Р
Е Ш Е Н И Е №260111
Гр. София, 29.12.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, IV-ти състав, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията Руневска т. д. № 195 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК.
С определение № 3341 от 17.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2907/2021 г. по описа на САС е прекратено образуваното въззивно производство по частна жалба на ответницата в първоинстанционното производство срещу определение на СОС № 260206 от 04.12.2020 г. по делото и делото е върнато на СОС за отстраняване на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение – несъответствие между изразената в мотивите на решението воля на съда /където е прието, че исковете за плащане на дължимите по договора главница – падежирала и предсрочно изискуема, договорна лихва и наказателна лихва са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло/ и нейното отражение в диспозитива на решението /в който съдът е уважил исковете само за сумата от 42187.80 евро, представляваща редовна падежирала главница, и за сумата от 28827.37 евро, представляваща предсрочно изискуема главница, като изрично е отхвърлил исковете за възнаградителна и наказателна лихва/.
Настоящият съдебен състав намира, че в решението не е допусната горепосочената очевидна фактическа грешка. Волята на съда, формирана в мотивите на решението, е отразена по същия начин и в диспозитива на решението, което се установява при внимателен прочит на диспозитива с вникване в начина на неговото формулиране съобразно правилата на граматиката /и в частност на синтаксиса/ в българския език и логиката на изложението. Неслучайно началото на първото изречение на диспозитива е формулирано като „ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН **********, адрес: ***, м. „У.“ № 1 да плати на „Р./.” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Ц. П. и прокуриста М. П., следните суми:“. Изречението продължава с конкретизиране на всички суми, които ответницата е осъдена да плати на ищеца /вкл. тези за възнаградителна и наказателна лихва/ и между тези суми /по-конкретно между сумата от 28827.37 евро, ведно с обезщетение за забава и сумата от 6231.44 евро, ведно с обезщетение за забава/ като вметнато изречение е включен частичен отхвърлителен диспозитив само досежно акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28827.37 евро за периода от 18.07.2019 г. до 03.12.2019 г. вкл. В случай, че отхвърлителният диспозитив би се отнасял и до сумите за възнаградителна и наказателна лихва, той би бил формулиран от съда не по начина, по който е формулиран, а би бил отделен в отделен абзац и би бил формулиран така: „ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р./.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Ц. П. и прокуриста М. П., срещу И.К.К. с ЕГН **********, адрес: ***, м. „У.“ № 1 обективно съединени искове, както следва: акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28827.37 евро за периода от 18.07.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 03.12.2019 г. /датата, предхождаща датата на изпадане на И.К.К. в забава в изпълнението на задължението за плащане на сумата на предсрочно изискуемата главница/ вкл.; исковете за плащане на сумата от 6231.44 евро /шест хиляди двеста тридесет и едно евро и четиридесет и четири евроцента/, представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, за периода от 05.08.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019 г., до окончателното плащане; исковете за плащане на сумата от 12372.43 евро /дванадесет хиляди триста седемдесет и две евро и четиридесет и три евроцента/, представляваща наказателна лихва, дължима по договор банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, за периода от 18.07.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019 г., до окончателното плащане.“
Изхождайки именно от такива съображения, съдът е оставил без уважение молбата на ответницата за изменение на решението в частта за разноските /и не е счел, че следва служебно да приложи процедурата по чл. 247 ГПК/, като в определението по чл. 248 ГПК също е посочено, че съдът е отхвърлил единствено, при това частично, акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28827.37 евро – за периода от 18.07.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 03.12.2019 г. вкл. /датата, предхождаща датата на изпадане на И.К.К. в забава в изпълнението на задължението за плащане на сумата на главницата от 28827.37 евро/.
Безспорно обаче диспозитивът на решението е формулиран по такъв начин, че тълкуването и правилното възприемане на отразената в него воля на съда предполага познания в областта на граматиката на българския език, по-задълбочени от обичайните. Поради това този начин на формулиране на диспозитива затруднява адресатите на решението във възприемането на действителната воля на съда. В този смисъл са налице по-скоро основания за тълкуване на решението, а не за неговото поправяне. Но доколкото тълкуване по почин на съда не е допустимо, а искане от страните по делото в такава насока не е правено, същевременно са дадени от САС указания, обвързващи настоящия състав, то единствената процедура, в рамките на която е възможно и следва да се изясни действителната воля на съда, е тази по поправка на очевидна фактическа грешка.
Това налага допуснатата очевидна фактическа грешка да бъде поправена като отхвърлителната част от диспозитива на решението бъде отделена от останалата /осъдителна/ негова част чрез изписването ѝ в отделен абзац.
С оглед констатиране на допуснатата очевидна фактическа грешка служебно /от въззивния съд/ същата следва да бъде отстранена по почин на съда, като не следва да се осъществява процедурата по чл. 247, ал. 2 ГПК и не се налага призоваване на страните в о. с. з.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в решение № 260014 от 14.10.2020 г. по търг. д. №
195/2019 г. по описа на СОС, както
следва:
В диспозитива
на решението частта, находяща се на стр. 5-та от
решението и продължаваща на стр. 6-та от
решението като първи абзац от тази страница, ВМЕСТО
„ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН **********, адрес: ***, м. „У.“ № 1 да плати на „Р./.”
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор Ц. П. и прокуриста М. П., следните суми: сумата от 42187.80
евро /четиридесет и две хиляди сто осемдесет и седем евро и осемдесет
евроцента/, представляваща редовна падежирала главница, дължима по договор банков
кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, формирана от неплатени вноски с
падежи от 05.08.2014 г. до 05.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 18.07.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 28827.37 евро /двадесет и
осем хиляди осемстотин двадесет и седем евро и тридесет и седем евроцента/,
представляваща предсрочно изискуема главница, дължима по договор банков кредит
от 31.05.2006 г. и анекси към него, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 04.12.2019 г. /датата на изпадане на И.К.К. в
забава в изпълнението на задължението за плащане на сумата на предсрочно изискуемата главница/ до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 28827.37 евро за периода
от 18.07.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 03.12.2019 г.
/датата, предхождаща датата на изпадане на И.К.К. в забава в изпълнението на
задължението за плащане на сумата на предсрочно изискуемата главница/ вкл.;
сумата от 6231.44 евро /шест хиляди двеста тридесет и едно евро и четиридесет и
четири евроцента/, представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор
банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, за периода от 05.08.2016 г.
до 17.07.2019 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 18.07.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 12372.43
евро /дванадесет хиляди триста седемдесет и две евро и четиридесет и три
евроцента/, представляваща наказателна лихва, дължима по договор банков кредит
от 31.05.2006 г. и анекси към него, за периода от 18.07.2016 г. до 17.07.2019
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019 г., до окончателното плащане.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА И.К.К. с ЕГН **********, адрес: ***, м. „У.“ №
1 да плати на „Р./.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Ц.П. и прокуриста М.П., следните
суми: сумата от 42187.80 евро /четиридесет и две хиляди сто
осемдесет и седем евро и осемдесет евроцента/, представляваща редовна
падежирала главница, дължима по договор банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси
към него, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.08.2014 г. до 05.07.2019
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019 г., до окончателното плащане;
сумата от 28827.37 евро /двадесет и осем хиляди осемстотин двадесет и
седем евро и тридесет и седем евроцента/, представляваща предсрочно изискуема
главница, дължима по договор банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
04.12.2019 г. /датата на изпадане на И.К.К. в забава в изпълнението на
задължението за плащане на сумата на
предсрочно изискуемата главница/ до окончателното плащане; сумата от 6231.44
евро /шест хиляди двеста тридесет и едно евро и четиридесет и четири
евроцента/, представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор банков
кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, за периода от 05.08.2016 г. до
17.07.2019 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 18.07.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 12372.43
евро /дванадесет хиляди триста седемдесет и две евро и четиридесет и три
евроцента/, представляваща наказателна лихва, дължима по договор банков кредит
от 31.05.2006 г. и анекси към него, за периода от 18.07.2016 г. до 17.07.2019
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 28827.37 евро за периода от
18.07.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 03.12.2019 г. /датата,
предхождаща датата на изпадане на И.К.К. в забава в изпълнението на
задължението за плащане на сумата на предсрочно изискуемата главница/ вкл.“
Настоящото решение е неразделна част от решение № 260014
от 14.10.2020 г. по търг. д. № 195/2019 г. по описа на СОС.
В случай на
влизане в сила на настоящото решение делото да се изпрати на САС за произнасяне
по частната жалба на И.К.К. срещу определение на СОС № 260206 от 04.12.2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: