№ 3
гр. Шумен, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20223600900019 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от от адв. Х.Р.К. от
адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес в гр. Велико Търново, ул. „....“, № 3, ет.1, като
пълномощник на С. М. М., ЕГН ********** и М. М. М., ЕГН ********** и двамата с адрес
в гр. Шумен, ул. „....“, № 16, вх.5, ет.5, ап.64 против Застрахователно дружество „Бул инс“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ул. „....“,
№ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.. Ищците твърдят, че на 26.07.2021 г., около 12.40 ч.
на път І-4, в участъка Търговище – Шумен на км.250+900, след разклона на с. Черенча, общ.
Шумен, водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ..... М.С.М. поради
несъобразяване с пътната обстановка, при маневра изпреварване, навлиза в лентата на
насрещното движение и се удря в товарен автомобил „Рено Премиум“ с рег. № .....,
управляван от М.Т.Т.. В резултат на ПТП, пътуващата в колата Д.Л.М., която е майка на
ищците, е получила травми в резултат, на които е починала. Вследствие смъртта на майка
им, ищците са претърпели, търпят и ще продължават да търпят неимуществени вреди.
За лекия автомобил, управляван от М.С.М. е имало сключен с ответното дружество
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/..... начална дата на покритие 04.02.2021 г. и крайна дата
на покритие 03.02.2022 г. Ищците в качеството си на увредено лице са отправили до
ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от тях неимуществени вреди,
като са представили документите, с които разполагат. Застрахователят е отказал изплащане
на обезщетение. С исковата молба ищците претендират ответното дружество да ги обезщети
за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на майка им
Д.Л.М., като им заплати на всеки от тях по 150 000 лв., ведно със законната лихва върху
1
претендираните суми, считано от датата на ПТП до окончателното им изплащане.
Застрахователно дружество „Бул инс“ АД оспорва изцяло исковите претенции на
ищците, по основание и размер, че е причинен деликт от водача на лекия автомобил и
механизма на ПТП. Претенциите на ищците са прекомерно завишени. Направено е
възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата. Претенцията за лихва за периода
от датата на ПТП е неоснователна и не е съобразена с чл.380 и чл.497 от КЗ
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано Досъдебно производство № 109/2021 г.
на ОД на МВР – Шумен. От писма рег. № 372000-18067/09.08.2022 г. и рег. № 372000-
27324/01.12.2022 г. на ОД на МВР – Шумен се установява, че наказателното производство
не е приключило и няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. До приключване на
настоящото съдебно производство не бяха представени доказателства за привличане на
конкретно лице в качеството му на обвиняем и за приключване на наказателното
производство.
Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса писмени
доказателства се установява наличието на валидно сключен застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ..... към датата, на която
е осъществено процесното ПТП – застрахователна полица № BG/02/..... начална дата на
покритие 04.02.2021 г. и крайна дата на покритие 03.02.2022 г. (л.72)
Ответникът не оспорва, а и от събраните в хода на процеса писмени доказателства
безспорно се установява, че починалата на 26.07.2021 г. Д.Л.М., ЕГН ********** е майка на
ищците С. М. М. и М. М. М..
От заключението на назначената от съда комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните
разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 26.07.2021 г.,
през светлата част на денонощието, на главен път І-4 по посока Шумен – Търговище се е
движел с около 76 км./ч. товарен автомобил „Рено – Премиум“ с рег. № ....., управляван от
М.Т.Т.. Времето е било ясно, пътното платно сухо, прав пътен участък, без неравности.
Платното за движение е с широчина 8 м., разделено на две еднакви ленти с непрекъсната
разделителна линия. При достигане от товарния автомобил на км.250+900 по същото време
срещуположно със скорост от около 60 км./ч. се е движела колона от автомобили, като в нея
пред лек автомобил „Хюндай лантра“ с рег. № .....е е движел лек автомобил марка „Пежо“,
модел „307“ с рег. № ....., управляван от М.С.М. и пътничка на предната дясна седалка
Д.Л.М.. Водачът на лекия автомобил „Пежо 307“ преминава в ляво, навлиза в насрещната
лента за движение, ускорява до 85 км./ч. и се удря челно в товарния автомобил. Ударът е в
предните части на автомобилите, като поради по-голямата маса на товарен автомобил „Рено
– Премиум“, лекия автомобил „Пежо 307“ е отхвърлен обратно назад към своята лента за
2
движение, където в този момент се е движел лек автомобил „Хюндай лантра“ с рег. № .....
Водачът на последния междувременно успява да намали скоростта и да отклони посоката на
автомобила надясно, но лекият автомобил „Пежо 307“ движейки се назад се удря в предната
му и лявата странична част със своята дясна странична част като се приплъзва по цялата му
дължина и същевременно го избутва в дясно извън платното След удара с „Хюндай лантра“,
лекият автомобил „Пежо 307“ се завърта на 180 градуса, продължавайки движението си
назад и се установява в покой в своята (насрещна за товарния автомобил) лента за движение
в близост до осевата линия с предна част обърната обратно на посоката, от която идва. След
удара, товарният автомобил „Рено – Премиум“ продължава движението си напред в своята
лента, като водачът поради счупване на десния му крайник, не успява своевременно да
преустанови движението и автомобилът е спрян чрез използване на ръчната спирачка на
около 300 м. от мястото на удара.
Причината за настъпването на ПТП е навлизането на водача на лекия автомобил
„Пежо 307“ в лентата за насрещно движение в опасната зона на спиране на движещия се по
нея товарен автомобил „Рено – Премиум“. ПТП е било предотвратимо само в случай, че
водача на лекия автомобил не е навлизал в лентата за насрещно движение.
Процесният лекият автомобил „Пежо 307“ е произведен през 2003 г. и е снабден с
предпазни колани на всичките пет седалки. Предпазните колани в автомобила са част от
пасивната система за защита на водача и пътниците при различни видове удари. Едно от
необходимите условия е предпазният колан да бъде опънат по тялото на водача или пътника.
Съвременният предпазен колан е триточков (У-образен), като минава косо през раменния
пояс и предната гръдна стена и хоризонтално през предната коремна стена. Възпиращото
действие на предпазния колан се изразява в задържане на пътниците по местата им и
предотвратява свободното инерционно движение на тялото в купето на автомобила. В
случай на сблъсък се задейства автоматичен блокиращ механизъм, при което се фиксират
към седалките торсовете на пътниците, като крайниците и главата остават свободни.
Поставеният колан ограничава движението на долната и горна част на тялото на пътника в
определени граници по посока напред, поради което коланите са най-ефективни при челни
удари, какъвто е в процесния случай.
От данните по делото и съдържащата се в него медицинска документация е видно, че
Д.Л.М. е получила съчетана травма, обхващаща няколко анатомични области - глава, гръден
кош, корем, гръбнак, таз и крайници. Непосредствената причина за смъртта на пострадалата
се дължи на множествени груби несъвместими с живота анатомични увреждания, от които
водещи в танатогенезата са травматичните разкъсвания на сърцето и аортата.
Между установените травматични увреждания получени при ПТП и настъпилата
смърт е налице пряка причинна връзка.
Предвид механизма на ПТП, анатомичното разположение и морфологичните
особености на травматичните увреждания в областта на предната гръдна и коремна стена,
както и множеството вътрешни травматични увреждания в двете телесни кухини, вещите
лица приемат, че по време на претърпяното ПТП Д.Л.М. е била с поставен предпазен колан.
3
В конкретния случай в резултат на сблъсъка е настъпила груба деформация на предната част
на автомобила с изместване на детайли към купето и увреждане на пътуващите в него,
поради което предпазният колан не би могъл да реализира основното си предназначение да
предпази пътника от травматични увреждания.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от тях болки и страдания,
ищците са ангажирали гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Х.К.П. и К.Ш.М.
Свидетелят Х.П. работи в погребална агенция и съдействал на ищците при
организиране на погребението и възпоменанията на почналата им майка Д.М.а на 40-тия
ден, 6-тия месец и за едната година. Според свидетеля ищците изключително тежко са
приели загубата и не са успели да я преодолеят и това е проличало при организиране на
панахидите. При избиране и сътавяне на некролозите и двамата видимо се разстройвали и
плачели и очевидно не могат да превъзмогнат загубата на майка си.
Свидетелят К.М. познава ищците от 8 – 10 години. Живели в един квартал в гр. В.
Търново. Родителите на ищците доста често им идвали на гости. Бащата е бил шофьор на
ТИР, отсъствал е продължително и поради кратките контакти с него, ищците са били повече
привързани към майка си. Катастрофата се е отразила зле на ищците и от разговорите си с
тях свидетелят е установил, че все още не могат да приемат този факт. След инцидента
ищците станали по-затворени в себе си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищците в периода след ПТП, а
свидетелят К.М. и за периода преди инцидента. На следващо място в хода на процеса не са
събрани доказателства, които да ги оборват.
По делото са представени писма изх. № НЩ-5460/10.08.2021 г. и изх. № НЩ-
5460/10.08.2021 г. , с които застрахователят уведомява ищците, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие по застрахователна полица № BG/02..... и заведена щета №
********** – ПТП от 26.07.2021 г. в резултат на което е причинена смъртта на Д.Л.М. към
настоящият момент няма основание за удовлетворяване на претенциите им. Не били
ангажирани безспорни доказателства за виновността на застрахования. Поискал е ищците да
му представят влязъл в законна сила акт – присъда, решение или споразумение по
наказателно дело или постановление за прекратяване на наказателното производство., както
и други документи, които се изготвят в рамките на наказателното производство.
От съдържанието на двете писма, се установява, че на 10.08.2021 г. застрахователят
вече знае за настъпването на застрахователното събитие. В хода на процеса не са събрани
доказателства, че уведомяването на застрахователя е осъществено на по-ранна дата. С оглед
на това съдът приема, че застрахователят е уведомен за настъпването на застрахователното
събитие на 10.08.2021 г.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
4
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди и лихвите за забава са частично
основателни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на
застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че пътното платно е
разделено на две ленти за движение с непрекъсната разделителна линия. Според вещото
лице водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ....., движейки се в
автомобилна колона, чиято скорост е била около 60 км./ч. по неизвестни причини преминава
в ляво и навлиза в насрещната лента за движение и ускорява скоростта си на движение до
85 км./ч. Осъществените действия и конкретната фактическа обстановка, при която те са
предприети дават основание на съда да приеме, че в случая водачът е предприел маневрата
изпреварване, при която пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се
движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото
се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. Но при
предприемане на тази маневра, водачът е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението и да я извърши, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Ако той беше съобразил и отчел конкретно създадената
обстановка непосредствено преди да предприеме изпреварването и не беше навлязъл в
лентата за насрещно движение ПТП е щяло да бъде избегнато. Налице са предпоставките на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“ с рег. № ..... М.С.М.. С поведението си е нарушил разпоредбата на
чл.25, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водача, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма
5
да създаде опасност за участниците в движението и да се съобрази с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Допуснал е и нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП,
задължаващ водача когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи
се по нея. Същият е осъществил противоправно деяние, като не е съобразил с конкретната
пътна обстановка и че с предприетата от него маневра създава опасност за другите
участници в движението. Действията му са довели до настъпилото ПТП, при което са
причинени травматични увреждания на Д.Л.М. в резултат на което е настъпила смъртта й.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и
противоправно поведение на деликвента и настъпилите неимуществени и имуществени
вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от
ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Налице валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил
марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ..... към датата, на която е осъществено процесното ПТП
– застрахователна полица № BG/02/.....ъс срок на валидност от 04.02.2021 г. до 03.02.2022 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищците попадат в кръга лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък. С Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. на
ПВС (раздел ІІІ) изрично е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а именно
неговите низходящи, съпруг и възходящи.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна Д.Л.М.. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Застрахователят счита, че с поведението си починалата е допринесла за вредоносния
6
резултат, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан. В конкретния случай,
извършената комплексна съдебна експертиза, установи, че починалата е била с поставен
предпазен колан, като за да бъде извадено тялото й се е наложило той да бъде срязан.
Следователно починалата не е нарушила чл.137а, ал.1 от ЗДвП и поведението й не е
повлияло по никакъв начин за настъпването на вредоносния резултат. Следва да се съобрази
и обстоятелството, че в конкретния случай, предвид механизма на ПТП, предпазният колан
не е могъл да осъществи предназначението си и да запази пътника.
Относно размера на претендираните от ищците обезщетения.
Обезщетението на неимуществени вреди има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към
момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължават и след това.
Починалата Д.Л.М. била жизнен, работоспособен човек в разцвета на житейските си и
трудови сили, само на 48 г. От събраните по делото доказателства се налага извода че
смъртта й е причинила сериозен стрес на децата й, който не е преодолян и към настоящия
момент. Ищците са претърпели и продължават да търпят негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на майка си. Това е една нормална
човешка реакция за нещастие с близък човек. В конкретния случай, по делото безспорно се
установи, че между починалата и ищците е съществувала дълбока емоционална
привързаност, поддържали са близки и постоянни контакти. Ищците завинаги, до края на
живота си ще трябва да живеят с болката от шокиращата, внезапна и нелепа загуба на най-
близкия си човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. Не са налице данни към
момента на ПТП пострадалата да е страдала от хронични заболявания и да е
инвалидизирана. Това обстоятелство още повече засилва болката от внезапното и рязко
прекъсване на съществувалите емоционални връзки между нея и децата й.
Доводът на застрахователя, че претенциите на ищците са неморални, основаващ се на
близката им родствена връзка с деликвента, който е техен баща не намира опора в
действащия КЗ, не изключва застрахователния риск и не е основание за намаляване,
респективно за изключване на обезщетението за увреждане. На тази основа, след като взема
в предвид преживяваните от ищците страдания, които са претърпели, търпят и ще
продължават да търпят и с оглед на житейски оправданото, съдът в настоящия си състав
приема, че справедливо на ищците да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
причинени им вследствие смъртта на майка им в размер на 120 000.00 лв., на всеки един от
тях., а за разликата до претендираните размери от 150 000.00 лв., исковете на ищците следва
да бъдат отхвърлени.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищците претендират присъждането на законна лихва върху исканите обезщетения от
датата на настъпването на ПТП – 26.07.2021 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетенията.
7
В резултат на деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за
деликвента се поражда задължението да обезщети увреденото лице за претърпените от него
вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на
увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна
лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е.
пострадалият следва да получи парична сума покриваща реалния размер на нанесената му
вреда и начислената върху нея законна лихва, в случай на забава при изпълнението на
задължението за обезвреда. При наличие на валидно сключен застрахователен договор е
налице паралелно облигационно отношение между застраховател и деликвента, което дава
възможност на пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към
застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от КЗ.
Чл.429, ал.1, т.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на
застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично
предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на
ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения,
но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ
при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на
деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.
В хода на процеса не са представени доказателства, от които да се установи, че
застрахования деликвент е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. Въз основа на представените в хода на процеса доказателства, съдът приема, че
увредените лицаса уведомили застрахователя на 10.08.2021 г. С оглед на това и на
основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо ищеца отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата
на уведомяването му от увредените лица 10.08.2021 г. Следователно претенциите за законна
8
лихва, считано от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е
основателна и следва да бъде уважена., а за периода от 26.07.2021 г. до 09.08.2021 г.,
включително следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Относно разноските по делото.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложените по делото доказателства се установява, че направените от ответника
разноски са в размер на 11 840.00 лв., от които депозити за възнаграждение на вещи лица в
общ размер на 800.00 лв. и платени адвокатски хонорари в общ размер на 11 040.00 лв.
Ищците не са поискали възнаграждението за адвокат да бъде намалено, поради
прекомерност. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 2 368.00
лв. Към него следва да се начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимия ДДС в размер на 20%, предвид обстоятелството, че
процесуалния представител на ответника е регистриран по ЗДДС Т.е. сумата, която следва
да се присъди на ответника е в размер на 2 841.60 лв. с вкл. ДДС. С оглед на това всеки един
от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 1 420.80 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към
датата на депозиране на исковата молба - 15.02.2022 г., адвокатското възнаграждение е в
обш размер на 9 060.00 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищците, съразмерно с уважената част от претенциите им,
адвокатско възнаграждение в размер на 7 248.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 9 600.00 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „....“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. за заплати на
С. М. М., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 16, вх.5, ет.5, ап.64 сумата от
120 000.00 (сто и двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради смъртта на майка му Д.Л.М., ЕГН ********** в резултат на
ПТП, станало на 26.07.2021 г., причинено от М.С.М. ЕГН **********, който е нарушил
правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег.
9
№ ....., на основание застрахователна полица № BG/02/.....ъс срок на валидност от 04.02.2021
г. до 03.02.2022 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения
лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2021 г. до
окончателното й заплащане, а за разликата от 30 000.00 лв. над уважения размер на
обезщетението от 120 000.00 лв. до претендираните 150 000.00 лв., както и за законната
лихва върху уважения размер на главницата за периода от 26.07.2021 г. до 09.08.2021 г.,
включително отхвърля претенциите на С. М. М., като неоснователни.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „....“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. за заплати на
М. М. М., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 16, вх.5, ет.5, ап.64 сумата от
120 000.00 (сто и двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради смъртта на майка му Д.Л.М., ЕГН ********** в резултат на
ПТП, станало на 26.07.2021 г., причинено от М.С.М. ЕГН **********, който е нарушил
правилата за движение при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег.
№ ....., на основание застрахователна полица № BG/02/.....ъс срок на валидност от 04.02.2021
г. до 03.02.2022 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения
лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2021 г. до
окончателното й заплащане, а за разликата от 30 000.00 лв. над уважения размер на
обезщетението от 120 000.00 лв. до претендираните 150 000.00 лв., както и за законната
лихва върху уважения размер на главницата за периода от 26.07.2021 г. до 09.08.2021 г.,
включително отхвърля претенциите на законната лихва върху уважения размер на
главницата за периода от 26.07.2021 г. до 09.08.2021 г., включително отхвърля претенциите
на С. М. М., като неоснователни.
Осъжда С. М. М., ЕГН ********** и М. М. М., ЕГН ********** и двамата с адрес в
гр. Шумен, ул. „....“, , № 16, вх.5, ет.5, ап.64 всеки един от тях да заплати на ЗД „Бул инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, бул. „....“, № 87,
представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. сумата от 1 420.80 лв., представляваща
част от дължимите на ответника разноски по делото в общ размер на 2 841.60 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „....“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. за заплати на
адвокат Х.Р.К. от адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес в гр. Велико Търново, ул.
„....“, № 3, ет.1 сумата от 7 248.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
на ищците безплатна адвокатска помощ.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „....“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса
в общ размер на 9 600.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11