Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин 21.02.2022
г.
Видинският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Даниел Димитров
при
секретаря Оля Велизарова и в присъствието на прокурора
........................... като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр.
дело № 860 описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Т.Б.Р. с ЕГН ********** *** против Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС“ АД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С.овско
шосе“ № 67А.
Производството по делото е за присъждане на
застрахователно обезщетение в общ размер на 13 000.00 лв.
Твърди се в исковата молба, че на 04.06.2019 г. е
настъпило застрахователно събитие, като ищцата е била блъсната като пешеходец
от МПС Форд Транзит с рег. № ВН 9387 ВТ, в следствие на което е претърпяла
телесни увреждания-счупване на дясна ключица и счупване на седмо ляво ребро.
Сочи се, че автомобилът е бил със сключена застраховка
ГО при ответника-полица BG /22/11-**********.
Излага, че е било образувано ДП, внесено в съда с
обвинителен акт и образувано НОХД № 1378/2020 г. по описа на ВдРС, по което е
постановена влязла в сила осъдителна присъда.
Поддържа, че е претърпяла средна и лека телесни
повреди, болки и страдания, физически неудобства, които не са затихнали и
досега.
Иска се да бъда осъден ответника да заплати сумата от
10 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди за нанесена средна телесна
повреда и 3000 лв. за лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, както и разноските
по делото.
Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му
за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Сочи , че искът е
недължим, а отделно е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, оспорват се
настъпилите вреди и продължителността на същите, механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка между деянието и резултата. Оспорва се размера на
претенциите, като се твърди, че са завишени. Оспорва изцяло акцесорния спрямо
претенцията за неимуществени вреди иск за присъждане на лихва като неоснователен.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски включително
и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа страна:
Доказателствената тежест в
гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си.
В разглеждания случай, в
тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване
на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие е претърпял твърдяните неимуществени вреди. В тежест на ответника от
своя страна е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от
които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства,
изключващи, респ. погасяващи дължимостта
на претендираната сума за неимуществени вреди.
По делото е приложено АНД
№1378/2020 г.по описа на ВдРС ,от което е видно,че с решение №143/31.03.2021 г.
С. В.В. е признат за виновен в това,че
на 04.06.2019 г. в гр. Видин
, на бул. „Панония.“ срещу бл.4 на ж.к. „Панония“ при управление на МПС,
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №ВН 9387 ВТ, при движение на заден ход с
посока на движение от кръстовището на бул. „Панония“ и ул. „Гео Милев“ към
хипермаркет „Технополис“, нарушил правилата за движение установени в чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство, преди да започне
движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е освободен и
че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – по
време на движене назад не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а при невъзможност не е осигурил лице, което да
му сигнализира за опасности, с което допуснал настъпването на ПТП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Б.Р. от гр. Видин,
изразяваща се в счупване на дясна ключица, довело да трайно затруднение
движението на горен десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като на
основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.
С оглед изложените от
страните твърдения и приобщените към делото ДП № ЗМ 111-2019 г. и АНД № 1378/2020 г. по описа на ВдРС, както и другите ангажирани доказателства безспорно
по делото е установено, че на 04.06.2019 г. е реализирано пътно – транспортно
произшествие с участие на С. В.В., ЕГН **********, като водач на МПС марка Форд Транзит с рег. № № ВН 9387 ВТ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество и ищцата.
За ПТП е бил съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие от разследващ полицай С.Д., в който са описани участниците в
ПТП и механизмът на настъпване на ПТП.
Не е спорно, че товарен автомобил марка Форд Транзит
с рег. № № ВН 9387 ВТ, е бил застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица BG /22/11-**********/, както и че произшествието е настъпило в
срока на застрахователното покритие.
Ищецът уведомил застрахователя
на виновния водач за настъпилото ПТП и отправил молба за изплащане на
настъпилите от ПТП имуществени и неимуществени вреди, изпратена до ответното
дружество на 04.12.2020 г. чрез куриер /Еконт/.
По делото са назначени и
изготвени съдебна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза. От
заключението на съдебно автотехническата експертиза и от разпита на вещото лице
се установява, че товарния автомобил Форд Транзит с рег. № № ВН 9387 ВТ управляванн от С. В.В.
движещ се в източна посока в гр. Видин по бул. Панония, срещу блок 4 на ж-к
„Панония“, предприема маневра „завиване в обратна посока“, като навлиза от
дясното в лявото платно по посоката си на движение . По същото време и на
същото място, непосредствено след преминаване на автомобила, велосипедиста Т.Р.
предприема пресичане на булеварда в напречна посока от север на юг и след
навлизане на велосипедиста в дясното платно, водачът на товарния автомобил
включва задна предавка и предприема движение назад с цел да паркира. В момента
когато велосипедистката е достигнала средата на средната пътна лента на
насрещното платно последва удар между товарния автомобил в областта на лява
част на задната броня и велосипедистката в областта на лявата част на гърдите,
в следствие на което велосипедистката е извадена от равновесие и пада на
пътното платно, при което получава наранявания.
От заключениетио на
съдебно-медицинска експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание
на 20.01.2022 г. се установява, че ищцата вследствие на ПТП на 04.06.2019 г. е получила
съчетана травма-счупване на дясна ключица и 6-то и 7-мо ребро. В заключението
си вещото лице е отразило, че на ищцата е причинено трайно ограничение на
движението на десния горен крайник и по отношение на ребрата-временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, че същата е преживяла болки и
страдания и след проведеното лечение и временна нетрудоспособност се е
възстановила.
По делото са разпитани и
свидетелите П.П.и Т.А.а.
Свидетелката Петрова сочи,
че ищцата е работела като стрелочник прелезо-пазач в жп. гара Срацимир, както и
че в следствие на ПТП-то е излязла в болнични за около 3 месеца . Свидетелката
излага, че естеството на работа на ищцата е било да връща едни стрелки, които
обръщат влака и които представляват един железен топуз, който тежи около 25-30
кг. и това ищцата е трябвало да го обръща в едната и в другата посока, което
ищцата не е могла да прави. Свидетелката твърди, че на ищцата й е предстояло
пенсиониране и за да може да излезе в пенсия е била преместена на разделен пост
в Капитановци, където е автоматизирано и я няма тази физическа натовареност.
Свидетелката Александрова
сочи, че знае за инцидента, който ищцата е претърпяра и в следствие на който е
била счупена ключицата й. Твърди, че за период около 2 месеца е ходила да й
помага с домакинските задължения. Излага, че през този период от време ищцата е
изпитвала болки, била е обездвижена, за да може да зарасне ключицата. Поддържа,
че съпругът на ищцата е възрастен и болен и тя през този период не е могла да
се грижи за него.
Съдът дава вяра на свидетелите, като
кредитира показанията, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на
останалите доказателства по делото.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на
вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Искът за неимуществени
вреди, е предявен от активно легитимирано лице - пострадал от ПТП, което
твърди, че в резултат на станалото ПТП са му били причинени неимуществени
вреди.
Предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на неимуществени вреди, е допустим, а разгледан по същество е и
основателен.
От събрания и проверен по
делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин
признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на
настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано
от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие
на произшествието неимуществени вреди, както и причинността между ПТП и
настъпилите вреди.
От заключението на допусната
по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и неоспорено от
страните, се установява по несъмнен начин, че травматичните увреждания,
описани в исковата молба и в приложената медицинска документация, обусловят в
своята съвкупност средна и лека телесна повреда,
които са причинили болка и страдание.Вещото лице е посочило ,че с увреждането
на дясната ключица е причинено трайно ограничение на движението на десния горен
крайник,а със счупването на ребрата е причинено временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.
С договора за застраховка
„Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429 ал. 1 от КЗ, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така
и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане.
В разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,като наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Самият институт на непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, елементи на който са деяние /действие или бездействие/,
вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината съединени от
посочената правна норма. В настоящия случай от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД.
При данните по
делото е безспорно,че е налице
противоправно деяние от страна на
водача марка „Форд“, модел „Транзит“ с
рег. №,който при движение на заден ход и
при нарушение на правилата по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл.
40, ал. 2 от ЗДвП е причинил ПТП и
виновно/по непредпазливост/ е причинил на
ищцата травматични увреждания -средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на дясна ключица,
довело да трайно затруднение движението на горен десен крайник и лека телесна
повреда –счупване на 6-то и 7-мо ребро в ляво.
Описаните увреждания на ищеца безспорно са съпътствани от болки и
страдания, които следва да се квалифицират като неимуществени вреди,и които се
обезщетяват , по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,по справедливост.
По делото е установено и
наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на деликвента с ответното застрахователно дружество към датата на ПТП, съгласно
което искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, е основателен и
застрахователят е пасивно, материално-правно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Установено е също
реализирането на неимуществени вреди, които са пряка причинна връзка от
противоправното деяние.
При тези данни по делото
съдът счита, че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди.
Установените неимуществени
вреди, изразяващи се в получени телесни повреди, са доказани от представените и
приети по делото писмени доказателства, заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза и от
показанията на разпитаните по делото
свидетели,от които се установяват данни за причинени от увреждането болки и страдания,както и такива за
възстановителния период. Показания не противоречат на останалите събрани по
делото доказателства /СМЕ и медицинската документация/, и следва да се
кредитират наравно с тях.
Следва да се отбележи, че
неимуществените вреди са свързани и с негативни психични преживявания . В
случая от събраните гласни доказателства се установява, че неимуществената
сфера на ищцата е била засегната, като същата е претърпяла освен физическа
болки и травми от психологическо естество,поради което следва да се приеме, че
в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В случая е безспорно,че към момента на настъпването на ПТП, МПС-то,
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №ВН 9387 ВТ е било застраховано при ответника и е имало валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което е и основание за носене на отговорност от
ответника – застраховател, поради което същият следва да обезщети вредите -
неимуществени такива, претърпени от ищцата като пряка и непосредствена
последица от поведението на застрахования водач.
При гореизложените факти и
обстоятелства по делото, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
настъпилото на 04.06.2019 г. ПТП, е основателен за сумата в пълния предявен общ размер от 13000.00 лв.
Съобразявайки се с характера
и тежестта на получените от ищцата травми, интензитетът на понесените във връзка
с тях болки и страдания, неудобства за придвижване, установените остатъчни
последици от причинените травми, съдът счита, че ищцата има право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за сумата в общ размер от 13000.00 лв.,от която:-
10000 лв.за причинената средна телесна повреда/счупване на ключица/,както и
3000 лв. за причинена лека телесна повреда-временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.
При определянето на този
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази характерът на
причинените физически увреждания – счупване на ключица и две ребра и причинените в тази връзка болки и затруднено движение ,както и периода
на временна нетрудоспособност от 45 дни ,включително и необходимостта от
ползване на чужда помощ.
За определяне на размера на
обезщетението, съдът съобразява и последиците в психологичен план, като следва
да се има предвид обстоятелството, че при всички случаи участието в ПТП е
свързано с негативни последици в психо-емоционален план, каквито са установени
по делото.
Така определеното
обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства, релевантни
за размера му и с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като
ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие
в патримониума на ищеца. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането, т.е.
застрахователят дължи на увредения това, което последният би имал право да
получи като обезщетение от деликвента.
От
значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, съобразени към съответната
дата на увреждането/решение на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г., ІІІ г. о. – три средни телесни повреди, счупвания
на прешлен, ключица, лопатка, операция на гръбнака – 30 хил. лв./
При анализа на събраните по
делото доказателства, съдът намира за неоснователно релевираното от страна на
ответното дружество възражение за съпричиняване от страна на ищеца,по следните
съображения: безспорно,при данните по делото , че виновен за ПТП-то е водача на
товарения автомобил марка“Форд“,който е нарушил при движение назад- чл. 40, ал.
1 от ЗДвП / като водач на пътно превозно средство, преди да започне движение
назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е освободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението/,както и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП / по време на движене
назад не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а при невъзможност не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности, с което допуснал настъпването на ПТП/.
В случая съдът изключва
съпричиняване, с оглед установеното движение на велосипедистката/ищцата/,която
след извършен позволен ляв завой се включва в движението по булеварда и се отправя карайки към дясното платно с намерение да го пресече,когато е ударена от
тръгналия на заден ход автомобил,който за да направи тази маневра със сигурност
е бил преустановил движението си и подновявайки го ,но назад ,изненадва ищцата.
По отношение на претендираната от ищеца
законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди съдът приема следното:
В действащия Кодекс за застраховането е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, тоест застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е
най-ранна,като не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
С
оглед изложеното в случая лихвата за забава следва да е от 04.12.2020 г.,видно
от приложената разписка,когато до ответника е изпратена молба за обезщетение.
Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за
забава до окончателното плащане на главницата, представлява материалноправна последица
от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи
отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от 04.06.2019 г.
По разноските: с оглед
изхода от спора ищцата има право на
разноски, които са в размер на 1000.00 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Съдът дължи произнасяне по
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая са предявени два иска,всеки в различен
размер,и съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т.4 и ал.9 от Наредба № 1/2004г., за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, се налага извод,че платеното адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лв., е по-ниско от регламентираното , поради
което съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед на изложеното,
ответникът следва да заплати на ищеца разноскита за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,както и по сметка на
ВДрС сумата в размер от 520 лв.-държавна такса върху уважения размер на исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ С.овско
шосе“№ 67А ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.Р. *** ,
ЕГН **********
, сумата в общ размер от 13000 /тринадесет хиляди/ лева-главница,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
/10 000 лв.- за нанесената средна телесна повреда-счупена ключица и 3000
лв. за лека телесна повреда/, получени в резултат на настъпило на 04.06.2019 г.
пътно-транспортно произшествие в гр. Видин, предизвикано от С. В.В. ,като водач
на товарен автомобил, марка „Форд“,
модел „Транзит“ с рег. №ВН 9387 ВТ ,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност" ,
обективиран в застрахователна полица на застрахователна компания „ЛЕВ ИНС"
АД , ведно с дължимата законна лихва
върху главницата от 13000 лв., считано от 04.12.2020 г.. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ С.овско
шосе“№ 67А ДА ЗАПЛАТИ на
Т.Б.Р. *** , ЕГН ********** сумата в общ размер от 1000 /хиляда/ лева,представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Видин сумата от 520 лв.,представляваща държавна
такса по делото.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: