Решение по дело №447/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 29/11.01.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                       Трети граждански състав

на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                       Съдия : Нели Иванова                    

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 447 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г. С. С.-К., против Ц.Д.И. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 17.03.2014г. между „Профи кредит“ ЕООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит при посочени параметри. Твърди се, че не са изплатени изцяло задълженията по този договор. След отразяване на направените плащания оставало неизплатено задължение в размер на 2280,18лв. В исковата молба се твърди, че настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът се съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с обективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяването на кредита. Предвид гореизложеното са иска постановяване на решение, с което да се установи със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит в общ размер на 2280,18лв., представляваща остатъчна неизплатена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира за присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Ответникът депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, като предявява и насрещен иск  за прогласяване нищожност на клаузите от договора, сключен между страните, за размер на вноската, общото задължение, годишния процент на разходите, годишния лихвен процент, допълнителното споразумение към договора в частта за промяна на вноските и изплащане на заема по нов погасителен план, капитализиране на договореното възнаграждение за периода на отложените вноски към остатъчната главница по заема. Претендира присъждане на разноските. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2646 по описа за 2017г. на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 2280,18лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит №********** от 17.03.2014г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 23.10.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2646/2017г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за потребителски кредит е, че същият е сключен между страните въз основа на подадено от ответника искане. На ответника е предоставен и стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация. Видно от представеното преводно нареждане по посочената от ответника банкова сметка ***. от ищеца на 17.03.2014г.  Видно от заповед от 21.11.2014г., издадена от работодателя на ответника, считано от 24.11.2014г. е прекратено трудовото правоотношение на последния. Със заявление от 28.11.2014г. ответникът е поискал от ищеца извършването на промени на погасителния план, депозирал е и молба за отлагане на вноски. С подписания на 05.01.2015г. анекс към договора за потребителски кредит страните са постигнали съгласие за промяна на погасителния план. Съставен е коригиран погасителен план към договора за кредит, подписан и от двете страни. С исковата молба се прилага и извлечение от сметката на ответника, от което е видно на кои дати са извършвани плащания по кредита и в какъв размер, както и останалите неизплатени вноски по същия. До ответника е изпратено уведомително писмо на 05.10.2016г., за което няма данни да е получено от адресата.  

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за потребителски заем. В тази връзка намира възраженията за нищожност на клаузите на договора, направени в предявения насрещен иск от ответника в срока за отговор на исковата молба, за изцяло неоснователни. Въпреки дадените указания в тази насока с доклада по делото ответната страна нито ангажира доказателства, от които да се установи основателност на така направените възражения, нито направи конкретни доказателствени искания в тази насока. Разгледан по същество предявения установителен иск в настоящото производство се явява основателен. Видно от представения договор, сключен между страните, ответникът е получил в заем сумата от 2000лв. срещу поетото от него задължение да я върне заедно с лихвите и разноските по кредита. Страните по този договор са уговорили вноските за погасяване на задължението и срока, в който следва да стане това, както и съответното оскъпяване на кредита. Приложен е също така СЕФ, от който се установява от кого се отпуска заемната сума, размера на същата, на кого се изплаща, размера и падежа на вноските, лихвените проценти, оскъпяването и правата на заемополучателя да се откаже от договора или да го погаси предсрочно. Представено е по делото също така преводно нареждане от 17.03.2014г., от което се установява заплащането на сумата по банковата сметка, посочена от самия ответник с уведомление, представено като доказателство по делото. От писмените доказателства по делото се установява, че страните по договора за заем са подписали по искане на ответника анекс към сключения между тях договор за промяна в погасителния план, както и са изготвили и подписали и коригиран погасителен план на 05.01.2015г. Въпреки дадените указания с доклада по делото на ответника да представи доказателства за изплащане в съответните срокове на дължимите по договора за заем задължения, такива не се представиха по делото. Наред с гореизложените съображения следва да се има предвид, че липсват данни, от които да се направи извод за основателност на възраженията на ответника за недължимост на процесните суми. Доколкото изцяло в тежест на ответника е възложено да установи, че е извършил съответно заплащане на задължението си към ищцовото дружество, а в тази насока липсват доказателства, съдът приема, че иска се явява основателен.

С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 191,21лв., от които 91,21лв. за държавна такса и 100лв. общо за юрисконсултско възнаграждение в двете производства.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Д.И. с ЕГН:********** ***, че дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г. С. С.-К., сумата от 2280,18лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит №********** от 17.03.2014г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 23.10.2017г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №1382/24.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2646/2017г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА Ц.Д.И. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г. С. С.-К., направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 191,21лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.