Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като разгледа
гр.д. № 3006 по описа на ВРС за
Производството
е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Образувано е по постъпила молба от Б.М.Г.
и Л.Ц.Г. за допускане на развод по взаимно съгласие. Молителите желаят
прекратяване на сключения между тях на 25.05.2008 г. граждански брак. Към
молбата са приложили споразумение, с което са уредили последиците от
прекратяване на брака.
В съдебно заседание молителите поддържат искането за
развод по взаимно съгласие и молят
постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено
от Община Враца въз основа на акт за
граждански брак № 76/25.05.2008 г. се установява, че на 25.05.2008 г. Б.М.Г. и Л.Ц.
Ш. са сключили граждански брак в гр.Враца, като съпругата е приела да носи
фамилното име Г.. По делото не са налице данни от брака си молителите да имат родени
непълнолетни деца.
С оглед на така възприетото от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с молба за развод по взаимно съгласие,
с правна квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а
разгледана по същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка, като същите са
активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и
в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за
развод. При това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не
следва да ги издирва.
По делото е представено споразумение, с което
съпрузите уреждат личните и имуществените си отношения след прекратяване на
брака. След като извърши проверка на представеното споразумение, съдът намира,
че то не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено с
решението.
От изложеното по-горе може да се направи извод, че са
налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и
прекратяване брака на Б.М.Г. и Л.Ц.Г..
При образуване
на делото страните са представили доказателство за внесена държавна такса в
размер на 25,00 лв. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода, като всяка от страните
следва да бъде осъдена да заплати сумата от по 20,00 лв. окончателна държавна
такса.
Така мотивиран
и на основание чл. 330 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Б.М.Г. с ЕГН ********** и Л.Ц.Г. с ЕГН **********,
сключили граждански брак на 25.05.2008 г. в гр.Враца, за което е съставен акт
за граждански брак № 76/25.05.2008 г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Б.М.Г. с ЕГН ********** и Л.Ц.Г. с
ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1.
По отношение на имуществените
отношения съпрузите се споразумяват както следва:
1.1
Движимите вещи, придобити по време на
брака съпрузите са поделили
извънсъдебно и доброволно и
нямат претенции един
към друг по отношение на тях.
1.2
Съпрузите заявяват,
че не са придобивали
със съвместен принос парични влогове и всеки от тях
може да се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове, на които
е титуляр.
1.3
Съпрузите нямат претенции
един към друг относно вземания от кредитни институции и трети лица.
2.
По отношение на фамилно
име на съпругата Л.Ц.Г. след развода: При сключване на
гражданския брак съпругата е приела фамилното име на съпруга си - Г.. След
прекратяването на брака между страните, съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Ш..
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК Б.М.Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд гр. Враца, сумата в размер на 20,00 лева,
представляваща окончателно определена държавна такса при допускане на развода.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК Л.Ц.Г. с ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Враца,
сумата в размер на 20,00 лева, представляваща окончателно определена държавна
такса при допускане на развода.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: