М О Т И В И
към присъда № 5/ 27.01.2020г.
по НЧХД № 1 316 по описа на Районен съд град Монтана за 2020
година, трети наказателен състав.
Обвинението е предявено с тъжба по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимите
К.В.И. и А. В. А. са обвинени в
това, че на на 21.01.2018г. в гр.Монтана, в съучастие като извършители,
причинили на И.П.Й. xxx лека телесна повреда без разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща се в охлузване по
челото в дясно, драскотина под долен клепач на дясно око, две охлузни ранички
по задната повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане по лява ушна мида,
кръвонасядане по задно – външната повърхност на ляво бедро, причинило болка и
страдание на Й. – престъпление по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Тъжителят И.П.Й. чрез упълномощени представители поддържа така
предявеното обвинение в хода на съдебните прения и молят съда да постанови присъда,
с която признае подсъдимите за виновни. Навежда доводи, че при предходното
разглеждане на делото от друг съдебен състав двамата подсъдими са признати за
виновни за извършено престъпление по чл.132 от НК, но поради липса на жалба от
тъжителя и последвала отмяна на тази присъда от въззивния съд, към настоящият
момент не може да се влоши правното положение на подсъдимите и следва да бъдат
признати за виновни по това престъпление. Молят съда да уважи предявената
гражданска претенция съобразно закона.
Подсъдимите К.В.И. и А. В. А. не се признават за виновни по повдигнатото
обвинение. Подсъдимият К.В.И. се явява само в едно съдебно заседание и дава
обяснения. Подсъдимият А.В.А. не се явява в хода на производството. Двамата
подсъдими се представляват от упълномощен защитник. Последният навежда доводи,
че не са събрани доказателства за изложеното в тъжбата, поради което моли съда
да постанови присъда, с която признае подсъдимите за невиновни и ги оправдае по
повдигнатите обвинения.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните,
приема за установено следното:
Подсъдимите К.В.И. и А. В. А. xxx. Те са приятели.
Тъжителят
И.П.Й. xxx.
Подсъдимите
и тъжителя до датата на обвинението не се познавали и нямали взаимоотношения
помежду си.
Тъжителят
И.Й. и свидетелят К.К. са приятели.
На 20.01.2018г. решили да посетят клуб „Централ” в град Монтана и да поиграят
билярд. Изпили няколко питиета и се прибрали около полунощ. По-късно по
телефона им се обадили техни приятели, които им казали, че се намират в
заведение „Неповторимото” в ж.к.”Младост” в град Монтана и ги поканили да
дойдат при тях. Около 03.00 часа през нощта, вече на 21.01.2018г.
тъжителят и свидетелят К. отишли до заведението, като констатирали, че същото
не работи. Предвид на това решили да се приберат по домовете си. Движели се в
посока от ж.к.”Младост” към центъра на града, преминавайки и през улица ”поп
Харитон”. Там били посрещнати от подсъдимите К.И. и А.А..
Подсъдимите
са приятели. Подсъдимият К.И. xxx. Същата вечер на гости му бил и подсъдимият А.А.,
придружен от съпругата си. Около 04.00 през нощта на 21.08.2018г. в стаята влезли
изплашените малолетни деца на подсъдимите К.И. и А.А., като казали, че не могат
да спят, защото някой им счупил прозореца. Двамата подсъдими отишли в детската
стая и констатирали в средата й наличието на камък, счупил прозореца. Децата макар
и в късния час през нощта били на прозореца, видели двамата мъже хвърлили
камъка и дали описание. Двамата подсъдими подали сигнал по РУ-Монтана. На
сигнала се явили свидетелите А.В. и А.И., като констатирали, че извършителите
на деянието ги няма. Там бил подсъдимият К.И.. Служителите на МВР започнали да
оглеждат района. Малко по–късно, след около 15 минути е получен сигнал от
служителите на МВР, че извършителите вече са на адреса. Предвид на това двамата
свидетели В. и И. отново се върнали на адреса. Там видели двамата подсъдими,
свидетелят К.К., изправящ се от земята и лежащият на земята тъжител И.Й.. Други
лица не е имало. Когато дошли полицаите тъжителят Й. се изправил и изпълнил
полицейското разпореждане на предадат личните си документи със свидетеля К..
Минути
преди да дойдат служителите на полицията за втори път, по ул.”поп Харитон” № 15
в града се движели тъжителя И.Й. и свидетеля К.К., които идвали от затвореното
заведение „Неповторимо” в посока да се приберат по домовете си. Били спрени от
подсъдимите К.И. и А.А. с израза „Ето, тия са!”. Тъжителят Й. и свидетеля К.
заявили, че не знаят за какво става въпрос, не знаят за никакъв счупен прозорец
и минават случайно по улицата. Независимо от отговора им, подсъдимите първо се
нахвърлили към тъжителя с юмруци и ритници, като го повалили на земята, а в
последствие съборили на земята и свидетеля К., като също му нанасяли удари.
През цялото време на побоя ги питали, те ли са счупили стъклото и знаят ли, че
там са спели малки деца.
В
този момент дошъл патрулния автомобил на РУ-Монтана със свидетелите А.В. и А.И..
Полицейските служители попитали тъжителя Й. и свидетеля К. те ли са счупили
стъклата на прозореца. Получили отрицателен отговор от двамата. Поискали им
документите за самоличност и ги получили и от двамата. По време обаче на
проверката враждебното отношение на подсъдимите спрямо тъжителя и свидетеля К.
не се преустановило, като продължавали да ги блъскат и бутат. Тъжителят Й. се
почувствал недостатъчно защитен, което наложило да напусне мястото на
проверката, независимо от факта, че вече е предоставил документа си за
самоличност на полицейските служители. Последните не са се опитали да го спрат,
защото било хлъзгаво и завели в РУ-Монтана за изясняване на случая само
свидетеля К.К..
За
това, че полицейските служители бездействали, когато е накърнявана телесната
неприкосновеност на тъжителя, последния подал сигнал /жалба/ до Вътрешна
сигурност, която обаче не приела за установени изложените твърдения от
пострадалия.
Още
същият ден - на 21.01.2018г. тъжителят посетил МБАЛ-Монтана, с оплаквания, като
си направил и рентгенова снимка за наличие на фрактура. Такава не била
установена /л.4-5 от НЧХД № 580/18г. на МРС/.
На
26.01.2018г. д-р И. Д., началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „д-р
Стамен И.”xxx издал съдебно – медицинско удостоверение № 12/18г./л.6 от НЧХД №
580/18г. на МРС/, от което е видно, че тъжителя И.П.Й. има заздравяващо
охлузване по челото в дясно, белег от заздравяла драскотина в областтта под
долен клепач на дясно око, две заздравяващи охлузни ранички по задната
повърхност на дясна ушна мида, кръвонасядане по лява ушна мида, кръвонасядане
по задно-външната повърхност на ляво бедро.
В
медицинското удостоверение е вписано още, че уврежданията са получени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по време и начин посочен от прегледания. Посочените
увреждания са от естеството да му е причинено болка и страдание.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства
– свидетелските показания на А.В.В., А.Е.И. и К.П.К..
Съдът
намира, че следва да се даде вяра на свидетелските показания на В. и И.. Същите
са последователни в разказа си и дават една ясна картина, която се подкрепя и
от писмените доказателства. Това, че свидетелите не са видели, макар и в тяхно
присъствие нарушаване на телесната неприкосновеност на тъжителя и свидетеля К. от
страна на подсъдимите не поставя техните показания под съмнение в останалата им
част. Нещо повече, липсата на симпатия по отношение на тъжителя подчертавайки
многократно, че както тъжителя, така и свидетеля К. са били повлияни от
алкохола, съдът приема, че се дължи на факта, че срещу тях е имало подадена
жалба за тяхното бездействие от страна на тъжителя, както и разследване от
Вътрешна сигурност. Следва да се отбележи обаче, с особено внимание, че когато
са пристигнали на адреса за втори път, са забелязали тъжителя на земята,
окървавен и мръсен. На улицата са били само двамата подсъдими, тъжителя и
свидетеля К..
Съдът кредитира с особена значимост показанията на свидетеля К.К.. Същият е
единственият свидетел, който е пряк очевидец на всичко случило се от самото
начало до неговия край. Това, че е приятел на тъжителя не поставя под съмнение
достоверността на показанията му, още повече че те се подкрепят от другите
събрани по делото доказателства, не търси наказателна отговорност на
подсъдимите за нанесените му на него наранявания. Нещо повече, веднага при
пристигането на полицаите свидетеля К. е заявил, че са били бити и то в
отсъствие на тъжителя, който притеснен за собственото си здраве е напуснал
проверката. Ако е бил толкова повлиян от алкохола, каквито твърдения бяха
наведени в процеса, то същият не би имал такава бърза логическа мисъл, която да
структурира защитна позиция, че не са счупили стъклото на прозореца с тъжителя,
че са били бити от подсъдимите, къде е бил и какво са правели вечерта и то, без
да е обсъдено това с тъжителя, който си е тръгнал. В потвърждение на
показанията на този свидетел са и събраните доказателства, че тъжителят е
напуснал мястото на проверката, след пристигане на полицията. Полицията е
орган, който дава респект и сигурност. Ако не е била възприета ситуацията от
тъжителя, като реална опасност за неговото здраве, то той не би напуснал
мястото на проверката, каквото поведение се явява атипично, още повече че вече
е предоставена личната карта и е било известно кое е лицето. Обстоятелството,
че тъжителя не е спрян от полицията поради факта, че било хлъзгаво, съдът
намира за несериозно. Изглежда нелогично при хлъзгаво време, полицията да не
може да извършва право-охранителната си дейност. Нещо повече, полицията е дошла
на два пъти с патрулен автомобил, там са били двамата подсъдими и свидетеля К.,
на които не е повлияло хлъзгавото време.
Подсъдимият
А.А. не се явява в процеса и не дава обяснения. Подсъдимият К.И. дава обяснения
в смисъл, че не са нанасяли побой над тъжителя и свидетеля К., както и че именно
те са счупили прозореца на детската стая. Съдът намира тези твърдения на
подсъдимия за негова естествена защитна позиция. Безспорно се установи от
доказателствата и в тази част няма спор, че към 04.00 часа на 21.01.2018г.
децата на подсъдимите са им казали за счупения прозорец. Именно по описание на
децата, родителите им /подсъдимите/ са подали сигнал до полицията. Извършителите
обаче не са установени. Факт е, че в 04.10 часа е подаден сигнал до полицията,
факт е, че свидетелите В. и И. не са установили извършителите и отишли в района
да ги търсят. Около 15 минути по-късно бил подаден сигнал, че са установени
извършителите от подсъдимите. Това са били единствените движещи се в района
хора, поради което и те са заподозрени от подсъдимите в извършеното. Тъжителя и
подсъдимите не се познават, което води на извода, че не е имало мотив за
извършване на това деяние. Нещо повече, не е имало дори и хулигански мотив, тъй
като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не е
личност с утвърдени престъпни навици. Подсъдимите приели по предположение, че
това са извършителите и им нанесли побоя до идването на полицията.
Защитата
на подсъдимите наведе доводи, че няма причина тъжителя и свидетеля К. да се
намират в района, тъй като заведението „Неповторимо” е с работно време до 24
часа и няма причина в 4 часа през нощта да се намират на тази улица. От
показанията на свидетеля К. се установява, че при телефонен разговор с техни
приятели получили информация, че се намират в това заведение и ги повикали при
тях. Съдът намира за ирелевантен факта за достоверността на казаното от
приятелите на тъжителя и свидетеля К.. Факт е, че тъжителя Й. и свидетеля К.
приели това за истина и отишли във въпросното заведение. Достоверността на
показанията на свидетеля К. се потвърждава и от факта, че същият заявява, че
видели заведението затворено и си тръгнали.
Защитата
на подсъдимия навежда доводи, че тъжителят И.Й. е искал да се укрие и за това е
напуснал мястото на проверката, както и че срещу него е било образувано друго
ДП, което в последствие е било прекратено, поради неформален натиск от член на
семейството на тъжителя, магистрат от съдебен район Монтана.
Съдът
намира това възражение за неоснователно и несериозно. Ако целта на тъжителя е
била да се укрие от органите на МВР, не би следвало да си предоставя личната
карта за проверка, предвид обстоятелството, че подсъдимите не го познават, а
член от семейството му е магистрат от съдебен район Монтана /майка му е прокурор/.
Образуваното ДП е било прекратено, поради незначителност на вредите, каквото е
и самото твърдение на защитника. За прекратяване на ДП на такова основание едва
ли е нужно неформален натиск върху разследващия орган, а и доказателства за
такъв – няма, а и не е предмет на обсъждане в настоящето производство.
Наведени са доводи от защитата, че тъжителя и свидетеля К. са били силно
повлияни от алкохола, с поведение граничещо до неадекватност. Съдът намира и
това възражение за неоснователно. Ако тъжителят е бил толкова неадекватен, то
как би счупил прозореца на детската стая, за което действие се изисква и
определена концентрация. Съдът намира, че тази линия на защита цели да докаже,
че лошия външен вид на тъжителя и свидетеля К. се дължи не на нанесения побой
от страна на подсъдимите, а на употребата на алкохол.
Навеждат
се още доводи, че съдебно – медицинското удостоверение е издадено на
26.01.2018г, тоест пет дни след инцидента и получените наранявания може да не
са във причинно следствена връзка с поведението на подсъдимите. Съдът намира
това възражение за неоснователно. По делото са приложени доказателства, че още
същият ден около обяд тъжителят е посетил МБАЛ-Монтана с оплаквания, като е
поискал и рентгеново изследване. Нещо повече, в представеното съдебно –
медицинско удостоверение е вписано, че раните са заздравели, което съответства
да са от преди пет дни по – рано.
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите К.В.И. и А.В.А.,
в съучастие като извършители са
осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Настоящото разглеждане на
делото е второ след отменително решение на Окръжен съд - Враца и с отбелязване
на обстоятелството, че при първото разглеждане на делото първоинстанционният
съд /РС-Монтана/ е приел правна квалификация по смисъла на чл.132 ал.1 т.4 от НК. Приел е, че е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна
състава на чл.130, ал.2 от НК, но същият е приел, че е налице състояние на
афект, с съдействие, предизвикано от пострадалия.
Тъжителят И.Й. не е осъществил
докрай своите правомощия на обжалването и не е атакувал първоинстанционната
присъда.
В случая обаче, няма никаква
пречка, след като съдът прие с оглед установената по делото фактическа
обстановка, че подсъдимите са извършили деяние по чл.130, ал.2 от НК във връзка
с чл.20 ал.2 от НК, същите да бъдат признати за виновни по чл.132 ал.1т.4 във
връзка с чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, с оглед правилото reformation in pejus.
Въпреки, че безспорно по настоящето дело е обстоятелството, че подсъдимите са
извършили престъпление по чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, то съдът намира,
че не може да ги признае за виновни и да им наложи наказание, тъй като вече е
произнесена присъда по – лек състав за извършено престъпление – чл.132 ал.1 т.4
от НК и не е имало обжалване на тази присъда от тъжителя. В този случай съдът
не може да влошава положението на подсъдимите, като им наложи по-тежко
наказание за безспорно доказаното по настоящето дело извършено престъпление по
чл.130 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, а следва да се признаят за виновни
за извършено престъпление по чл.132 ал.1 т.4 от НК, въпреки че липсват
квалифициращите признаци.
В тази връзка Решение на ВС
по НД №298/2019 г. на ІІІ н.о. Смисълът на решението е, че когато поради
процесуално развитие съдбата на делото се установят факти и обстоятелства за
извършено престъпление, макар и по-тежко от тези, които го квалифицират, за
които е признат за виновен при първото разглеждане на делото, то съдът ще
следва да го признае за виновен по по-лекото обвинение, именно поради забраната
reformatio in pejus, като съдът ще следва да изрази в мотивите си кое е точно
извършеното престъпление.
В противен случай бихме били
изправени пред правният абсурд едно доказано престъпление да не бъде наказано,
поради процесуално бездействие при обжалването. Престъплението е причиняване на
леки телесни повреди, в резултат на нанесен побой, а дали отсъстват или са
налице квалифициращите признаци, това вече е въпрос на конкретика. Основното, с
което тъжителят е сезирал съдът с тъжбата си е нанесеният му побой, в резултат,
на който са му причинени леки телесни повреди и съблюдавайки, reformatio in
pejus, съдът призна за виновни подсъдимите по по-лекото обвинение, с оглед
процесуалната съдба на делото.
По несъмнен начин е доказано в
процеса, че са налице условията на чл.20 ал.2 от НК.
Под съучастие се разбира
задружна, съвместна дейност на две или повече лица за осъществяване на едно
умишлено престъпление. От обективна страна съучастието се характеризира с общ
умисъл или “общност на умисъла”. Това означава, че всеки един от съучастниците
наред с това, че е съзнал общественоопасния характер на деянието, предвижда
настъпването на обществено-опасните последици, иска или се съгласява с тяхното
настъпване, съзнава, че и друго лице или други лица действат с умисъл за
причиняване на същите общественоопасни последици. Общността на умисъла се явява
и обща субективна основа за носене на наказателна отговорност при съучастие.
От доказателствата
по делото по несъмнен начин се установява, че в противоправните действия на
подсъдимите е налице такава общност на умисъла.
Признавайки подсъдимите А. и И. за виновни за
престъплението по чл.132, ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК и ги освободи
от наказателна отговорност, като им наложи административно наказание - глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева на всеки един от тях. Последните са не осъждани,
видно от справки за съдимост л.64-66 от делото. По отношение на подсъдимия И. е
настъпила реабилитация по право и поради което вредните последици са заличени.
Престъплението по чл.132 ал.1 т.4 във връзка с чл.130
ал.2 от НК се предвиждат наказания пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева и не са причинени съставомерни имуществени вреди,
като пряка и непосредствена последица от деянието.
Съдът наложи на подсъдимите минимално предвидения
размер глоба за всеки един от тях, като съобрази този размер на глоба наложен с
отменената присъда и предвид изложените по – горе мотиви, а именно, че не може
да им бъде влошено положението. Въпреки, че намира, че при обсъждане на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства този размер е несъразмерно
нисък.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В
настоящето производство са предявени и приети граждански искове от тъжителя И.П.Й.
против подсъдимите К.В.И. и А.В.А. за солидарно заплащане на сумата 1800
/хиляда и осемстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законните последици от това.
Съдът намери гражданския иск за неимуществени вреди за
частично основателен, като съобрази отменената присъда и предвид изложените по
– горе мотиви, а именно, че не може да им бъде влошено положението на
подсъдимите.
Установено е по делото, че на 21.01.2018г. подсъдимите
А. и И. са причинили на тъжителя Й. телесни увреждания.
На
основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите са длъжни да обезщетят тъжителя за
причинените му вреди. Тъжителят е претърпял болка и страдание, които следва да
бъдат обезвезмездени чрез присъждане на обезщетение в полза на тъжителя на
основание чл.52 от ЗЗД по справедливост.
На основание горното съдът осъди подсъдимите
К.В.И. и А.В.А. да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец И.П.Й.
сумата 500.00 /петстотин/ лева представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане - 21.01.2018г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск в останалата
му част над уважения размер до претендирания такъв от 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и да заплати направените по водене
на делото разноски в размер на 1 000.00 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите К.В.И. и А.В.А. да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО по сметка на РС - Монтана сумата от 50.00 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданският иск и по 5 лева държавна такса при всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
По
горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: