РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Сливница, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ч.Р.Б.“ АД, с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № НП-48/12.05.2021 г.,
издадено от Доц. д-р И.Н.И. – председател на Комисията за енергийно и
водно регулиране, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 60 000 лева за нарушение на чл.
206, ал. 3 от ЗЕ.
Жалбоподателят счита, че констативният протокол № Е-5 от 20.11.2020
г. е съставен в нарушение на чл. 80 от ЗЕ. На следващо място посочва, че
наказателното постановление е издадено при нарушение на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН. Освен това счита, че мястото на нарушението не е посочено ясно в
НП. Жалбоподателят намира, че НП противоречи на материалноправни
разпоредви, а и твърдяното нарушение не е извършено.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се представлява от юрк. С., която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- К. за е. и в. р., редовно призована, в проведеното
публично съдебно заседание се представлява от юрк. Н..
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбоподателят „Ч.Р.Б.“ АД има издадена лицензия № Л-135-07 от
13.08.2004 г. за дейността „разпределяне на електрическата енергия“, по
силата на която жалбоподателят има право да извършва посочената дейност
1
на обособена територия, посочена в приложение № 1 към лицензията за срок
от 35 години.
Според изискванията на т. 3.2.1.3.2 на Методиката при нормални
условия на работа 95 % от усреднените за 10 минути ефективни стойности на
захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една
седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un±10%, всички усреднени за 10 мин.
ефективни стойности на захранващо напрежение, трябва да бъдат в обхвата
Un = +10%/-15%.
Във връзка със заповед № 3-Е-131/30.07.2020 г. на председателя на
КЕВР свидетелите М. Н. Б., КР. В. Н. и ЕМ. С. КР., заедно с колегите им М.Ц.
и Д.М. – всички на длъжност главен експерт в дирекция „Електроенергетика и
топлоенергетика“ извършили планова годишна проверка по документи и на
място за изпълнение условията на посочената лицензия от жалбоподателя.
В хода на проверката на място на монтаж на уред за измерване с. В., в
ел. табло на абоната Теодор Тотев за периода на измерване от 21.10.2020 г. до
28.10.2020 г., било установено по отношение на изискването 95 % от
усреднените за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение,
в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в
обхвата на Un±10%, че 77,8 % от регистрираните стойности са в рамките на
допустимото отклонение. По отношение на изискването всички /100%/
усреднени за 10 мин. ефективни стойности на захранващото напрежение да са
в обхвата Un = +10%/-15% е установено, че 93 % от регистрираните
стойности са в рамките на допустимите отклонения. Резултатите от
проверката са обективирани в констативен протокол № СО-КЕВР-
28/28.10.2020 г.
Следователно при проверката е установено, че за периода от 21.10.2020
г. до 28.10.2020 г. жалбоподателят „Ч.Р.Б.“ АД е доствил електрическа
енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т.3.2.1.3.2 от
Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на
показателите за качеството на електрическата енергия и качеството на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители /Методиката/, на обекта на Т.Г.Т. с аб. № ********* на адрес с. В.,
общ. Д., обл. С..
Актосъставителят М. Н. Б. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетелите КР. В. Н. и ЕМ. С. КР.,
съставил акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-13 от
14.01.2021 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че
жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП. На
жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език, срещу
подпис, като в същия жалбоподателят направил възражения. Постъпъли
възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране е
издадал и атакуваното наказателно постановление № НП-48 от 12.05.2021 г. В
наказателното постановление административнонаказващият орган е
2
възпроизвел и описал установеното в АУАН нарушение и е посочил
нарушените разпоредби – чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗЕ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите М. Н. Б., КР. В. Н. и
ЕМ. С. КР., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно:
акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-13 от
14.01.2021 г., методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и
качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените
доставчици и крайни снабдители, БДС и европейски стандарт ЕN 50160,
констативен протокол № Е-5 от 20.11.2020 г., констативен потокол № СО-
КЕВР-28/28.10.2020 г., заповед № З-Е-131/30.07.2020г. на председателя на
КЕВР, заповед № З-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя на КЕВР, лицензия
№ Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределяне на електрическата
енергия“, извлечение от протокол № 87 от 17.06.2010 г. от закрито заседание
на ДКЕВР.
Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че
тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват
фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са
очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и
релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетелите
кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със
съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни
обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от
въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основа
фактическите си изводи въз основа на тези показания.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото. Те способстват за
разкриване на обективната истина по делото. Цялостният анализ на всички
доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и
категоричен извод относно фактическата обстановка по конкретния случай.
Релевантните по делото факти са установени с достатъчно, при това валидни
и категорични доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 19.05.2021 г., а жалбата е
подадена на 26.05.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
3
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съотв. издали, двата процесуални документа.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен. Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че не е било
посочено мястото на нарушението – същото е посочено ясно и в достатъчна
конкретика – обект на абоната Т.Г.Т. в с. В., общ. Д., обл. С..
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за
това, че е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на
определениете показатели в т. 3.2.1.3.2. Наказващият орган квалифицирал
тези факти, като нарушение на чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за
енергетиката.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗЕ на енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането
му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи
или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи
решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага
имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева. При повторно извършено
нарушение по ал. 1, имуществената санкция е в трикратен размер на
санкцията по ал. 1, т. е. от 60 000 лева до 3 000 000 лева /вж. чл. 206, ал. 3 от
ЗЕ/.
4
По делото не се спори, че "Ч.Р.Б." АД разполага с лицензия № Л-135-07 от
13.08.2004 г. за дейността „разпределяне на електрическата енергия“. Според
чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ за обособена територия се издава само една лицензия
за разпределение на електрическа енергия, което означава, че "Ч.Р.Б." АД
следва да доставя на своите клиенти електрическа енергия с определено
качество, като неизпълнението на посоченото лицензионно задължение е
недопустимо, защото дейността му е монополна за определена територия и
неизпълнението й спрямо отделния клиент го поставя в обективна
невъзможност да избере друго дружество, което да спазва потребителските
му права и да му гарантира качествена услуга.
Съгласно т. 3.3.1 от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. лицензиантът
"Ч.Р.Б." АД осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия
по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в
съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени
с решение на Комисията. С Решение № 87 от 17.06.2010 г. ДКЕВР /сега
КЕВР/ приема Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството
на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и
крайните снабдители /Методиката/. Съгласно т. 3. 2 на Методиката при
нормални работни условия, напрежението трябва да съответства на стандарт
БДС EN 50160: 2007. Съгласно изискванията на стандарт БДС ЕN 50160:
2007, всички /100%/ усреднени за 10 минути ефективни стойности на
захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un=+10%/-15%, а от
констативен потокол № СО-КЕВР-28/28.10.2020 г. се установява, че 93 % от
регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. Именно
с неизпълнението на задължението по Методиката напражението да
съотвества на определения стандарт жалбоподателят е извършил
нарушението по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподатеря, че стандарт БДС EN
50160:2007 е отменен и към датата на твърдяното нарушение е действал
новоприет Стандарт БДС EN 50160: 2010 "Характеристики на напрежението
на електричеството, доставяно от разпределителните системи. " Съдът счита,
че Стандарт БДС EN 50160: 2007 е определен в действащата към датата на
извършване на нарушението Методика, приета с Решение № 87 от 17.06.2010
г. на КЕВР. В глава ІІ е посочено, че качеството е "съвкупност от свойства,
характеристики и показатели на продукти или услуги... " в съответствие с
БДС EN ISO – 8402, респ. БДС EN ISO 9000: 2007. Изричното му посочване,
предполага задължително прилагане. И от изготвения констативен протокол
№ СО-КЕВР-28/28.10.2020 г. е видно, че стойностите на захранващото
напрежение са в съответствие с изискванията на Стандарт БДС 50160: 2007.
Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че нарушението не е
извършено повторно. Действително в специалния Закон за енергетиката
липсва легална дефиниция за "повторност" на нарушението. Съгласно чл. 82,
ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването
5
на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 (който е две години) или
общо три години. Видно е от приложеното решение № 1269 от 02.12.2020 г.
по КНАД № 988/2020 г. на Административен съд-София-област, че е
потвърдено издадено наказателно постановление № 7 от 14.02.2020 г. за
същото нарушение на "Ч.Р.Б." АД, но процесното нарушение е било
извършено преди влизане в сила на акта на касационната инстанция –
02.12.2020 г. Поради това не може да се приеме, че нарушението е извършено
повторно. Това обаче не се явява пречка за съда да приложи закона за по –
леко наказуемото нарушение доколкото по делото се установи извършването
на основния състав на нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1, от ЗЕ предвижда административно
наказание имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв. На енергийно
предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови
нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е
възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове
на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на
издадената му лицензия. При определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Съдът счита, че законосъобразно по вид и размер
административно наказание се явява имуществена санкция в минималния
размер от 20 000 лева.
Съдът намира, въпреки изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11
и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Закона за енергетиката и актовете по
неговото прилагане определят наказания за нарушения с висока степен на
обществена опасност, тъй като съставомерните деяния се осъществяват с
възможност за предотвратяване и спазване на основната цел на закона – за
качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от
електрическа енергия (чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЕ) и за непричиняване на трудно
поправими вреди за държавата и обществото, за нормално функциониране на
домакинствата на потребителите. В настоящия случай не може да се приеме,
че нарушението е с ниска степен на обществена опасност, тъй при липса на
доставена качествена ел. енергия може да се причинят сериозни вреди за
здравето и живота на потребителите, а и неслучайно законодателят е
предвидил особено висок размер на имуществената санкция за този вид
нарушения, какъвто се явява и настоящия - от 20 000 лева.
При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК,
6
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това
правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения НП следва да бъде изменено като на
жалбоподателя бъде наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева
за нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на
АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл. 143, ал. 3 от АПК
когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът
има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая наказващият орган и
жалбоподателят са били представлявани от юрисконсулт. Съдът на основание
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ
определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева. Ето защо с
оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на наказващия
орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а наказващият
орган следва да заплати на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП-48/12.05.2021 г., издадено от
Доц. д-р И.Н.И. – председател на К. за е. и в. р., с което на жалбоподателя
"Ч.Р.Б." АД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 60
000 лева, на основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за енергетиката,
КАТО преквалифицира нарушението от такова по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ в такова
по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и НАМАЛЯВА размера на санкцията от 60 000 лева на
20 000 лева.
ОСЪЖДА "Ч.Р.Б." АД, ЕИК *********, да заплати на К. за е. и в. р.,
адрес гр. С., бул. „К.Д.“ № *-** сумата от 100 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. за е.и в. р., адрес гр. С., бул. „К.Д.“ № *-**, да заплати на
"Ч.Р.Б." АД, ЕИК *********, сумата от 200 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
7
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8