Р Е Ш Е Н И Е
№ 946/26.5.2022г.
гр. Пловдив, 26.05.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 588 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от А.М.И., с ЕГН **********,***, чрез адв.Н.,***, против Решение № 150/17.01.2022г., постановено по АНД № 6817/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е
потвърден Електронен фиш серия К № 4384474 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А.М.И.
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Иска
се отмяна на електронния фиш. Не се излагат никакви пороци на оспореното
съдебно решени. Твърди се, че електронния фиш е незаконосъобразен и неправилен.
Сочи се нарушение на чл.57, т.10 от ЗАНН. Според жалбоподателя снимката от
12.12.2020 г. не съответства на отразените в протокола данни за номер на
статично изображение, което е грубо процесуално нарушение. Твърди, че
представената по делото снимка неможе да се обвърже с деня на осъществения
контрол, нито с мястото на което се твърди, че е разположено АТСС-то. Твърди,
че няма как представената снимка да е направена на 24.12.2020г. Излагат се
доводи, за липса на реквизити в Протокола, както и че в него е отразена посока
"изток-запад" към посока "запад-изток" и в този смисъл
твърди, че не става ясно в коя посока е контролиран потока от движещи се автомобили. На следващо
място изтъква, че не е заснето разположението на техническото средство в
нарушение на чл.10 ал.3 от Наредбата, водещо до опорочаване на процедурата.
Иска се отмяна на електронния фиш. Претендира присъждане на разноски по делото
за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, в писмено становище чрез
процесуалния представител ст.юриск. Белова оспорва касационната жалба.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуално
уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение до размера на минимално предвиденото по Наредба №1 от 2004г.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на РС
- Пловдив, като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 150 от 17.01.2022 г.,
постановено по АНД № 6817/2021г., Пловдивският
районен съд е потвърдил електронен фиш серия К № 4384474 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив,
с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора А.М.И. е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
За
да постанови този резултат, Районен
съд - Пловдив е приел, че електронния фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4
от ЗДвП, а нарушението е конкретизирано, ясно и точно описано, и правилно е
квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Районен съд е
приел за безспорно, че И. не е изпълнил задължението си, на процесното място и
време да управлява конкретното МПС с не повече от 50 км/ч, като скоростта на
движение на МПС е била превишена с 31 км/ч. Изложил е, че правилно е приложена
и санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и правилно е наложена глоба
във фиксиран размер от 400 лв., който размер не подлежи на ревизиране от съда.
По отношение на автоматизираното
устройство, с което е установено и заснето нарушението, съдът е приел, че е от
одобрен тип, като се е позовал на приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, както и на Протокол №
65-С-ИСИС/28.09.2020г. В мотивите си съдът в коментирал и съставеният протокол
по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и въз основа на него е направил
извод, че нарушението съответства по време и място на работата на мобилната
система.
Решението
е правилно.
Настоящият
съд споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание
чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.
В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността
на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.
По
отношение на изложените в касационната жалба възражения, за непосочването в ЕФ
дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, следва да се отбележи,
че в действителност ЕФ не съдържа тази информация, но не е налице съществено
нарушение, доколкото касаторът е упражнил надлежно правото си на защита.
Неоснователно
е и възражението, че номера на снимката не съответства на отразените данни в
Протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, тъй като снимката е с номер попадащ между
номера на първото статично изображение 0418703 и номера на последното статично
изображение 0419727, като само не е ясна последната цифра, но дори и да е от 1
до 9 пак попада в обхвата на първо и последно статично изображение отразено в
протокола.
Напълно
несъстоятелно е възражението, че няма как снимката по делото да се обвърже с
денят на осъществения контрол и с мястото за което се твърди, че е било разположено
АТСС. Напротив, както е посочил районният съд, нарушението съответства по време и място на работата на
мобилната система и посоката на движение. Изложеното се установява от
съвпадението на данните на снимката и на приложеният протокол за използване на
АТСС. Несъстоятелно е и възражението, че няма как представената снимка да е
направена на 24.12.2020 г., тъй като нито в ЕФ нито в протокола е посочено, че
снимката е направена на тази дата. Напротив снимката е направена на
12.12.2020г.
По отношение на непопълването в Протокола
за използване на АТСС на графата за метрологичната проверка, съдът намира този
пропуск за несъществен, доколкото както е отбелязал и районен съд по делото е
представен Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.
на БИМ, според който техническото средство, с което е установено процесното
нарушение е в съответствие с одобрения тип, а съгласно приложеното
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 срокът на валидност е до 07.09.2027г.
На следващо място е необходимо да се
отбележи, че посоката на движение е ясна и не буди никакво съмнение. И в
протокола и в процесния ЕФ е посочена "запад към изток".
Несъстоятелно е и твърдението на
касатора, че в протокола е отбелязано, че не е заснето разположението на
техническото средство. Напротив в графа "дигитална снимка / само за
временно монтирани АТСС" е отбелязано ръкописно "ДА" и такава
снимка е представена по преписката. Настоящия съд счита, че дори и да не е
представена снимка на разположението на уреда на мястото на заснемане, съгласно
изискването на чл.10, ал.3 предл. второ от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
този пропуск не е съществен и не води до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание или до съществено нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
В заключение следва да се посочи, че
касаторът не отрича по същество извършването на нарушението, нито пред районен
съд, нито пред настоящата инстанция.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр.
с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150/17.01.2022г., постановено по АНД № 6817/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА А.М.И., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Пловдив, ул."Малина" № 10, да заплати на
Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: