Определение по дело №1684/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…...02.2020г., гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                           СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1684 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ТЕХНОКАР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, чрез пълн. адв.Ц. *** дол за заплащане на сума в общ размер 207 094,99 лв. по посочени в ИМ фактури, издадени въз основа на договор № РД-08-01-527/20.04.2007г.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Вълчи Дол, представлявано от Кмета Георги Тронков, в който е обективирано искане за приемане на насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 и чл.55,  ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 21 578,23 лв., предявен като частичен иск от 215 782.32 лева, представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. за услуга  „Депониране на битови отпадъци“ по договор № РД-08-01-527/20.04.2007г. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението.

В отговор на указания на съда с молба от 18.02.2020г. ответникът уточнява, че предявява частичен осъдителен иск в размер на 21 578,23 лв. от общ размер, както е посочен по-горе. Правният интерес от предявяване на осъдителен иск, въпреки висящото производство по установителен иск за същите вземания, се обосновава с възможността за евентуално прихващане и присъщата на осъдителния иск по-интензивна защита.

С така предявения насрещен иск се претендира заплащане на сума, представляваща част от предявената вече претенция относно сума в размер на 215 782.32 лева, представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. за услуга  „Депониране на битови отпадъци“ по договор № РД-08-01-527/20.04.2007 год. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за която е образувано и висящо търг. дело №1263/2018г. на ВОС. Не се твърди с насрещния иск да се претендира различно вземане, както изрично е заявено в уточнителната молба от 18.02.2020г. Както се установява от извършената служебна справка, търг. дело №1263/2018г. на ВОС е образувано след заповедно производство по предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК.

Настоящият състав намира за недопустим осъдителен иск, предявен след подадено от длъжника възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК. В чл. 422 ГПК изрично е посочен вида на иска - за съществуване на вземането, който се предявява след издадена заповед за изпълнение. Видът на иска се определя и от неговата цел, а именно при подадено от длъжника възражение да се установи вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако искът за съществуване на вземането бъде уважен, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, поради което при тази предвидена в закона възможност ищецът няма правен интерес да предяви осъдителен иск за вземането си. Такъв иск ищецът е имал възможност да предяви, преди да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, по повод на което е издадена заповед за изпълнение. В резултат на избрания от кредитора път за защита чрез иницииране на заповедно производство и поради постъпилото възражение от длъжника, правният интерес на кредитора е да предяви установителен иск за съществуването на вземането, какъвто вече е предявен и производството по него е висящо. Правното значение и последиците на заповедта по чл.410 от ГПК дават основание да се приеме, че до момента, в който тя не бъде обезсилена, осъдителният иск относно вземането е недопустим заради наличието на специален ред за защита по чл.422 от ГПК. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез предявяване на осъдителен иск по общия ред. /в този смисъл определения по ч.т.дело №  417/ 2009 г., ч. т. д. № 83/2010 г., решение по т.д.№ 2706 по описа за 2013г. на ВКС, ТО/

 Наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, поради което въз основа на изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният насрещен осъдителен иск е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от ответника Община Вълчи Дол, представлявана от Кмета Георги Тронков, насрещен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 21 578,23 лв., предявена като частичен иск от 215 782.32 лева, представляваща недължимо платена главница, образувана въз основа на начислени и издадени за периода от 2008 год. до 2016 год. за услуга  „Депониране на битови отпадъци“ по договор № РД-08-01-527/20.04.2007г. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, като недопустимо поради липса на правен интерес.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.

                                                  

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: