№ 59
гр. Ямбол, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500036 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
К.Л.К., ЕГН **********, чрез адв. С.Е. - ЯАК, подадена против Решение №429/23.12.2021 г.
по гр.д. №3408/2021г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд: ОСЪЖДА, на основание чл.144
СК, Л.Б.К., ЕГН ********** да заплаща на К.Л.К., ЕГН ********** месечна издръжка от по
200 лв., считано от датата на исковата молба -02.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до завършване на обучение в средно учебно заведение, но не
повече от 20-годишна възраст, като иска за горницата над тази сума до пълния предявен
размер от 450 лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.; ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК,
Л.Б.К., ЕГН ********** да заплати на К.Л.К., ЕГН ********** сумата от 466,67 лв.,
представляваща издръжка за минало време за периода 22.08.2021 г. - 02.11.2021 г., като иска
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1500 лв., като неоснователен -
ОТХВЪРЛЯ.; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л.Б.К., ЕГН ********** да
заплати на К.Л.К., ЕГН ********** сумата от 177,78 - разноски по делото.; ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, К.Л.К., ЕГН ********** да заплати на Л.Б.К., ЕГН
********** сумата от 252,22 лв. - разноски по делото.; ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от
ГПК Л.Б.К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 338
лв.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в отхвърлителните части по
отношение на предявените претенции, с твърдения за неправилност, поради неговата
необоснованост и постановяване при нарушения на процесуалния и материалния закон. В
жалбата са изложени съображения, че първоинстанционният съд не е възприел правилно
фактическата обстановка и е направил неправилни изводи при постановяване на атакувания
съдебен акт. Въззивникът възразява, че съдът не е взел предвид събраните доказателства за
материалните възможности на ищеца и неговото имущество, а изложените мотиви в тази
1
част са кратки и непълни. Твърди, че в обжалваното решение не е коментиран факта, че
ответникът притежава два имота в гр.*, като е прехвърлил част от тях на съпругата си.
Жалбоподателят сочи, че в мотивите на атакуваното решение липсва анализ на доходите на
ответника, като са изложени съображения в тази насока. Направени са възражения, че от
съдебния акт не става ясно какъв размер на доход е възприел съда за доказан и защо счита,
че размер на издръжка около 200 евро /тоест около 10% от дохода на ответника/ биха
представлявали затруднение за него. По изложените съображения моли ЯОС да отмени
решението на PC Ямбол в обжалваните части и да постанови ново, с което да уважи изцяло
предявените искови претенции. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни
разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Л.Б.К., чрез пълномощника адв.Е.Д. от АК-
Сливен е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище, че депозираната въззивна
жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно и законосъобразно. Твърди, че
издръжката по чл.144 СК на пълнолетно дете, докато учи, не е безусловна. Изложил е
съображения относно доходите, които получава и разходите, които има. Намира за правилна
преценката на ЯРС, че не следва механично да бъде съобразен размера на издръжката,
искана от ищеца в България, с месечна добавка за дете в Германия, тъй като основанията за
двете са различни, различен е и стандарта в България и Германия. Посочено е, че линията на
бедността в България за 2021 г. е в размер на 369 лева и при условие, че издръжката се
осигурява от двамата родители, то ответникът не следва да плаща повече от 180-200 лв.,
както правилно е преценил ЯРС. Предвид гореизложеното моли въззивния съд да потвърди
решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът К.К., редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си
представител - адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за
уважаването й. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата
страна.
В о.с.з. въззиваемият Л.К., редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си
представител - адвокат поддържа становището, заявено в писмения отговор, като моли за
отхвърляне на въззивната жалба, респ. потвърждаване на атакуваното решение. Претендира
и за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, като представя списък
по чл.80 ГПК.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е безспорно, а е видно от представеното по делото удостоверение
за раждане, че ищецът /сега въззивник/ е рождено дете на ответника Л.К. /сега въззиваем/,
като е роден на *** г. и на ** г., е навършил пълнолетие, т.е. - понастоящем е пълнолетен.
Не се спори, че ищецът учи редовно в ПГИ „Иван Райнов“- гр.Ямбол, където е редовен
ученик в ** клас през учебната 2021/2022 г, съгласно удостоверение от 11.10.2021 г. Видно
от представеното и прието по делото решение на ЯОС от 28.05.2021 г. е увеличен на 350 лв.
размерът на издръжката, която бащата е осъден да изплаща на ненавършилото към онзи
момент пълнолетие дете. Ищецът е представил копие от удостоверение за получени за
периода 01.2020 – 06.2020 год. доходи от ответника, от което става ясно какво
възнаграждение е получавал бащата в посочения период. От приетите по делото справки от
Агенцията по вписванията с установява, че въззивникът не притежава недвижими имоти, а
въззиваемият притежава два недвижими имота.
С отговорът на ИМ са представени доказателства, видно от които на 30.03.2016 г.
ответникът е сключил граждански брак; баща е на две малолетни деца – Н., роден на *** г. и
Л., родена на *** г, за които деца получава детски надбавки по 204 евро за дете или общо
2
408 евро за двете деца. Представени са копия от фишове за работна заплата, видно от които
ответникът е реализирал следните доходи от ТПО , за м. юни 2021 год. – 1630,56 евро, за м.
август 2021 год. – 1604,35 евро, за м. септември 2021 год. – 1454,73 евро, като в последния
като годишна получена сума е посочено 14 415,02 евро. Прието е също копие от договор за
наем на жилище, с уговорен месечен наем от 460 евро. От удостоверение за такса за детска
градина се установява, че ответникът заплаща такса в размер на 76,75 евро месечно. От
представените писмени доказателства се установява още, че ответникът изплаща суми по
договор за кредит, включително са представени доказателства за дължими разходи за
електрическа енергия, битова газ, радио и телевизия и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество
въззивната жалба е неоснователна.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по същество, решението в атакуваната част, се прецени за правилно, а
изложените от първостепенния съд мотиви се споделят и настоящата инстанция препраща
към тях (арг. от чл.272 ГПК).
Предявените в производството искове са с правно основание чл.144 и чл.149 от СК.
Претендира се издръжка от родител при хипотезата на продължаващо образование в средно
учебно заведение и възраст на въззивника до 20 години. Тази издръжка обаче не се дължи
безусловно, както задължението на родителите за издръжка по чл.143, ал.2 от СК, защото
законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я
дават без особени затруднения. Това означава, че законът поставя допълнително условие за
задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано
с техните материални възможности.
В конкретния случай предпоставките, визирани във фактическия състав на нормата
на чл.144 от СК са налице. Въззивникът е навършил 18 години (и не е навършил 20 год.) и
продължава обучението си в средно учебно заведение, редовна форма на обучение. По
делото не се установи същият да има имущество, от което да може да се издържа. Следва да
бъде отчетен и факта, че въззивникът е ученик в ** клас, с оглед на което и обективно не би
могъл да ходи на училище и да работи на пълен работен ден с цел да реализира доход, който
да му позволи да се издържа сам.
В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения" за
родителите да дават издръжка, но същността му лесно може да се изясни като се има
предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за
съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или
не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на
наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални
възможности.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника,
че първоинстанционният съд не е възприел правилно фактическата обстановка и е направил
неправилни изводи при постановяване на атакувания съдебен акт. Напротив, при правилно
установена фактическа обстановка, ЯРС е направил правилни и обосновани изводи относно
възможностите на въззиваемия да плаща издръжка на въззивника в размер на 200 лв., който
размер не би представлявал особено затруднение за него, отчитайки материалните
3
възможности и имущественото състояние както на ищеца, така и на ответника по делото.
ЯРС е анализирал и представените по делото доказателства, удостоверяващи размера на
трудовите възнаграждения, които е получавал въззиваемият, като изложил, че последния
реализира доходи по трудово правоотношение в размер на около 1600 евро, което
действително е над средната работна заплата за България, но правилно е отчел факта, че
ответникът се е установил да живее трайно в Германия, където за 2021 г. средната заплата е
в размер на 4 093 евро, а минималната е 1470,40 евро. В допълнение следва да се посочи, че
видно от мотивите на решението от 28.05.2021 г., с което е определен предходния размер на
издръжката на ищеца, като непълнолетен, към него момент ответника е реализирал
средномесечен нетен доход размер на 2172,55 евро, а понастоящем - около 1600 евро. Това
наличие на намаление на доходите на въззиваемия - ответник в сравнение с тези при
предходното определяне на издръжката е обстоятелство, което не може да не бъде отчетено.
На следващо място - ЯРС правилно е отчел и фактите, установени по безспорен начин от
представените и приети по делото доказателства, свързани със семейното положение на
въззиваемия, който има сключен граждански брак от 30.03.2016 г. и две малолетни деца, за
които следва да осигури издръжка преимуществено, предвид разпоредбата на чл.143, ал.2
СК, съгласно която задължението за издръжка по отношение на ненавършили пълнолетие
деца е безусловно, за разлика от издръжката на навършили пълнолетие деца, която е условна
и следва да се преценява обстоятелството дали заплащането й няма да създаде особени
затруднения на родителите, тъй като поначало едно пълнолетно дете следва да се грижи
само за издръжката си. Освен това, ЯРС е взел предвид и безспорно установените по делото
факти относно задълженията на ответника по договор за кредит, обстоятелството, че живее
под наем, че заплаща месечни консумативи, което допълнително води до намаляване на
възможността му да заплаща претендирания от ищеца размер на издръжката.
С оглед на горните съображения, настоящия съдебен състав счита, така както е приел
и първостепенния съд, че към момента въззиваемия следва да бъде осъден да заплаща на
пълнолетния си син сумата от 200 лева месечно. Този размер издръжка безспорно не е от
естество да задоволи в пълна степен нуждите на въззивника от издръжка, но съдът следва да
държи сметка за възможностите на задължения родител. При определяне на издръжката за
пълнолетни лица, съдът не е обвързан и с минималните размери на издръжката, определени
съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, а единствено следва да прецени, дали с оглед
икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява
затруднение за съответното задължено лице. В случая, съдът счита, че въззиваемия може да
осигурява издръжка от 200 лева месечно, без това да му създава затруднение. Останалата
част от необходимите му за издръжката средства въззивника би могъл да получи от своята
майка, а и чрез полагане на личен труд. Предвид изложеното правилно и законосъобразно
искът на въззивника - ищец за разликата над уважения размер от 200 лв. до пълния предявен
такъв, възлизащ на сумата от 450 лв., е отхвърлен.
Правилно е решението на ЯРС и в частта му относно претенцията по чл.149 СК - за
присъждане на издръжка за минало време. С оглед липсата на твърдения и доказателства
въззиваемият - ответник да е заплащал издръжка на въззивника за периода след навършване
на пълнолетие до предявяване на исковата молба, а именно за времето от 22.08.2021 г. до
02.11.2021 г., то за посочения период и въз основа на определения месечен размер от 200 лв.,
следва да се присъди сумата от общо 466,67 лв. Искът за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 1500 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, до който
правилен извод е достигнал и ЯРС.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което постановеното от последния решение, в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна - да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят и направените по
4
делото разноски за въззивната инстанция предвид наличието на надлежно искане и на
доказателства за сторени разноски. Във въззивната инстанция въззиваемия е сторил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Въззивника е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна, намиращо основание в чл.78, ал.5 ГПК,
което се прецени от настоящия съд за основателно. Заплатеното от въззиваемия
възнаграждение надвишава определения минимален размер от 300 лв. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за издръжка, предвиден в чл.7, ал.1, т.6
Наредба №1/09.07.2004 г. Ето защо въззивния съд приема, че са налице предпоставките на
чл.78, ал.5 ГПК и възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от въззиваемия следва да бъде уважено, като на последния се
присъди сумата от 300 лв. за разноски за адвокатската защита пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №429/23.12.2021 г., постановено по гр.д.№3408/2021 г.
по описа на ЯРС, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за издръжка на К.Л.К.
против Л.Б.К.: по чл.144 СК - за горницата над присъдената сума от 200 лв. до пълния
предявен размер от 450 лв. и по чл.149 СК - за горницата над присъдения размер от 466,67
лв. до пълния предявен размер от 1500 лв., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА К.Л.К., ЕГН **********, да заплати на Л.Б.К., ЕГН ********** разноски
за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5