Р Е Ш Е Н И Е
№ 119 / 14.3.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седми март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Янка Вукева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 32 по описа за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).
Образувано е по жалбата на „Краси
лес-82“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище с.
Цветино, общ. Велинград, представлявано от управителя К.С.Б., срещу Заповед № РД-14-4872/15.11.2022
г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пазарджик, с която на дружеството е приложена
принудителна административна мярка. Релевирани са доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби
и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание и в представени
писмени бележки, процесуалният представител адвокат В.Д. поддържа изложеното в
жалбата и счита, е са налице основанията по чл. 146 АПК, по които претендира
отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – началникът на
Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пазарджик в представен отговор посочва,
че към датата на постъпване на жалбата в съда е отпаднало основанието за прилагане
на оспорената ПАМ, тъй като финансовата стабилност на дружеството е доказана на
08.12.2022 г.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
С оспорената Заповед № РД-14-4872/15.11.2022 г. на
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пазарджик, на посочено
правно основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3, чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 1
във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал. 6 ЗАвтПр, е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – спиране на дейността по отношение извършване на
обществен превоз на товари от „Краси лес-82“ ЕООД и са отнети два броя
удостоверения на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република
България към лиценз № 11669,, до отстраняване на несъответствието с изискването
за финансова стабилност, но за не повече от три месеца.
По делото са представени и приети като
доказателства заявление за промени в списъка на МПС към лиценз за обществен
превоз и справка за доказване на финансова стабилност от 08.12.2022 г.; копие
от застрахователна полица № 0700 420 2022 00048/07.12.2022 г. със застрахован: „Краси
лес-82“ ЕООД, с начало 08.12.2022 г. и лимит на отговорност 27 382 лв.; копие
от удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на
РБългария към лиценз № 11669, издаден на 14.12.2022 г. на дружеството за товарен
автомобил ИФА, рег.№ РА7933КА. Представени са и доклад и предложение от гл.
инспектор в ОО „АА“ и справка от база данни „Лицензи“ към ИА „АА“.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта,
за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима въпреки,
че заповедта е връчена на дружеството едва на 30.12.2022 г. след отпадане на
основанието за приложената ПАМ, а разгледана по същество – неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗАвтПр. Съгласно
цитираната разпоредба принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със
Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. изпълнителният директор на ИА „АА“ е упълномощил
длъжностните лица, които да прилагат ПАМ, като в т. 7 са посочени началниците
на областните отдели „автомобилна администрация“, какъвто е издателят на
оспорения акт.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в
законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59,
ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на
ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.
106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, пр. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал. 6
ЗАвтПр.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както
в правната теория, така и в съдебна практика е възприето становището, че
съществено е това нарушение, което е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането, на което е могло
да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.
В случая, тези белези не са налице.
Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя за антидатиране
на заповедта за прилагане на ПАМ. От представените по делото доказателства е
видно, че във връзка с направена справка в база данни „Лицензи“ длъжностно лице
при ОО „АА“-Пазарджик е установило, че дружеството не е подало справка за
доказване на финансова стабилност, за което е изготвен доклад до началника на
ОО „АА“ от дата 08.11.2022 г., като на същия е поставена писмена резолюция „за
процедиране“ от началника от 09.11.2022 г. Във връзка с нея е изготвено
предложение за издаване на заповед за прилагане на ПАМ.
Неоснователно е и твърдението, че преди издаването
на заповедта за прилагане на ПАМ органът е следвало да издаде акт за
установяване на административно нарушение съгласно чл. 36 ЗАНН. Административните
нарушения са различни по своя характер деяния с оглед на изключителното
многообразие на административните правоотношения, поради това законодателят не
е въвел единен ред за установяване на административните нарушения, които са
основание за прилагане на принудителна мярка. Принципът е, че доказателствената
тежест за тяхното установяване е на административния орган, който прилага
мярката, като са допустими всички доказателствени средства, освен ако в
съответния специален закон не е предвидено нищо друго. В случая по ЗАвтПр, законодателят
не е обвързал издаването на заповедта за прилагането на принудителната мярка
със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, за разлика
от издаването на наказателно постановление. Съставянето на АУАН не е необходима
предпоставка в настоящото производство, а единствено следва да бъде установено,
съответно доказано административно нарушение от страна на органа.
Действително дружеството-жалбоподател не е
уведомено за началото на административното производство по прилагането на ПАМ,
произтичащо от издадения му лиценз за превоз на товари на територията на
Република България. Данни за такова уведомление, връчено надлежно на
превозвача, липсват в преписката. Но в случая от страна на жалбоподателя не се представят
никакви доказателства за наличие на финансова стабилност съгласно изискванията
на чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтПр към момента на издаване на оспорената заповед. Напротив,
представена е застрахователна полица от жалбоподателя, валидна от 08.12.2022 г.,
като от 01.11.2022 г. (датата, следваща полицата, с която е доказана финансова
стабилност) до 08.12.2022 г. превозвачът не е отговарял на изискванията за
финансова стабилност. Поради това липсата на уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК в
хода на административното производството по никакъв начин не влияе върху
крайния извод на административния орган за недоказана финансова стабилност на
превозвача на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 ЗАвтПр.
Съгласно чл. 7, ал. 6 ЗАвП изискванията за
финансова стабилност са изпълнени, когато търговецът разполага с достатъчно
ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането
на транспортното предприятие и няма задължения. Капиталът за първото превозно
средство и за всяко следващо превозно средство трябва да отговаря на размера,
определен в наредбата по чл. 7, ал. 3. Преценката за финансова стабилност се
извършва по формулата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари въз основа на изискуемите
се документи.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредбата
предвижда начинът на доказването й всяка година: а) в 10-дневен срок от
заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от
регистриран одитор и б) преди изтичане на срока, за който е сключен договорът
за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. В хода на
съдебното производство не се сочат каквито и да било данни и не се представят
доказателства, които да обуславят извод различен от този, формиран от
ответника, а именно, че дружеството отговаря на изискванията за финансова
стабилност. Разпоредбата на чл. 7, ал. 6 ЗАвтПр изисква по всяко време
превозвачът да отговаря на изискванията за финансова стабилност, а чл. 6, ал.
7, т. 3, б. „б“ от Наредбата го задължава да представи доказателства преди изтичане
срока на договора за застраховка. Следователно на законово равнище е определено
задължение за ежегодно представяне на доказателства за съответствие с
нормативните изисквания, установяващи финансовата стабилност на превозвача.
Последиците от непредставянето в срок на необходимите документи са уредени в
нормата на чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, позволяваща на органа да приложи принудителна
мярка за преустановяване на административното нарушение. Органът е поставен в
условията на обвързана компетентност – той няма право на каквато и да било
субективна преценка, а винаги, когато установи визираните в хипотезата на чл.
7, ал. 2, т. 3 и чл. 7, ал. 6 ЗАвтПр факти, е длъжен да приложи автоматично
нейната санкция. Законодателят е създал една фикция, приравнявайки факта на
непредставяне в определения срок на необходимите документи в липса на
подлежащото на доказване състояние. Още повече, че жалбоподателят не оспорва факта
на липса на договор за застраховка, а сочи, че такъв не му е бил необходим,
защото до 08.12.2022 г. не е извършвал превози.
Това разрешение напълно кореспондира с § 7 от Преамбюла
на Регламент № 1071/2009 г., който регламентира на наднационално ниво
отговорността на държавите-членки за провеждане на проверките за това дали
предприятието спазва по всяко време условията, определени в регламента. Едно от
тези условия е изискването за финансова стабилност, на което се е позовал и
органът в мотивите на оспорения акт, а именно заложеното в чл. 7 от Регламента,
което трябва да е налице през цялото време, през което се упражнява дейността,
и за чието спазване органът е нормативно задължен да следи служебно. От
изложеното е видно, че единственият релевантен факт за издаване на оспорената
заповед – непредставянето в срок на нормативно установени документи, чрез които
се доказва финансова стабилност, е надлежно доказан от органа. Ако
жалбоподателят е считал, че този факт не е верен, за него е съществувала
възможността да представи доказателства – сключен договор за застраховка, с
който да докаже, че е бил финансово стабилен от датата на изтичане на
предходната му застраховка до датата на издаване на заповедта, каквото е законоустановеното
изискване.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен
субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя
не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не
присъжда разноски с настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Краси лес-82“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед № РД-14-4872/15.11.2022
г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)