№ 777
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №35/18.02.2024 г. по гр. д. № 158/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил са отхвърлени предявените от Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество - с променено наименование Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество, БУЛСТАТ *********, срещу С. З. Г., ЕГН
**********, и А. Б. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 154,
ал. 1 вр. с чл. 142, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата незаконно
придобито имущество на стойност 106 378.33 лева, съответно: от С. З. Г. на
основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ лек автомобил,
марка Ауди, модел „А 4 Авант“, рег. № ********, рама №
WAUZZZ8E53A290135, двигател № AKE150483, цвят: черен металик, дата на
първоначална регистрация 20.02.2003 г., с пазарна стойност по искова молба
от 4 000 лв.; от С. З. Г. на основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл.
141 ЗПКОНПИ имущество, възлизащо на 22 869.08 лв., от което сумата 16
500 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка БМВ,
модел „530 Д“, рег. № ********, към момента на отчуждаване, сумата 5 000
лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Мерцедес“,
модел „С 320 ЦДИ“, рег. № ******** към момента на отчуждаване, сумата
684.54 лв., представляваща левова равностойност на 350.00 евро - установено
имущество - парични средства от превод чрез системата „Money Gram“ и
1
сумата от 684.54 лв., левова равностойност на 350 евро - установено
имущество, парични средства от превод чрез системата Юнистрийм; от А. Б.
И. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ лек автомобил ,
марка „БМВ“, модел „Х5 Драйв 35 Д“, рег.№ ********, рама
№WBAFF01000L219141, двигател №306D520707045, цвят: бял, дата на
първоначална регистрация 04.06.2009 г., с пазарна стойност по искова молба
от 18 000 лв.; от А. Б. И. на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. с
чл. 141 ЗПКОНПИ имущество, възлизащо на сумата от 61 509.25 лв., от което
сумата 3500 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил ,марка
„Ауди“, модел „А3“, рег.№ ********, към момента на отчуждаване, сумата
2200 лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил , марка БМВ,
модел „523 И“ рег.№ ******** към момента на отчуждаване, сумата 25 000
лв, представляваща пазарна стойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„7 ЕР Реихе“, рег. № ******** към момента на отчуждаване, сумата 30 000
лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил с марка „Ауди“,
модел „А8“, рег.№ ********, към момента на отчуждаване и сумата 809.25
лв., представляваща извършени погасителни вноски по договор за кредит
№CARD -17232779 от 16.08.2019 г.
Посоченото решение е обжалвано от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество, действаща чрез процесуалния си представител,
първоначално изцяло с въззивна жалба от 20.03.2024 г. Във въззивната жалба
се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Поддържа се, че не става ясно какви са мотивите на
първоинстанционния съд да отхвърли исковете, при установено от
счетоводната експертиза несъответствие в размер на 175 976.22 лв. Заявява се,
че липсват конкретни мотиви и остава нясно защо исковете са отхвърлени.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел началото на
фактическото съжителство между ответниците и периода на неговата
продължителност. Изтъква се, че неправилно са кредитирани показанията на
свидетели – роднини на ответниците за даряването им на парични средства.
Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
уважени, като бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред двете
съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемите и ответници в
първоинстанционното производство - С. З. Г. и А. Б. И., действащи чрез
процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба. В
него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност, като се
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
С молба от 12.04.2024 г. въззивникът изрично заявява, че оттегля
частично подадената въззивна жалба срещу решение №35/18.02.2024 г., по
отношение на отнемането в полза на Държавата незаконно придобито
имущество: от С. З. Г. на основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл.
2
141 ЗПКОНПИ имущество, възлизащо на 22 869.08 лв. и от А. Б. И. на
основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ
имущество, възлизащо на сумата от 61 509.25 лв.
С определение от 21.05.2024 г. съдът е прекратил частично на
основание чл. 264, ал. 1 ГПК производството по в. гр. д. № 1332/2024 г. по
описа на Софийски апелативен съд, поради частично оттегляне на въззивната
жалба от въззивника Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество, по отношение на частите от решение №35/18.02.2024 г. по гр. д.
№ 158/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с които са отхвърлени
предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
искове за отнемането в полза на Държавата незаконно придобито имущество:
от С. З. Г. на основание чл. 151 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ
имущество, възлизащо на 22 869.08 лв. и от А. Б. И. на основание чл. 151, във
вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ имущество, възлизащо на
сумата от 61 509.25 лв.
Въззивната жалба в неоттеглената част е допустима, отговаря на
изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
С решение № 4754/15.12.2021 г. на КОНПИ е образувано производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
образувано по повод на установено значително несъответствие в имуществото
на С. З. Г. е ЕГН ********** и свързаните е него лица.
Проверката е започнала по повод уведомление от Специализираната
прокуратура е вх. № УВКПКОНПИ-1535/22.10.2020 г., че лицето С. З. Г. е
ЕГН ********** е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №
178/2020 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр.пр. № 142/2020 г. по описа на СП,
за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за това,
че: За времето на неустановена дата на месец януари 2017 г. до 09.09.2020 г. в
гр. София, гр. Кюстендил и страната е участвал в организирана престъпна
група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - „структурирано трайно сдружение на
повече от три лица, а именно на шест лица с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години“, а именно престъпления по чл. 213а, чл. 214, чл. 252,
чл. 354а от НК, с участници: С. А. И., ЕГН **********; С. С. И., ЕГН
**********; А. Д. В., ЕГН **********; М. А. И., ЕГН **********; С. З. Г.,
ЕГН **********; М. И. К., ЕГН **********, като групата е създадена е
користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК.
Престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ.
Според Комисията от анализа на събраните доказателства за извършени
разходи от С. З. Г. и семейството му, съпоставени с получените приходи е
3
видно, че за проверявания период същите са получили доходи, приходи и
други източници на финансиране в размер на 18 167,20 лв., а са направили
обичайни и извънредни разходи в размер на 72 904,60 лв. Тези данни
формират извода, че нетния доход за периода е отрицателен в размер на 54
737,40 лв. или по-точно, че е налице недостиг на средства дори за извършване
на минималните разходи за издръжка на домакинство. Въпреки това, в
проверявания период ответниците са придобили имущество на обща стойност
от 120 902,59 лв., като при съпоставка между нетния доход и стойността на
придобитото имущество е налице извод за значително несъответствие в
размер на „-175 639,99 лв.“. Посоченото значително несъответствие,
надвишаващо 150 000 лв. е предпоставка за образуване на производство на
основание чл. 113, т. 3 от ЗОНПИ. За ответникът С. З. Г. периода на проверка
е от 24.09.2013 г. до 26.10.2020 г., а за ответницата А. Б. И. периода на
проверка е значително по-малък, от ******** г. до 26.10.2020 г.
Спорно по делото е обстоятелство, дали е налице фактическо
съжителство между ответниците С. З. Г. и А. Б. И. по време на проверявания
период. Видно е от писмо рег.№ 828200-20829/ 05.11.2020 г., прието като
доказателство по делото пред окръжния съд, че двете лица са напускали
пределите на страната, като в два от случаите те са били заедно на 11.01.2019
г. и на 12.01.2019 г. От приетите в първоинстанционното производство
докладни от ОД на МВР-Кюстендил и от данните за семейно положение и
роднински връзки, може да се заключи за периода от 2018 г. до 2022 г.
(четири години), през който период на ответниците са им се родили две деца -
З. С. Г., родена на ******** г. и А. С. Г., родена на ******** г., те са били във
фактическо съжителство на съпружески начала в едно домакинство,
находящо се в гр. ***, кв. “***“, ул.“***“ № *. Понятието фактическо
съжителство е нормативно определено в §1, т.18 от ДР на ЗОНПИ, приложим
по делото, като отношенията между С. З. Г. и А. Б. И. са като на семейство
през посочения период. В тази насока въззивният съд не кредитира
свидетелските показания на разпитаните свидетели в първоинстанционното
производство, които напълно нелогично подкрепят защитната теза на
ответниците, че въпреки ражданията на общите им деца и съвместното
пътуване в чужбина, те са разделени и се виждат инцидентно. Свидетелските
показания в тази връзка са избирателни, хаотични и неверни. Показанията на
всеки един свидетел освен вътрешно противоречиви се намират и в
противоречие с показанията на друг свидетел. Така например, св. Д. Г., която
е сестра на майката З. и леля на С. З. Г. заявява „Знам ли с кой работи, с кой
спи, с кой яде“. Същевременно заявява, че знаела, че работи в строителството
с брат и, както и с баща и. Казва, че ответниците поддържат връзка заради
детето, което ги свързва. Същата макар, че няма непосредствени впечатления
казва, че може да са заедно, но не спят заедно. После размисля и казва, че
живеят заедно, но не знае колко време са живели заедно. Казва, че са живели
заедно, докато се роди детето, но кое дете не уточнява - това, родено през
2018 г. или това родено през 2022 г. И до кога са живели заедно - до 2017 г.,
4
2018 г. или 2022 г. не може да посочи. Впечатление прави обстоятелството, че
дори майката на ответника не дава верни показания относно броя на децата на
сина и С. З. Г. и А. Б. И..
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че към
датата на започване на проверката С. З. Г. има налично недвижимо
имущество: жилище РЗП: 80 кв.м /м. РЗП Мазе: 20 кв.м /м. РЗП Обект: 40
кв.м / м. РЗП Таван: 20 кв.м/. Адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *. Имотът е
придобит на 18.12.2009 г. /преди проверявания период/ с нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 112, том 16 от 18.12.2009 г., поради
което не подлежи на отнемане в полза на държавата, като придобит извън
проверявания период. Наред с това имущество е установено, че през
проверявания период С. З. Г. и свързаното с него лице А. Б. И. са придобили
моторни превозни средства /МПС/, оценени от в. л. в приетата съдебно-
автотехническата експертиза на обща стойност към датата на придобИ.е от
112 902 лв., съответно: За С. З. Г. - лек автомобил, марка: БМВ, модел „530
Д“, per. № ********, придобит с договор за покупко продажба на 25.02.2014
г., отчужден на 03.10.2014 г.; лек автомобил, марка Ауди, модел „А 4
Авант“, per. № ********, придобит с договор за покупко продажба на
27.07.2017 г., наличен в края на проверявания период и лек автомобил,
марка Мерцедес, модел „С 320 ЦДИ“, per. № ********, придобит с договор за
покупко продажба на 12.07.2017 г., отчужден на 27.07.2017 г.; За А. Б. И. -
лек автомобил, марка Ауди, модел „А 3“, per. № ********, придобит с
договор за покупко продажба на 08.02.2019 г., отчужден на 21.11.2019 г.; лек
автомобил, марка БМВ, модел „523 И“, per. № ********, придобит с договор
за покупко продажба на 22.01.2020 г., отчужден на 14.07.2020 г.; лек
автомобил, марка: БМВ, модел: „Х5 Хдрайв 35Д“, per. № ********,
придобит с договор за покупко продажба на 13.07.2020 г., наличен в края
на проверявания период; лек автомобил, марка: БМВ, модел: „7 ЕР Реихе“,
per. № ********, придобит с договор за покупко продажба на 04.03.2020 г.,
отчужден на 30.07.2020 г. и лек автомобил, марка: Ауди, модел: „А 8“, per. №
********, придобит с договор за покупко продажба на 28.03.2019 г.,
отчужден на 04.03.2020 г.
През проверявания период са констатирани и парични средства в общ
размер от 9 302,59 лв., депозирани по банкови сметки на ответниците, които
не са налични в края на проверявания период.
Видно е от ревизионен акт № Р- 22001019004325-091-001/26.03.2020 г.,
издаден от НАП относно С. З. Г., че от 2013 г. до 2018 г. вкл., за 5 г. период от
време същият не е подавал декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. За този период
обаче органите по приходите са установени превишаване на разходите на
лицето спрямо неговите приходи, както следва: за 2013 г.- 6 000 лв., за 2014
г.- 14 396,94 лв., за 2015 г. - 6 188,99 лв., за 2016 г.-1 000 лв., за 2017 г.-7 700
лв. и за 2018 г. - 10 485 лв. Върху посочените суми е начислен с ревизионния
акт дължим данък, съгласно разпоредбите на ДОПК.
5
Първоинстанционният съд е приел, като обективна и неоспорена от
страните автотехническа експертиза, изготвена от в. л. И. Н., с която е
определена пазарната стойност на придобитите през проверявания период от
ответниците автомобили, към момента на придобИ.ето им и към момента на
изготвяне на заключението.
В първоинстанционното производство е приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Н. С. С.. Според тази експертиза
несъответствието между нетния доход и имуществото на С. З. Г. и А. Б. И. е в
размер от 175 976,22 лв. Това несъответствие е формирано от в. л., при
установените приходи и доходи на ответниците в размер на 18 167,20 лв., в
които са включени получените банкови кредити и обезщетения, съответно са
приспаднати обичайни и извънредни разходи в размер от 71 938,83 лв., от
които обичайни разходи за издръжка по данни на НСИ в размер от 60 834,86
лв. и извънредно извършените разходи за задгранични пътувания, вноски за
погасяване на кредити и платени данъци за автомобили, както и стойността на
придобитото имущество през проверявания период (пари и пътни превозни
средства) на стойност 122 204,59 лв. При отчитане на направените дарения в
размер на общо 108 300 лв. от роднини в полза на ответниците, за които са
събрани съответни свидетелски показания, то според вещото лице сумата на
несъответствието е определена на 67 676.22 лв.
Въззивният съд не е кредитира приетата по делото от окръжния съд
съдебно-счетоводна експертиза в частта, в която е определен размерът на
значителното несъответствие, доколкото е взето е предвид имущество, което
не е налично в края на проверявания период. Това разрешение не
кореспондира с прието в Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело
№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
В първоинстанционното производство са събрани свидетелски
показания от следните свидетели:
Свидетелят А. В., който няма роднински връзки с ответниците и работи
в строителство, в сферата на тенекеджийски и покривни услуги. Той заявява,
че дейността си осъществява в организирана група от 5 човека, като
ответника С. работи с тях от повече от 10 години. За извършване на работата
сключват частни договори, от възнагражденията по които са заплащани на С.
около 1000 лева месечно. Във връзка с тази дейност била извършена ревизия и
след като било доказано, че С. е получавал доходи, за което не са плащани
данъци, им били наложени глоби за недекларирани доходи. Знае, че в същия
период С. бил подпомаган от негови близки - негова майка З., неговият вуйчо
Е. Т. Г. и неговата леля Д..
Свидетелят М. Т., който е съсед на родителите на А. И.. Същият
заявява, че познава нейните родители и ответниците. Според него те не
живеят във фактическо съжителство, тъй като А. живее със своите родители,
ответникът я посещава от време на време, когато взима и детето си.
Свидетелят заявява, че поС.но живее на адреса, и отрича да му е известно, че
6
А. е пътувала с ответника.
Свидетелят Е. Т. Г., който е вуйчо на ответника С. Г.. Този свидетел
заявява, че неговият баща - дядо на С., работел активно в сферата на
строителството, дълги години в гр.Видин, печелейки много добре. По -
голямата част от доходите си предоставял на С., на който помагал и вуйчото
Е. Г. с парични средства. При раждането на детето на С. дядото му
предоставил сума 7000 лв. или 10000 лв. През 2019 г. дядото изтеглил кредит
от ДСК - сумата също била предоставена на С.. От навършване на пълнолетие
до момента самият свидетел бил предоставил на С. около 33 000.00 лв.
Познава ответницата А., майката на неговото дете, виждал ги е заедно чат
пат.Свидетелят разказва за себе си, че като строител е бил ангажиран в
Банско и Видин, печелил е добре и категоричен в сумата, която е предоставил
на С. около 33 000.00 лв., давана на части по 5000.00 лв, 4 000.00 лв, 3 000.00
лв, 2000.00 лв.
Свидетелката Д. Т. Г., която е леля на ответника С. Г.. Същата заявява,
че неговият вуйчо и неговият дядо били силно привързани към С., като
единствено дете на З.. Всички, които работили много подпомагали финансово
С. и неговата самотна майка. Свидетелката разказва за себе си, че била
предоставила на С. в дарение различни суми, когато той потърси пари, до
хиляда, две хиляди и три хиляди лева. До 2020 г. свидетелката предоставила
на С. около 10 000 -15 000 лв. Свидетелката разказва за собствената си
трудова заетост и по точно търговска дейност, без трудов договор, свързана с
покупко - продажба на стоки, внос от Турция. Свидетелката знание, че С.
работи в строителството. Връзката му с А. описва, като свързана главно с
отглеждане на детето им, което живее с майката, която полага непосредствени
грижи по отглеждането му. Свидетелката изказва предположение, че до
раждането на детето двамата са живеели заедно.
Свидетелката З. Г., която е майката на С. Г.. Същата заявява, че като за
единствено дете, в издръжката на С. е участвала тя и сериозно е била
подпомагана от своя баща и други роднини. Нейният баща работел като
строител, активно ангажиран повече от 30 години, като през същото време е
помагал на своя внук. Два пъти изтеглил заем - около 15 000 лв., които
предоставил на внука си. Самата тя му била подарила 10 000 лв. при
раждането на З., помагала му в строителство на къщата. Нейният брат бил
предоставил на С. около 30 000 до 40 000 лв. Свидетелката декларира пред
съда, че работи в строителството, чистач на прозорци, стъкла, по обекти, с
месечен доход от около 1700 лева.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Според § 5, т. 2 от Закона за отнемане незаконно придобито имущество
/ЗОНПИ/ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.)
7
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се
довършват по реда на този закон. Ето защо за разглеждането на съдебното
производство са относими именно разпоредбите на ЗОНПИ.
Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е
установен законен източник на доходи), което е налично към датата на
проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“
по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Наличието на имущество с
неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към
неговото отнемане. Преди това е необходимо да се установи наличието на
значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително
несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c
най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите)
над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато
такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите
на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези
доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е
така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобИ.е на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишаване, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В този
смисъл е актуалната съдебна практика на ВКС и възприето разбиране в ТР от
18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ и
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период. При съобразяване на
цитираното тълкувателно решение и доказаното налично имущество към края
на проверявания период – два леки автомобила на обща стойност 22 000 лева,
въззивният съд заключава, че установеното несъответствие в разглеждания
случай е под 150 000 лева, т. е. няма „значителното несъответствие“. Точната
сума се формира при съобразяване на нетния доход на ответниците в размер
на в размер на 18 167,20 лв., който е безспорен, налице е спор за дарени
допълнителни средства от роднини, чиято стойност не се включва в
посочената сума. В случая ако приемем, че обичайни и извънредни разходи
8
на ответниците за проверявания период са в размер от 71 938,83 лв., както и
твърди Комисията, към която сума се прибави стойността на наличното в
края на периода имущество от 22 000 лв. и се извади нетния доход (18 167,20
лв.) излива, че несъответствието е – 75 777,63 лв. Това показва, че липсва т.
нар. „значително несъответствие“, тъй като превишаването стойността на
имуществото в края на проверявания период над общата стойност на нетния
доход, дори и по твърдения на КОНПИ, е значително под 150 000 лв. Тъй като
такова несъответствие липсва, на проверка от съда не следва да се подлагат
обстоятелствата - какви са доходите на проверяваните лица за изследвания
период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на
придобитото имущество или не.
Все пак за по-голяма яснота въззивният съд следва да посочи, че при
съвкупния анализ на събраните доказателства в производството, следва се
приеме за доказано, че в резултат на упражняваната от ответника С. Г.
трудова дейност през проверявания период, същият е реализирал доход в
размер на около 1000 лева месечно (общо около 80 000 лева за периода на
проверка). Събраните в тази насока свидетелски показания, дадени
включително и от свидетел без роднински връзки с ответниците - А. В.,
настоящият съдебен състав не намира основания, за да не кредитира. В тази
част свидетелските показания, които преценени по реда на чл. 172 ГПК,
въпреки възможната заинтересованост на повечето свидетели, са
последователни и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Безспорно е, че доходите от упражняваната трудова дейност,
които според съдебния състав са възлизали средно около 1 000 лева месечно,
не са декларирани за целите на данъчното облагане и за тях ответникът не е
заплатил съответните данъчни задължения. Съгласно съдебната практика,
която въззивният съд споделя, обективирана например в решение №
97/18.05.2018 г. по гр.д. №3224/2017 г. на ВКС, IV г. о., в обхвата на дохода
по смисъла на §1, т. 4 ДР на ЗОНПИ, следва да се включат и средствата,
получени от извършване на стопанска дейност в т. нар. „сива икономика“,
като санкциите, свързани е неизпълнение на задължения относно деклариране
на същите, не влияят върху тази им характеристика. Поради изложените
съображения въззивният съд намира, че сумата в общ размер на поне 80 000
лева, реализирана от трудова дейност на С. Г. през проверявания предиод,
представляват приход, който следва да се отчете наред с всички получени от
ответниците други доходи.
От всичко гореизложено следва, че оплакванията за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, релевирани във
въззивна жалба, са несъстоятелни. При така приетите за изяснени
правнорелевантни обстоятелства и изложените правни съображения и
настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че
предявеното искане от Комисията е изцяло неоснователно.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
9
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а в обжалваната
част решението да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивникът КОНПИ следва да
внесе дължимата за производството държавна такса с оглед изхода от делото
на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №35/18.02.2024 г., постановено по гр. д. №
158/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, в обжалваната част от
Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество - с променено наименование Комисия за отнемане на
незаконно придобито имущество, с която са отхвърлени предявените срещу
С. З. Г., ЕГН **********, и А. Б. И., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 154, ал. 1 вр. с чл. 142, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на
Държавата незаконно придобито имущество съответно: от С. З. Г. на
основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ лек автомобил,
марка Ауди, модел „А 4 Авант“, рег. № ********, рама №
WAUZZZ8E53A290135, двигател № AKE150483, цвят: черен металик, дата на
първоначална регистрация 20.02.2003 г., с пазарна стойност по искова молба
от 4 000 лв.; от А. Б. И. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 141
ЗПКОНПИ лек автомобил , марка „БМВ“, модел „Х5 Драйв 35 Д“, рег.№
********, рама №WBAFF01000L219141, двигател №306D520707045, цвят:
бял, дата на първоначална регистрация 04.06.2009 г., с пазарна стойност по
искова молба от 18 000 лв. В останалата част решението на Окръжен съд –
Кюстендил е влязло в сила.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК:*********, да заплати на С. З. Г., ЕГН **********, и А. Б.
И., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляващи сторени разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК:*********, да заплати по сметката на Апелативен съд –
София държавна такса за въззивно производство в размер на 440 лева на
основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
10
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11