Решение по дело №28/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 50
Дата: 17 март 2023 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20237240700028
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                       

         

           50              17.03.2023 година   град Стара Загора

                

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА  

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА 

 

при секретар Пенка Маринова                

и с участието на прокурор Юлияна Станева                                                   

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 28 по описа  за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Х.Н.К. с адрес ***, подадена чрез пълномощника й адв. А.Г. ***, против Решение № 561 от 19.12.2022 г., постановено по АНД № 1469/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменен електронен фиш серия К №5775656  на ОД на МВР  – Стара Загора, като на основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Х.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. 

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че въпреки правилно направената от въззивния съд констатация, че в електронния фиш не е дадена правна квалификация на нарушението, съдът недопустимо е санирал този порок. Обосновава, че доколкото не е налице хипотезата на неправилна административнонаказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен  в електронния фиш приложим закон, постановеното от съда изменение на електронния фиш на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че непосочването в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гл.т на административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и абсолютно основание за отмяна на акта независимо от факта на установеното нарушение. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К №5775656   на ОД на МВР  – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.     

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

   Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Х.Н.К. *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № №5775656    на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП, на Х.К. е наложена глоба в размер на 1200 лв., за нарушение на  чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 08.04.2022г., в 15.51 ч., в област Стара Загора, с. Опан, община Опан, път ІІІ-503 км., управлява посока Хасково при ограничение на скоростта 50км/ч, въведено с пътен знак Д-11, е установено извършване на нарушение при управление на МПС “*******“ с  рег. № *******с установена скорост на движение от 91км/ч, при превишена стойност на скоростта 41 км/ч и отчетен километров толеранс - 3км, като извършеното нарушение е заснето с АТСС ( TFR1- М S1) – автоматизирано техническо средство 6572. Посочено е в електронния фиш, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4541207.  

           

   Въз основа на събраните по делото доказателства Старозагорският районен съд е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение при управление на МПС с рег. № *******- управление при превишение на разрешената скорост с 41 км/ч на посочените в ЕФ дата и място, се явява установено по безспорен и несъмнен начин, но нито е обосновано, нито е доказано, че нарушението е извършено в хипотезата на повторност като основание за налагане на административна санкция по чл.182, ал.4 от ЗДвП. Приел е, че обстоятелството, че в ЕФ не е посочено при коя от хипотезите, към които препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП, е осъществено нарушението, в случая не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от изложената в ЕФ фактическа обстановка се определя приложимата санкционна норма – тази на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер на 600 лева,  явяваща се по-благоприятна за нарушителя от разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, на чието основание с електронния фиш на Хр. К. е наложена глоба 1200 лева. С оглед на което е прието, че е налице хипотезата на чл.63, ал.2, т.4 във вр. с ал. 7, т.1 от ЗАНН, даваща възможност съдът да измени ЕФ, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и е постановил изменение на ЕФ серия К №5775656  на ОД на МВР  – Стара Загора, като на основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Х.Н.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. 

 

          Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Съгласно нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Правилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице изрично препращане към някое от нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5. Съдът е констатирал и че в ЕФ не е посочено при коя от хипотезите, към които препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП, е осъществено нарушението, но необосновано и неправилно е приел, че в случая това не представлява съществено процесуално нарушение, по съображения, че от изложената в ЕФ фактическа обстановка се определя приложимата санкционна норма – тази на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и е преквалифицирал нарушението в хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Принципно съдът може да измени основанието за налагане на санкцията при прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, вкл. да измени ЕФ, като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение, но само ако административно наказващият орган бе извършил привръзката на нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая дадената от административно наказващия правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен, че липсва такава, тъй като в електронния фиш не е посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание по чл.182, ал.4 от ЗДвП за повторност на това именно нарушение. Доколкото преквалификацията на нарушението се свързва с промяна на вече дадена правна квалификация на нарушението, непосочването в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гл.т на административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, не дава възможност съдът за първи път с решението си да определя и посочва приложимата административнонаказателна разпоредба, санирайки липсата на посочената от наказващия орган правна квалификация на нарушението. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. по т.д № 1/ 2020г., І и ІІ колегия на ВАС, първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая обаче не е налице хипотеза на неправилно посочена административнонаказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, определящ съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. С оглед на което не е било налице и основанието по чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН за постановеното от Старозагорския районен съд изменение на ЕФ серия К № 5775656  на ОД на МВР  – Стара Загора. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на ЕФ административнонаказателно обвинение, поради което представлява и основание за отмяна на санкционния акт независимо от факта на установеното нарушение.

           По изложените съображения обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К № 5775656  на ОД на МВР  – Стара Загора.

 

           Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1  от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Х.Н.   К. сумата от 800 лева, представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

   ОТМЕНЯ изцяло Решение № 561 от 19.12.2022г., постановено по АНД № 1469/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №5775656  на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП, на Х.Н.К. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1200лв, за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен. 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, да заплати на Х.Н.К. ЕГН **********  сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                       2.