№ 12120
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110119338 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „П К Б“ ЕООД срещу И. Г. К..
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен договор за потребителски
кредит № 30040999573 от 29.11.2019г., по силата на който бил отпуснат в полза на
ответника кредит за сумата от 5000 лв., който следвало да бъде върнат на 24 равни месечни
погасителни вноски от по 308,65 лв. Заявява, че с част от отпуснатия кредит било
рефинансирано задължение към „К К“ ЕАД, а остатъкът от 453 лв. бил преведен по банкова
сметка на ответника. Посочва, че при сключване на договора за кредит кредитополучателят
закупил допълнителни услуги „Фаст“ (приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит) и „Флекси“ (отлагане на определен брой вноски и намаляване на
размера на вноските до 75% от определения размер в погасителния план), за които дължал
допълнително възнаграждение. Признава, че ответникът е извършил плащане в общ размер
на 925 лв., но останали неплатени задължения по договора. Поддържа, че с оглед
неизпълнението на ответника задълженията по договора са станали предсрочно изискуеми.
Моли да бъде признато за установено по отношение на ответната страна, че има неплатени
задължения по процесния договор за следните суми, за които има издадена в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 4862,18 лв. – непогасена главница, ведно
със законна лихва от 24.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, 563,76 лв. –
лихва за забава за периода от 06.01.2020г. до 03.02.2021г.; 143,01 лв. – лихва за забава за
периода от 03.02.2021г. до 23.03.2021г., 1645,99 лв. – договорно възнаграждение за периода
05.02.2020г. до 03.02.2021г., по отношение на които имало издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16546/2021г. по описа на СРС, 63 с-в. Отделно от това моли
ответната страна да бъде осъдена да заплати и следните суми: 1375 лв. – възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 2841,66 лв. – възнаграждение за допълнително
1
закупена услуга „Флекси“.
Ответната страна е получила редовно препис от исковата молба, по която не е
депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, предаването на сумата на ответната страна,
изискуемостта на претендираните вземания, наличието на валидни уговорки, по силата на
които ответната страна дължи възнаграждения за допълнителни услуги.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответницата да докаже, че е
заплатила задълженията си към ищеца.
От приложените писмени доказателства (договор за потребителски кредит №
30040999573 от 29.11.2019г., молба от 29.11.2019г. – л. 41, преводни нареждания – л. 42-43)
е видно, че ищецът е отпуснал в полза на ответната страна заем в размер на 5000 лв., при
уговорен между страните годишен лихвен процент от 41 % и ГПР от 48,64 %, като заемът
подлежи на връщане съобразно уговорения между страните погасителен план (л. 12).
Ответната страна не е оспорила възникналото правоотношение, респ. получаването на
уговорената сума, поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за главница в размер 5000 лв.
Валидно е възникнало и вземането за възнаградителна лихва, тъй като е уговорено в
рамките на установения в чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК предел на годишния лихвен процент на
разходите (равняващ се на пет пъти размера на законната лихва).
Ответната страна нито е оспорила размера на задълженията, нито е ангажирала
доказателства за тяхното погасяване.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за главница в размер на 5000 лв., както и за претендираните суми за
договорно възнаграждение за периода 05.02.2020г. до 03.02.2021г. в размер на 1645,99 лв. и
за лихва за забава за периода от 06.01.2020г. до 03.02.2021г. в размер на 563,76 лв., както и
за лихва за забава за периода от 03.02.2021г. до 23.03.2021г. в размер на 143,01 лв.
Що се отнася до претенциите на ищеца за възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и възнаграждение за допълнително закупена услуга „Флекси“ съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
2
кредит.
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за допълнителна услуга
„Фаст“ („приоритетно разглеждане“) не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като
срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно
поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се осъществява преди
подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно
поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без
значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи
някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата услуга съставлява по същество
такава свързана с усвояването на кредита, за което законът императивно забранява
заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
Сходно е положението и със заявеното възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението
кредиторът отново не дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите условия е
видно, че на практика до промяна в погасителния план може да се стигне единствено при
постигнато съгласие с кредитора, което на практика възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2
ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно значение, тъй като и при
неизпълнението им страните са в състояние да изменят погасителния план. Обозначаването
на подобно развитие в правоотношението като „услуга“ е без значение, тъй като на практика
потребителят не получава насрещна престация.
От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват истинската
цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК). Този
извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания, който се доближава до този на
заетата главница и надхвърля значително дължимата по договора лихва.
Ето защо предявените осъдителни искове за сумата от 1375 лв., представляваща
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и за сумата от 2841,66 лв.,
представляваща възнаграждение за допълнително закупена услуга „Флекси“ следва да се
отхвърлят като неоснователни.
В исковата молба ищецът е признал, че по процесния договор ответникът е заплатил
сума в общ размер 770,68 лв., с която е погасил и част от претендираните възнаграждения за
услугите „Фаст“ и „Флекси“. Независимо, че не е посочен конкретния размер на
погашението, касаещо възнаграждението за цитираните допълнителни услуги, последният е
определяем при съобразяване твърденията на ищеца за пълния размер на задълженията и
заявения неплатен остатък, при което следва да се заключи, че с извършеното плащане от
770,68 лв. ищецът е приел за погасени първите две вноски за възнаграждение за
допълнителни услуги в размер на 383,34 лв. (2х191,67 лв.), каквато е разликата между
пълния размер на двете задължения по договора (4600 лв.) и претендираните в настоящото
производство 4216,66 лв. (1375 лв. + 2841,66 лв.).
3
С платената въз основа на описаните нищожни клаузи сума в размер на 383,34 лв.
следва да бъде намален размера на останалите задължения по договора, възникнали въз
основа на валидни договорни клаузи (арг. Решение на СЕС по дело С-170/2021г. от
30.06.2022г. от 30.06.2022г.). Предвид уговорения начин на плащане (на погасителни
вноски) следва да се приеме, че освен първата вноска (която ищецът признава да е платена
изцяло) е погасена изцяло и втората вноска с падеж 05.02.2020г. в размер на 308,65 лв. (от
която 142,53 лв. главница и 166,12 лв. – лихва), а на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД, с разликата
от 74,69 лв. е погасена частично и дължимата договорна лихва по третата вноска с падеж
05.03.2020г. до сумата от 86,56 лв. (161,25 лв. – 74,69 лв.).
Следователно, след съобразяване на извършените плащания непогасеният размер на
главницата се равнява на 4719,65 лв., а непогасеното договорно възнаграждение е в размер
на 1479,87 лв. за периода от 05.03.2020г. до 03.02.2021г.
В обобщение, като основателни следва да се уважат предявените установителни искове
за главница в размер на 4719,65 лв., за лихва за забава за периода от 06.01.2020г. до
03.02.2021г. в размер на 563,76 лв., за лихва за забава за периода от 03.02.2021г. до
23.03.2021г. в размер на 143,01 лв., както и за договорно възнаграждение в размер на
1479,87 лв. за периода от 05.03.2020г. до 03.02.2021г., като следва да се отхвърлят като
неоснователни предявените установителни искове за главница за разликата над 4719,65 лв.
до пълния предявен размер от 4862,18 лв., както и за договорно възнаграждение за разликата
над сумата от 1479,87 лв. до пълния предявен размер от 1645,99 лв. и за периода от
05.02.2020г. до 05.03.2020г., както и предявените осъдителни искове за сумата от 1375 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и за сумата от
2841,66 лв., представляваща възнаграждение за допълнително закупена услуга „Флекси“.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените
искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК
съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 138,11 лв. –
държавна такса за заповедното производство, 30,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, 138,11 лв. – държавна такса за исковото производство и 60,40 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Ответната страна има право
на разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не
следва да се присъждат, тъй като не е направено искане в изложената посока, а и не са
ангажирани доказателства за действителното извършване на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата И. Г.
4
К., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. „......“ № 49Б, вх. В, ет. 8, ап. 17 ДЪЛЖИ на
„П К Б“ ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. ...........,
бул. „......“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 следните суми: 4719,65 ЛЕВА – непогасена главница
по договор за потребителски кредит № 30040999573 от 29.11.2019г., ведно със законна лихва
от 24.03.2021г. до изплащане на вземането, 563,76 ЛЕВА – лихва за забава за периода от
06.01.2020г. до 03.02.2021г., 143,01 ЛЕВА – лихва за забава за периода от 03.02.2021г. до
23.03.2021г. и 1479,87 ЛЕВА - договорно възнаграждение за периода от 05.03.2020г. до
03.02.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16546/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П К Б“ ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. ..........., бул. „......“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 против И. Г. К., с
ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. „......“ № 49Б, вх. В, ет. 8, ап. 17 искове за
следните суми:
- установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за разликата над уважения размер от 4719,65 лв. до пълния
предявен размер от 4862,18 лв. и за договорно възнаграждение за разликата над уважения
размер от 1479,87 лв. до пълния предявен размер от 1645,99 лв. и за периода от 05.02.2020г.
до 05.03.2020г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 16546/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
- осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумите от 1375 лв. – възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 2841,66 лв. – възнаграждение за допълнително
закупена услуга „Флекси“.
ОСЪЖДА И. Г. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. „......“ № 49Б, вх. В, ет.
8, ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ на „П К Б“ ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. ..........., бул. „......“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 сторените по
делото разноски, както следва: 138,11 ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство,
30,20 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 138,11 ЛЕВА
– държавна такса за исковото производство и 60,40 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
5
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6