата, като се твърди, че степента на съпричиняване от страна
на последната е 90%. Наведено е оплакване и за прекомерност на определения
от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковите
претенции за неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени
изцяло или, като се определени съпричиняване в степен от 90%, искът за
неимуществени вреди да бъде уважен само до размера от 2 500лв.
С отговора на въззивната жалба, подадена от „Д.О.З.“ ЕАД, насрещната
страна – Л.К., я оспорва изцяло.
С въззивните жалби и постъпилите отговори не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
3
Същото е постановено по предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – Л.К., е изложила
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 23.01.2019г., около 18:10ч., в гр. П., по бул. „А.С.“, с посока на
движение от бул. „Х.Б.“ към бул. „Ц.О.“, се движило МПС марка „Ш.“, модел
„Ф.“, с peг. № *********, управлявано от Т.П.С.-Й., която, поради
несъобразяване с пътните условия и неполагане на достатъчно внимание, в
района на № **, блъснала пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходка Л. В. К. - ищцата. В резултат на
инцидента Л.К. получила тежки телесни увреждания. За настъпилото ПТП е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг.
№*******/24.01.2019г., по описа на ОД на МВР – П. и е образувано ДП
№***/2019г., по описа на ОД на МВР - П., прокуроска преписка №***/2019г.,
по описа на РП - П.. Непосредствено след произшествието пострадалата била
транспортирана по спешност в „МБАЛ – П.“АД и хоспитализирана в
лечебното заведение за периода от 23.01.2019г. до 30.01.2019г. След
проведените медицински прегледи и изследвания са констатирани следните
травматични увреждания: счупване на горния край на тибията /голям пищял/,
закрито; счупване на носа /фрактура нази/. По решение на медицинските
специалисти ищцата била подложена на оперативна интервенция, състояла се
на 25.01.2019г., като било извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула, след което й била поставена гипсова
имобилизация. Впоследствие ищцата продължила лечението си в домашни
условия, при постелен режим. В областта на увредите тя изпитвала болки с
висок интензитет, което налагало перманентен прием на обезболяващи и
седативни медикаменти. Претърпяната оперативна интервенция в колянната
област не позволявала па ищцата да извършва активни и пасивни движения с
долния си крайник, поради което се налагало да й бъде оказвано съдействие
от нейни близки за задоволяване на ежедневните й битови потребности.
Освен това, получената фрактура на носа създавала сериозен дискомфорт за
ищцата, тъй като били засегнати дихателните й функции. Понастоящем все
още ищцата не се е възстановила напълно от претърпяната травма на
коляното - чувства болка и изтръпване в колянната област, особено
интензивни при натоварване и промяна на времето, има накуцваща походка и
4
затруднени движения. Процесният пътен инцидент се отразил негативно и
върху менталното й здраве, същата се оплаква от понижено настроение,
тревожност, страда от нарушение на съня и вниманието, често се връщала
към спомена за злополуката, станала асоциална и не излизала често от дома
си, предвид наличните белези в областта на лицето и оперираното коляно.
Във връзка с лечението си ищцата е извършила разходи в общ размер на
1662лв. за които са издадени: Фактура №*********/25.01.2019г., на стойност
1390лв., издадена от „МБАЛ –П.“ АД, касаеща разходи за медицинско
изделие - тибиална плака, ведно с фискален бон; Фактура №****/30.01.2019г.,
на стойност 32лв., издадена от „Л.“ ЕООД, касаеща разходи за закупуване на
патерици, ведно с фискален бон; Фактура №**********/30.01.2019г., на
стойност 40,60лв., издадена от „МБАЛ –П.“ АД, касаеща разходи за
потребителска такса, ведно с фискален бон; Фактура №**********/30.01.2019
г., на стойност 199,44лв., издадена от „А.**“ ЕООД, касаеща разходи за
лекарствени медикаменти, ведно с фискален бон.
Отговорността на ответника се основава на твърдения, че за
увреждащия л. а. е сключен валиден договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ с „Д.-О.з.“ ЕАД, с полица №****************, валидна от
06.12.2018г. до 05.12.2019г. С молба с вх. №0-92-3082/26.02.2019г. ищцата е
отправила претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие на
процесното ПТП. След проведена кореспонденция със застрахователя,
последният не е изплатил дължимото се застрахователно обезщетение.
Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди
„Д.-О.з.“ ЕАД да заплати на Л.В. К. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея в резултат от ПТП, настъпило на 23.01.2019г. в размер на
35 000лв., предявен като частичен иск oт сумата - 60 000лв., както и
имуществени вреди в размер на 1 662лв., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда – 12.06.2019г. до
окончателното изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „Д.О.З.“ ЕАД е оспорил така предявените искове по основание и
по размер. Възраженията по основателността на исковете за имуществени и
неимуществени вреди се поддържат под формата на оплеквания и във
5
въззивната жалба, посочени по-горе, а именно липса на вина у водача на
МПС, завишена степен на съпричиняване от страна пострадалата,
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установено в първоинстанционното производство и неспорно пред
настоящата инстанция е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от
23.01.2019г., неимуществени вреди от страна на ищцата – телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на дясна тибия /голям
пищял/; счупване на носните костици /съгласно заключението от
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза/.
По отношение на пренесения и пред настоящата инстанция спорен
въпрос /с оглед предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник/ за наличие на следващия елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на застрахования
водач, от значение е механизмът на ПТП-то. За изясняване на спорния по
делото въпрос при първоинстанционното разглеждане на делото е допусната
съдебноавтотехническа експертиза, оспорена от ищцовата страна, при което е
допусната комплексна съдебномедицинска и адвотехническа експертиза.
Последната също е оспорена от ищцовата страна в автотехническата й част,
6
при което е назначена повторна тройна автотехническа експертиза. Същата е
в състав от вещи лица П., Б., С., подписана с особено мнение от вещото лице
С. - л.492 и сл. поделото. /В първоначалния състав на тройната експертиза е
включено вещо лице М., с което е изготвена експертиза, но което е починало
в хода на производството и е заменено от вещото лице Б., с участието на
което е изготвена приетата от първоинстанционния съд експертиза – тази на
л.492 по делото/. По отношение на фактическата обстановка, окачествена
като механизъм на ПТП и трите експертизи са идентични: Водачът Т.П.С.-Й.
е управлявала лек автомобил „Ш. Ф.“, в тъмната част на денонощието – 18ч.
през м.януари, по лявата лента на платното за движение на бул. „А.С.“ в
посока от изток на запад, със скорост около 43 – 49 км/ч. /в този периметър са
посочените скорости от трите експертизи/. През това време пешеходката Л.К.
е била на разделителния остров. Когато лекият автомобил е бил на разстояние
около 30 - 36-37м., пешеходката К. е предприела пресичане на платното за
движение в посока юг на север, отлява надясна пред автомобила. Водачът на
лекия автомобил е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система,
но въпреки това, след около 2-3 сек., е настъпил удар, който е бил неизбежен.
Ударът е настъпил в предната дясна част на лекия автомобил и в дясната част
на тялото на К.. След удара автомобилът се е установил на мястото. От
гласните доказателства – показанията на свидетелките М. и Ц. /очевидци на
ПТП-то/ се установява, че времето е било мрачно – валяло.
По отношение поведението на водача на лекия автомобил и конкретно –
обективира ли това поведение признаците на противоправно, виновно
поведение, от значение са констатациите на вещите лица по въпрос 2-ри от
поставената им задача – „Кои са непосредствените причини, довели до
настъпването на пътния инцидент“. Съгласно заключението от
първоначалната единична автотехническа експертиза причина за
настъпването на пътния инцидент е предприемане на пресичане на пътното
платно от страна на ищцата в момент, когато приближаващият лек автомобил
е бил на разстояние, което е по-малко за аварийно спиране – т.н. опасна зона
за спиране. Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинка и
автотехническа експертиза, причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че К. е навлязла на платното за движение на място,
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. – без да се съобрази
с приближаващия се автомобил и когато мястото на удара е било вътре в
7
опасната му зона. Но тази екпертиза дава и заключение, че водачът на лекия
автомобил би имал техническа възможност да избегне удара, чрез безопасно
екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост
по-малка от 42км/ч. Съгласно повторната тройна съдебноавтотехническа
експертиза, при подробен анализ на кинематичните характеристики,
описващи движението на участниците, водачът на автомобила е имал
техническа възможност за предотвратяване на произшествието, чрез
предприемане на спиране, при условие на своевременно възприятие и реакция
в момента, в който пресичащият пешеходец е попаднал в осветената зона от
фаровете пред автомобила. Заключението от повторната тройна
съдебноявнотехническа експертиза се кредитира като компетентно изготвено,
обосновано, изградено въз основа на теоретични и практически познания в
съответната област и неоспорено от страните. Вярно е, че същото е подписано
с особено мнение от вещото лице С.. Особеното мнение обаче е изградено въз
основа на вероятни предположения и изразено въздържане да се даде
еднозначно и категорично заключение. Като се кредитира напълно
заключението от повторната тройна експертиза, съпоставимо и със
заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, която също съдържа категорични констатации за възможност от
страна на водача на МПС да предотврати удара, се стига до извода, че
последният е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5
ал.1, т.1 от ЗДвП – с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората; чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл.116 от
ЗДвП – водачът на пътнопревозно средство е длъжен да бъде внимателен към
пешеходците; чл.20 ал.1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и ал.2 - водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Последната разпоредба вменява
отговорност на водачите на МПС, която отговорност сама по себе си е по-
8
голяма от тази на пешеходците, които законът определя като „уязвимите
участници“ в движението. Според общия дух на ЗДВП на водачите на МПС е
вменено основното задължение във всички случаи и ситуации да се съобразят
с поведението на абсолютно всички участници в движението, особено, когато
се касае за пешеходци и неправомерно е всяко поведение на водачите, което
не е съобразено с всички останали участници в движението и особено с
пешеходците, за чиято поява следва да се следи непрекъснато. Показанията
на свидетелката М. /очевидец на ПТП-то/, че водачът на лекия автомобил „не
е карала бързо“ не могат да променят горния извод. Ето защо налице е и
вторият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане –
виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС, както и
причинна връзка между това поведение и настъпилия вредоносен резултат.
Пред първоинстанционния съд и в настоящето производство не е
спорен и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена
от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна
полица №****************, валидна от 06.12.2018г. до 05.12.2019г.
Гореказаното относно механизма на ПТП и възможностите на
участниците в него то да бъде предотвратено, е относимо и към въведеното от
пасивно легитимираната страна възражение за съпричиняване, като
ответникът - застраховател е упражнил правото си по чл.432 ал.2 от КЗ.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на
пострадалата в отговора на исковата молба се сочи и се поддържа с
въззивната жалба, че пешеходката е пресичала пътното платно при
едновременно нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 т.1 и т.2 от
ЗДвП. Фактът на съпричиняване от страна на пострадалата не е спорен,
според предметните предели на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец.
Спорен в настоящето производство е въпросът относно степента на
съпричиняване. Тук следва да се посочи, че са основателни оплакванията и в
9
двете въззивни жалби, че в мотивите на първоинстанционното решение
липсва яснота относно определената степен на съпричиняване, доколкото тя
се определя в процентно съотношение /или дробни числа/ при конкретна
съпоставка на поведението на деликвента с поведението на пострадалия,
каквато степен на съпричиняване не е посочена и съпоставка не е извършена
от първоинстанционния съд.
Както, съгласно заключението от единичната съдебноавтотехническа
експертиза и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
така и съгласно заключението от тройната съдебноавтотехническа
експертиза, предотвратимистта от страна на пешеходеца на ПТП-то би била,
ако изчака преминаването на автомобила, след което да пресече пътното
платно. Няма спор, че пресичането е осъществено на необозначено за това
място. Т.е. – касае се за нарушение правилата за движение на изискването на
чл.113 ал.1, т.1 от ЗДвП – пешеходците са длъжни, преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Липсват категорични данни ищцата да е навлязла внезапно на
платното за движение. В тази насока са само показанията на св. С.-Й. – водача
на МПС, но като на заинтересовано от изхода на делото лице, тези показания
не следва да се кредитират. Други конкретни и убедителни доказателства от
носещата доказателствената тежест страна – ответника за нарушение
забраните по чл.114 от ЗДвП – да не се навлиза внезапно на платното за
движение, да не се пресича при ограничена видимост, не са ангажирани.
Именно това поведението на пострадалата, че не се е съобразила с
приближаващото се пътно превозно средство, преди да навлезе на платното
за движение, на необозначено за това място, е в пряка причинна връзка с
настъпване на ПТП и без което поведение ПТП-то не би настъпило,
респективно – не биха настъпили и претърпените увреждания. Това е онова
конкретно действие на пострадалата, което по безспорен начин обективно е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Преценката за наличие на
съпричиняване се извежда именно с оглед на това, че увреждането не би било
причинено, ако пострадалата не бе пресякла платното за движение,
съобразявайки се с приближаващото МПС и с ограничената видимост.
Съпоставимо с поведението – вината на деликвента, който е нарушил
правилата за движение по чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП – с поведението си не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората; чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП – да
10
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците; чл.116 от ЗДвП – водачът на пътнопревозно
средство е длъжен да бъде внимателен към пешеходците; чл.20 ал.1 и ал.2 от
ЗДвП /цитиран по-горе/ - то приносът на пострадалата в процентно
отношение е 30%.
По отношение размера на дължимото обезщетение, отчитайки
функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от
съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от
застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на
упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с
чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г.,
означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства и писмени доказателства – медицинска документация и преди
всичко заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане
на делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
От показанията на свидетелката П. /дъщеря на ищцата/, се установява,
че Л.К. е била в изключително тежко състояние. Престоят й в болница
продължил една седмица, като е проведена оперативна интервенция. След
прибирането вкъщи била на легло, имала нужда от пълно обслужване, което
се осъществявало от свидетелката, като се налагало и поставянето на
11
итжекции. Неподвижното състояние на ищцата продължило около 5 месеца,
след което започнала да върви с чужда помощ – прохождала с патерица, но не
смеела да се отпусне да ходи сама. Проведена била тримесечна
рехабилитация, като и понастоящем ищцата не можела да се предвижва без
патерици. Травмата на носа не й позволявала да диша нормално и това
продължило около три месеца. Инцидентът се отразил негативно и на
психиката й – страхувала се да излиза.
Показанията на свидетелката П., преценени и съобразно разпоредбата
на чл.172 от ГПК, се кредитират изцяло, от една страна – като почиващи на
лични възприятия, непосредствени и убедителни и преди всичко – като
подкрепящи се от останалите доказателства по делото – медицинска
документация и предимно от съдебномедицинската експертиза.
Съгласно заключението от комплексната съдебна експертиза в
медицинската й част, както се посочи, ищцата е претърпяла следните
травматични увреждания: счупване на горния край на дясна тибия /голям
пищял/; счупване на носните костици. По повод счупването на дясната тибия
е била оперирана – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и
последвала гипсова имобилизация. Счупването на голямопищялна кост в
горния край на десния крак е причинило на пострадалата трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник – средна телесна повреда за около 7 –
8 месеца при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
Счупването на носните костици е причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда за около
13 – 16 дни от датата на травмата. По време на извършен преглед на
19.02.2020г. не са били извадени оперативно поставените метални импланти.
Неизвеждането на същите води до субективни оплаквания от страна на
пострадалата, както и до известно ограничение в движението на оперирания
крайник. По тази причина предстои нова оперативна интервенция за
оперативно отстраняване на поставените метални импланти, което ще удължи
възстановителния и оздравителен период. Полученото счупване на носните
костици е причинило затрудняване на носното дишане, което е продължило за
около 13 – 16 дни. Претърпяната от ищцата травма в областта на дясното
коляно, извършената оперативна интервенция и имобилизация е свързана с
чувство за скованост и болки при извършване на движения с долния крайник.
Болките са били до момента на започване на образуването на съединителен
12
калус между костните фрагменти до около 20 -25 дни от началото на
травмата. Впоследствие те са затихнали и намалели по интензитет до
отзвучаването им. При промяна на атмосферното налягане, разваляне на
времето, пострадалата може да изпитва известно неудобство в местата на
счупените кости. Травмата в колянната област е предизвикала изменение в
походката. Наличие на метални импланти също влияе за изменение на
походката. Възможно е завбъдеще да настъпи изменение в костната й
структура, да се получат артрозни промени, като се има предвид възрастта на
пострадалата, които са съществували и преди травмата. В резултат на
оперативното лечение при ищцата се наблюдават видими белези в
интервенираната област. С оглед възрастта на ищцата /65-годишна към датата
на ПТП-то/ са били налице дегеративни промени в тялото и организма, като
установените преди датата на ПТП-то дегеративни заболявания са в пряко
отношение с възстановителния период, като го удължават и могат да го
комплицират.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, а именно –
характера на увреждането, представляващо средна телесна повреда и лека
такава; наличието на оперативна намеса и предстояща такава и наложителна
гипсова имобилизация, възрастта на пострадалата, която към момента на
ПТП-то е била на 65 години, продължителността на оздравителния процес и
обстоятелството, че и понастоящем възстановяването не е пълно, като
травмата е довела и до настъпило изменение в походката на ищцата, следва да
се приеме, че сумата от 40 000лв. е справедлив паричен еквивалент за
понесените от К. страдания. /В случая не се определя обезщетение по-голямо
от претендираното, доколкото искът за неимуществени вреди е предявен като
частичен/. Предстоящата оперативна намеса не представлява бъдещи вреди,
както се твърди от жалбоподателя - ответник, а е в пряка и непосредствена
причинна връзка с претърпяното ПТП. Възрастта на пострадалата и
наличието на предходни дегеративни заболявания, които забавят
възстановителния процес, не са фактори, които да обосновават намаление на
обезщетението за неимуществени вреди.
Не на последно място, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
13
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не са критерий,
както и база за определяне размера на обезщетението, но са от значение при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за
икономическата конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална
застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата, затрудненията и неудобствата, които е претърпяла и продължава да
търпи, въззивната инстанция намира, че окръжният съд не е приложил
правилно материалноправната норма – чл.52 от ЗЗД. Ето защо въззивната
жалба на жалбоподателя – ищец по отношение на общо определения размер
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна.
При определения общ размер обезщетение от 40 000лв. и възприетата
степен на съпричиняване – 30%, се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 28 000лв. Въззивната жалба на жалбоподателя – ищец обаче
е само досежно тази част от решението, с което исковата претенция е
отхвърлена за разликата над 14 000лв. до 25 000лв. Ето защо в тази част
решението следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което се
присъдят допълнително 11 000лв.
По отношение претенцията за имуществени вреди от страна на
жалбоподателя – ответник не са наведени конкретни оплаквания.
Представените към исковата молба счетоводни документи – фактури и
фискални бонове, сочат на действително сторени разходи от ищцата в
претендирания размер – 1 662лв. Съгласно заключението на комплексната
експертиза, извършените от ищцата разходи по представените счетоводни
документи се намират в причинна връзка с процесното ПТП и лечението на
травмите, получени от него. Те са били необходими и целесъобразни за
лечебния и възстановителен период на пострадалата. Наличието на
съпричиняване обаче намира отражение и върху размера на обезщетението за
имуществени вреди, като първоинстанционният съд неправилно е присъдил
14
същото в пълен размер. С оглед приетата степен на съпричиняване 30%,
обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдено в размер от
1 163,40лв. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта с която искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен за
разликата над 1 163,40лв. до 1 662лв. и за тази разлика исковата претенция
следва да бъде отхвърлена.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.634/
ищцата е сторила разноски в размер на 1 625лв. С оглед изхода от спора във
въззивното производство, съразмерно с уважената част от претенциите й се
дължат разноски в размер на 1 159,66лв.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от
ЗА. Съобразно материалния интерес /36 662лв./ минималното адвокатско
възнаграждение по чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 1 629,86лв. Съразмерно с
уважената част от претенциите се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 1 163,13лв., а с ДДС – 1 395,76лв. Или освен присъденото адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА с първоинстанционното решение –
950лв., следва да се присъди допълнително такова в размер на 445,76лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.638/,
ответникът е сторил разноски в размер на 2 871лв. Съразмерно с неуважената
част от претенциите на ответника се дължат разноски в размер на 822,15лв.
Следователно, с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за разликата над 822,15лв.
до 1 723лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
допълнително държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 486,54лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно списъка на разноските по чл.80 от ГПК ищцата е сторила
разноски – 220лв. – заплатена държавна такса. Доколкото въззивната жалба на
жалбоподателката – ищца, по отношение на обжалваемия материален интерес
15
по която е внесена държавната такса, е основателна, тази държавна такса
следва да й бъде присъдена.
Претендират се и разноски по чл.38 ал.2 от ЗА. Общият обжалваем
материален интерес по двете въззивни жалби е 26 662лв. Минималното
адвокатско възнаграждение съобразно този обжалваем материален интерес по
чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 1 329,86лв. С оглед пълното уважаване на
ваззивната жалба на жалбоподателката - ищца и частично уважената въззивна
жалба на жалбоподателя – ответник по съразмерност се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 1 304,99лв., а с ДДС – 1 565,99лв.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.102/
жалбоподателят – ответник е сторил разноски в размер на 280лв. – държавна
такса за въззивно обжалване; 1 032лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС –
за изготвяне на въззивната жалба и процесуално представителство по тази
жалба; 1 140лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС във връзка с изготвянето
на отговор на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец. Представени са
доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение с ДДС.
Адвокатското възнаграждение от 1 140лв. във връзка с изготвянето на
отговор на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец не следва да се
съобразява, тъй като въззивната жалба на жалбоподателя – ищец е уважена
изцяло. Възражението на жалбоподателя - ищец за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от 1 032лв. с ДДС – за изготвяне на въззивната
жалба и процесуално представителство по тази жалба е неосноваетелно.
Обжалваемият материален интерес по тази въззивна жалба е 15 662лв.
Съобразно този обжалваем интерес минималното адвокатско възнаграждение
по чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 996,86лв., а с ДДС – 1 196,83лв. Заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение от 1 032лв. с ДДС е в по-нисък
размер от минималното такова. Дължимите се на жалбоподателя – ответник
разноски следва да се преценят на база държавната такса от 280лв. и
адвокатското възнаграждение от 1 032лв. Съразмерно с уважената част на
въззивната жалба на жалбоподателя – ответник /отхвърляне на иска за
имуществени вреди за сумата от 498,60лв./ му се дължат разноски в размер на
41,77лв.
16
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260142/03.11.2021г., постановено по търг. д.
№111/2019г. по описа на Окръжен съд П., в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от Л. В. К. ЕГН ********** срещу „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК
********* иск за разликата над 14 000лв. до 25 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
23.01.2019г., в гр. П., предявен като частичен иск oт сумата - 60 000лв., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата
молба – 12.06.2019г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Л.
В. К. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК *********
разноски по делото за разликата над 822,15лв. до 1 723лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* да заплати на Л. В. К. ЕГН
********** допълнително сумата от 11 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.01.2019г., в гр.
П., предявен като частичен иск oт сумата - 60 000лв., ведно със законната
лихва, считано от депозиране на исковата молба – 12.06.2019г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260142/03.11.2021г., постановено по търг. д.
№111/2019г. по описа на Окръжен съд П., в частта, с която „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК
********* е осъдено да заплати на Л. В. К. ЕГН ********** сумата над
1 163,40лв. до 1 662лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.01.2019г. в гр. П., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба
– 12.06.2019г. до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. К. ЕГН ********** срещу „Д.О.З.“
ЕАД ЕИК ********* иск за разликата над 1 163,40лв. до 1 662лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.01.2019г. в гр. П., ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата молба – 12.06.2019г. до окончателното изплащане.
17
ПОТВЪРЖДАВА решение №260142/03.11.2021г., постановено по
търг. д. №111/2019г. по описа на Окръжен съд П., в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* да заплати на Л. В. К. ЕГН
********** разноски за първоинстанционното производство в размер на
1 159,66лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 220лв.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* да заплати, на основание
чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на адвокатско дружество „Д. и Х.“ Булстат
********* допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 445,76лв., както и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1 565,99лв. – за
оказано безплатно процесуално представителство на Л. В. К. ЕГН
**********.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт допълнително държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 486,54лв.
ОСЪЖДА Л. В. К. ЕГН ********** да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД ЕИК
********* разноски за въззивното производство в размер на 41,77лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18