РЕШЕНИЕ
№ 451
гр.П., 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20235001000553 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са три на брой жалби изходящи от „Т.г.“ ООД,
ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № **.
С първата се обжалва постановеното по т. дело № 153/2021 г. по описа
на Хасковския окръжен съд, решение № 40 от 13.04.2023 г. в частите, с които
„Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** е осъдено за следното:
- да заплати на С. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*,ап.* на
основание чл.125 ал.3 от ТЗ сумата 30 000 лв. представляваща част от
равностойността на притежаваните от него 120 дяла от капитала на
дружеството, предявен иска като частичен от 1 500 000 лв. ведно със
законната лихва за забава от 11.04.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 10 700 лв.разноски по делото,
- да заплати на Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.*
на основание чл.125 ал.3 от ТЗ сумата 30 000 лв. представляваща част от
равностойността на притежаваните от ищеца 120 дяла от капитала на
1
ответното дружеството,предявен иска като частичен от 1 500 000 лв. ведно
със законната лихва за забава от 11.04. 2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и 10 700 лв. разноски по делото.
В жалбата се излагат подробни съображения за недопустимост, респ.
неправилност на решението и се иска то да бъде обезсилено , респ. отменено
ведно с последиците от това.
Втората жалба е насочена против постановеното по по т. дело №
153/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд, решение № 53 от 07.06.2023
г., с което искане вх.№ *** на „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** за
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение
№40/13.04.2023 г. е оставено без уважение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт, иска
се отмяната му и постановяване на друго допускащо поправката.
Третата жалба е частна и е насочена против постановеното по по т. дело
№ 153/2021 г. по описа на Хасковския окръжен съд, определение № 101 от
07.06.2023 г., с което искане вх.№ *** на „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П."
№ ** за изменение на постановеното по делото решение №40/13.04.2023 г. в
частта за разноските е оставено без уважение.
В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на
определението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо
искането за изменение.
Въззиваемите страни намират и трите жалби за неоснователни.
Съдът след като се запозна са актовете предмет на обжалване и
събраните доказателства намери за установено следното:
На 16.11.2021 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от С.
И. П., ЕГН **********, гр.П. и Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П. искова молба
против „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д.
В същата те говорят за момента на учредяване на ответното дружество,
за капитала му, разпределянето на същия на 600 дяла от по 10 лв. всеки,
съдружниците в дружеството и притежаваните от всеки от тях дялове от този
капитал.
Посочено е, че първоначално всички съдружници били и управители на
дружеството като го представлявали заедно и поотделно.
2
След това се говори за проведено ОСС, на което се решило управител
на дружеството да остане само В.Н. М. и на тази база се взело и решение за
освобождаване на останалите съдружници като управители. Тези
обстоятелства били надлежно вписани по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ на 01.04.2019 г.
По- надолу е направено изложение на факти и обстоятелства свързани с
начина на управление на дружеството от страна на единствения му управител,
които довели до нарушаване на правата на отделните съдружници и в
частност на двамата ищци до степен, че те да нямат яснота за имущественото
състояние на дружеството.
Сочи се, че те с оглед размера на притежаваните от тях дялове нямали
възможност за разрешаване на този проблем дори и да инициират свикване
на ОСС . Това ги навело до мисълта, че единствената възможност за тях е
прекратяване на членствените правоотношения с дружеството и завеждане на
искове за уреждане на имуществените отношения със същото по реда на чл.
125, ал. 3 от ТЗ, при което на база изготвена експертиза, щяло да им даде и
яснота за имущественото състояние на дружеството.
В тази връзка е посочено, че подадената от тях искова молба следва да
се счита и за писмено предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 от ТЗ за
напускане на дружеството от двамата. С нея всеки от двамата ищци е
предявил и частична искова претенция за осъждане на ответното дружество
да му заплати на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ по 30 000 лв., като част от
равностойността на притежаваните от 120 дяла от капитала на дружеството,
която според тях била в размер на по 1 500 000 лв.
По повод на така описаните искови претенции ХОС първоначално
формирал извод, че са недопустими и постановил определение № 129 от
21.12.2921 г. с което производството по образуваното във връзка със същите
т. дело № 153/2021 г. било прекратено, а исковата молба върната на двамата
ищци. То обаче с определение на ПАС постановено по ч.т. дело № 76/2022 г.
било отменено и върнато за раглеждане на исковете по същество.
Така исковата молба била изпратена на ответника за отговор и той е
подал такъв на 21.04.2022 г.
В нея се излагат доводи за недопустимост, респ. неоснователност на
исковете.
3
По отношение на недопустимостта е посочено, че е налице недопустимо
съединяване на искове поради това, че всеки от двамата ищци имал собствени
дялове и самостоятелни членствени права и по тази причина не можело те да
предявят едни иск с обща искова молба. Между тези самостоятелни права
нямало връзка и не двамта ищци нямало как да бъдат задължителни или
необходими другари, което да обуславяло завеждане на общ иск за
нарушените им права. Наред с това е възразено, че съединяване на искове
поради връзка на делата според чл. 213 от ГПК било възможно само от съда,
по целесъобразност, а не по почин на самите ищци.
Второто възражение касаещо допустимостта е свързано с довода за
липса на интерес от търсената с исковете защита по причина, че към момента
на предявяването членственето правоотношение на ищците не било
прекратено.
По същество на спора са изложени доводи за липса на елементите от
ФС обуславящи плащане на равностойността на дяловете на всеки от ищците.
Те на първо место касаят редовността на отправените от ищците
предизвестия за напускане и това дали същите са породили действие. На
второ место са изложени съображения за начина, по който следва да се уредят
имуществените отношение с дружеството поради прекратяването на
членство. Казано е, че това става на база счетоводния баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването, а не на база пазарната цена на
активите.
В ДИМ ищците са взели отношение по направените в отговора защитни
възражения.
В отговора на ДИМ от дружеството отново са изложени доводи
касаещи недопустимостта и неоснователността на исковете.
Така съдът след събиране на поисканите и относими към спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Тук за пълнота
е нужно да е спомене, че в доклада на делото от страна на Х ОС във връзка с
допустимостта на исковете е посочено, че по този въпрос има влязло в сила
определение на ПАС.
В решението е прието, че с оглед инкорпорираните в исковата молба
предизвестия членствените правоотношения на ищците с дружеството са
4
прекратени от 11.04.2022 г. - датата, на окято са изтекли трите месеца от
връчването й.
В тази връзка е прието, че прекратяването е породило в патироминума
им правото да получат стойността на дружествения си дял от имуществото на
дружеството. Същият според съда се определял съобразно наличното по
баланса имущество на дружеството към момента на прекратяване на
членството като съразмерна на участието на съдружника част от паричната
оценка на чистото имущество (актив), притежавано от дружеството към този
момент и то само при превишаване на сумата на активите над тези на
пасивите.
Така на база изготвената счетоводна експертиза по счетоводния баланса
на „Т.г.“ ООД за април 2022 г. е формиран извод, че чистото имущество на
капитала на ответното дружество към 30. 04. 2022 г. е 2 984 955 лв. След
съотнасянето на тази сума с притежавания от ищците дял от капитала на
дружеството е достигнато до заключение, че стойността на дружествения дял
на всеки един ищец към последния ден на месец април 2022 г. възлиза на 596
991 лв.
Това е навело ХОД до заключение, че „………. предявените
осъдителните искове са основателни и следва да се уважат в пълния им
размер от по 30 000 лева за всеки ищец, предявени като частични искове от 1
500 000 лв., стойност на дружествени дялове притежавани от тях от капитала
на „Т.г.“ ООД.“
На тази база е постановен и диспозитив, с който дружеството е осъдено
да заплати на всеки от ищците сумата от 30 000 лв., за която е посочено, че
представлява част от равностойността на притежаваните от всеки от тях по
120 дяла от капитала на дружеството, по предявен иск като частичен от
1 500 000 лв., ведно със законната лихва от 11.04.2022 г.
Претенциите за законна лихва от 16.11.2021 г./датата на предявяване на
исковете/ до 10.04.2022 г. е била отхвърлена.
Съобщението за изготвяне на решението е било връчено на ответника на
19.05.2023 г.
На 15.05.2023 г. от него е била подадена молба за поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива му изразяваща се в това, че в същия сумата
5
от 30 000 лв. била посочена като част от 1 500 000 лв., а не от приетата в
мотивите стойност на дружествени дял на всеки от ищците от 596 991 лв.
На 19.05.2023 г. ответното дружество е подало въззивна жалба срещу
решението и искане за изменение на същото в частта за разноските изрязващо
се в намаляване на присъденото такива на ищцзите поради прекомерност на
адв. възанграждение и в искане за присъждане на разноски по съразмерност
поради отхвърляне на част от претенцията за присъждане на законна лихва.
По повод на искането по чл. 247 от ГПК съдът е постановил решение №
53 от 07.06.2023 г., с което е оставил същото без уважение.
По искането по чл. 248 от ГПК е постановено определение № 101 от
07.06.2023 г., с което и то е оставено без уважение.
Тези два акта на ХОС също са били обжалвани пред ПАС.
В жалбата срещу решенето, с който исковете са били уважени се
излагат доводи за недопустимост и неправилност на същото.
Тези за недопустимост се извеждат от становището, че исковата молба
била нередовна породи извършеното с нея недопустимо субективно и
обективно съединяване на искове. На тази база е направено заключение, че
решението постановено по тези искове също е недопустимо.
В подкрепа на горното е казано, че фактите от значение за предявяване
на искове по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за всеки от двамата ищци не били такива,
които да обуславят по смисъла на чл. 215 от ГПК фигурата на процесуалното
другарство, което да допуска субективно съединяване на искове.
Тези факти не давали основание и с една искова молба да се предявяват
отделни искове от двама отделни ищци срещу един ответник, които да бъдат
разглеждани в едно производството. В тази връзка е посочено, че съединяване
на искова по реда на чл. 213 от ГПК било допустимо само по инициатива на
съда, а не по почин на ищците.
В частта от въззивната жалба съдържаща съображения за неправилност
на решението не са оспорени изводите на съда за настъпилото прекратяване
на членствените правоотношения с двамата ищци и възникване по тази
причина в патримониума им на правото да получат равностойността на
притежаваните от тях дялове от имуществото на дружеството. Не е оспорено
и че стойността на дела на всеки от ищците е тази приета в решението на
6
ХОС - 596 991 лв.
Така възприетата от ХОС стойност обаче дава основание на
жалбоподателя да твърди, че решението е неправилно, защото в диапозитива
му е посочено, че присъдената сума от 30 000 лв. не е част от тези 596 991 лв.,
а е част от 1 500 000 лв.
Изложени са и доводи, че законната лихва върху присъдените по 30 000
л. следвало да се присъди от датата на постановяване на решението по
примина, че с исковата молба присъждане на такава е посикано от
завеждането йь, а не от възприетия от ХОС по- късен момент Посочено е, че
присъждането на такава от същия би било възможно ако ищците са изменили
отправеното с ИМ искане, но това от тяхна страна не било сторено.
С жалбата оспорваща решението, с което е отказано да се поправи
допусната според ответника очевидна фактическа грешка се излагат доводи
за наличие на такава .
В тази против определението по чл. 248 от ГПК пък се преповтарят
съображенията за наличие на предпоставките за изменение на решението в
частта за разноските.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че един
съдебен акт е невалиден (нищожен), когато не е постановен от надлежен
орган или е постановен от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма
качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожен е и
ако не е подписан или не е постановен в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато е постановен от съда извън
пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не са налице по отношение на
актовете предмет на обжалване и за нищожност не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
7
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество или за постановяване на акт на посоченото в него
основание.
В случая с исковата молба всеки от двамата ищци е предявил иск за
осъждането на ответното дружество да му заплати определена сума пари
ведно с обезщетение за забава върху същите, т.е. осъдителни по характер
искове.
С този тип искове се цели да се установи съществуването в
патримониума на ищеца на едно неизпълнено притезание и да се допусне
неговото принудително изпълнение. Тази им характеристика води до логично
заключение, че твърдението за наличие на такова неудовлетворено
притезание в обстоятелствената част на ИМ е достатъчно за достигане до
заключение, че интерес от търсената с иска защита е налице и същият е
допустим.
В случая с предявените от двамата ищци искове се претендира
съществуване на вземане за равностойността на притежаваните от тях дялове
в ответното дружество с оглед прекратяване на членствените им
правоотношения. Дали такова е налице или не е въпрос по същество, а не по
допустимост на исковете, а съществуването на отделните елементи от ФС,
респ. на претендираното притезание също се преценява към момента на
приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, т.е.
липсата им към момента на предявяване на иска не прави същия недопустим.
Не може да се говори за недопустимост на исковете, респ. на
постановеното по същите съдебно решение и от твърдените в отговора на ИМ
и във въззивната жалба нарушения на разпоредбите на чл. 213 и чл. 215 от
ГПК. Това е така по причина, че наличието на предвидените в тях
предпоставки обуславя не пораждане на правото на иск в патримониума на
даде правен субект, а възможността то да бъде упражнено едновременно с
друго лице /чл. 215 от ГПК/ или възможността да се съединят две висящи в
един и същ дела за общо разглеждане.
Това сочи, че предвижданията в тези правни норма не са част от
процесуалните предпоставки обуславящи пораждането правото на иск и не
8
водят до недопустимост на съответната искова претенция. Целта на същите в
действителност е икономията на процесуално време на съда и страните и
избягване на възможността за разрешаване на идентични спорове по различен
начин, т.е. постановяването на противоречиви съдебни решения.
Всичко това изключва извода, че нарушаването на тези норми при
разглеждане на даден спор прави исковете, респ. решенията недопустими. По
тази причина ПАС не счита и за нужно да дава отговор на въпроса дали тези
нарушения са допуснати или не.
Така изложеното води до извод, че обжалваното решение № 40 от
13.04.2023 г. е допустимо.
Такива са и постановеното решение по искането за поправка на ОФГ и
определението по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Това е така по причина, че с ГПК е дадена възможност на страните да искат
поправка на ОФГ или изменение на решението в частта за разноските.
Съответно молбите сезирали ХОС с такива искания са подадени в срок и са
допустими, което прави допустими и постановените по повод на същите
актове.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти решение № 40 от 13.04.2023 г., респ. прецени е или не е налице ОФГ
или основание за изменение на решението в частта за разноските.
В жалбата против решение № 40 от 13.04.2023 г., както се спомена по-
горе жалбоподателят не оспорва изводите на ХОС за прекратяване на
членствените правоотношения на двамата ищци с ответното дружество от
11.04.2022 г. Не оспорва и изводът на съда, че стойността на дружествения
дял за всеки един ищец към последния ден на месец април 2022 г. възлиза на
596 991 лв.
В действителност предмет на оспорване е посочването в диспозитива на
решението, че присъдената на всеки от двамата ищци сума от по 30 000 лв.
представлява част от равностойността на притежаваните от него 120 дяла от
капитала на дружеството по предявен иск като частичен от 1 500 000 лв.
По този повод следва да се повтори, че предявените от ищците искове
са частични. С тях всеки от тях претендира да му се заплати сумата от 30 000
9
лв., като част от дължимата му се на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ
равностойност в размер на 1 500 000 лв. на притежаваните по 120 дяла от
капитала на дружеството.
Това сочи, че в постановеното от съда решение като цяло е
преповторено съдържанието на петитума на всеки един от исковете като е
посочено, че се присъжда сумата от 30 000 лв., която се претендира като част
от сума, която според ищеца е в размер на 1 500 000 лв.
Разминаването на тази сума с действителната равностойност на
дяловете установено в хода на самото дело не прави постановения съдемен
акт порочен още повече, че при уважаване на частичен иск СПН на
решението, обхваща съществуването на породилите спорното
правоотношение факти, страните по същото и съдържанието до ПРИЗНАТИЯ
РАЗМЕР на спорното субективно материално право.
Върху сумата от 30 000 лв. безспорно с оглед чл. 86 от ЗЗД се дължи и
законна лихва от датата на забавата. Тя при наличие на отправено искане за
плащане е факт към момента, в който според чл. 125, ал.3 от ТЗ стане
възможно определяне равностойността на притежаваните дялове. Това е
денят следващ края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В
случая този ден е 01.05.2022 г. Присъждане на лихва от тази дата е логично
при условие, че ищците са поискали такава от момент предхождащ
пораждане на вземането, т.е. по -късната дата е част от претенцията им.
С решението законната лихва е присъдена не от 01.05.2022 г., а от
11.04.2022 г., което сочи, че то следва да се отмени за периода 11.04.2022 г.-
30.04.2022 г.и да се постанови друго отхвърлящо претенциите за присъждане
на законна лихва за същия.
От казаното до тук става ясно, че съдът е приел, че с оглед на това, че
стойността на дружествения дял за всеки един ищец към последния ден на
месец април 2022 г. възлиза на 596 991 лв. предявените от тях искове за
заплащане на сума от 30 000 лв. като част от дължима им се такава от по
1 500 000 лв. следва да бъдат отхвърлени. Това е изложеното в мотивите и в
диспозитива на решението и не може да се говори за очевидна фактическа
грешка в същото, т. е. и решение № 53 от 07.06.2023 г., с което искането на
ответника за поправка на такава е оставено без уважение следва да се
потвърди.
10
От страна на ответника пред ХОС е подадено и искане за измемение на
решението в частта за разноските с оглед на това, че направените от ищците
разноски за адвокат са прекомерни. В него е посочено и че на ответника не са
присъдени разноски с оглед отхвърляне на претенциите за присъждане на
законна лихва за времето от предявяване на иска до 11.04.2022 г.
С определението по 248 ГПК искането за изменение е оставено без
уважение с мотиви, че възражение за прекомерност не било направено в хода
на делото и поради това, че отхвърлената претенция била твърде
незначителна по размер и не била обвързана с конкретна сума.
В жалбата против това определение се сочи, че възражение за
прекомерност е направено с отговора на ДИМ, излагат се подробни аргументи
за наличието на такава и на предпоставки за присъждане на разноски и за
отхвърлените претенции за лихва.
По повод на тази жалба следва да се посочи, че по делото на ХОС, а и
пред ПАС всеки от ищците си има адвокат. Пред ХОС са представени два
договора за правна защита и съдействие. Те са от дата 15.11.2021 г. като
уговореното възнаграждение е в размер на по 9 000 лв., като е посочено, че то
е съобразено с пълния размер на вземането част, от която се претендира с
иска / 1 500 000 лв./
От страна на ответника с отговорите н ДИМ са направени евентуални
възражения за прекомерност на адв. възнаграждения, което сочи, че при
присъждането им ХОС е следвало да вземе отношение по този въпрос, а ако
не такова е следвало да се вземе при отправеното искане по чл. 248 от ГПК.
По този повод е нужно да се посочи, че реално исковете, с които съдът е
сезиран са такива за по 30 000 лв. и с оглед този размер е логично да се
определи адв. възнаграждение на предоставящия адв. защита адвокат.
Минималното такова според редакцията на чл. 7, ал.2 , т. 4 към 15.11.2021 г.
на Наредба №1 е 1430 лв. Тук за пълнота следва да се посочи, че към този
момент не е съществувала нормата на чл. 2, ал. 7 от Наредбата, която е приета
с обн. в бр.88 от 2022 г. на ДВ изменение на същата. Това и
материалноправния й характер изключва възможността при преценка за
прекомерност на договореното възнаграждение съдът да се съобразява с нея.
Така изложеното води до логичен извод, че уговореното в договорите и
платено от ищците адв. възнаграждение към 15.11.2021 г. е 6 пъти над
11
минималното такова по Наредбата за искове с цена от 30 000 лв.
При преценката за прекомерност обаче следва да се вземе предвид, че
по делото са проведени три съдебни заседания, т.е с оглед чл. 7, ал.9 от
Наредбата за всяко заседание след второто се дължи адв. възнаграждение.
Последното е от 13.03.2023 г. и за него според редакцията на Наредбата към
тази дата дължимото възнаграждение е 250 лв. Това води до извод, че
минималното възнаграждение на всеки от адвокатите на ищците за
производството пред ХОС следва да е по 1680 лв. В случа при определяне на
същото не следва да се взема предвид, че по делото са постановявани актове,
срещу които са подавани частни жалби по причина, че видно от
съдържанието на делата образувани по същите ищците не са договаряли
заплащане на адв. възнаграждение.
Това съобразено с чл. 78, ал. 5 от ГПК води до извод, че са налице
предпоставки за присъждане на разноски за адвокат на двамата ищци в
размер по- нисък от платения. Фактическата и правна сложност на делото
обаче навежда ПАС до заключение, че те следва да са равни на двойния
размер на минималния такъв по наредбата или на по 3 360 лв. Това от своя
страна води до извод, че общо дължимите разноски на всеки от ищците
/такива за ДТ, СчЕ и адвокат/ се равняват на по 5060 лв.
Ответното дружество претендира и присъждане на разноски по
съразмерност с оглед отхвърляне с решението на ХОС на претенцията за
законна лихва за времето от предявяване на иска на 26.11.2021 г. до
10.04.2022 г. Тук обаче следва да се има предвид, че в тази част не може да се
говори за самостоятелен иск, а за претенция, която се явява законна
последица от уважаване на иска с оглед чл. 86 от ЗЗД и за нея както не се
дължи ДТ, така не се дължат и разноски.
Така изложеното сочи, че определението на ХОС по чл. 248 от ГПК
следва да се отмени в частта отказваща да измени решение № 40 от
13.04.2023 г. в частта касаеща присъдените на ищците разноски и вместо това
да се постанови друго, с което дружеството се осъди да плати на веки от
ищците по 5060 лв.
В частта оставяща без уважение искането за изменение изразяващо се в
присъждане на разноски по съразмерност на ответника поради отхвърляне на
претенцията на ищците за лихва от завеждане на иска до 11.04.2022 г.
12
същото ще се потвърди.
Разноски се дължат и за производството пред въззиваната инстанция.
От данните по делото на ПАС такива от страните са направени само във
връзка с жалбата против решение № 40 от 13.04.2023 г. Същата при условие,
че решението в частта уважаваща предявените искове е потвърдено е
неоснователна, поради което дружеството жалбоподател следва да заплати на
двамата въззиваеми направените от тях за въззивното производство разноски
от по 3 500 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по по т. дело № 153/2021 г. по описа
на Хасковския окръжен съд определение № 101 от 07.06.2023 г. частта, с
която е оставено без уважение искане вх.№ *** на „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д.,
ул."В.П." № ** за изменение на постановеното по делото решение №40 от
13.04.2023 г. в частта за разноските и присъждане на такива по съразмерност
на дружеството поради отхвърляне на претенцията на С. И. П., ЕГН
**********, гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*, ап.* и на Ч. И. П., ЕГН **********,
гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.* за присъждане на законна лихва за забава в
периода 16.11. 2021 г.- 10.04.2022 г. върху сумата от по 30 000 лв.
представляваща част от равностойността на притежаваните от тях по 120
дяла от капитала на дружеството.
ОТМЕНЯ постановеното по по т. дело № 153/2021 г. по описа на
Хасковския окръжен съд определение № 101 от 07.06.2023 г. частта, с която е
оставено без уважение искане вх.№ *** на „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д.,
ул."В.П." № ** за изменение на постановеното по делото решение №40 от
13.04.2023 г. в частта за разноските присъдени на С. И. П., ЕГН **********,
гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*,ап.* и на Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м."
бл.**, ет.*, ап.* и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеното по делото решение № 40 от 13.04.2023 г. в
частта, с която „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** е осъдено да
заплати на С. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*,ап.* и на Ч. И.
П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.* по 10 700 лв. разноски за
13
производството пред Хасковския окръжен съд, както СЛЕДВА:
ОСЪЖДА „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** да заплати на С.
И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*,ап.* и на Ч. И. П., ЕГН
**********, гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.* по 5 060 лв. разноски за
производството пред Хасковския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 153/2021 г. по описа на
Хасковския окръжен съд решение № 53 от 07.06.2023 г., с което искане вх.№
*** на „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** за поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение №40/13.04.2023 г. е
оставено без уважение.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 153/2021 г. по описа на
Хасковския окръжен съд решение № 40 от 13.04.2023 г. съответно измемено с
настоящето решение в частите, с които „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр. Д., ул."В.П."
№ ** е осъдено за следното:
- да заплати на С. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*,ап.* на
основание чл.125 ал.3 от ТЗ сумата 30 000 лв. представляваща част от
равностойността на притежаваните от него 120 дяла от капитала на
дружеството, предявен иска като частичен от 1 500 000 лв., ведно със
законната лихва за забава от 01.05.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 5 060 лв.разноски по делото,
- да заплати на Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.*
на основание чл.125 ал.3 от ТЗ сумата 30 000 лв. представляваща част от
равностойността на притежаваните от ищеца 120 дяла от капитала на
дружеството,предявен иска като частичен от 1 500 000 лв., ведно със
законната лихва за забава от 01.05.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 5060 лв.разноски по делото,
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 153/2021 г. по описа на
Хасковския окръжен съд решение № 40 от 13.04.2023 г. в частите, с които
„Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** е осъдено да заплати на С. И. П.,
ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*,ап.* и на Ч. И. П., ЕГН
**********, гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.* законна лихва за забава в периода
11.04.2022 г.- 30.04.2022 г. върху сумата от 30 000 лв. представляваща част от
равностойността на притежаваните от тях по 120 дяла от капитала на
дружеството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
14
ОТХВЪРЛЯ претенциите на С. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м."
бл.*, ет.*,ап.* и на Ч. И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.*
за осъждане на „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр. Д., ул."В.П." № ** да им заплати
законна лихва за забава в периода 11.04.2022 г.-30.04.2022 г. върху сумата от
по 30 000 лв. представляваща част от равностойността на притежаваните от
тях по 120 дяла от капитала на дружеството.
ОСЪЖДА „Т.г.“ ООД, ЕИК***, гр.Д., ул."В.П." № ** да заплати на С.
И. П., ЕГН **********, гр.П., ул."Т.м." бл.*, ет.*,ап.* и на Ч. И. П., ЕГН
**********, гр.П., ул."Т.м." бл.**, ет.*, ап.* по 3 500 лв. разноски за
производството пред Пловдивския апелативен съд.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15