№ 41731
гр. София, 15.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110111643 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ за осъждане на „ЕС ДИ Ф.М.“ ЕООД да заплати на
И. Н. Ш. сумата от 9368.42 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение, дължимо му за периода от 01.04.2022г. до 25.05.2022г. по силата на
съществувало между страните трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
717.21 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение, дължимо за периода от 11.05.2022г. до 05.03.2023г., сумата от 20 000.00
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 38
дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2023г., сумата от 1494.44
лева- обезщетение за забава за периода от 11.06.2022г. до 05.03.2023г., сумата от 10 000.00
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа на служителя за периода от един
месец след уволнението му поради съкращаване на щата, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 663.89 лева, представляваща законна мораторна лихва върху това обезщетение за
периода от 11.07.2022г. до 05.03.2023г.
Ищецът твърди, че на 28.02.2018г. сключил трудов договор с „У.Б. ЕООД, по силата на
който заемал длъжността „изпълнителен директор“, за което му се следвало нетно трудово
възнаграждение в размер на 10 000.00 лева месечно, платимо в срок до 10-о число на
месеца, следващ месеца, за който плащането се отнася. Изяснява, че в началото на 2022г.
настъпило правоприемство на страната на работодателя, в резултат от което и на основание
разпоредбата на чл. 123 КТ като работодател по трудово правоотношение, считано от
посочения момент, се легитимирал ответникът „ЕС ДИ Ф.М.“ ЕООД, с когото на
15.01.2022г. сключили допълнително споразумение към трудовия договор, с което се
уговорили от съдържанието му да отпадне клаузата на чл. 13.1, предвиждаща размер на
дължимото от работодателя обезщетение при прекратяване на трудовия договор на
служителя в размер на три месечни заплати. Твърди, че със заповед от 25.05.2022г., връчена
му на същата дата, трудовото му правоотношение било прекратено поради съкращаване на
щата, като след прекратяването неизплатени останали част от трудовото му възнаграждение
за м. април 2022, това за м. май 2022г.- за дните до прекратяване на трудовия договор,
дължимото му обезщетение за 38 дни неизползван платен годишен отпуск, както и за
прекратяване на правоотношението от работодателя поради съкращаване на щата. С оглед
на това в настоящия процес претендира тези вземания, ведно със законната лихва,
1
обезщетение за забава, както и разноски за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, считайки за недоказано
настъпилото на страната на работодателя правоприемство, а с това и съществувало между
страните трудово правоотношение. Оспорва представения с исковата молба трудов договор,
доколкото в същия имало нанесена поправка по отношение на месеца на сключването му,
както и анекса от 15.01.2022г. към договора и заповедта от 25.05.2022г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца, считайки ги за неистинни, тъй като подписите за
работодател в последните два документа съществено се различавали помежду си.
Независимо от това, като самостоятелно основание за неоснователност на претенцията за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск поддържа, че след преминаването на
трудовото правоотношение към неговото предприятие и съобразно нормата на чл. 33 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските на ищеца се полагал платен годишен
отпуск пропорционално на периода на съществуване на правоотношението помежду им от
15.01.2022г. до 25.05.2022г., в размер на 6 дни, които служителят бил използвал. В условията
на евентуалност- в случай че се установи дължимост на всички или на част от предявените
от ищеца вземания, ответникът релевира възражение за прихващане на задълженията си за
процесните суми със задължение на ищеца да му заплати неустойка в размер на 50 000.00
лева за това, че е нарушил задължението си по чл. 12.2 от трудовия договор с „У.Б. ЕООД в
едногодишен срок от прекратяване на трудовия договор да не осъществява конкурентна
дейност. Твърди в тази връзка, че считано от м. 10.2022г. ищецът започнал работа в друго
дружество, където заемал длъжността „ръководител на отдел логистика“, чиито трудови
функции фактически се припокривали с тези, извършвани за ответника преди уволнението, с
което нарушил задължението си по чл. 12.2 от трудовия договор и дължал неустойка по чл.
14.1 от същия в петкратния размер на трудовото си възнаграждение. Претендира разноски.
На ищеца и ответника следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на
предявените от тях претенции. В тази връзка по приемането за съвместно разглеждане на
заявеното от името на ответното дружество възражение за прихващане съдът ще се
произнесе след отстраняване на констатираните нередовности при формулиране на
претенцията на ответника спрямо ищеца.
Въпреки това за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като следва да бъде изготвен и проект за доклад
по него.
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва пълно и главно
да докаже съществуването през исковия период между страните по делото на трудово
правоотношение, размера на следващото му се за възложената му трудова функция трудово
възнаграждение, настъпване на изискуемостта на задължението на работодателя да заплати
уговореното възнаграждение, както и предоставянето на работната сила на служителя в
полза/на разположение на работодателя през целия исков период.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ ищецът следва да установи
прекратяването на процесното трудово правоотношение, размера на следващия му се платен
годишен отпуск, както и размера на последното получено за пълен отработен месец преди
уволнението брутно трудово възнаграждение.
А по иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
пълно и главно да докаже прекратяването на процесното трудово правоотношение с
ответното дружество на соченото уволнително основание- съкращаване на щата, оставането
си без работа в продължение на един месец след уволнението, както и размера на
последното получено за пълен отработен месец преди уволнението брутно трудово
възнаграждение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е пълно и главно
2
съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че е заплатил процесните суми, за
което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения, както и ползването от
служителя на целия полагащ му се платен годишен отпуск, за което също не се сочат
доказателства.
По заявеното от ответника възражение за прихващане, имащо за свой предмет
неусточено вземане на работодателя от служителя, в тежест на ответника е да установи, че
част от съдържанието на съществувалото между страните трудово правоотношение е било
задължението на служителя в едногодишен срок от прекратяване на трудовия му договор да
не заема длъжности при работодател, извършващ конкурентна на ответника дейност,
включването в договорното съдържание на валидна неустоечна клауза, която да предвижда
дължимост на неустойка в сочения от ответника размер при неизпълнение на това
задължение на служителя, както и реалното заемане от ищеца през релевантния
едногодишен период на такава длъжност, чиито трудови функции съставляват конкурентна
дейност спрямо осъществяваната от ответника.
Представените от ищеца с исковата молба документи следва да бъдат допуснати като
писмени доказателства по делото, доколкото същите са насочени към установяване на
изложени в исковата молба фактически твърдения, с които страната обосновава претенциите
си.
На ответника следва да бъдат дадени указания да уточни изявлението си в отговора на
исковата молба, че оспорва истинността на представените с исковата молба трудов договор,
анекс от 15.01.2022г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от
25.05.2022г., като посочи в коя част оспорва всеки от документите, като в случай че оспорва
авторството им, да посочи чий подпис поддържа да не принадлежи на соченото в документа
лице.
По искането на ищеца в исковата молба следва да бъде допуснато извършването на
съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от името на ищеца задачи с изключение
на задачата, касаеща дължимите върху главните вземания обезщетения за забава,
префорумирани и уточнени от съда, както следва:
1/ да се установи размерът на неплатените нетни трудови възнаграждения на ищеца за
периода от 01.04.2022г. до 25.05.2022г.;
2/ да се установи размерът на следващото се на ищеца обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, като се съобразят в тази връзка данните по делото и при
работодателя относно следващия се на ищеца платен годишен отпуск по процесното трудово
правоотношение, относно ползвания от него отпуск, както и относно среднодневното брутно
трудово възнаграждение на ищеца за последния календарен месец, предхождащ
прекратяването на трудовия договор, през който служителят е отработил най-малко 10
работни дни;
3/ да се установи размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, като се съобразят
последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец преди
уволнението, както и размерът на евентуално получаваното от служителя при друг
работодател трудово възнаграждение за период от един месец след прекратяване на
трудовото правоотношение.
На ответника следва да бъде издадено исканото от него съдебно удостоверение по
представен от него в едноседмичен срок от съобщението проект за такова.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението писмено, с препис за
насрещната страна, да уточни за коя година/кои години твърди да е останал неизползван от
него платен годишен отпуск в размер на 38 дни, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на
указанията в срок исковата молба подлежи на връщане в съответната част.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението писмено, с
препис за насрещната страна, да отстрани противоречието в отговора на исковата молба, в
който от една страна оспорва съществуването между страните на трудово правоотношение,
вкл. но не само през исковия период, а от друга страна- извежда претенцията си за неустойка
от съдържанието на това трудово правоотношение, чието съществуване оспорва, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще се остави без уважение
искането за приемане за съвместно разглеждане на заявеното в условията на евентуалност
възражение за прихващане.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца с исковата молба документи.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение писмено, с препис за насрещната страна, да конкретизира заявеното от него
оспорване на истинността на представени с исковата молба документи, като заяви кой
конкретен документ в коя негова част оспорва, като в случай че оспорва авторството на
някой от документите, да уточни чий подпис твърди да не принадлежи на соченото в
съответния документ лице, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок
съдът ще счете, че такова оспорване не е заявявано – арг. чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по задачите в исковата
молба, преформулирани и уточнени от съда в мотивната част на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ в размер на 450.00
лева от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССЧЕ, Е. В. Ж..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си по делото най-
малко една седмица преди датата на първото по делото открито съдебно заседание.
На ответника ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение по представен от него
едноседмичен срок от съобщението проект за такова.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа в
едномесечен период след прекратяване на процесното трудово правоотношение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за използван от ищеца платен
годишен отпуск в целия полагащ му се размер.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2024г. от
10:45 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5