Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 587 / 15,06,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на 20,05,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието
на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 255/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294
от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. № 84623/27,12,2019
г., предявена от С.И.Н. с ЕГН **********;
и Т.И.Н. с ЕГН **********; против решение № 4785/13,12,2019 г., постановено по
гр. д. № 10953/2019 г. по описа на РС Пловдив, ХХII гр. състав,
В ЧАСТТА, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на С.Д.Д. с ЕГН **********; сумата от общо 1303
лв. (поравно – по 651,50 лв. всеки от тях), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в периода от 2016 г. до 2019 г., изразяващи се в необходими
разноски за извършване на СМР поради увреждане на банята, пералното помещение,
тоалетна, антре и спалня, в жилището – апартамент № 7, находящ се в гр. ***********,
настъпило в резултат на теч; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01,07,2019 г. до окончателното плащане.
С оплакване за незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част поради необоснованост и противоречие с материалния закон,
жалбоподателите искат отмяната му и вместо това отхвърляне на предявените
искове. Претендират разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – С.Д.Д. с ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД. Предявени от С.Д.Д. с ЕГН **********;
против С.И.Н. с ЕГН **********; и Т.И.Н.
с ЕГН **********.
Ищцата твърди, че е собственик на апартамент № 7,
находящ се в гр. ************; а ответниците – на жилището, находящо се над
нейното – апартамент № 10 на четвъртия етаж в същия блок. Твърди още, че от
няколко години ответниците допускали теч от банята в собствения си апартамент
да уврежда жилището на ищцата, от което последното се повредило. На това
основание от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответниците да
заплатят на ищцата сумата от общо 2500 лв. (дължима от ответниците поравно – по
1/2 за всеки от тях), представляваща разноските за отстраняване повредите по
жилището.
Ответниците не оспорват твърдените повреди в
жилището на ищцата, твърдят, че и те от своя страна търпят такива в жилището си,
както и че същите са резултат на повреда в общата инсталация. Оспорват
твърдението, че течът и повредите на имота на ищцата са резултат от състоянието
на тяхното жилище, поради това считат, че не дължат претендираното от ищцата обезщетение.
С постановеното по спора първоинстанционно решение
РС е уважил частично исковете – до размер от общо 1303 лв., като за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер е приел претенциите за
неоснователни. Предмет на обжалване е решението в частта, с която исковете са
частично уважени, в останалата част първоинстанционният акт не е обжалван и е
влязъл в сила.
Пред настоящата инстанция не се спори, че ищцата е
собственик на апартамент № 7, в **********; а ответниците – на жилището,
находящо се над нейното – апартамент № 10 на четвъртия етаж в същия блок. Не се
спори и относно това, че в жилището на ищцата са нанесени описаните в исковата
молба повреди в резултат на теч. Спорът се съсредоточава върху пасивната материалноправна
легитимация на ответниците – върху въпроса дали течът се дължи на състоянието
на водопроводната инсталация в жилището на ответниците, или на повреда в друго
жилище на по-горен етаж, или на общата инсталация.
В първоинстанционното производство е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, от което
се установява, че в жилището и на ищеца са налице следи и повреди, предизвикани
от продължителни течове. Посредством извършване на водни проби вещото лице е
установило с категоричност, че описаните констатации се дължат на теч,
произхождащ именно от водопроводната инсталация в банята на апартамента на ответниците.
С това следва да се приеме за доказано
обстоятелството, че ответниците поддържат водопроводна инсталация на имота си в
неизправност, което е причинило в имота на ищцата течове и опасност от вредно и
смущаващо въздействие (нарушаване носимоспособността на подовата плоча между
третия и четвъртия етаж, наличие на влага и мухъл, водещо до нехигиенична и
нездравословна жизнена среда).
С това исковете са установени по основание. Досежно
размера пред настоящата инстанция не се спори. От заключението на приетата пред
РС СТЕ се установява, че средствата за отстраняване повредите по имота на ищеца
възлизат на общо 1303 лв. и до тази сума исковете следва да се приемат за
доказани по размер.
Като е достигнал до същия извод, РС е постановил
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната му част.
На въззиваемите следва да се присъдят направените
за производството разноски, които се констатираха в размер на 580 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателите предявяват възражение за
прекомерност на същите, което – с оглед действителната правна и фактическа
сложност на спора пред настоящата инстанция, съдът приема за основателно.
Затова на въззиваемата ще се присъдят разноски в намален размер - 300 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4785/13,12,2019 г., постановено по гр.
д. № 10953/2019 г. по описа на РС Пловдив, ХХII гр. състав, В ЧАСТТА, с която С.И.Н. с ЕГН **********; и Т.И.Н. с ЕГН **********;
са осъдени да заплатят на С.Д.Д. с ЕГН **********; сумата от общо 1303 лв.
(поравно – по 651,50 лв. всеки от тях), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в периода от 2016 г. до 2019 г., изразяващи се в необходими
разноски за извършване на СМР поради увреждане на банята, пералното помещение,
тоалетна, антре и спалня, в жилището – апартамент № 7, находящ се в ***********,
настъпило в резултат на теч; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01,07,2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.И.Н. с
ЕГН **********; и Т.И.Н. с ЕГН **********; да заплатят на С.Д.Д. с ЕГН **********
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: