Р Е Ш Е Н И Е
№ 260180
гр. Кюстендил, 01.12.2020
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря Даниела Кирилова, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.
№ 1069 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Н.Г.Г., ЕГН: **********, адрес ***, офис ** е предявил против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 иск да бъде осъдена последната да
му заплати сумата от 5000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени от
същия неимуществени вреди – болки и страдания, както и 800,00 лв. – обезщетение
за имуществени такива – заплатено адвокатско възнаграждение и разходи за гориво
и др., в резултат на незаконното му привличане като обвиняем и подсъдим с
обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3, пр.1 НК, за което
ищецът е признат за невиновен и оправдан с Решение по НАХД № 358/2017год. от
описа на КРС, потвърдено с Решение № 151/12.12.2017г. на КОС по ВНАХД №
566/2017г. КОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2017г.
до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответната страна оспорва иска, по подробно изложени съображения. В случай,
че ищецът докаже иска си по основание, се претендира редуциране на поисканото
обезщетение, доколкото последното било изключително завишено и не отговаряло на
действително настъпилите за ищцовата страна вреди.
В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна, по
посочените първоначално съображения.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното към настоящото дело на НАХД № 358/2017год. от описа на КРС (същото
преобразувано от НОХД № 236/2017г. от описа на КРС с Разпореждане от
24.02.2017г.), ведно
с приложено към последното ВНАХД № 566/2017г. КОС е,
че на ищеца е било повдигнато обвинение за това, че на 08.08.2016г., около
12.20 часа, в гр. Кюстендил, по ул. „Александър Димитров“ с посока на движение
към ул. „Петър Берон“, при кръстовището, образувано от двете улици, управлявал
моторно превозно средство, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег.
№ *** след употреба на наркотични вещества (тетрахидроканабинол), установено по
надлежния ред – престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК.
От приложената преписка по досъдебно производство №
812/2016г. по описа на РУ на МВР гр. Кюстендил се установява, че същото е
образувано по реда на чл. 212, ал.2 НПК на 09.08.2016г.
На 05.01.2017 г. ДП №
812/2016 г. е приключило със заключително мнение на органа по разследването,
касаещо предаването обвиняемия на съд.
На 06.02.2017 г. е
изготвен обвинителният акт от прокурор при КРС,
с който на основание чл. 247, ал. 3 от НПК той е предаден на съд за
престъплението, предмет на обвинението.
Образуваното НОХД №
236/2017 г. на КРС, впоследствие преобразувано в НАХД № 358/2017г. на КРС, е
приключило на 14.09.2017 г., с постановяването на Решение № 476/14.09.2017
г., с което ищецът, в качеството му на обвиняем е признат за невиновен в
извършване на посоченото престъпление по чл.343, б. „б“ ал. 3 от НК и е
оправдан за същото на осн. чл. 304 НПК.
Видно от материалите
по приложено ВНАХД № 394/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, същото е образувано
по внесен протест от прокурор при КРП срещу оправдателния диспозитив на Решение
№ 476/14.09.2017 г на
Кюстендилски Районен съд. По него е постановено окончателно съдебно Решение
№151/12.12.2017 г., с което е изцяло потвърдено решение № 476/14.09.2017г. на
КРС по НАХД № 358/2017г. от описа на същия съд.
Така,
първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 12.12.2017 г.
От съдържащите се в
горепосочените дела актове се установява, че в производството по делото на
неговата съдебна фаза пред първоинстанционния съд са се провели 6 открити
съдебни заседания (без оглед изследване въпроса за даване ход по същите), а във
въззивното производство – едно открито съдебно заседание.
Видно от приложената
към настоящото дело Писмо изх. № УРИ 113900-5057/02.11.2020 г. на началник
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Кюстендил и справка за нарушител/водач на ищеца е,
че на ищеца било отнето СУМПС на 08.08.2016г. и възстановено на 28.12.2017г.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетеля В. се установи, че в резултат на
повдигнатото спрямо ищеца процесно обвинение същият срещнал много проблеми с
оглед обстоятелството, че бил спортист и това можело, а и повлияло на кариерата
му и възможността му да се състезава в чужбина. Заради отнетото му СУМПС Г.
изпитвал изключително много затруднения с оглед придвижването си, доколкото му
се налагало да пътува често и на различни места (както по работа и във връзка
с тренировъчния му процес, така и по
причини от лично естество). Поради тази причина, същият ангажирал многократно
свидетеля да го превозва от едно място на друго, като заплащал горивото, дори в
повече от необходимото, плащал обяди и вечери на В., за да се отблагодари за
услугите, които последният му вършел. Реализираните от ищеца разходи в тази
връзка възлизали на около 1000,00 лв. и повече.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Предявеният иск, с
оглед наведените в исковата молба фактически констатации, е в с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ.
Искът е допустим като
предявен от лице, с правен интерес и срещу надлежно пасивно легитимирана страна
– Прокуратурата на Република България.
Досежно
основателността на същия:
Съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал. 1,
т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на разследването, прокуратурата или
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи
самостоятелни основания за ангажиране отговорността на държавата, една от които
е в случаите на постановена оправдателна присъда, респ. оправдателен диспозитив
на съдебно решение (с оглед административнонаказателният характер на
производството), какъвто е настоящият случай. Последното е достатъчно основание, за
да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда
незаконосъобразността на плоскостта на крайния резултат от наказателното
производство, а отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори
когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ,
а отговорност в случая носи Кюстендилската Районна Прокуратура, по чието
разпореждане е образувано наказателното производство, като по този начин е
осъществено и част от първото правомощие на държавата по реализиране на
наказателната отговорност. Чрез внасянето на обвинителния акт в съда е повдигнато
и окончателното обвинение срещу ищеца в настоящото ( предшествано от
предварително такова чрез изготвяне на постановлението за привличане на
обвиняем в хода на разследването – вж. ТР 2/2002 г. на ВКС). Обвинението е
поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса, а впоследствие е внесен
въззивен протест срещу оправдателния диспозитив на решението на
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното
съдът счита претенцията за доказана в своето основание.
Досежно размера на неимуществените вреди:
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди,
следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по
справедливост. Според константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени
вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр.
дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело
№ 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при наличието на оправдателна
присъда по повдигнатото срещу ищеца обвинение, респ. оправдателен диспозитив на
съдебното решение, за извършено престъпление, без съмнение за него са
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост.
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав се
съобрази от една страна със следните обстоятелства: в резултат на повдигнатото
и признато за незаконно, чрез постановяване на оправдателния диспозитив на
двете съдебни инстанции обвинение на ищеца в настоящото, последният несъмнено е
търпял комплекс от негативни емоции и неприятни изживявания, за което съдебната
практика, както стана ясно, не изисква непременно представяне на доказателства.
Съдът отчита още възрастта на обвиняемия (към 2016 г. същият е бил едва на 23
г.), както и чистото му съдебно минало.
Не без значение е и броят на проведените съдебни заседания (7 в дете съдебни
инстанции открити съдебни заседания, по 4 от които обвиняемият се е явявал и
лично), което несъмнено е свързано с изживяване на стрес и напрежение от
поставянето на обвиняемия в нетипична за него среда. Важен фактор за преценката
на съда досежно размера на претендираното обезщетение е и отнемането на СУМПС
за времето от 08.08.2016г. до 28.12.2017г. (около година и четири месеца),
което обстоятелство освен че е релевантно за търпените от ищеца в настоящото
имуществени вреди, несъмнено е относимо и към претенцията за неимуществени
такива с оглед неудобствата и търпения във връзка с това дискомфорт.
От друга страна съдът
отчита продължителността на периода, през който обвинението е повдигнато (съдът
взема предвид за начална дата повдигането на предварителното обвинение и
предявяване на същото в хода на разследването) и поддържано - 1 години и 1
месец – до влизане в сила на оправдателния диспозитив на първоинстанционното
съдебно решение, т.е. когато несигурността в положението на обвиняемия е
отпаднала. Посоченият срок от около година,
общо на съдебната и досъдебната фаза на процеса, несъмнено е в рамките на разумния срок по чл. 6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ; повдигнатото
обвинение не е за тежко престъпление по см. на чл. 93, т.7 НК, т.е. такова за
което да се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от 5 години или
по-тежко такова; по отношение на ищеца в настоящото не са взимани мерки за
неотклонение и други мерки за процесуална принуда. Не е установено със средствата на
ГПК воденото срещу ищеца наказателно преследване да се е отразило на
психическото и здравословното му състояние в степен такава, която да надвишава
нормалното при досег на обвиняем с правосъдието. Свидетелските показания, в
частта им относима към претърпените от ищеца неимуществени вреди, не са
достатъчни, за да обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни
изживявания в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение,
които да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания от ищеца размер от
5 000 лева. Показанията на св. В. установяват, че ищецът в настоящото изпитвал
страх да не бъде разкрит от треньорите и колегите си като същият сочи само вероятност това да е една от причините Г. да не отиде в
Германия и да спре да тренира. Наред с това по делото няма доказателства за
каквато и да е негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, вкл. такава от
професионалния му кръг. Няма и такива, които да обосноват извод, че
преустановяването на тренировъчния процес от страна на Г. (което също е
необследвано с оглед липсата на доказателства обстоятелство) се дължи на
решение, което не е поставено в зависимост от неговата воля. Следва да се
отчете и обстоятелството, че ищецът в настоящото е признат за невиновен още с
акта на първонстанционния съд, което несъмнено и то на един по-ранен етап, е
довело до смекчаване последиците от повдигнатото му обвинение, касаещи фактите
от душевния му мир.
Поради изложеното,
следва да се приеме, че степента на увреждане на ищеца и интензитета на
претърпените неимуществени вреди по настоящото наказателно производство е
значително по-малък и с оглед предназначението на обезщетението да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице
следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 3000,00
лв. (три хиляди лева).
Върху това
обезщетение се дължи законна лихва, като това право възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда,
респ. оправдателния диспозитив на съдебното решение – 12.12.2017 г.
Досежно размера на претърпените
имуществени вреди:
Ищецът
претендира и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 800,00 лв., от
които 300,00 лв. заплатени гориво и разходи по придвижването му с оглед
отнемането на СУМПС и 500,00 лв. заплатен хонорар за адвокатска защита. Що се
отнася до първия компонент от претендираните от ищеца имуществени вреди, съдът
счита същия за доказан в своя пълен размер. От една страна съдът взема предвид
показанията на свидетеля В., относими в по-голямата си част именно към
претърпените от Г. имуществени вреди, от друга страна – срокът на отнемането на
СУМПС, а именно от 08.08.2016г. до 28.12.2017г. (период несъмнено достатъчно
дълъг за да се реализират транспортни разходи в размер на посочения такъв от
300,00 лв.). Предвид изложеното върху сумата от 300,00 лв. се дължи и законна
лихва, считано от 12.12.2017г.
Досежно сумата от 500,00 лв.
представляваща заплатен адвокатски хонорар за осъществена защита, съдът намира
следното: прието е в ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, че разходите за адв.
възнаграждение сторени в наказателното производство са имуществена вреда за
лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право
на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е за доказване. С договора се удостоверява, че разноските са
заплатени или че само са договорени. Само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване. В договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. За конкретния случай задължение за плащане по банков път не е
въведено. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение /ТР № 6/2013 г., ОС ГТК на ВКС/.
Настоящият
състав обаче счита, че искането е неоснователно доколкото няма доказателства да
е заплатено такова нито по НОХД № 236/2017 г. на КРС, впоследствие
преобразувано в НАХД № 358/2017г. на КРС, нито в производството по ВНАХД №
394/2018 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Липсва в кориците по делата
представен договор за правна защита и съдействие, който съгласно тълкувателната
практика на върховната инстанция има значението на разписка и установява
извършеното плащане, респ. извършен от ищеца в настоящото разход, който да
обоснове обезщетяването. Това е така доколкото не се установи да е налице
такава загуба на налични блага, каквато представляват имуществените вреди в
посочения аспект. Ето защо искането за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в тази си част остана недоказано, поради което ще бъде отхвърлено като неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбите на чл. 9а
и чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъди внесената от
него държавната такса от 10.00 лв.
Поискано е
присъждане на адвокатско възнаграждение. Такова се следва при спазване правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК – съразмерно на уважената
част от иска,
респ. сумата от 170,69 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 2, ал.2, предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша“ №2, представлявана от Главен прокурор Иван
Гешев, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Г., ЕГН: **********, адрес ***, офис **, сумата от 3000,00 лв. (три хиляди лева), като
обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, както и 300,00 лв.
(триста лева) за претърпените имуществени такива в резултат на повдигнато обвинение в хода на досъдебно производство на РУ – Кюстендил №
812/2016 г., № 766/2016 г. на КРП, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3, пр. 1 от НК, за което е оправдан с влязло в законна сила решение по АНД №358/2017 г. по описа
на КРС (същото преобразувано
от НОХД № 236/2017г. от описа на КРС), потвърдено изцяло с решение по ВАНД №
566/2017 г. на КОС, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 12.12.2017
г. (датата на влизане в сила на оправдателния диспозитив), до окончателното
им изплащане, КАТО за разликата над 3000,00 лв. до пълния претендиран размер
от 5000,00 лв. неимуществени вреди и за разликата над 300,00 лв. до пълния
претендиран такъв от 800,00 лв. – имуществени такива, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, гр.София, бул. „Витоша“№2, представлявана от Главен
прокурор Иван Гешев, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Г.Г.,
ЕГН: **********, адрес ***,
офис **, сумата от 180,69 лв. (сто и осемдесет лева и
шестдесет и девет стотинки), разноски по водене на делото, в т.ч. 10,00 лева платена държавна такса, както и 170,69 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: