Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 15. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на шести юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 293 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 150
от СК.
Настоящото гражданско дело е
образувано по искова молба от Д.А. ***, като
майка и законен представител на малолетното дете ***, против К.М.Б. ***. В
молбата се твърди, че с решение по гр. дело № ***/ 2016 год. по описа на П.ския
районен съд ответникът е бил осъден да заплаща на детето си *** месечна издръжка в размер на 150 лв. Твърди
се, че ответникът не подпомага майката при отглеждането на детето, като
дължимата се издръжка се събира принудително по изп. дело № ***/ 2016 год. по
описа на СИС. Твърди се, че през изминалия период от време нуждата от парични
средства за облекло, храна, медикаменти и пособия на детето е нараснала
значително. В заключение ищцата моли съда да осъди ответника да заплаща на
детето ***ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. вместо заплащаните
понастоящем 150 лв., считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответникът К.М.Б. ***, чрез назначения му от съда
особен представител, ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че
детето ***, ЕГН **********, е родено от майка Д.А. П., ЕГН **********, и баща К.М.Б., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с
влязло в сила решение № *** от *** год., постановено по гр. дело № ***/ 2016 год. по описа на П.ския
районен съд, упражняването на родителските права върху детето *** е било
предоставено на майката Д.А. П., а бащата К.М.Б. е бил осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 150
лв. месечно, считано от 20. 06. 2016 год.
Спорен остава въпросът
относно това изменили ли са се условията, при които е определена посочената
издръжка, и ако да, увеличили ли са се възможностите на ответника да дава по-
висока издръжка на детето, както и каква част от необходимата издръжка следва
да поеме всеки от един от родителите.
Съдът съобрази следните
обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 150
от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена или прекратена. В конкретния случай така визираната предпоставка е
налице: от момента на определянето на предходния размер на издръжката до
настоящия момент е изминал период от повече от четири години, през който е
настъпила промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на
дължимата издръжка и обуславящи нейното изменяване, а именно увеличили са се
нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия. Настъпила е съществена промяна
и в размера на минималната за страната работна заплата, на основата на която се
определя и минималният размер на дължимата се на непълнолетните деца издръжка /срв. чл. 142 ал. 2 от СК/.
От приложените по делото
справки, изготвени от ТД на НАП гр. ***, офис П., се установява, че последното
трудово правоотношение на ответника К.М.Б. е с работодател „***“ ООД ***, както
и че ответникът е декларирал правото на собственост върху недвижим имот /***/ в
гр. П..
От обясненията на
ненавършилото пълнолетие дете *** в съдебно заседание по реда на чл. 15 ал. 1
от Закона за закрила на детето и от изготвения от Д.„С.П.“ гр. П. социален
доклад се установява, че ответникът изцяло се е дезинтересирал от отглеждането
и възпитанието на своята дъщеря.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето А., което е на 13 години,
следва да се определи на 400 лв. От тази сума бащата К.М.Б. следва да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 220 лв., като останалата част от издръжката
следва да се поеме от майката Д.А. П., на която е предоставено упражняването на
родителските права и която полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. При определяне размера на дължимата се издръжка съдът
съобрази възрастта на детето и неговите потребности, както и обстоятелството,
че ответникът е сравнително млад човек в трудоспособна възраст, който би могъл
да реализира доходи поне в размер на установената за страната минимална работна
заплата, а от друга страна няма задължения към други ненавършили пълнолетие
лица. Така определеният размер на издръжката се дължи от ответника, считано от 20.
01. 2020 год., датата на подаване на исковата молба, като издръжката се дължи
до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. За разликата до претендираните
300 лв. предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта
досежно издръжката.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
деловодни разноски в размер на 140 лв. съобразно уважената част от иска. Отделно от
това на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския
районен съд държавна такса в размер на 100, 80 лв. и направените разноски за назначаване
на особен представител на 100 лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК
определената с решение по гр. дело № ***/ 2016 год. по описа на П.ския районен
съд издръжка, като ОСЪЖДА К.М.Б. ***,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете ***, ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д.А. П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 220 лв. вместо заплащаните
досега 150 лв., считано от 20. 01. 2020 год. до настъпване на причини и условия
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като за разликата до 300 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта досежно издръжката.
ОСЪЖДА К.М.Б. ***, ЕГН **********,
да заплати на малолетното си дете ***, ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д.А. П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 140 лв.
ОСЪЖДА К.М.Б. ***, ЕГН **********, да
заплати по сметка на П.ския районен съд държавна такса в размер на 100, 80 лв.
и разноски за назначаване на особен представител в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: