РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20233100900016 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н. А. С., с ЕГН
********** и Е. А. С., с ЕГН **********, действащи чрез своите родители и
законни представители С. И. М., с ЕГН ********** и А. С. С., с ЕГН
**********, против Застрахователно дружество “Бул Инс“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Бучер“ №87, обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 80 000 лв., (след частично оттегляне на иска в
о.с.з. на 30.06.2023г.), представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки, страдания, негативни
емоции и психически изживявания от смъртта на техния дядо - С. С. С.,
починал на ****г. вследствие на ПТП настъпило на главен път II-27
гр.Добрич-гр.Варна, на около два километра след гр.Стожер в посока
гр.Добрич по вина на И. Г. Г. - водач на л.а. „Тойота”, модел „Ярис“ с рег.
№****, обхванато от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № ****, издадена от Застрахователна компания „Бул
Инс“АД, с начална дата на покритие 10.09.2020г., прекратена на 25.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.10.2022г. - датата
на уведомяването на застрахователя, до окончателното изплащане на
задължението на основание чл.429, ал.3 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че отговорността на виновното лице за
1
настъпване на описаното по-горе ПТП е установена с влязла в сила на
13.07.2022г. присъда по НОХД №20223200200066 по описа на ОС-гр.Добрич.
Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
за управлявания от виновния водач автомобил “Тойота Ярис“ с рег.№****,
обективирана в застрахователна полица № ****, издадена от
“Застрахователна компания Бул Инс“АД, с начална дата на покритие
10.09.2020г., прекратена на 25.06.2021г. Твърди се, че смъртта на 60-
годишният дядо на ищците е довела до сериозни, продължителни,
нестихващи морални болки и страдания у внуците му, тъй като същите били
израствали в общо домакинство с починалия. Сочи се, че са единствените му
внуци и че е имал изградена трайна и дълбока емоционална връзка с тях още
от раждането им. Полагал е големи грижи за тях, бил е значим фактор при
тяхното възпитание и изграждането им като личности, четял им е приказки и
ги е учил да карат колело. Внезапната смърт на дядо им ги е шокирала,
загубата била огромна, несъизмерима и е оставила тежък отпечатък върху
живота им. Твърди се, че след смъртта на дядото, децата са се променили
както емоционално, така и психически, тъй като тъгуват, непрекъснато питат
за него и се молят той да се върне при тях. Всеки предмет в къщата им на
ул.“Безименна“ №14 в гр.Долни Чифлик им напомнял за него и още пазят
непокътнати стаята и вещите на дядо си така, както са били преди смъртта му.
В страданието си, децата изпадали в състояние на силна мъка и тъга,
продължителни и нестихващи морални болки и страдания, които
продължават и към настоящия момент.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за
неоснователност на исковете по основание и размер. Оспорва активната
материална легитимация с твърдения, че ищците не попадат сред кръга от
лицата, имащи право на обезщетение за вреди от смъртта на пострадалия.
Твърди, че между ищците и починалия не е имало изградена трайна и силна
връзка, обосноваваща приложение на изключението, визирано в ТР №1 по т.д.
№1/2016г., на ОСНГТК на ВКС. Поддържа, че при наличието на двама живи
родители и липса на твърдения за настъпили извънредни обстоятелства, не
може да се приеме, че връзката на ищците с дядо им може да се приравни с
тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване. Оспорва
характера, интензитета и продължителността на твърдените неимуществени
вреди. Размерът на претенцията се оспорва по съображения за приложимост
на лимита по § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (5000лв.) и поради прекомерност с
оглед критерия за справедливост, установената трайна съдебна практика по
сходни казуси и социално-икономическата обстановка в страната. Твърди се,
че по споразумение със застрахователя синовете на починалия са получили по
80000 лева, поради което е неморално внуците да претендират по-високо
обезщетение от своите родители. Релевира се възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на
правилата на ЗДв.П е карал велосипед в тъмната част на денонощието без
2
светлоотразителна жилетка, в средата на пътното платно /а не плътно в дясно/
и в нетрезво състояние, с установени над 2,5 промила на етилов алкохол в
кръвта. Поддържа се, че ответникът не е поставен в забава преди
депозирането на исковата молба, тъй като ищците не са представили данни за
банкови сметки.
В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба,
с която оспорват възраженията на ответника, че не са легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на
техния дядо. Изложени са подробни съображения за наличието на
изключителна, дълбока и трайна връзка между починалия и неговите внуци,
която обосновава правото на обезщетение по смисъла на ТР №1 по т.д.
№1/2016г., на ОСНГТК на ВКС. Оспорват се доводите на ответника, че
обезщетението, следва да се ограничи до максималния размер от 5000лв.
предвиден в § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, като се поддържа, че въпросната
разпоредба противоречи на правото на ЕС, което дерогира нейното
приложение. Оспорват се и възраженията за прекомерност на размера на иска
и за наличието на съпричиняване, като са изложени насрещни съображения за
съответствие на претендираното обезщетение с критерия за справедливост и с
обема на претърпените вреди, както и че поведението на починалия не е
довело до настъпване на вредоносния резултат.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който липсват нововъведени твърдения и факти, различни от вече изложените
в отговора. В допълнение се посочва, че изложените от ищците в
допълнителната искова молба нови фактически твърдения относно близостта
между пострадалия и ищците не са годни да обосноват наличието на
изключението визирано в ТР №1 по т.д.№1/2016г., на ОСНГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание ищцовата страна, представлявана от
законния представител А. С. (в о.с.з. на 30.06.2023г. и 29.09.2023г.) и
процесуалния си представител, поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание ответната страна не изпраща
представител, но с писмени молби изразява становище за неоснователност на
исковете.
В открито съдебно заседание контролиращата страна Дирекция
”Социално подпомагане“ гр. Долни Чифлик не изпраща представител,
депозира молба, според която по сведение от законния представител А. С.
към момента на проведената с него среща на 29.06.2023г. ищците и тяхната
майка са в Германия, поради което не може да се извърши актуално социално
проучване и изготви социален доклад по делото, след като ищците трайно
живеят извън пределите на страната (л.121).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 13.07.2022 г. присъда по НОХД № 66/2022 г., по
3
описа на ОС – Добрич, И. Г. Г. е призната за виновна за това, че на ****г. по
главен път II-27 (гр.Добрич – гр.Варна), на около два километра след с.
Стожер в посока гр.Добрич, при управление на л.а. „Тойота”, модел „Ярис“ с
ДК № **** е нарушила правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и
причинила по непредпазливост смъртта на С. С. С., с ЕГН **********.
От представените по делото удостоверения за родствени връзки се
установява, че ищците Н. А. С., с ЕГН ********** и Е. А. С., с ЕГН
**********, са низходящи от втора степен на починалия С. С. С., с ЕГН
**********.
Видно от служебно изготвените справки от НБД „Население“ (л.33),
към 13.01.2023г. ищците са с настоящ и постоянен адрес в ****, считано
съответно от 27.05.2013г. и 12.09.2018г.
Постоянният им адрес е променен в хода на процеса, считано от
01.06.2023г., на ***, видно от представените от тях удостоверения (л.123).
От представените по делото в легализиран превод удостоверения от
учебни заведения в Германия, се установява, че през учебната 2022/2023г.
ищецът Е. А. С. е записан в 3 клас на Основно училище Аугсбург-Беренкелер,
считано от 01.08.2021г. и че ищцата Н. С. посещава от м.09.2022г. целодневна
детска градина Майзенвег.
По делото не е налице спор и от представената по делото справка от
Гаранционен фонд се установява, че л.а. „Тойота”, модел „Ярис“ с ДК № ****
е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна
полица № ****, издадена от “Застрахователна компания Бул Инс“АД, с
начална дата на покритие 10.09.2020г., прекратена на 25.06.2021г.
За установяване на твърдяните болки и страдания по делото е
допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.
М.а Т. и Ю.С.В. – роднини съответно по сватовство и по съребрена линия на
ищците от втора степен. От показанията им се установява, че приживе С. С.
С. е живеел в двуетажна къща на адрес *** (според свид. Т.) и №5 (според
свид. В.) заедно със сина си А., съпругата му С. и двете им деца Е. и Н..
Ищците били единствените му внуци. Синът му А. работел в Германия от
2012г.-2013г., а снаха му С. била домакиня, не е работила след раждането на
децата си. А. отсъствал често от страната по работа, идвал си през лятото за
един месец по време на отпуска си и за новогодишните празници, бил в
чужбина и при раждането на сина си Е.. След раждането на децата за тях
основно се грижел дядо им С.. С. бил единственият мъж в къщата, грижел се
за внуците си като за свои деца, докато майка им си върши домакинската
работа бил постоянно с тях. Грижите се изразявали в това, че ги водел на
детска градина, учел ги да карат колело, помагал им и „финансово като дядо“,
водел ги на разходки, пеели песни, четял им приказки, перял и простирал
дрехите им. С. работел от време на време на частни начала като шофьор, а
впоследствие се пенсионирал. Научил внука си Е. да свири на китара и на
всичко, което е необходимо един баща да научи своя син. За децата той „не
4
бил като дядо, а като баща“. Те „не знаели, че им е дядо, а го мислели за
баща“. Децата изпитвали голяма обич към дядо си и много трудно приели
вестта за неговата смърт навръх рождения му ден. По случай 60-годишния му
юбилей цялото семейство подготвяло празненство и децата го очаквали с
нетърпение. Когато им съобщили, Е. тръгнал да търси дядо си с плач, но бил
спрян от баща си А., а Н., която била на две години, правела това, което
вижда да прави брат й. Децата все още тъгуват за дядо си, питат за него,
постоянно разказват спомени за него – как ги учел да карат колело и как
ходели на пикник и на сладкарница. При всеки един разговор споменават
дядо си, включително когато общуват със свид. В. по Viber и WhatsApp. Не
искат да ходят в Германия и смятат, че ако дядо им беше жив, нямало да им
се наложи на заминат. Н. искала да учи в своето училище в България,
повтаряла това, което чуе от брат си. Основната причина децата да заминат за
Германия е смъртта на дядо им, защото той полагал основни грижи за тях.
След това „нямало кой да ги води на училище и нямало как жена с две деца да
остане сама в къщата“. В деня на инцидента С. се връщал от с.Стожер, където
бил на сбор с роднини.
В показанията си свид. И. Г. Г., разпитана по почин на ответника в
качеството й на водача, причинил ПТП, излага, че преди инцидента изобщо
не е възприела пострадалия, но е категорична, че не е бил върху велосипеда.
Единственото, което е видяла, е велосипедът, който бил разположен
перпендикулярно на посоката й на движение, и нещо черно на земята. Нямало
никакви светлоотразителни елементи по велосипеда и по дрехите на
пострадалия.
С протоколно определение от 29.09.2023г. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че концентрацията на алкохол в кръвта на С. С.
С. към момента на ПТП е била 2,57 промила, която отговаря на долната
граница на тежка степен на алкохолно опиянение.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване е
допусната съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, в
малките часове на нощта, при валеж на дъжд, при пострадал, облечен в тъмни
дрехи, управляващ велосипед без светлоотразители, без лична
светлоотразителна жилетка и движещ се в средата на пътната лента, след
значителна употреба на алкохол. Пострадалият е управлявал велосипеда,
лакатушейки в ляво и дясно, първо тъй като е бил в алкохолно опиянение и
второ тъй като заради въртенето на педалите, велосипедът никога не се движи
по права треактория. По тази причина е възможно да бъде възприет като
разположен перпендикулярно или по-точно странично спрямо посоката на
движение. Вещото лице е категорично, че пострадалият е управлявал
велосипеда, тъй като установените деформации могат да се получат само в
тази хипотеза. Липсват данни и за страничен удар спрямо велосипеда, тъй
като в този случай щяха да са увредени и двете колела. Към момента на удара
колелото и велосипедистът са били една обща система. Няма възможност да
5
се наблюдава изправен велосипед, без някой да го крепи и управлява, защото
това е двуколесно превозно средство и би полегнало на една страна. Не е
възможно пострадалият да е лежал на земята преди удара, тъй като в случая
няма следи от прегазване. Вещото лице изключва и вероятността
пострадалият да е вървял изправен до велосипеда, тъй като ударът е в дясната
част. Пострадалият е застигнат в гръб от автомобила, поради което и с оглед
конкретното си състояние, е нямал техническа възможност да възприеме
адекватно заобикалящата го среда, за да определи и разположението си в
средата на пътната лента като опасност. Липсата на осъзнаване на типа
движение и конкретните пътни условия са довели до невъзможност от страна
на велосипедиста да има възможност технически да предотврати ПТП.
Местоположението на колоездача не е било правилно от техническа гледна
точка и той е следвало да се движи плътно вдясно, в който случай ПТП е
нямало да настъпи, тъй като ширината на пътното платно е достатъчно, за да
може двете превозни средства да се разминат.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва настъпило
́
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е
бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са
спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие, както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския
съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия
състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и
относно вината на дееца. Не е налице спор и относно настъпилата в причинна
връзка със застрахователното събитие смърт на пострадалото лице.
Представените официални удостоверителни документи са достатъчни да
установяват родствената му връзка с ищците.
Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение
при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а,
ал.3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Според
цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
6
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/
дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик от разширеното семейство. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да
е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. От посочените
разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч.
ищците като възходящи от втора степен.
При преценката за наличието им в разглежданата хипотеза обаче следва
да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че
между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е,
освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да
7
са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването
на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
баби/дядовци и внуци, представлява отглеждането на внука от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.) (решение
№ 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92
от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.). Особено близка
връзка следва да се приеме, че е налице, при установени взаимно очакване за
грижа и помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на
участниците във връзката; емоционална подкрепа за преживяване на тежки
житейски събития; взаимно доверие за безвъзмездно водене на поета в полза
на другия участник работа, ако такава бъде възложена; съвместно отбелязване
на различни по-важни събития (лични и обществени празници и важни
събития в семейството) и пр. От значение е също дали лицата са живели
заедно в едно домакинство, дали са създали собствено семейство, дали
възрастта им предполага по-голяма емоционална близост.
В разглеждания случай по делото се установява, че след раждането им
децата са отглеждани от тяхната майка, с помощта на дядо им, което е
обичайната житейска ситуация в болшинството от българските семейства.
Трайно установена традиция е бабите и дядовците да вземат активно участие
в отглеждането и възпитанието на подрастващите. Действително, събрани са
свидетелски показания, че баща им е работел в чужбина, но писмени
доказателства за положен труд и неговата продължителност не са
ангажирани. Същевременно майката на децата не е била трудово заета, нито
обективно възпрепятствана, което предполага, че основните грижи за децата
са полагани от нея. Събрани са данни, че финансово семейството е издържано
от бащата, т.е. последният има равностоен принос в отглеждането им. При
пълноценно семейство от двама живи родители трудно би могло да се приеме,
че пострадалият е осигурявал заместваща грижа. Съжителстването в общо
домакинство само по себе си не обуславя извод, че основната грижа за децата
е полагана от техния дядо. Използваните от свидетелите квалификации, че
пострадалият се е грижил за децата „като баща“, представляват оценъчни
съждения, а не свидетелство за факти, поради което нямат доказателствена
стойност. Споделените от свидетелите житейски ситуации не позволяват да
се направи преценка за изключителност в близостта между ищците и
починалия, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на
ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и
емоционална близост между членове на близкия семеен кръг,
характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.
От друга страна свидетелските показания не установяват и понасянето
на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би
изпитал всеки внук – силна и непреодолима скръб от загубата. Сведенията, че
ищците са изживели много тежко загубата на своя дядо, не могат да
8
обусловят извод, че са понесли морални болки и страдания, по-интензивни и
продължителни от нормалните за тези отношения. Липсват данни за
претърпяна психична травма с висок интензитет и продължителност, развитие
на психиатрично заболяване или актуална депресивна симптоматика. По
отношение на ищцата Н. А. С., която е била на 2 години към момента на
инцидента, са събрани единствено данни, че реакцията й е производна от тази
на нейния брат.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва
необходимостта от обсъждане на останалите предпоставки от фактическия
състав на отговорността на застрахователя, както и релевираното от него
възражение за съпричиняване.
По изложените съображения предявените субективно съединени искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищците следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер
на 17400 лева, представляващи заплатен депозит за вещо лице (450 лева),
депозит за свидетел (30 лева) и адвокатски хонорар с вкл. ДДС (16920 лева),
редуциран по възражение на ищците от претендираните общо 22800 лева до
предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер (7050 лева по всеки
от исковете), увеличен с начислен 20% ДДС на основание пар.2а от ДР на
наредбата, с оглед представените доказателства, че адвокатът е регистриран
по ЗДДС (л.76). Размерът е изчислен на база поддържаната цена на иска,
доколкото за прекратената част разноски от ответника не са претендирани в
срока по чл.248 от ГПК. Представените по делото договори за правна помощ
са сключени от ответника на 14.02.2023г., поради което възражението на
ищците за приложимост на наредбата от преди последните изменения от
04.11.2022г. се явяват неоснователни.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. А. С., с ЕГН ********** и Е. А. С., с
ЕГН **********, действащи чрез своите родители и законни представители
С. И. М., с ЕГН ********** и А. С. С., с ЕГН **********, против
Застрахователно дружество “Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Бучер“ №87, обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 80
000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в морални болки, страдания, негативни емоции и психически
9
изживявания от смъртта на техния дядо - С. С. С., починал на ****г.
вследствие на ПТП настъпило на главен път II-27 гр.Добрич-гр.Варна, на
около два километра след гр.Стожер в посока гр.Добрич по вина на И. Г. Г. -
водач на л.а. „Тойота”, модел „Ярис“ с рег.№****, обхванато от действието на
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ****,
издадена от Застрахователна компания „Бул Инс“АД, с начална дата на
покритие 10.09.2020г., прекратена на 25.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 28.10.2022г. - датата на уведомяването на
застрахователя, до окончателното изплащане на задължението на основание
чл.429, ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА Н. А. С., с ЕГН ********** и Е. А. С., с ЕГН **********,
действащи чрез своите родители и законни представители С. И. М., с ЕГН
********** и А. С. С., с ЕГН **********, да заплатят на Застрахователно
дружество “Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Бучер“ №87, сумата от 17400 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10