РЕШЕНИЕ
№ 21100
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110106415 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ АД срещу „***“
ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с прано
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 300 лв., представляваща неустойка за невърнато бордово
устройство съгласно т. 5.3 от Ценоразпис към договор № 11030 от 01.03.2020 г. за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние
и на база време, сумата от 25 лв., представляваща неустойка за невърната окомплектовка
зарядно устройство за бордово устройство по т. 5.2 от Ценоразпис към договор № 11030 от
01.03.2020 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база
изминато разстояние и на база време, както и сумата от 5,51 лв., представляваща такса за
информационно обслужване, такса Toll Pass Fleet и такса предаване на данни и софтуерна
актуализация БУ, за които са издадени фактури № **********/01.09.2022 г. и №
**********/12.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор № 11030 от 01.03.2020 г. за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние
и на база време, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно ползване
бордово устройство OBU-5310, сер. № 0305414679178. Посочва, че към 07.09.2022 г., в
продължение на повече от 30 календарни дни, не били генерирани пътни такси за
превозното средство, с което е било свързано процесното бордово устройство, поради което
и на основание т. 15.16 от Общите условия към договора ищецът твърди да е поканил
ответника чрез уведомление по електронна поща, да върне устройството в 15-дневен срок от
получаване на уведомлението. Поддържа, че в посочения срок ответното дружество не го е
върнало, поради което следвало да заплати неустойка за невърнато бордово устройство в
размер на 300 лв. и неустойка за непълна окомплектовка на бордовото устройство в размер
на 25 лв., съгласно т. 5.2, респективно - т. 5.3 от ценоразпис към Общите условия – или
общо 325 лв., от които ищецът прихванал депозит в размер на 1 лв. и претендира от
ответника 324 лв. Посочва, че е издал фактури № **********/01.09.2022 г. и №
**********/12.09.2022 г., във връзка с които ответникът следвало да му заплати сума в общ
1
размер на 5,51 лв., представляваща вземания за такса за информационно обслужване, такса
Toll Pass Fleet и такса предаване на данни и софтуерна актуализация БУ. С оглед
изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „***“ ЕООД.
Същият е редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е поискал разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да е да докаже
валидно възникнало договорно задължение по договор за предоставяне на електронни
услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време при общи
условия, по силата на който ищецът е изпълнил задълженията си да предостави услугата, а
ответникът е ползвал съответните услуги и за последния е възникнало задължение да
заплати в полза на ищеца тол такси, такси за информационно обслужване и такси за
предаване на данни и софтуерна актуализация в търсения размер.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства – Договор с
предплатен баланс № 11030 от 01.03.2020 г. и Общи условия към него, уведомление №
4251356/08.09.2022 г. за прекратяване срок на ползване на бордово устройство, ведно с
приложение е към него, неоспорени от ответника, се установява, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение, по силата на което „***“ АД (ИТС) е
предоставило на „***“ ЕООД срещу заплащане услуги за електронно събиране на пътни
такси на база изминато разстояние (тол такси) и на база време (е-винетки) и 1 бр. бордово
устройство сер. № 0305414679178.
Съгласно т.6 от ценоразпис към ОУ към договора (в сила от 01.02.2023 г.) ответникът
дължи следните такси за допълнителни услуги: по т.6.1 такса за услугата „Информационно
обслужване“ в размер на 2 лв. без ДДС, по т.6.3 такса за услуга „Предаване на информация
и данни и софтуерна актуализация на TollPass Бордово устройство в размер на 4,90 лв. без
ДДС, и по т.6.9 такса за услугата „Система за управление на автопарк“ в размер на 7,60 без
ДДС.
От представена по делото фактура № **********/01.09.2022 г. , неоспорена от
ответника се установява, че ИТС е начислило на „***“ ЕООД сума в общ размер на 10,32 лв.
с вкл. ДДС, включваща такса Toll Pass Fleet в размер на 7,92 лв. с ДДС и такса
информационно обслужване по предплатен договор в размер на 2,40 лв. с ДДС.
Видно от приета фактура № **********/12.09.2022 г., неоспорена от ответника, ИТС
е начислило на „***“ ЕООД и такса предаване на данни и софтуерна актуализация БУ в
размер на 3,96 лв. с ДДС.
По делото не се твърди, а и не се доказва ответникът да е заплатил претендираните
суми. Предвид изложеното и с оглед принципа на диспозитивното начало, съдът приема, че
искът по чл. 79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД е изцяло основателен и доказан за сумата от 5,51 лв.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи валидно
възникнало договорно задължение по договор за предоставяне на електронни услуги за
събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време при общи условия,
валидно възникнала писмена уговорка за заплащане на неустойки с посоченото в исковата
молба съдържание и размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост
на вземанията за неустойки в претендираните размери.
2
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. чл. 5.3 от ОУ към договора, приети по делото и неоспорени от
ответника, TollPass Бордовите устройства са изключителна собственост на ИТС и се
предоставят на клиента за временно ползване за срока на ползване на TollPass Бордово
устройство, като същите подлежат на връщане на ИТС след изтичане/предсрочно
прекратяване на срока на ползване на TollPass Бордово устройство и/или след прекратяване
на договора, независимо от причините за това.
В чл. 5.3 от Ценоразпис към ОУ към договора е предвидено, че при липса на TollPass
Бордово устройство, предоставено на клиента за временно ползване, на клиента се
начислява неустойка в размер на 300 лв. за всяко TollPass Бордово устройство, както и
кумулативно неустойка по т.5.2 от ценоразписа за непълна окомплектовка на TollPass
Бордово в размер на 25 лв.
Според т. 15.16 от Общите условия на договора, приети по делото и неоспорени от
ответника, ИТС има право да прекрати едностранно и предсрочно срока на ползване на
TollPass Бордово устройство, което е асоцирано към ППС, включено в договора, с отправяне
на писмено уведомление до клиента, с незабавен ефект, в случай, че ППС, с което е
асоцирано TollPass Бордово устройство, не генерира пътни такси за период от повече от 30
последователни календарни дни.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил своите договорни
задължения по Договор с предплатен баланс № 11030 от 01.03.2020 г. и Общи условия към
него, поради което съдът намира, че за ищеца е възникнало правото едностранно да
прекрати правоотношенията, респ. да претендира уговорената при прекратяване на договора
и общите условия към него неустойки.
Видно от заявка за плащане № 4974917/24.10.2022 г., неоспорено от ответника, ИТС е
начислило на „***“ ЕООД сума в общ размер на 324 лв., включваща неустойка за изгубено
или повредено бордово устройство (ПД) в размер на 300 лв., и неустойка за непълна
окомплектовка на БУ- зарядно у-во (ПД) в размер на 25 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните неустойки по т. 5.2 в размер
на 25 лв. и 5.3 в размер на 300 лв. от ценоразписа към ОУ към договора се дължат от
ответника.
Предвид липсата на доказателства по делото за извършено плащане на претендираните
суми, съдът приема, че предявените искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер от
324 лв., включваща неустойка за изгубено или повредено бордово устройство (ПД) в размер
на 300 лв., и неустойка за непълна окомплектовка на БУ- зарядно у-во (ПД) в размер на 25
лв. са основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва сторени по делото разноски в размер на 100 лв., които на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в общ
размер на 5,51 лв., представляваща такса за информационно обслужване, такса Toll Pass
Fleet и такса предаване на данни и софтуерна актуализация БУ, за които са издадени
фактури № **********/01.09.2022 г. и № **********/12.09.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2023 г. до окончателното изплащане
3
на вземането, и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 300 лв., представляваща неустойка
за невърнато бордово устройство съгласно т. 5.3 от Ценоразпис към договор № 11030 от
01.03.2020 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база
изминато разстояние и на база време, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 25 лв.,
представляваща неустойка за невърната окомплектовка зарядно устройство за бордово
устройство по т. 5.2 от Ценоразпис към договор № 11030 от 01.03.2020 г. за предоставяне на
електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4