№ 10939
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110169032 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „........... ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против В. Г.
Б. и Д. Г. Б. за сумата от 4695,53 лева, от която 4108,68 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот,
находящ се в ...... с абонатен №183587, сумата 521,65 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
17.08.2022 г., сумата 53,96 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 07.2019 г. до м.04.2021 г. и сумата 11,24 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 17.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.09.2022 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №48209/2022 г., по описа на
СРС, 71 състав, като сумите се претендират при следните квоти от всеки от ответниците: от
В. Г. Б. 1/2 и Д. Г. Б. -1/2.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите през периода общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30-дневен срок от датата
на публикуване на общите фактури на интернет страницата на продавача.. Твърди, че
ответника е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава
по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците. Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет
страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
1
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение. Поддържат, че не са ползвали услугите на ищеца, както и
услугата дялово разпределение. Твърдят, че спрямо тях ОУ не са влезли в сила. Оспорват
размера на претенциите и сочат, че същите са недоказани. Поддържат, че не е посочен
процентът сградна инсталация, а изравнителните сметки не съдържат минимално
изискуемата информация по ОУ и на чл. 13 от Директива 2006/32 ЕО на ЕП и на Съвета на
ЕС. Сочат, че е пренебрегнат Регламент 2006/2004/ЕО на ЕП, възпроизведен в чл. 68а ЗЗП,
както и разпоредбата на чл. 2, ал.2 ЗЕ. Навеждат доводи за нарушение на Наредба 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването и на Методиката за дялово разпределение. Твърдят, че
подписаният констативен протокол е от лице без представителна власт, както и че
проведеното ОС е взело решение в нарушение на ЗУЕС и ПУРНЕС. Оспорват протокола от
ОС на ЕС, както и че ФДР не е имала право да извършва дялово разпределение. Сочат, че
измервателните уреди не са годни. Оспорва претенциите за лихви. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски за
адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство по представен списък
по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца “...........“ ООД счита исковете за
основателни и доказани
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
2
на ползване.
В настоящия случай от приетия като доказателство по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.01.1988 г. се
установява, че А Н Б. и Г Ц Б. са придобили собствеността върху апартамент №106,
находящ се в ..... Не са представени доказателства за наличие на прехвърляне на
собствеността след този период, поради което може да се направи извод, че А Н Б. и Г Ц Б.
са били потребители на топлинна енергия в процесния имот. Този извод се подкрепя и от
представени списък на етажните собственици към сключения между дружеството за
топлинна счетоводство и етажната собственост по местонахождението на процесния имот
договор, сред които за абонатен номер 183587 е посочен Г Ц Б., както и това, че партидата
водена при ищеца е на името на А Н Б..
По делото няма доказателства, които да сочат, че собствеността, респ. вещното право
на ползване по отношение на имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна
енергия, принадлежат на настоящите ответници. В случая съдът намира, че ищецът не
установи пълно и главно обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния
топлоснабден имот в посочените квоти, респ. че в тяхна полза е учредено вещно право на
ползване по отношение на имота. Не се установи по делото и наличието на валидно
сключен договор за доставка на топлинна енергия, между топлопреносното предприятие и
ответниците като трето ползващо лице по смисъла на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС. Наличието на облигационна връзка между страните не може да се презюмира само
въз основа на представените и приети по делото доказателства.
Доколкото по делото не се установи, че през процесния период ответниците са били
страна по твърдяното облигационно правоотношение, възникнало от договор за продажба на
топлинна енергия, предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователени и недоказани.
Претенциите на ищеца по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане са акцесорни спрямо главния дълг за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, поради което съдът намира, че следва да следва
да бъдат отхвърлени като неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват на ответниците. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Ответниците претендират присъждане на адвокатски
възнаграждения за заповедното производство в размер на по 450,00 лева и адвокатски
възнаграждения за настоящото производство в размер на по 900,00 лева за всеки от тях, по
представен списък по чл. 80 ГПК ведно с доказателства за тяхното извършване видно от
приложените договори за правна помощ и съдействие, в които е записано, че договореното
възнаграждение е заплатено в брой, в който случай договорите имат характер на разписка за
извършеното плащане. Ищцовото дружество е направило възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК на размера на претендираните възнаграждения.
Съгласно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г.,
съдът има право да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни
размери на адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът
изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от
процесуалния представител дейност в защита интересите на двамата длъжника и размера на
защитавания интерес, счита че възнаграждение в размер на по 150,00 лева за заповедното
производство и 300,00 лева за исковото производство отразява реалната цена на положения
от процесуалния представител на ответниците труд по делото, депозирайки две идентични
3
възражения по чл. 416 ГПК и един общ отговор на исковата молба и явявайки се в
единственото открито съдебно заседание по делото. С тези аргументи съдът намира
направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..........” ЕАД, ЕИК ....... със седалище и адрес на
управление: ........ против В. Г. Б. ЕГН ********** и Д. Г. Б. ЕГН ********** и двамата с
адрес: ..... ап. 106 искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149
ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 4695,53 лева, от която
4108,68 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот, находящ се в ...... с абонатен №183587, сумата
521,65 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.08.2022 г., сумата 53,96 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м.04.2021 г. и
сумата 11,24 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 17.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 02.09.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. №48209/2022 г., по описа на СРС, 71 състав, като сумите се претендират при
следните квоти: от В. Г. Б. - 1/2 и Д. Г. Б. - 1/2 като неоснователни.
ОСЪЖДА „..........” ЕАД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: ........ да
заплати на В. Г. Б. ЕГН ********** и Д. Г. Б. ЕГН ********** и двамата с адрес: ..... ап.
106 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от тях сумата от по 150,00 лева разноски за
заповедното производство и сумата от по 300,00 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..........” ЕАД – „...........“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4