Определение по дело №649/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 623
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Даниела Велинова Борисова
Дело: 20201100600649
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 17.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен състав в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                             ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                                                        РОСИ МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Борисова внчд № 649/2020 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава  XXII НПК.

     Образувано е по частна въззивна жалба от 16.01.2020 г. на подсъдимия П.Д.К., чрез адвокат П.П., редовно упълномощен защитник по делото срещу разпореждане от 30.12.2019 г. постановено по нохд № 19874/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, с което на основание чл.323, ал.1, т.1 НПК е върната въззивна жалба депозирана от същия срещу присъда от 01.10.2019 г. постановена по същото дело, т.к. в 7 дневен срок не са отстранени нередовностите в нея.

С депозираната частна жалба се релевират подробно доводи за  незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, поради противоречия с процесуалния закон и се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че в депозираната в срок въззивна жалба формално се съдържат реквизитите съгласно чл.320, ал.1 НПК, както и волята на подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение от контролната съдебна инстанция. Според защитата, непосочването на неизяснените обстоятелства и на доказателствените искания не съставлява самостоятелно основание за връщане на въззивната жалба, поради което и разпореждането на районния съд е незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалния закон. Моли разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за надлежното администриране на въззивната жалба и изпращане на делото на СГС за нейното разглеждане.   

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакувания съдебен акт - разпореждане от 30.12.2019 г. постановено по нохд № 19874/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

С присъда от 01.10.2019 г. постановена по нохд № 19874/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав е признат за виновен подсъдимия П.Д.К. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година отложено за изпитателния срок от 3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 НК, както и кумулативно предвиденото за същото престъпление наказание „Глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева. На подсъдимия К. е наложено и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.3 НК.   

Срещу така постановената присъда в 15 дневния срок по чл.319, ал.1 НПК е депозирана въззивна жалба от подсъдимия П.К., чрез адвокат П.П.. Въззивната жалба е депозирана чрез първоинстанционния съд до въззивния съд с искания за ревизия на постановената първоинстанционна присъда, за нейната отмяна като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова такава, с която подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Алтернативно се моли за изменение на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Във въззивната жалба е посочено, че са налице неизяснени обстоятелства и доказателства, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. На последно място във въззивната жалба е посочено, че жалбоподателят ще изложи подробни съображения и допълнителни аргументи след изготвяне на мотивите към постановената присъда.

 С разпореждане от 30.10.2019 г. постановено по нохд № 19874/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, председателят на първоинстанционния съдебен състав е указал на адвокат П.П., в качеството му на процесуален представител на подсъдимия П.К., че в 7 дневен срок от получаване на съобщението следва да отстрани нередовностите в депозираната от него въззивна жалба срещу постановената по делото присъда, като посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които счита, че следва да бъдат събрани и проверени от въззивния съд, както и да посочи конкретни доводи, поради които счита, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. С посоченото разпореждане първоинстанционния съд указал, да се уведоми адвокат Петров, че мотивите към присъдата са изготвени.

Разпореждането от 30.10.2019 г. е получено от адвокат П.на 08.11.2019 г., а мотивите към присъдата са получени от същия на 12.1.2019 г.

Разпореждането от 30.10.2019 г. не е било изпратено на подсъдимия П.К..

При така изложеното от фактическа страна, настоящия съд намира следното от правна страна:

Частната жалба депозирана на 16.01.2020 г. е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок. Разгледана по същество същата е основателна.

Въззивният съд намира, че обжалваното в случая разпореждане от 30.12.2019 г. е неправилно и незаконосъобразно, т.к. противоречи на процесуалния закон. Това е така, защото въззивната жалба е депозирана в законоустановения за това 15 дневен срок и в нея са посочени всички изискуеми се от формална гледна точна изисквания заложени от законодателя в разпоредбата на чл.320, ал.1 НПК за нейната редовност. В конкретния случай въззивната жалба е депозирана от подсъдимия К., чрез неговия процесуален представител, поради което и в тази насока следва да намери приложение разпоредбата на чл.320, ал.4 НПК, съгласно която до даване ход на делото в съдебно заседание, пред въззивния съд, страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста. При това положение е недопустимо преграждането на въззивния контрол от страна на първоинстанционния съд чрез предприетия от него процесуален подход, изразяващ се в постановяване на обжалваното разпореждане, с което след като е дадена възможност на защитата да допълни в 7 дневен срок подадената въззивна жалба срещу присъдата, което не е сторено, е върнал същата. От съдържанието на въззивната жалба е видно, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на процесуалната норма на чл.320, ал.1 НПК, защото въззивната жалба е писмено депозирана, в нея са посочени съдът, до който се подава; от кого се подава и какво искане се прави. Въззивната жалба е подадена в съгласие с разпоредбата на чл.319, ал.2 НПК чрез съда, който е постановил обжалваната присъда, същата е подписана съгласно чл.320, ал.3 НПК от нейния подател и към нея е приложен препис за другата страна по делото съгласно чл.320, ал.5 НПК. При това положение така депозираната въззивна жалба, макар и да не е допълнена по указания от първоинстанционния съд начин в разпореждането от 30.10.2019 г., което е довело и до постановяване на последващото разпореждане от 30.12.2019 г., с което е върната, то същата в достатъчна степен очертава рамките на желаната въззивна проверка, която се инициира чрез нея от страна недоволната страна- подсъдимия и неговия защитник, както и в същата изрично са направени исканията за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан, както и алтернативно направеното искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. От друга страна е необходимо да се посочи, че в случая се касае за въззивна жалба депозирана от подсъдимия, чрез неговия процесуален представител, за които възможността за излагане на допълнителни съображения и допълване на исканията изложени във въззивната жалба се преклудират едва при даване ход на делото пред въззивния съд, но не и преди това с оглед чл.320, ал.4 НПК. Тук е мястото да се посочи, че за разлика от поставените по-високи изисквания към протеста на прокурора и жалбата на частния обвинител и частния тъжител, с които се желае утежняване на процесуалното положение на подсъдимия и налагане съответно на наказание или по-тежко такова, за което е поставено и изискването да са съответни, то към въззивната жалба на подсъдимия такива не са поставени от законодателя, което ясно личи от дадените на въззивния съд правомощия за изменение на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл.337, ал.2 НПК или за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава съгласно чл.336, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК. При това положение неправилно е върната въззивната жалба от първия съд на нейния подател, т.к. не е било задължително нейното допълване, каквото може да стори жалбоподателят и пред въззивния съд съгласно чл.320, ал.4 НПК.      

С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд намира, че разпореждането, с което е върната въззивната жалба е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а частната жалба уважена като процесуално допустима и основателна.

 

Водим от горното и на основание чл.345, вр. с 341, ал.2 НПК СГС, НО XIII Въззивен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

         ОТМЕНЯ разпореждане от 30.12.2019 г. постановено по нохд № 19874/2018 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, с което на основание чл.323, ал.1, т.1 НПК е върната въззивната жалба срещу присъда от 01.10.2019 г. постановена по същото дело, т.к. в 7 дневен срок не са отстранени нередовностите в нея.

 

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

                                                                                     2.