Решение по дело №104/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Я. П. Б. против решение № 3692 от 22.7.2010 г., постановено по Г.д. № 363 по описа за 2004 г. на Районен съд-Р., в частта му с която делбеният имот е изнесен на публична продан, претенциите му за възлагане на имота и за заплащането на подобрения, извършени от него са отхвърлени и в частта, с която е осъден да заплати на останалите съделители обезщетения за събрани доходи.

Сочи се от жалбоподателя, че съдът неоснователно не му е възложил имота, в която насока не е съобразил свидетелските показания, установяващи, че е живял в него към момента на откриване на наследството и че няма друго жилище. Сочи, че необосновано е отхвърлена претенцията за присъждане размера на направените от него подобрения, като съдът не е обсъждал гласните доказателства за това кога какви и как са извършени същите във вр. със заключението на експертите за тяхната стойност. Становището на съда е неясно дали спрямо тях давностния срок е изтекъл, тъй като е направил два противоречиви извода. От друга страна сочи, че не са ясни мотивите на съда за това, че претенцията за подобрения е погасена по давност. Твърди, че съдът не я е квалифицирал, което ако бе сторил и счел че се основава на чл 72 -74 от ЗС, то би направил различен извод относно давността. Незаконосъобразно според жалбоподателя е осъден да плати суми на останалите съделители, която предявена от тях претенция е недопустима.

Ответниците по жалбата я оспорват, изразявайки становище за законосъобразност и правилност на постановения съдебен акт.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в придевидения от закона срок. Същата е неоснователна.

С влязло в сила решение е допуснато извършването на съдебна делба между страните по делото на недвижим имот: УПИ VІІ, с пл. № 26 в кв. 6 по плана на с. Д., община Р., ведно с масивно двуетажно жилище изградено върху него при квоти по 1/5 ид.ч. за К. П. Б., П. П. Б., Е. П. П. и Я. П. Б. и по 1/10 ид.ч. за Л. Г. П. и Д. Г. П., като непреки наследници по право на заместване на починалата Р. П. П..

С обжалваното решение Районният съд е постановил извършването на делбата да стане чрез изнасянето на имота на публична продан. Настоящият състав счита решението в тази му част за правилно и законосъобразно. Районният съд е отчел заключението на експертите и становището на гл. архитект на община- Р. с изх. № 11.00-365/1/27.7.2009 г. за невъзможността от имота да се обособят 6 дялове според броя на съделителите и съотв. всеки да получи реален дял в натура. Законосъобразно е счел, че не са налице предпоставките на чл. 288, ал. 3 от отм. ГПК за поставянето му дял на който и да е от съделителите, които са направили такова искане, в т.ч. и от жалбоподателя. Според цитираната норма ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. От доказателствата не се установява наличието на всички тези предпоставки. Не се доказва, Я. Б. да е живял в имота към момента на откриване на наследството. Самият той твърдейки противното в жалбата не конкретизира свидетеля, който установява този факт. Не се установява и че не притежава друго жилище, като се има предвид, че се касае за реституиран имот, който след реституцията му не се е ползвал като жилище, а като търговски обект, което също е условие за основателността на едно искане за възлагане по чл. 288, ал. 3 отм. ГПК. Затова непоставянето на процесния имот в дял на Я. Б. е в съответствие със закона.

Окръжният съд споделя като правилно и законосъбразно становището на първоинстанционния съд за наличие на единствена възможност за извършване на делбата в настоящата хипотеза чрез изнасяне на имота на публична продан по реда на чл. 288, ал. 1 от ГПК /отм./. Съобразил е, че имотът е неподеляем и е невъзможно всеки от съделителите да получи дял в натура, както и че липсват предпоставки за поставянето му в дял на който и да е от тях.

Неоснователно се твърди от жалбоподателя Я. Б. за незаконосъобразност на постановеното от РС решение, в частта с която исканията му за заплащане на подобрения са отхвърлени. Касае се за претенция на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, според която норма всеки съсобственик участва в тежестите на общата вещ съразмерно частта си. Има се предвид в необходимите разноски /тези по запазване на имота, без които би погинал или състоянието би му се влошило/; в обикновените разноски /за текущото поддържане / и др., както и в подобренията, с които се увеличава стойността на имота, без те да са необходими за запазването и съхранението му. Първоинстанционният съд като е съобразил твърденията на Б., видно от молбата на л. 261 от първоинстн.д., че подобренията са извършени през периода от 1993 до 1997 г. и датата на предявяването им – с депозирането на молба пред РС на 18. 5.2009 г., е счел за основателно направеното от останалите съделители възражение за погасяването на искането за тяхното заплащане по давност. Позоваването на давността и основателността й според Окръжният съд прави безпредметно излагането на съображения и обсъждането на доказателствата за тяхното наличие. Както обосновано и законосъобразно е счел РС с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, всички вземания, за който законът не предвижда друг срок се погасяват. Началния момент тече от момента на извършването им, тъй като се касае за претенция на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Доводът в жалбата, че претенцията следва да се квалифицира по чл. 72-74 от ЗС, в която хипотеза давността за заплащането им тече не от извършването, е неоснователен. Тези разпоредби са неприложими в процесния случай, защото се касае до отношения между съсобственици, които отношения изключват фигурата на владелеца, нито са изложени факти в молбата от Я. Б. в тази насока, с която подобренията се претендират.

К. Б., П. Б., Е. П. П. Л. Г. П. и Д. Г. П. са направили искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които са лишени основание чл. 30, ал.3 от ЗС вследствие на твърдяното от тях обстоятелство за получаван наем от Я. Б. за периода от м. юли 1998 г. до м. април, 1999 г. през който е получавал 80 000 лв. неденоминирани или 80 деноминирани лева и от април 1999 г. до 1.1.2005 г. по 80 лв. Районният съд на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е уважил претенциите само за уговорения срок на действие от една година на представения договор за наем между Я. Б. и М. К., а именно от сключването му на 3.1.2004 г. до 3.1.2005 г., съобразявайки и размера на месечния наем от 25 лв. За една година наема възлиза на 300 лв. /12х25/, а 1/5 от него /колкото е частта на всеки от съделителите/ е 60 лв. с изключение на Д. и Л. П., чиито квоти са определени на по 1/10 ид.ч. и съответно частта им възлиза на по 30 лв. Решението според настоящият състав в тази му част също е законосъобразно, постановено в съответствие със събраните доказателства. Възражението, че е недопустимо произнасянето на съда, който не се е съобразил с поискания период е голословно. Също несъстоятелно се сочи, че квалификацията на претенцията им следва да е по чл. 31, ал. 2 от ЗС, чийто предпоставки не се доказват в производството. Съдът е този който вследствие на изложените от страните обстоятелства и исканията, посочват правните основания и РС съобразно тези задължения правилно е квалифицирал искането по чл. 30, ал. 3 от ЗС, отчитайки, твърдението на ищците, че през този период делбения имот не се е владял лично от Я. Б., а е получавал доходи вследствие отдаването му под наем.Ето защо съдът счита за несъстоятелно оплакването в жалбата в тази връзка за нарушение на закона.

Доводът на жабоподателя, че съдът неправилно му е възложил разноските по тройната експертиза също е несъстоятелен. Той е страната, която е направила искането и следователно е лицето дължащо разноските по извършването му. В зависимост от изхода на спора те ще се разпределят съобразно чл. 64 от отм. ГПК към която норма препраща чл. 293а от ГПК/отм./. Районният съд изрично е посочил в мотивите, че поради ненаправено от страните искане за присъждане на сторените деловодни разноски не следва да се произнесе служебно.

Първоинстанционният съд не е осъдил Я. Б. да плати държавна такса съобразно уважения рамер на претенциите по сметки, която съгл. т. 1 от отм. Тарифа № 1 от ЗДТ възлизат на 40 лв. Затова ОС го осъжда за нейното заплащане, както и за заплащането на 20 лв. по подадената от него жалба срещу решението в тази му част.

По тези съображения съдът потвърждава атакуваното решение.

Водим от изложеното и на основание чл. 208, ал. 1 ГПК/отм/, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3692 от 22.7.2010 г., постановено по Г.д. № 363 по описа за 2004 г. на Районен съд-Р., в обжалваната част с която делбеният имот е изнесен на публична продан, отхвърлени са като неоснователни исканията по сметки на Я. П. Б. с правно основание чл. 286, ал. 1 от ГПК/отм./ и претенцията за възлагане на имота, както и в частта с която Я. П. Б. е осъден да плати на К. П. Б., П. П. Б., Е. П. П., Я. П. Б., Л. Г. П. и Д. Г. П. обезщетения за събрани доходи, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исканията 18.5.2009 г. за ползуване на имота до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Я. П. Б. да заплати държавна такса в размер на 60 лв. по сметка на БОС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: