№ 12657
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110139568 по описа за 2023 година
Предявени са от „ ФИРМА “ ООД срещу Д. И. К. установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит за признаване за
установено на вземането, предмет на заповед № 1859/17.01.23г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.д. № 65782/22г. по
описа на СРС, 69 състав за сумата от 700 лева (седемстотин лева),
представляваща главница по договор за паричен заем № **** от 30.12.2021 г.
, ведно със законна лихва за период от 30.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 154,10лева , представляваща възнаградителна лихва за
периода 30.12.21г.- 30.09.22г. 67,42лева – лихва за забава за период от
01.04.2022 г. до 01.11.2022 г.
Ищецът „ ФИРМА “ ООД твърди, че в качеството си на кредитодател е
предоставил на ответника Д. К. по силата на сключен между тях договор за
потребителски кредит № ****/30.12.21г. сума в размер на 700лева, която
ответникът е поел задължение да връща на девет месечни вноски .
Поддържа, че ответникът е не е изпълнил в цялост задължението за връщане
на заетата сума, поради което счита, че му се дължи и обезщетение за забава.
Ответницата в срока за отговор на исковата молба оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита исковата претенция за
недоказана, като на следващо място се твърди договорът за кредит да е
нищожен поради неравноправни клаузи и прекомерна лихва, както и
начислени допълнителни такси и неустойки, надхвърлящи
законоустановения допустим годишен процент на разходите. Счита, че
1
главницата не е дължима в търсения размер поради извършени
плащания.Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между ищеца като
кредитодател и и ответницата е сключен договор за заем /чрез предаване на
заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да
върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга на падежа.
От приетите по делото писмени доказателства следва, че с Договор за
потребителски кредит № ****/30.12.21г , сключен между ищеца
"ФИРМА“ООД , в качеството му на заемодател, и ответника Д. К. , в
качеството й на заемател, на последната е отпуснат паричен заем в размер на
сумата от 700 лв. Изяснява се от приложения погасителен план , че същата
следвало да бъде върната при надлежно и правилно изпълнение на
задълженията по кредита в размер на 854,10лева, при 7 броя на погасителните
вноски. В договора е посочено, че сумата по кредита се предава на ответника ,
като в заявката за отпускане на кредит като желан начин за получаване на
сума а е посочено „Easy Pay“ . Видно от Част III / разходи по кредита/ т.1 от
договора била уговорена годишна фиксирана лихва, възлизаща на 40,05%.
Крайният срок на договора е 30.09.2022г. В договора са посочени данни за
заемополучателя Д. И. К. – три имена, ЕГН, номер на лична карта и дата на
издаването й, постоянен адрес, мобилен телефонен номер, както и електронна
поща.
От приложено по делото извлечение от „Изипей“ АД, а и не се оспорва
от ответника ,че сумата по кредита е била получена от заемателя.
Предвдив представените от ищеца писмени доказателства към исковата
молба настоящият състав намира, че вземането на ищеца, произтича от
сключен на 30.12.2021 г. с ответника договор за предоставяне на кредит от
разстояние. В случая доколкото се касае за предоставяне на кредит от
разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия закон –
Закона за задълженията и договорите – намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит. В чл. 6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на
този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
2
изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. За да се сключи
процесният договор, следва да са направи искане за кредит, което обективира
желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на
кредитора / www. smilekredit. bg /. На първо място съдът намира, че
представения и приет като доказателство по делото /на хартиен носител като
заверен препис/ договор за кредит с кредитополучател - ответника, чието
авторство не е спорно, има доказателствена стойност. Електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ /чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ/.
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление,
което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/.
Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва –
чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Доказателствената сила на
подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва
с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако
изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но
не му придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от
19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о. Наред с това съдебната
практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017
г., І т. о. на ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална
доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса
на волеизявление.
Ищецът е представил договор за кредит на хартиен носител, което е
прието като писмено доказателство по делото. Съдът намира, че електронното
изявление е направено от ответника, като обстоятелството, че същото е
изпратено от сайт на заямателя https://credirect.bg не променя този извод.
Налице е електронна информация, електронно изявление за установяване на
авторството на документа, следователно налице е електронен подпис
/обикновен електронен подпис, подписан при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ/. По отношение така генерираният електронен документ,
възпроизведен върху хартиен носител и представен в заверен препис по
делото, не е искано представянето му на електронен носител. Поради това
преписът има значението на носител, обективиращ частен документ,
подписан при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните
в документите изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те
3
имат достатъчна доказателствена стойност за установяване на фактите, за
които електронните документи са създадени. Електронното изявление
представлява извънсъдебно признание за неизгодни за страната
обстоятелства, а именно – сключването на договора за предоставяне на кредит
от разстояние между страните със съдържанието и уговорките в представения
договор за потребителски кредит от ищеца.
Съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на
понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно
която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т. е. не
е необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед
представените и приети по делото Договор за потребителски кредит №
461766/19.02.22г., Приложение № 1 към него и ОУ на ищеца, съдържащи
подробна информация относно личните данни на Д. И. К. , в т.ч. три имена,
ЕГН, адреси, номер на лична карта, електронен адрес, телефон, съдът приема,
че процесният договор е бил сключен от ответника, който се е съгласил на
отправеното му предложение от ищеца, предоставяйки му своите лични
данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че "ФИРМА "
ООД, в качеството си на заемодател и доставчик на финансови услуги, е
получил съгласието на заемополучателя Д. И. К. за сключването на договора
от 30.12.2021 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Касае се за информация,
предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.
В случая договорите се считат за сключени не в момента на подписването им
на хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ответника
чрез потвърждение в съответния линк.
С оглед изложеното, съдът намира, че между "ФИРМА“ООД и Д. И. К.
е възникнало облигационно правоотношение, попадащо в приложното поле
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит /доколкото ответникът е
физическо лице с качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗПК, а ищецът - на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПК/, и
сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът, в качеството си на заемодател,
е изпълнил основното си задължение към ответника, в качеството му на
заемополучател, като му е предоставил заемната сума, предмет на процесния
Договор за потребителски кредит в размер от 700 лв.
Ето защо, за ответника е възникнало насрещното задължение да върне
заетата сума в претендирания размер, заедно с договорна /възнаградителна
лихва/. Следва да се отбележи, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е настъпил крайният срок на договора и
всички вноски са падежирали.
По отношение на възнаградителната лихва, от страна на ответника са
наведени възражения за противоречие на уговореният годишен лихвен
процент с добрите нрави. Съдът намира възражението за неоснователно.
4
Преценката дали дадена клауза за уговаряне на възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави следва да се извърши с оглед
момента на сключване на договора и да е комплексна – като се съобразят
всички параметри на договора, вкл. срокът за връщане на заетата сума,
наличието на обезпечение, степента на поетия риск, размера на
добросъвестно очакваната печалба и разходите, които всяка страна се налага
да извърши. Именно по тази причина и с действащата нормативна уредба /чл.
19, ал. 4 ЗПК/ е предвидено ограничение в годишния процент на разходите по
потребителски кредити, но липсва нарочна норма за определяне в абсолютен
размер на максималния размер само на възнаградителната лихва. Съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на МС на РБ . Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Именно общите разходи,
цялата финансова тежест, която потребителят понася за целия срок на
договора на годишна база, преценена при съобразяване общите положения,
приети за релевантни с Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, следва да е в
рамките на приетия от законодателя максимален размер. По този начин и
възнаградителната лихва, макар и неограничена в абсолютен размер сама по
себе си, бидейки част от компонентите на ГПР, следва да е в размер, който да
не води до ГПР над петкратния размер на законната лихва. В случая в
договора е посочен ГПР – 48,25 %. Следователно възнаградителната лихва с
годишен лихвен процент 40,05 % в случая като разход за потребителя по
конкретния потребителски кредит не води до надвишаване на ГПР над
петкратния размер на законната лихва. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с невисока стойност,
отпуснат в рамките на ден /т.нар. бърз кредит/, но за сравнително дълъг
период от време, отпуснат е от небанкова финансова институция и поради
това е високорисков за кредитора. В този смисъл рискът следва да бъде
отчетен чрез заплащане на по – високо възнаграждение /лихва/ по кредита,
съобразена с годишния процент на разходите.
От страна на ищеца по искане на ответника са ангажирани доказателства
за извършено плащане в размер на 50 лв. /л. 37 от делото/. От страна на ищеца
не е взето отношение във връзка с така направеното плащане и какъв
компонент от задължението погасява. Доколкото ищецът не претендира
неустойки по договора , а единствено главница и договорна лихва,
съблюдавайки правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, съдът намира, че сумата от 50
лв. следва да се приспадне от задължението за възнаградителна лихва.
Претенцията за последната следва да се уважи за сумата от 104,10 лв. за
процесния период. За разликата над 104,10 лв. до пълния предявен размер от
5
154,10 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. Предвид изхода на спора право на разноски имат и
двете страни по съразмерност.
За заповедното производство на ищеца, саразмерно на уважените искове
му се следват разноски в размер на 47,28лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство , а в исковото
производство – в размер на 154,15лева за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлените
искове , но доколкото не е ангажирал доказателства за извършване на такива,
разноски не следва да му бъдат присъждани.
Доколкото съдът констатира, че за част от вземането по издадената
заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 65782/22г. ищецът не е предявил
установителен иск в предоставения му от съда срок, в частта за неустойка в
размер на 152,40лева издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
17.01.23г. по ч. гр.д. № 65782/22г. ще следва да бъде обезсилена.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит от " ФИРМА“ООД , ЕИК:
******* , срещу Д. И. К. , ЕГН: ********** , че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 700 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № **** от 30.12.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 104,14 лева,
представляваща договорна лихва за период от 30.12.2021 г. до 30.09.2022 г.,
както и законна лихва за забава за периода 01.04.22г.- 01.11.22г. , за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 17.01.2023г. по ч. гр. д. № 65782/2022г. по описа на СРС, 69с-в., като
ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата над 104,14 лв. до
пълния предявен размер от 154,10 лв.
ОСЪЖДА Д. И. К. , ЕГН: ********** , да заплати на " ФИРМА“ООД ,
ЕИК: *******, сумата от 47,28 лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 154,15 лв. – разноски в исковото производството, съразмерно на
уважените искове.
6
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415, ал.5 ГПК Заповед №1859 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.23г. по ч.
гр.д. № 65782/22г. по описа на СРС, 69с-в В ЧАСТТА за сумата от
152,40лева, представляваща неустойка .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
В частта по отношение на обезсилената частично заповед за изпълнение
по чл. 410, ГПК решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Да се връчи препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7