№ 6
гр. Шумен, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201983 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №6355848 от 06.08.2022 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на А. С. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. От негово име е
депозирана писмена молба на 19.12.2023 год., в която изразява становище по съществото на
спора.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Тойота Корола Версо“ с рег.№Р8250КК, собственост на А. С.
И., с ЕГН********** на 06.08.2022 год. се движел по път І-2 в посока към гр.Шумен. В
района около км.96+557 /разклона за гр.Лозница/ на посочения пътен участък в 15.52 часа,
където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за
движение от 60 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 84 км/ч /след отчетен
толеранс от 3 км(%). Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1”, с фабр.
№11743с3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на собственика
А. С. И., с ЕГН********** бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №6355848 от
06.08.2022 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на А. С. И., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Същият е бил
връчен на жалбоподателя на 13.08.2023 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
свидетеля И. П. С. и на присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И.
П. С., доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в
разпита си обяснява начина, по който функционира системата, реда за боравене с нея, като
заявява, че като служител, работещ с това техническо средство е преминал съответното
обучение. В същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-
горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
06.08.2022 год., в 15.52 часа лек автомобил марка „Тойота Корола Версо“ с рег.№Р8250КК
се е движел по път І-2 в посока към гр.Шумен, като в района на км.96+557 /разклона за
гр.Лозница/, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта
на движение до 60 км/час, се движел със скорост от 87 км.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта
се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
2
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1”, с фабр.
№11743с3. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 87 км/ч.,
като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата
следва да се счита 84 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени
ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 06.08.2022 год. в 15.52 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост
е Р8250КК. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДвП.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш
е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Спазени са били техническите изисквания за използване на посоченото
техническо средство за измерване на скоростта. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система рег.№869р-5036/15.08.2022 год. и Снимков материал техническото средство, с
което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от
проверка №50-СГ-ИСИС/03.11.2021 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена
от 28.10.2021 год. до 03.11.2021 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От разпита на свидетеля С. се установява по безспорен начин, че на посоченото
место на проверката е бил налице поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на
скоростта на движение до 60 км./час, както и че нарушението е извършено именно в зоната
на действие на посочения пътен знак. В подкрепа на този извод е и изисканата и
представена като писмено доказателство по делото Схема на пътен участък от км.96+414 до
км.96+750 по път I-2 „Русе-Шумен-Варна“, от която се установява, че към датата на
нарушението на посоченото в електронния фиш место е имало поставен пътен знак В-26,
въвеждащ ограничение на скоростта за движение до 60 км/час. Както бе посочено и по-горе
от изложеното се установява, че нарушението е констатирано на посоченото в електронния
3
фиш место, а именно на път І-2 в посока на движение на автомобила към гр.Шумен, в
района на км.96+557, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за
скоростта на движение до 60 км/час.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът на жалбоподателя се е
движел с посочената скорост от 84 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен
знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и
посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от
ЗДвП.
Съдът не кредитира и твърдението на жалбоподателя изложено в допълнение към
жалбата от 04.11.2023 год., за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в непосочване в електронния фиш на обстоятелствата, свързани с нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи и съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. С оглед на изложеното настоящият състав намира,
че в случая е налице описание на нарушението - от фактическа и правна страна и е посочен
размера на глобата, определен по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4 от
ЗДвП. По ясен и недвусмислен начин е посочено мястото на установяване, респективно на
извършване на нарушението, като е конкретизиран в детайли съответния пътен участък.
От материалите по делото и по-конкретно от приложените като писмено
доказателство по делото Електронен фиш серия К, №5626499 от 23.02.2022 год., Разписка от
19.05.2022 год., Писмо рег.№316000-49183/13.12.2023 год. на Началника на ОД на МВР-
Плевен и Справка за електронен фиш се установява, че жалбоподателят е бил наказан с
електронен фиш серия К, №5626499 от 23.02.2022 год. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като същия му е бил връчен на 19.05.2022 год. и е влязъл в сила на 03.06.2022 год.. С оглед
на изложеното се налага извода, че деянието, предмет на обжалвания електронен фиш е
извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ПДР на ЗДвП.
За посоченото нарушение, извършено в условията на повторност административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в двоен
размер на предвидената за съответното нарушение санкция. Доколкото превишението на
максимално допустимата скорост е с 24 км./час и доколкото същото попада в границите от
21 до 30 км./ч. то правилно е бил определен двойния размер на предвидената в разпоредбата
на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП санкция от 100 лева. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил
наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на
4
жалбоподателя, имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи, на кого е било предоставено моторното превозно средство. От приложените по
делото материали се установява, че собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението е именно жалбоподателя Д. И. К., с ЕГН**********. По делото липсва
представена от собственика Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да е декларирал, че
друго лице е управлявало автомобила, предоставяйки данни за лицето и свидетелството му
за управление на МПС, поради което се налага извода, че именно К. следва да понесе
административно-наказателната отговорност за извършеното с автомобила нарушение.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, изложени в
жалбата, че не е било доказано авторството на деянието и че именно той е управлявал
автомобила към монета на деянието. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че с
обжалвания електронен фиш е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от
ЗДП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи, на кого е било предоставено моторното превозно средство. От приложените по
делото материали се установява, че собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението е именно жалбоподателя А. С. И., с ЕГН**********. По делото липсва
представена от собственика Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да е декларирал, че
друго лице е управлявало автомобила, предоставяйки данни за лицето и свидетелството му
за управление на МПС, поради което се налага извода, че именно И. следва да понесе
административно-наказателната отговорност за извършеното с автомобила нарушение.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че нарушението следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка,
въпреки, че в самия електронен фиш не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е
било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28
от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в наказателното постановление нарушение
крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, доколкото
превишението на максимално допустимата и установена за определен пътен участък скорост
създава опасност за останалите участници. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
извършеното от жалбоподателя нарушение не е изолиран случай в практиката му на водач
на МПС, доколкото настоящото деяние е извършено в условията на повторност и то именно
след като същият е бил наказан за същото по вид нарушение.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
5
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева. В тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и
направените в хода на производството разноски, свързани с изплатени разноски на
разпитания по делото свидетел в размер на 10.15 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №6355848 от 06.08.2022 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на А. С. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. С. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА А. С. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 10.15 лева /десет
лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатени разноски на свидетел, както и 5 лева
/пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6