Р Е Ш Е Н И Е
№260206/26.4.2021г. 26.04.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На девети април две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 289 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се претендира да бъде
прието за установено по отношение на ответника Й.Н.Г., че дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***
г. на ЯРС, а именно – 20754, 48 лв. – главница и 2297,02 лв. – обезщетение за
забава, както и законната лихва, както и евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 20754, 48 лв.,
представляваща непогасена падежирала главница и сумата от
2297, 02 лв. –обезщетение за забава, в едно със законната лихва от
датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че на 18.03.2015
год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за
потребителски паричен кредит , при спазване разпоредбите на ЗЗП и на основание
ОУ на праводателя на ищеца които били неразделна част от договора, като с
подписването му кредитополучателя удостоверил, че му е връчен целия обем
преддоговорна информация, както и ОУ. С подписването на договора кредиторът
предоставил на ответника в качеството и на кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 30 000,00 лв.,която сума била преведена по банковата
сметка на ответницата на 18.03.2015 г. Общия размер на кредита възлизал на 51
108,93 лв. която сума включвала освен чистата стойност на кредита от
30 000,00 лв.,900,00 лв. такса за разглеждане на кредита,застрахователна
премия в размер на 2901,60 лв.,като застрахователното покритие било прекратено
автоматично,като от 14.06.2018 г. по задължението не били начислявани месечни
застрахователни премии и договорна лихва в размер на 17 307,60 лв.
Кредитополучателката се задължила да я върне на 120 анюитетни вноски в размер на 425,91 лв.,като първата погасителна вноска била
дължима на 14.04.2015 г. и последната с краен падеж 14.03.2025 год. На осн. чл.
13,ал.2,б.“а“ ОУ, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 02.05.2019 год.
Уведомление за предсрочната изискуемост било изпратено до длъжника чрез ЧСИ И.
Х. и било връчено на длъжника,чрез залепване на 02.05.2019 год. С оглед забава
в плащанията от страна на длъжника същия дължал и обезщетение за забава в
размер на годишна законна лихва,разделена на 360 дни,за всеки ден върху
просрочената дължима главница. С оглед на това на длъжника било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на 2 297,02 лв. за периода 02.05.2019 г. до
31.08.2019 г. Сумата която била погасена от кредитополучателя била в размер на
14 418,41 лв.,с която били погасени възнаградителна лихва в размер на
7 401,12 лв.,главница в размер на 6098,00 лв.,застрахователна премия в
размер на 918,84 лв. и лихва за забава в размер на 0,45 лв.
На 19.09.2018 год. бил подписан Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016
год., по силата на което ищецът придобил
вземането по процесния кредит срещу ответника. Уведомлението за цесия,в едно с
уведомлението за предсрочна изискуемост било изпратено двукратно до
ответницата,веднъж чрез Български пощи с известие за доставяне,което се върнало
в цялост с отбелязване,че получателя отсъства на адреса и чрез ЧСИ И. Х. която
било връчено на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК,чрез залепване на
уведомление на 02.05.2019 г. Към настоящата искова молба се представя отново
уведомление за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост за връчване
на ответника с препис от исковата молба.
В условията на евентуалност ищецът предявява против
ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете,
както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на ответницата особен
представел оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се,че цесията и
уведомлението за предсрочна изискуемост не са връчени на длъжника и поради това
ищцовото дружество няма качеството на кредитор на ответника, за което се
излагат съображения. Освен това договорът за кредит бил телеграмен и
представлявал възпроизвеждане на ОУ,като текстът бил написан с шрифт по-малък
от 12. Абсолютно неравноправна,в нарушение на ЗПК и нищожна от гледна точка на
морала и чл.143-148 ЗПК се явявал чл.6 касаещ лихви,такси и комисионни,както и
методиката за изчисляване на променливия лихвен процент и референтния лихвен
процент от договора. Твърди се,че погасителния план бил напълно формален,като
част от текстовете били с шрифт който можел да се прочете само с лупа,като се
развиват подробни съображения затова. Твърди се,че същото било и в съдържанието
на чл.12,чл.9,чл.10 и чл.11,като същите били недействителни поради противоречие
с разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, чл. 11,ал.1 ЗПК,чл.11,ал.1,т.7-12 които
били императивни,като на основание чл.22 ЗПК процесния договор бил
недействителен,като на ищеца следвало да бъде присъдена само чистата стойност
на кредита,без лихви или други разходи по кредита,както в заповедното,така и в
исковото производство.
Претендира се отхвърляне на претенциите.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми.
Т.к. последният е бил уведомена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния
срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за потребителски паричен кредит от 18.03.2015 год., по силата на който
кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД е предал на заемателят по
посочена сметка сумата от 30 000,00 лв., като с договора страните са уговорили
заемът да се погаси на 120 месечни вноски от по 425,91 лв., при годишен лихвен
процент от 9,49 %,при ГПР от 12,23 %, месечна
застрахователна премия в размер на по 24,18 лв.,такса за разглеждане на кредита
в размер на 900,00 лв., както и уговорен общ размер на всички плащания – 51 108,
93 лв. Приложени са и ОУ към договора, приети и неоспорени от заемателя,
погасителен план,декларация за приемане на застраховане, сертификат за
застраховка, ОУ към същите и съгласие за директен дебит.
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер,
по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно
на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични
и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки
отделен месечен договор за цесия. Представен е индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземанията от 19.09.2018 год., по силата на който цедентът е
прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от 20.12.2016 год. портфолио от
необсужвани вземания в период по-дълъг
от 180 дни, описани в приложение 1 към договора. По силата на чл. 3.2
цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл. 99
от ЗЗД, за което цедентът се задължава
да му предостави в 3 – дневен срок писмено пълномощно. Цесията е потвърдена на същата дата.На л.
24/26 в цитираното по-горе Приложение 1 фигурира вземането срещу ответника по
процесния договор за кредит № ***.
Представено е и уговореното в договора пълномощно , по силата
на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 20.12.2016
год., както и пълномощно за прехвърлени с договор от 19.09.2018 год.
Представено
е и уведомителни писма изх.№ *** год. за извършено прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си
относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените
писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит
адрес на заемателя,като е отбелязано,че получателя отсъства. Ищцовото дружество
е изпратило уведомително писмо, в едно с уведомление за извършената цесия, чрез
ЧСИ И. Х., рег. № *** с район на действие ЯОС, на които възложили правомощия по
чл.18, ал.5 Закона за частните съдебни изпълнители, което било върнато като
невръчено и било залепено уведомление по чл.47 ГПК на 02.05.2019 г. От
представения по делото протокол за невръчено съобщение се установява, че адреса
на ответника е посетен три пъти в рамките на един месец, като връчителя събрал
сведение, че адресатът не пребивавал на посочения адрес, като търсеното лице от
месеци я нямало на адреса и той бил необитаем.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че кредиторът е превел
чистата стойност на кредита в размер на 30 000,00 лв. на 18.03.2015 год. По
кредита са погасени изцяло вноските от № 1 до № 34 по погасителния план и част
от договорната лихва от вноска № 35 с падеж 14.02.2018 г. посочени в Таблица № 1 към експертизата с
внесената сума в размер на 14 360,24 лв. Със същата били погасени главница
в размер на 6 098,00 лв., договорна лихва в размер на 7 401, 12 лв.,
застрахователна премия в размер на 822, 12 лв., наказателна лихва за просрочие
в размер на 0, 45 лв. и законна лихва за забава в размер на 38,55 лв. На
10.08.2020 г. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 11.09.2019 г. и след
датата на подаване на исковата молба- 13.01.2020 г. по сметка на „АСВ“ ЕАД било
извършено плащане в размер на 38, 55 лв., с което били погасени лихвата за
забава. Кредитополучателя билизпаднал взабава на 14.02.2018 г., когато на
падежната дата не била погасена вноска № 35 от погасителния план. Определило е
размерът на непогасените суми за посочени периоди, включително обезщетението за
забава.
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
По делото е назначено и изслушано
заключението на СТЕ, вещото лице по която посочва, че при съставянето на
договора за потребителски паричен кредит № *** г., сключен между „ Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София и Й.Н.Г. *** за едно с ОУ за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „
Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София бил използван шрифт в размер на 12
пункта. Вида на шрифта, използван при съставянето на договор за потребителски
кредит № *** г., сключен между „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София и Й.Н.Г.
*** за едно с ОУ за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „ Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София
не бил определен поради липсата на такъв шрифт сред свободно достъпните
компютърни шрифтове. Информация за вида на шрифта не била представена и след
запитване в офиса на банката в гр.Я..
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с
иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответника
са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за потребителски паричен кредит. Получаването
на сумата по уговорения в договора начин се установява от приетата ССЕ,
включително от факта, че ответникът е заплатил част от уговорените вноски.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден договор за цесия от 20.12.2016 год. и последващ такъв от 19.09.2018
год., който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия
по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като
това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се
създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на
задължението му. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че за да се
счита достигнало уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил
дължимата грижа за откриване на длъжника, каквато в процесния случай е налице,
предвид обстоятелството, че пратката е
изпратена на посочения в договора за кредит адрес- Решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601 по
описа за 2014г. на ВКС, както и чрез ЧСИ съгласно правилата на чл. чл.18, ал.5 Закона за частните съдебни изпълнители.
На
следващо място, според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2
т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и
момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в
хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто
е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235
ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид
като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право. Характер на такова
съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със
самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и
адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към
исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е
уведомен за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис
от исковата молба са връчени на особения представител на ответника в хода на процеса. Допустимо е по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/
да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник.
В случая връчването на
уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения
представител на ответника е произвело материалноправно действие, поради
особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на
чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. - че
връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Без
значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е.
дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката
на ЯОС, обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д. №270 /
2017 г. и др.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че след подаването на заявлението по чл.410 ГПК и след датата на подаване на настоящата искова молба, вещото лице по ССЕ
установило, че по сметка на ищеца било извършено плащане в размер на 38,55 лв.,
което говори, че длъжника е наясно за новия си кредитор, като в тази насока
настоящия съдебен състав счита за неоснователни възраженията на ответника, чрез
назначения му от съда особен представител, че цесията не е породила правно
действие и ищеца по делото не бил кредитор на ответника на посочените по- горе
основания.
Настоящия
съдебен състав намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че договора е телеграмен и представлява възпроизвеждане на общите
условия, като текста бил написан с шрифт по-малък от 12, като тези негови
твърдения се опровергават от назначената и неоспорена от страните СТЕ, в която вещото лице дало заключение, че
при съставянето на договора, заедно с ОУ е използван шрифт в размер 12 пункта.
Настоящия
съдебен състав намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че договорът за заем е недействителен на осн. чл. 22
вр. с чл.10 ал.1, и чл.11, ал.1,
т.11 и т.12 ЗПК и следва да се дължи само чистата стойност на
кредита съгласно чл.23 ЗПК.
Процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност,
съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Посочен е общият размер на кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 8 ЗПК , годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК .
В случая е налице и погасителен план. Той е посочен в договора, с точни
дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за
който е с плаваща се лихва, вещото лице изчислило, че за периода 14.04.2015 г.-
01.04.2016 г. същата е 9,49 %, съставена от тримесечен SOFIBOR-0,66% + фиксирана надбавка 8,83 %, като за
периода 01.04.2016 г.- 19.09.2018 г.- 8,973 % тримесечния SOFIBOR – 0,143 % + фиксирана надбавка 8,83 %, като при
анализ установило, че до вноска № 13 с падеж 14.04.2016 г. погасителната вноска
била в размер на 425,91 лв., като след промяната на плаващия пазарен индекс
тримесечния SOFIBOR с повече от 0,25 процентни пункта ГЛП бил
намален и месечната погасителна вноска е намалена в размер на 417, 78 лв. Също
така стойността на възнаградителната лихва , посочена в погасителния план към
договора била изчислена правилно, като промяната на плаващия пазарен индекс
била отразена съобразно условията на договора и ОУ към него.
Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на
друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се
приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
лихва. (В този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ
г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС,
решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС,
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о.,
ВКС и др.).
Към датата на сключване на процесния
договор, договорната лихва по него не надхвърля трикратния размер на законната
лихва, с оглед на което, клаузите, с които последната е уговорена не
противоречат на добрите нрави.
По отношение на претенцията за
дължима въз основа на договора за потребителски кредит такса за разглеждане на
кредита в размер на 900, 00 лева съдът счита, че същата не е нищожна, доколкото
е допустима съобразно чл. 10в от ЗПК.
Що се отнася до
погасителните вноски, чл.11, т.11 ЗПК
предвижда, че договорът за кредит следва да съдържа на разбираем език условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В конкретния договор за кредит се съдържа на ясен и разбираем
език размерът на месечната погасителната вноска; броя на вноските – ;
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; що се отнася до
последователността на разпределение на вноските между неизплатени суми, тя се
изисква когато лихвения процент не е фиксиран, какъвто е настоящия случай, като
последователността на разпределение на вноските между неизплатени суми в тази
насока е спазен.
Отделно от това
съдът счита,че при изследване на процесния договор и погасителен план към него,
безспорно се установява, че същите са подписани от ответника, като няма
възражението на особения представител на ответника в тази насока.
Пред изложеното,
ЯРС приема че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по
повод на процесния договор.
По възражението
на особения представител на ответника относно предсрочната изискуемост.
Съгласно
задължителната съдебна практика- ТР №3/2017 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането по договор за
заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна ,
но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона. Във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на
кредите и уведомяването на кредитора, настоящия съдебен състав приема, че е
обявена преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ
частния съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори
във връзка с гражданскоправните отношения, а по разпореждане на съда- съобщения
и призовки по граждански дела. В настоящия случай връчването на съобщението за
предсрочната изискуемост на длъжника, от представените доказателства е
направено от връчител на ЧСИ по реда на чл.47 ГПК,като е посетил адреса в
рамките на един месец три пъти, както не открило лицето и залепило уведомление.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съобразно чл.47 ГПК, правилото за
посещение в продължение на един месец, не се прилага когато връчителя е събрал
данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Именно
такива данни е събрал връчителя преди да залепи уведомление до адресата, но
въпреки това той не се е явил в канцеларията на ЧСИ да получи книжата. Въпреки,
че в посоченото писмо на ЧСИ за връщане на уведомлението до ищеца, не е
посочено, че не са събрани данни относно местоработата на адресата, настоящия
съдебен състав счита, че това не променя посоченото обстоятелство, с оглед на
това, че от приложените писмени доказателства безспорно се установява, че
последния трудов договор на ответника е от 21.05.2019 г. и същия е прекратен на
01.01.2012 г. и от тогава няма сключени действащи трудови договори.
При настъпване
на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно –
обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на
санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на
основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя
длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за
изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е
забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането
вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото
на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната
лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален
закон не е предвидено друго. Даденото от ВКС решение е, че размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
Видно от Таблица
1 към заключението на ССЕ, месечната погасителна вноска , включва: главница по
договора и договорна възнаградителна лихва.
В заключението е посочено, че с извършените
плащания общо в размер на 14 360,24 лв.,с които са погасени изцяло вноските от
№ 1 до № 34 по погасителен план и част от договорната лихва от вноска № 35 с
падеж 14.02.2018 г. и са погасени: главница- 6 098,00 лв.; договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 7 401,12 лв., застрахователна премия в размер на 822, 12 лв.,
наказателна лихва за просрочие в размер на 0,45 лв. и законна лихва за забава в
размер на 38, 55 лв. След подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 11.09.2019
г. и след подаване на исковата молба -31.01.2020 г. по сметка на ищеца е
извършено плащане в размер на 38, 55 лв., с което са погасени лихви за забава. Претендирана
по делото главница от 20 754, 48 лв.,включва падежиралите вноски,като по делото
липсват доказателства тези суми да са били заплатени от ответницата, поради
което предявения установителен иск по отношение на главницата се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
горецитираното ТР на ВКС, при предсрочна изискуемост по договор за върху
непогасения остатък от главницата се дължи законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В случая
предсрочната изискуемост е настъпила на 14.02.2018г., а претенцията в ИМ е за
присъждане на лихва за забава върху главницата от 20 754, 48 лв., за периода
21.05.2019 г. до 31.08.2019г. Вещото лице изчислило,че за този период размера
на лихвата е 593,86 лв., поради което предявения установителен иск по отношение
на лихвата за забава се явява частично основателен и следва да бъде уважен до
размера изчислен от в.лице, като в разликата над 593,86 лв. до размера 2297, 02
лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен.
В обобщение, съдът намира претенцията за
частично основателна.Размерът на претенциите е безспорно установен от приетата
и неоспорена ССЕ. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира иска за
основателен и доказан,като размера на сумите е посочени в ССЕ , а именно – 20
754, 48 лв. – главница и 593, 86 лв. –
обезщетение за забава.
Предвид уважаване на главния иск, съдът
не дължи произнасяне по заявената евентуална претенция.
Съгласно ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 473, 55 лв.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция,съразмерно на уважената част от
иска,а именно в размер на 2031, 69 лв. –
заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Н.Г.,
ЕГН **********, че дължи на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 20 754, 48 лв.
-главница, представляваща задължение по договор запотребителски кредит № *** г.
и сумата от 593,86 лв. – обезщетение за забава за периода 21.05.2019 год. до 31.08.2019 год., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението – 11.09.2019 г. до окончателното изплащане, като
претенцията за обезщетение за забава за горницата над 593, 86 лв. до пълния
предявен размер от 2297,02 лв., като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й.Н.Г., ЕГН ********** да заплати на «Агенция за събиране на
вземанията»ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, сумата от 473, 55 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 2031, 69 лв. – разноски за настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: