РЕШЕНИЕ №
гр. Русе,
02.07.2019г.
Русенският окръжен съд наказателна колегия
в публично заседание на тринадесети
юни....през двехиляди
и деветнадесета.....година в състав:
Председател: СВИЛЕН СИРМАНОВ
МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове: АЛЕКСАНДЪР
ИВАНОВ
при секретаря ….Тодорка Недева.....в присъствието на
прокурора .....
като разгледа докладваното от ............
съдията
Пейчева ...ВНЧХ
дело № 331 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК .
С Присъда № 60/08.04.2019г. по
НЧХД № 2112/18 на РРС подсъдимият Д.П.Й. е признат за
виновен, в това, че на 06.06.2018г., в град Русе е
написал и депозирал Заявление с вх. № 339300-3732/06.06.2018г.
във Второ РУ при ОДМВР- Русе, в което посочил - „М. каза, че приятелите й щели
да дойдат и да се изпикаят на къщата, в която живея и на майка ми и че майка ми
е курва, както и че имала връзки и щели да го изселят от Русе“, с което
разгласил неистински позорни обстоятелства за личността на частната тъжителка М.Д.
Г., понастоящем Д., поради което и на основание чл.147
ал.1 т.1,вр. чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
Подсъдимият е признат за невинен в това да е
извършил деянието публично и по друг начин- посредством писмени материали,
както и в това, чрез деянието да е приписал престъпления, извършени от частната
тъжителка, поради което е оправдан по първоначалното обвинение, повдигнато му с
тъжбата, в тази му част, по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 от НК.
Подсъдимият е осъден да заплати на Д. 432
лева- направени разноски по делото.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия с твърдения за нейната необоснованост и недоказаност на обвинението,
за което се излагат подробни съображения от подсъдимия и от упълномощеният му защитник.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.
Частната тъжителка и нейният
повереник считат жалбата за неоснователна и искат обжалваната присъда да бъде
потвърдена изцяло, по подробно изложени във възражението по въззивната
жалба и в съдебно заседание съображения.
Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
Като съобрази доказателствата
по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на
присъдата, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Настоящият състав намира, че по делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.П.Й., ЕГН: **********, е български гражданин, с висше образование, работи, неженен, неосъждан.
Тъжителката М.Д. Г., ЕГН: **********,
понастоящем е с фамилия Д., тъй като с Решение № 2100/27.12.2018г., постановено
по гр.дело № 6893/18 на Русенския районен съд е допусната промяна във фамилното
име на същата. Това е видно от представените копия от съдебно решение и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
Тъжителката и подсъдимият имали
интимна връзка, която продължила няколко години. В един момент се стигнало до
решение да се прекрати тази
връзка, след
което отношенията помежду
им се влошавали
все повече и те започнали да подават множество
жалби и сигнали един срещу друг
за извършени престъпления в полицията и прокуратурата, като във връзка с това били
извършвани множество проверки. Част от тези
проверки са приключили с постановления за отказ, други са висящи към момента.
Във връзка с действия извършени на 15.05.2018г. от
подсъдимия спрямо частната тъжителка в град Русе, в района на паметника
„Альоша“ и ул. „Александровска“, Д. подала жалба до
РРП, въз основа на която била разпоредено да бъде
извършена проверка във Второ РУ на ОДМВР – Русе. В хода на извършената проверка
подсъдимият бил извикан да даде обяснения във връзка с подадената от частната
тъжителка жалба. След като разбрал за подадената срещу нещо жалба, подсъдимият
на свой ред решил да подаде жалба срещу Д.. В изпълнение на това свое решение,
подсъдимият на 06.06.2018г., написал и
депозирал Заявление с вх. № 339300-3732/06.06.2018г.
във Второ РУ при ОДМВР- Русе, в което посочил, че на 14.05.2018г. по обед до
паметника „Альоша“ видял частната тъжителка и баща й и същите започнали да го
заплашват, като изрично за частната тъжителка написал: „М. каза, че приятелите
й щели да дойдат и да се изпикаят на къщата, в която живея и на майка ми и че
майка ми е курва, както и че имала връзки и щели да го изселят от Русе“. По жалбата на подсъдимия била извършена проверка, която
приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство.
Тази
правилно установена фактическа обстановка съответства на писмените и гласни доказателства по делото, които
са подробно анализирани от първо-инстанционния съд. Настоящият състав
изцяло споделя изложените от районният съд съображения относно това на кои
гласни доказателства и защо следва да бъде дадена вяра.
Неоснователни
са възраженията за необоснованост на
присъдата и недоказаност на обвинението.
По
делото няма спор, че между тъжителката и подсъдимия е имало близки интимни
отношения, няма спор, че впоследствие отношенията между тях са се влошили, като
те започнали да подават множество взаимни жалби. В тази насока са освен
приложените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните
свидетели и обясненията на подсъдимия.
По
делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват отношенията между
тъжителката и подсъдимия, авторството на конкретното деяние, за което подсъдимият
е признат за виновен и начина на извършването му. От приложеното по делото
заявление, подадено от подсъдимия във Второ РУ- Русе се установява по
категоричен начин датата на деянието и използваните думи от Й. по адрес на
тъжителката. Безспорно
всеки има право да потърси защита на своите права, когато счита, че същите са
накърнени, но упражняването на тези права не може да се използва за накърняване
на доброто име, честта, достойнството и правата на друго лице, за разгласяване
на неистини и разгласяване на позорни обстоятелства за друго лице.
В настоящия
случай подсъдимият е депозирал заявлението си, именно в отговор на подадената от
страна на частната тъжителка жалба преди това. Това е безспорно установено с
оглед времето на подаването на жалбите от двамата, отразено в писмените доказателства
по делото, които напълно кореспондират със събраните гласни такива. С оглед на това не може да се
приеме, че чрез подаване на заявлението подсъдимият е упражнил правомерно едно
свое право. С него той не е имал за цел да потърси помощ от страна на властите,
а е искал само и единствено да изрази своето отношение към М.Д. и да накърни
доброто й име, във връзка с депозирана от нея жалба срещу него, което се
установява от всички събрани по делото доказателства. В случай, че Д. действително
е била казала посочените в заявлението на подсъдимия думи и изрази и ако той е
бил засегнат от тях, логично е Й. веднага да сезира органите на реда и да
потърси правата си, а не да направи това половин месец след случилото се.
Районният съд правилно е преценил, че упражнявайки своите
права лицата не следва
да накърняват репутацията, доброто име и правата на другите граждани. С оглед
изложеното в настоящия случай, от написаното от
подсъдимия в подаденото от него заявление до полицията, не може да бъде
обоснован и най-общ извод, че посредством него той е търсел защита на свои
права и законни интереси, а се налага извода, че подсъдимият е имал само и
единствено за цел да изрази своята отрицателна оценка за личността на частната
тъжителка, което е сторил по един недопустим от закона начин. Освен това по
делото не се събраха никакви доказателства, че тъжителката е казала думите
посочени в заявлението на подсъдимия, поради което безспорно се касае за разгласени
позорни обстоятелства, които са неистински. С оглед на това са налице всички
признаци от фактическия състав на престъплението, като подсъдимият
законосъобразно и правилно е признат за виновен за извършено престъпление по
чл. 147 ал. 1 НК.
Правилно и мотивирано районният
съд е обсъдил и кредитирал събраните по делото доказателства, които е съобразил
в тяхната съвкупност и е достигнал до единствения възможен извод относно
авторството на деянието, времето и начина на извършването му.
Първоинстанционният съд е направил анализ на доказателствения материал, като е
изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия състав.
Обсъдена
е обективната и субективна страна на престъплението,
което правилно е квалифицирано като такова по чл.147 ал.1 от НК. Правилно е приложен материалния закон.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие, изразяващо
се в довеждане до знанието на трети лица на несъществуващи обстоятелства, касаещи
поведение на Д.- нейни действия и изявления, които са укорими
от гледна точна на господстващия морал. С тях се придава негативна оценка на личността на тъжителката,
което накърнява нейното добро име в обществото и положителната обществена
оценка за нейната личност. Престъплението
е довършено, тъй като разгласеното от него позорно обстоятелство е непосредствено възприето от трето лице, като за
съставомерността на деянието не се изисква това лице да е повярвало или да са
настъпили каквито и да било други последици.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с
ясното съзнание за противоправността на извършеното.
Законосъобразно, правилно и мотивирано районният съд е признал
подсъдимият за невинен да е извършил деянието публично или по друг
начин-посредством писмени материали, както и чрез деянието да е приписал
престъпление, извършено от М.Д., поради което го е оправдал в тази част на обвинението.
Предвид липсата на жалба от частната тъжителка в оправдателната част на
присъдата, съдът няма да излага подробни съображения в тази насока.
С оглед изложеното присъдата е законосъобразна,
правилна и мотивирана, както в осъдителната, така и в оправдателната си част.
Законосъобразно и правилно, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и наличието на всички останали предпоставки на закона, е приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като му
е наложено административно наказание глоба. Първоинстанционният съд е определил глоба в минимално предвидения в
текста на чл.78а от НК размер от 1000 лева, което съответства на наличието само
на смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия;
неговата млада възраст; ниската обществена опасност на конкретното деяние.
Отегчаващи такива липсват.
С оглед изхода
на делото първата инстанция законосъбразно е осъдила подсъдимият да заплати на частната тъжителка направените
от нея съдебни разноски пред РС.
Предвид изложеното присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Тъжителката е направила искане за присъждане направените от нея разноски
пред въззивната инстанция. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.189
ал.3 от НПК на същата следва да бъдат присъдени такива. От приложеното на л.16
от настоящето дело пълномощно и договор за правна помощ и съдействие е видно,
че тъжителката е заплатила на своя повереник- адв.С.В.
сумата от 400 лева. Предвид изложеното подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на тъжителката тази сума-направени по делото разноски пред въззивната
инстанция.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 60/08.04.2019г.на
Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 2112/18 по описа на РРС изцяло.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.П.Й., ЕГН: **********, да заплати на М.Д.Д.
/бивша Г./, ЕГН: **********, сумата от ЧЕТИРИСТОТИН лева /400 лева/- разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: