№ 22431
гр. София, 21.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110125037 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК
Образувано е по искова молба от Д. П. А. против „Е.М.“ ЕООД с искане да бъде
прогласена нищожността на Определение № 476/24.04.2025 г. по гр. д. № 834/2023 г. по
описа на Районен съд Кюстендил, с което искането на ищеца за освобождаване на внесена
парична гаранция в размер на 1000 лева е оставено без уважение, като делото бъде
изпратено на друг състав на съда за постановяване на ново определение при повторна
преценка за наличие на предпоставки за допустимост и основателност на искането за
освобождаване на внесена гаранция. В исковата молба са изложени твърдения, че в
процесното определение неправилно е посочена датата на влизане в сила на съдебното
решение, от която започва да тече едногодишния срок по чл. 82 ГПК съгласно разясненията
дадени с Тълкувателно решение № 6/23.10.2013 г. на ОСГТК. Страната поддържа, че датата
на влизане в сила на съдебното решение е 20.03.2025 г., от която дата е започнал да тече
едногодишния срок, а не приетата от съда дата 20.11.2023 г.
Предявеният иск се явява недопустим поради следните съображения:
На първо място съгласно разясненията дадени с Решение № 131/01.06.2021 г. по гр. д.
№ 3652/2020 г. на ВКС, III ГО, от комплексното тълкуване на разпоредбата се обосновава
извод, че предмет на иска по чл. 270, ал.2 ГПК може да бъде само една категория съдебни
актове – решенията. Според съдебния състав само онези съдебни решения, които са влезли в
законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй като невлезлите в
сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи служебно
за валидността на целия акт (не само на обжалваната част), а и всяка страна може да
релевира доводите си в тази насока и да ангажира и съответните доказателства за
установяването им. Останалите две категории съдебни актове ( определения и
разпореждания) са извън приложното поле на разпоредбата – на първо място законодателят
изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск, от друга страна - в
1
гражданското процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, а приложението
по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи, каквото в случая няма.
Не на последно място правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска. Липсва такъв при иск за прогласяване на нищожност на определение
или разпореждане както при все още висящ процес поради изложените по-горе съображения
за служебното задължение на съда да следи за валидността на актовете в рамките на
инстанционния контрол, така и след като е приключил с влязло в сила решение съдебният
процес, в който са били постановени. При втората хипотеза интерес би бил налице
единствено по отношение на крайния съдебен акт – решението. По отношение на
определенията и разпорежданията, постановени от съда, страната има интерес да ги обжалва
само в рамките на процеса по реда и при условията, предвидени в чл. 274-279 ГПК. От
изложеното следва, че поначало предявеният иск за прогласяване на нищожност на
определение е недопустим.
На следващо място и за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
разясненията дадени с Решение № 248/11.06.2012 г. по гр. д. № 572/2011 г. на ВКС, IV ГО, в
закона липсва легална дефиниция кое съдебно решение е нищожно. По естеството си
съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което с разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че
нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден
съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Съгласно Решение № 668 по гр. д. №
1790/2009 г. на ВКС, I ГО, съдебното решение е нищожно когато е постановено от незаконен
състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато
решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може
да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Липсата на мотиви не се приравнява на
липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното
решение. От изложеното следва, че неправилността на съдебния акт също не води до
неговата нищожност. По същество в исковата молба са изложени доводи за неправилност на
процесното определение, поради погрешното определяне на датата, на която е влязло в сила
съдебното решение, от която започва да тече едногодишния срок по чл. 82 ГПК. Настоящият
съдебен състав не би могъл да се произнесе по правилността на процесния съдебен акт, нито
пък да „изпраща“ делото за ново определение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 154875/02.05.2025 г. от Д. П. А. против „Е.М.“ ЕООД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 25037/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3