ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 105 18.01.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: осемнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 7 по описа за
2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1944/10.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 8462/2017 г. по
описа на РС-Бургас, са отхвърлени предявените от А.М.,
италиански гражданин, роден на *** г. в гр.Комакио, чрез адв.Л.Г., против
„Л.С.М. Лоджистик сървис мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, искове за осъждане на
дружеството да заплати на ищеца следните суми: 104 842.74 лв. – неизплатено брутно трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в периода 18.06.2014 г. – 16.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане; 289 342.42 лв. –
дължимо брутно трудово възнаграждение при престой по вина на работодателя за
периода 24.12.2014 г. – 18.05.2015 г. и за периода от 15.08.2015 г. –
16.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане; 26 064 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на обезщетение за безработица
за периода от 17.06.2017 г. до 16.10.2017 г., заради вписани неверни данни в
подадените от работодателя декларации образец № 1 и образец № 5 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., в 25 броя фишове за трудово възнаграждение, касаещи периода
от м.декември 2014 г. до м.май 2015 г. и от м.август 2015 г. до м.юни 2017 г.,
и в трудовата книжка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Със същото решение съдът е осъдил „Л.С.М. Лоджистик сървис мениджмънт“ ООД
да заплати на А.М. следните суми: 10 860 лв. – обезщетение за имуществени
вреди от несвоевременно върната трудова книжка за период от един месец след
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно 16.06.2017 г. – 16.07.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба на 07.11.2017 г. до окончателното й изплащане; 217.80 лв. – разноски по
делото, съобразно уважената част от исковете, като ответното дружество е
осъдено заплати и дължимата за уважения иск държавна такса по сметка на БРС.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца А.М., с адрес ***, чрез адв.Л.Г., в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от него иск за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 289 342.42 лв., представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение при престой по вина на работодателя за периода 24.12.2014 г. –
18.05.2015 г. и за периода от 15.08.2015 г. – 16.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Въззивникът изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната му част. Счита се за неправилен и
незаконосъобразен извода на районния съд за неоснователност на предявената
претенция. Излагат се доводи, че подписаните от ищеца трудови договори, молби и
др. са били изготвяни само на български език и макар да носят неговия подпис,
съдържанието им не му е било известно изцяло или в отделни части, т.е. същите
са били с неизвестно съдържание или със съдържание, различно от действителното
такова. Поради това, според въззивника спорният въпрос е дали съдържанието на
документите е било точно превеждано на служителите, на кои документи, ако е
имало превод и кое е лицето, което е било преводач. В тази връзка се посочва,
че от показанията на св.Перин и св.Митева става ясно, че всички документи са
били превеждани само от св.Митева, която е служител на ответното дружество и
негов съдружник, като св.Перин е посочил, че на служителите е било обяснявано,
че подписват документи с различно съдържание от установеното впоследствие.
Посочва се също, че съгласно показанията на св.Перин за периодите на престой по
вина на работодателя, служителите, вкл. и ищеца, са били задължени да подпишат
документи, оформени само на български език, като съдържанието на молбите им е
било преведено от съдружника Митева, която ги е уведомила, че това са молби за
платен отпуск за определен период, но след завеждане на исковата претенция тези
документи са представени като молби за неплатен отпуск. При това, според
въззивника, подписването на документ с неизвестно съдържание не означава дадено
от него съгласие, тъй като той е подписвал документи, вкл. и тези за неплатен
отпуск, само защото е бил уведомен, че съдържанието им е различно. Посочва се
също, че част от служителите са били компенсирани за периода на престой с
изплащане на трудовото им възнаграждение, поради което у ищеца е било създадено
впечатление, че и той ще получи трудовото си възнаграждение, но това не се е
случило, а след ангажирането на различни институции с казуса, работодателят е
започнал да оформя документите като двуезични. Според въззивника, въпреки
липсата на изрична заповед за обявяване на престой, от показанията на св.Перин
е безспорно установено, че за процесните периоди целият персонал на дружеството
не е полагал труд и то по изрично разпореждане на работодателя, което не е
взето предвид от съда.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени решението на БРС в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане
на сумата от 289 342.42 лв., представляваща дължимо възнаграждение при
престой по вина на работодателя. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски..
Към въззивната жалба е приложено
извлечение от банковата сметка на Марио Перин, разпитан като свидетел в
производството пред първата инстанция.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от решението е връчен на въззивника на 05.11.2018 г. чрез адв.Г., като въззивната жалба
е подадена на 19.11.2018 г. Следователно, въззивната жалба е депозирана в срока
по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Л.С.М. Лоджистик сървис мениджмънт“ ООД, чрез пълномощник адв.Н.С., в който са изложени съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Оспорват се възраженията на въззивника, че същият не е бил
запознат със съдържанието на подписваните от него документи, като се излагат
съображения и се споделя извода на съда, че ищецът е бил наясно, че е ползвал
неплатен отпуск, което се установява от писмените доказателства, графологичната
експертиза и свидетелските показания. Оспорват се и доводите във въззивната
жалба, с които се внася съмнение в достоверността на преводите, извършвани от
Силвия Митева и за компрометиране на нейната коректност, за което също се
излагат съображения. За неоснователни се считат и твърденията на въззивника, че
периодите на престой са били по вина на работодателя, като в тежест на ищеца е
било да докаже, че престоя не е по негова вина, за което той не е ангажирал
никакви писмени доказателства, а единствено показанията на св.Перин, които са
необективни и пристрастни, поради наличието на висящ спор между него и
ответника-работодател и това обстоятелство безспорно влияе върху преценката на
свидетеля относно фактите по спора. Считат се за преклудирани наведените във
въззивната жалба твърдения, че св.Перин е получил възнаграждения за времето на
престой, тъй като такива твърдения не се съдържат в исковата молба и не са
повдигани в хода на първоинстанционното производство, поради което не следва да
се разглеждат от въззивния съд. Независимо от това, въззиваемият посочва, че за
процесните периоди на ищеца възнаграждение не е изплащано, поради това, че
тогава той е бил в неплатен отпуск и затова няма вземане към ответното
дружество. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
му част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по делото.
Към отговора на въззиваемата страна са
представени документи за експертното ниво на владеене на италиански език от
г-жа Силвия Митева, разпитана като свидетел по делото пред БРС, за които е
направено искане да бъдат приети като доказателства.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Представеното
към въззивната жалба извлечение от банковата сметка на Марио Перин, не следва
да бъде приемано като доказателство по делото, тъй като въззивникът е имал
възможност да ангажира това доказателство в производството пред БРС, поради
което представянето му едва във въззивното производство е недопустимо, поради настъпила
преклузия по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК. Освен това, извлечението от банкова
сметка *** неотносимо към настоящия спор. На същото основание не следва да се
приемат като доказателства и представените от въззиваемото дружество писмени
документи, тъй като и те касаят трето лице и са неотносими към спора.
С оглед горното и на осн. чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 7/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца А.М. и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ответник
„Л.С.М. Лоджистик
сървис мениджмънт“ ООД.
НЕ ПРИЕМА като доказателство представеното от въззивника А.М. извлечение от банкова
сметка ***.
НЕ ПРИЕМА като доказателства представените от въззиваемото
дружество „Л.С.М. Лоджистик сървис мениджмънт“ ООД документи за експертното ниво на владеене на
италиански език от Силвия Митева.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.